Решение № 633 от 02.06.2020, Административен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№ 2020 г. гр.

Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХVІ – ти състав, в публично заседание на двадесет и шести май 2020 г., в състав :

Административен съдия : Красимир Кипров при секретаря Камелия Александрова и с участието на прокурора от Окръжна прокуратура – Варна Владислав Томов, като разгледа докладваното от административния съдия АД № 350 по описа за 2020 година на Административен съд - Варна, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 203 от

Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.

Образувано е по предявен иск от „М.Г.Б. “ ЕАД с ЕИК *********, срещу Агенция „Митници“ с правно основание чл. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 2208 /две хиляди двеста и осем/ лева, ведно със законната лихва от датата на плащането до завеждане на делото, както и от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, във връзка с отменено по съдебен ред Наказателно постановление /НП/ № 392/2018/2019 на Директора на Териториална дирекция „Северна морска“ в Агенция „Митници“. Развити са доводи в исковата молба, че в производството по обжалване на наказателното постановление дружеството е направило разходи за възнаграждение на един адвокат за двете инстанции в размер на 2208 лв. Предвид изложеното, моли съда да постанови решение, с което да осъди Агенция „Митници“ да заплати на дружеството-ищец сума в посоченият размер, имаща характера на обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на отмяната на незаконосъобразното НП.

Претендира присъждане на разноски за настоящото съдебно производство.

В проведеното открито съдебно заседание от 26.05.2020 г. ,процесуалният представител на ищеца „М.Г.Б. “ ЕАД – адвокат Ж.,поддържа иска и го прецизира по отношение на претендираните лихви като заявява, че поддържа искането да присъждане на лихви само в частта досежно тези, дължими от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, но не и в частта за присъждане на такива от датата на заплащане на адвокатския хонорар до датата на завеждане на исковата молба.

От процесуалния представител на ответника – Агенция „Митници“ – София е депозирано писмено становище с.д.

4964/18.05.2020 г., с което исковата молба се оспорва както по основание, така и по размер. Сочи се, че адвокатското възнаграждение заплатено по повод осъщественото процесуално представителство по н.а.х.д. № 2681 по описа на ВРС за 2019 г. има облигационен характер, поради което не представлява пряка и непосредствена последица от отмененото НП, респективно твърди се, че не са налице материалните предпоставки за реализиране отговорността на държавата по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Сочи се също, че заплащането на адвокатски хонорар в посочения в исковата молба размер е останало недоказано. В допълнение изразява становище, че ответникът – Агенция „Митници“ не следва да заплаща включения в адвокатския хонорар ДДС, тъй като това би довело до възстановяване на разноски в двоен размер – веднъж ДДС ще бъде получено от дружеството ищец под формата на обезщетение и втори път същата сума ще се приспадне по реда на ЗДДС, което като краен резултат би довело до неоснователно обогатяване, каквато не била целта на закона. Алтернативно се иска от съда да отхвърли иска частично като прекомерен, несправедлив и недоказан. Иска се от съда да постанови решение в този смисъл.

Участващият в съдебното производство представител на Окръжна прокуратура представител – прокурор Вл. Томов, изразява становище за основателност на предявения иск в цялост.

Административен съд - Варна, в настоящия си състав, като прецени доводите на страните и наличните по делото доказателства, намира предявеният иск за процесуално допустим, а разгледан по същество за основателен и доказан по следните съображения:

От събраните по делото доказателства се установява, че с Решение № 1703 от 24.09.2019 г. на Районен съд – Варна, постановено по н.а.х.д. № 2681/2019 година е отменено Наказателно постановление /НП/ № 392/15.05.2019 на Директора на Териториална дирекция „Северна морска“ в Агенция „Митници“. С него на оспорващото дружество „М.Г.Б. “ ЕАД на основание чл.234, ал.1, т.1 ЗМ е наложена имуществена санкция в размер на 13113.24лв., представляваща 100% от размера на избегнатите публични държавни вземания. Решението на първостепенния съд е оспорено по касационен ред пред Административен съд – Варна. С Решение № 2137/11.11.2019 г. по к.нахд. № 2812/2019 год. касационната инстанция е оставила в сила решението на ВРС.

С разпореждане на настоящия съдебен състав н.а.х.д. № 2681 по описа на ВРС за 2019 г. е изискано за прилагане към доказателствата по исковото производство. От него се установява, че по делото е проведено едно съдебно заседание – на 19.09.2019 година.

В него санкционираното дружество е представлявано от адв. С.Ж.. Същата не е участвала в открито съдебно заседание от 07.11.2019 г. по к.адм.д. № 2812/2019 г. на АС - Варна, но е защитавала интересите на дружеството (ответник в касационното производство) с представяне на писмено становище по съществото на касационния спор. Адвокатът се е легитимирал пред ВРС с приложеното на лист 6 от н.а.х.д. № 2681/2019 г. пълномощно,а на л.7 е приложен договор за правна защита и съдействие от 30.04.2019 година. Във въззивното производство адв. Св. Ж. е упълномощена да представлява „М.Г.Б. “ ЕАД срещу адвокатски хонорар в размер на 1104 /хиляда сто и четири/ лева с включен ДДС, платен след издаване на фактура. Такъв платежен документ е издаден на 03.06. 2019 г. и е приложен на лист 8 от делото,а кредитния превод удостоверяващ плащането от страна на дружеството на адвокатското възнаграждение е приложен на л.54 – сумата от 27 450 лв. включва процесната фактура № *********/3.06.2019 г. съгласно т.40 от описа а л.56. Пред касационната инстанция процесуалното представителство е осъществено от адв. Св. Ж. въз основа на нов договор за правна защита и съдействие от 08.10.2019 година, приложен на лист 13 от к.адм. д. № 2812/2019 година. Уговореният в него хонорар е в същия размер - 1104 /хиляда сто и четири/ лева с включен ДДС,платен след издаване на фактура, каквато има приложена на л.14 от делото,а преводното нареждане удостоверяващо извършеното от дружеството плащане е приложено на л.15 от касационното дело.

При така установените факти се налагат следните правни изводи:

Искът е предявен от легитимиран субект и при наличие на правен интерес за него след влизане в сила на решението за отмяна на НП, съгласно изискването на чл.204, ал.1 от АПК, поради което е процесуално допустим.

Разгледан по същество, искът е основателен и доказан .

Съгласно чл. 8, ал. 3 от ЗОДОВ, когато в закон или указ е предвиден специален ред на обезщетяване, този закон не се прилага. Към момента на постановяване на настоящото съдебно решение действа разпоредбата на новата ал.3 на чл.63 от ЗАНН, съобразно последните изменения в ЗАНН, публикувани в ДВ, бр.94 от 29.11.2019 г., съгласно която в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Този ред е неприложим в конкретния случай ,тъй като новата правна уредба действа само напред във времето. Във връзка с горното съдът съобрази, че съгласно чл. 203, ал. 1 АПК исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица се разглеждат по реда на Глава ХІ от

АПК. Разпоредбата на чл. 1,ал.1 от ЗОДОВ постановява, че държавата и общините отговарят за вредите причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, като исковете се разглеждат по реда на Административно-процесуалния кодекс.

За да възникне правото на иск за обезщетение, задължително е кумулативното наличие на няколко конкретни материално-правни предпоставки, а именно: 1/ незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината; 2/ незаконосъобразният акт, действието или бездействието да са при или по повод изпълнението на административна дейност; 3/ причинена вреда - имуществена или неимуществена; 4/ пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или бездействието и настъпилата вреда. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да бъде реализирана отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

Условие за допустимост на иска по смисъла на чл. 204, ал. 1 АПК е административният акт /действие или бездействие/ да бъде отменен по съответния законов ред. В настоящия случай НП № 392/2018/2019 на Директора на ТД „Северна морска“ в Агенция „Митници“ е отменено именно като незаконосъобразен акт. С оглед последното,налице е първата материална предпоставка.

Налагането на административни наказания от органите на администрацията за извършени административни нарушения е санкционираща управленска дейност, израз на държавната наказателна репресия. Тя непротиворечиво се определя като форма на административна (изпълнителна) дейност както въз основа на властническия метод на правно регулиране прилаган от административно-наказващите органи, така и с оглед административната правосубектност на последните.

Независимо че наказателното постановление не е административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, определящо обстоятелство за квалификацията на правното основание на иска за обезщетение за вреди като такъв по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е, че то е издадено от административен орган и представлява властнически акт на органите на администрацията, въпреки че поражда наказателно-правни последици. Неговото издаване е резултат от изпълнението на нормативно възложени задължения, от упражняването на дискреционна власт, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност. Дейността по налагане на административни наказания, както и извършените в нейните рамки действия или бездействия, се отличава от правозащитната дейност, вредите от която подлежат на обезщетение по реда на чл.

2 от ЗОДОВ, именно по упражнената от административните органи в този конкретен случай изпълнителна (административна) функция в рамките на държавната власт.

Административният характер на дейността по издаване на наказателните постановления и електронни фишове /ЕФ/, както и на действията или бездействията по налагане на административните наказания, при или по повод на която са причинени вреди на гражданите или на юридическите лица, определя правното основание на иска за вреди от незаконосъобразните наказателни постановления, ЕФ, действия или бездействия като такова по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. В този смисъл е приетото решение по т. 1 от Тълкувателно постановление от 19.05.2015 г., постановено по т. д. № 2/2014 г. на ВКС и ВАС. Следователно – налице е и втората материална предпоставка за ангажиране отговорността на ответника по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.

За преценка наличието на останалите предпоставки за удовлетворяване на иска по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и с оглед задължителния характер на тълкувателните постановления съгласно чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт, съдът следва да съобрази решението си с Тълкувателно Решение № 1 от 15.03.2017 г. по тълк. д. № 2/2016 г. на Върховен административен съд, според което при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. Във връзка с горното, съдът приема за доказано, че от издаването на НП № 392/2018/2019 година на Директора на ТД „Северна морска“ в Агенция „Митници“ са настъпили за дружеството-ищец имуществени вреди, изразяващи се в направените разноски за адвокатско възнаграждение в производството по обжалването му пред РС-Варна, както и в хода на касационното производство пред АС- Варна.

Разпечатката съдържа 30 от 62 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/051d2a0c-b3e3-4455-af98-ddf94b15a1e7