Определение № 1048 от 29.09.2026, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1048 гр. Перник, 29.09.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ

Членове:

МАРИЯ В. МИЛУШЕВА

ЛИДИЯ Л. ПЕНЕВА-СТОИЛОВА като разгледа докладваното от КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ Въззивно частно гражданско дело № 20261700500712 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274-279 ГПК вр. чл. 419, ал. 1 ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. на ПРС № 25697/17.07.2026 г., подадена от Р. Б. Н. с ЕГН:********** и с постоянен адрес: *** чрез адвокат К. Й. от САК, срещу разпореждането за незабавно изпълнение, инкорпорирано в Заповед рег. № 4879/09.06.2026 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, както и срещу издаденото разпореждане за изпълнение по ч. гр. д. № 5969/2026 г. на Районен съд – Перник.

Иска се отмяна на разпореждането за незабавно изпълнение, обезсилване на заповедта за изпълнение и на изпълнителен лист рег. № 4047/10.06.2026 г., както и присъждане на направените разноски. При условията на евентуалност се иска спиране на изпълнението без обезпечение и отмяна на наложените запори върху пенсията и възнаграждението на длъжника като личен асистент.

В жалбата се поддържа, че същата е подадена в срок, като длъжникът е узнал за производството на 08.07.2026 г., а поканата за доброволно изпълнение му е връчена на 16.07.2026 г. Излагат се твърдения, че длъжникът не е сключвал Договор за потребителски кредит № ***, въз основа на който е издадена заповедта за изпълнение, и че личните му данни са били използвани неправомерно от трети лица след загубване или кражба на личната му карта. Посочва се, че по случая е подадена жалба и е образувана преписка в 09 РУ – СДВР.

Твърди се, че кредитът е заявен и усвоен по електронен път без участието на длъжника, който не притежава онлайн банкиране и не е разполагал с използваното при операциите 1 мобилно устройство и банкова карта. Според жалбата по сметка на негово име е постъпила сумата 16 646.34 лв., от която банката е удържала 4 302.31 лв. за застрахователна премия, 6 600 лв. са преведени на търговско дружество, а други суми са преведени чрез банкова карта на неизвестни лица. Поддържа се, че длъжникът не е получил или използвал нито една част от сумата и не е имал отношения с получателите на преводите.

Оспорва се редовността на уведомяването за предсрочната изискуемост на кредита, като се твърди, че уведомлението не е било надлежно връчено и че подписът върху обратната разписка не принадлежи на длъжника. Посочва се също, че банката е била уведомена за твърдяната злоупотреба с лични данни и за извършваната полицейска проверка, но въпреки това е предприела заповедното производство.

При условията на евентуалност жалбоподателят оспорва действителността на договора за кредит, като сочи липса на съгласие по смисъла на чл. 26, ал. 2 ЗЗД, а при евентуалност – нищожност на основанията по чл. 26, ал. 1 ЗЗД във връзка с чл. 22 ЗПК. Правят се възражения и за наличие на неравноправни клаузи в договора, договора за застраховка и общите условия, включително относно размера на лихвения процент, годишния процент на разходите, начисляването на лихва върху лихва, едностранната промяна на финансовите условия, предсрочната изискуемост, прехвърлянето на вземания и начина на уведомяване на потребителя. Според жалбоподателя тези клаузи са предварително изготвени, не са индивидуално уговорени и са нищожни по чл. 143 и чл. 146 ЗЗП.

В подкрепа на исканията се сочат данни за образуваната полицейска преписка, банкови извлечения, документи относно уведомяването на банката, документи от търговския регистър, документи за здравословното състояние на длъжника и съпругата му, покана за доброволно изпълнение и запорни съобщения. Поддържа се, че по изпълнителното дело вече са събрани принудително 1 792.99 евро, а наложените запори върху доходите на длъжника застрашават възможността му да се издържа и да полага грижи за тежко болната си съпруга.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК заявителят „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, гр. София, ул.

„Димитър Хаджикоцев“ 52-54, с ЕИК:131134023 не е подал отговор.

Пернишкият окръжен съд, след като по реда на чл. 278 ГПК се запозна с доказателствата по делото и извършвайки служебно цялостна проверка на обжалвания акт, без да е ограничен от наведените в частната жалба оплаквания (съобразно ТР № 6/15.01.2019 г. по тълк. д. № 6/2017 г., ОСГТК на ВКС), намира същата за процесуално допустима – депозирана е в срока по чл. 419, ал. 1 ГПК от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, като жалбата е подадена едновременно с възражение на длъжника по чл. 414 ГПК.

Разглеждайки я по същество, съдът намира жалбата за основателна, поради следните съображения:

Заповедното производство пред районния съд е образувано по заявление по чл. 417 ГПК на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД срещу Р. Б. Н. за заплащане на сумите, както следва: 8 441,30 евро, представляваща главница, ведно със законната лихва за период от 08.06.2026 г. до 2 окончателното изплащане на вземането; 1 008,08 евро, представляваща договорна лихва за периода от 25.11.2025 г. до 27.04.2026 г.; 110,51 евро, представляваща мораторна лихва за периода от 25.11.2025 г. до 28.05.2026 г.

Към заявлението се приложени Договор за потребителски кредит № ***; извлечение от счетоводни книги на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД по договора; уведомление за предсрочна изискуемост с обратна разписка за връчването му.

Настоящото производство е по чл. 419, ал. 1 ГПК, като предметът на проверката е законосъобразността на разпореждането за незабавно изпълнение с оглед предпоставките по чл. 418, ал. 2 и ал. 3 ГПК, както и с оглед изричното правило на чл. 419, ал. 3 ГПК, че съдът отменя разпореждането, когато вземането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител.

В случая заявеното вземане произтича от договор за потребителски кредит, поради което съдът е длъжен служебно да извърши преценка за евентуално наличие на неравноправни клаузи, което следва както от чл. 7, ал. 3 ГПК, така и от специалния режим на потребителската защита, уреден в чл. 143 от ЗЗП, чл. 145 от ЗЗП и чл. 146 от ЗЗП. В същия смисъл е и практиката на ВКС, напр. Решение № 491/23.07.2024 г. по гр. д. № 1767/2023 г., IV-то г. о., в което е прието, че неизвършването на служебна проверка за наличие на неравноправни клаузи в договор с потребител представлява съществено процесуално нарушение.

Съгласно чл. 143, ал. 1 ЗЗП неравноправна е всяка уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя. В ал. 2 на същата разпоредба законът изрично посочва като примерни хипотези клаузи, които задължават потребителя да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка, позволяват на търговеца да променя едностранно условията на договора без предвидено основание, поставят потребителя в положение да не може да прецени икономическите последици от договора, или необосновано ограничават средствата му за защита – чл. 143, ал. 2, т. 5, т. 11, т. 12, т. 17 и т. 19 ЗЗП.

Преценката за евентуалната неравноправност се извършва не абстрактно, а с оглед всички обстоятелства около сключването на договора, неговия предмет и връзката между отделните му клаузи, съгласно чл. 145, ал. 1 ЗЗП. Ако клаузите не са индивидуално уговорени, а са предварително изготвени при общи условия, тежестта да докаже противното пада върху търговеца, като неравноправните клаузи са нищожни и не обвързват потребителя – чл. 146, ал. 1, ал. 2 и ал. 4 ЗЗП. Това разрешение съответства и на член 3, параграф 1 и 2 от Директива 93/13/ЕИО, както и на Приложението към Директива 93/13/ЕИО, където сред примерните неравноправни условия са посочени клаузи за едностранно изменение на условията, увеличаване на цената без насрещно право на отказ, прехвърляне на тежестта на доказване и ограничаване на процесуалната защита на потребителя.

В настоящия случай от представените документи се извежда обоснована вероятност 3 вземането да е формирано въз основа на такива клаузи.

Включването на застрахователна премия в главницата на кредита, нейното незабавно удържане при отпускането и последващото олихвяване сочат на вероятно непрозрачна и икономически небалансирана договорна конструкция. Ако част от формално отпуснатия кредитен ресурс не е предоставена реално на потребителя за свободно ползване, а се използва веднага за покриване на свързан с кредита разход, тази сума не може безусловно да бъде третирана като „чиста главница“. При това положение съществува вероятност потребителят да е натоварен с допълнителен разход, върху който е начислявана възнаградителна лихва, без да е налице достатъчна прозрачност относно икономическите последици. Подобна хипотеза попада в приложното поле на чл. 143, ал. 2, т. 19 ЗЗП.

Този извод се подкрепя и от правилата на чл. 19, ал. 1 ЗПК, според който годишният процент на разходите изразява всички общи разходи по кредита за потребителя – лихви, преки и косвени разходи, комисиони, възнаграждения и други. Ако разход, свързан с кредита е структуриран като част от главницата и върху него се начислява лихва, без това да е ясно и прозрачно отразено в ГПР е налице сериозно съмнение за заобикаляне на императивните правила на закона. Нормата на чл. 19, ал. 4 и ал. 5 ЗПК допълнително подчертава императивния характер на пределите на оскъпяването, като клаузите, които ги надвишават, са нищожни.

Предвид горното, след като застрахователната премия е включена в механизма на кредита и олихвявана като част от главницата, то се поражда най-малкото обоснована вероятност за неравноправност и непрозрачност.

Налице са и клаузи по договора за кредит, позволяващи едностранна промяна на финансовите условия, включително лихвените проценти и други съществени параметри на кредита. Такива клаузи поначало подлежат на засилен контрол за прозрачност и добросъвестност като законът квалифицира като неравноправни тези, които позволяват на търговеца да променя едностранно условията на договора въз основа на непредвидено в него основание или да променя без основание характеристиките на услугата – чл. 143, ал. 2, т. 11 и т. 12 ЗЗП, в какъвто смисъл е и Приложението към Директива 93/13/ЕИО, т. 1, б. „й“ и „л“, както и практиката на ВКС – напр. Определение № 50664/02.12.2022 г. по т. д. № 2633/2021 г., II-ро т. о., в което е обсъдена именно неравноправността на клауза, която дава на банката неясна и неограничена възможност за едностранна промяна на лихвения процент.

Поради това и настоящият съдебен състав приема, че в случая не е налице основание да се допусне незабавно изпълнение въз основа на формална външна редовност на представените от банката документи. Дори да се приеме, че извлечението от счетоводните книги е документ по чл. 418, ал. 2 ГПК, който е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника, в настоящата хипотеза е налице самостоятелното отменително основание по чл. 419, ал. 3 ГПК – вземането се основава наймалкото отчасти на клаузи, за които има обоснована вероятност да са неравноправни.

Искането за спиране на изпълнението е безпредметно с оглед отмяната на 4 разпореждането за незабавно изпълнение, а и по делото вече е постановено спиране по чл.

420, ал. 2 ГПК.

С оглед изхода на делото „Ти Би Ай Банк“ ЕАД следва да бъде осъдено да заплати на Р.

Б. Н. сумата от 7.67 евро, представляваща направени разноски в настоящото производство – заплатена държавна такса.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Отменя разпореждане за незабавно изпълнение, инкорпорирано в Заповед рег. № 4879/09.06.2026 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, както и Разпореждане рег. № 16969/09.06.2026 г., постановени по ч. гр. д. № 5969/2026 г. по описа на Районен съд – Перник.

Обезсилва изпълнителен лист рег. № 4047/10.06.2026 г., издаден по ч. гр. д. № 5969/2026 г. по описа на Районен съд – Перник.

Осъжда „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, гр. София, ул. „Димитър Хаджикоцев“ 52-54, с ЕИК:131134023 да заплати на Р. Б. Н. с ЕГН:********** и с постоянен адрес: *** сумата от 7.67 евро (седем евро и шестдесет и седем евроцента), представляваща направени разноски в настоящото производство – заплатена държавна такса.