Решение № 227 от 14.11.2022, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 227 гр. Варна, 14.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I - СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Станчо Р. Савов

Членове:

Светла В. Даскалова

Румяна П. Петрова при участието на секретаря Николета Н. Николова в присъствието на прокурора В. Вл. Д. като разгледа докладваното от Румяна П. Петрова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20223100600654 по описа за 2022 година За да се произнесе взе предвид следното:

Предмет на въззивното производство е присъда №70 от 31.03.2022г. по НОХД №3170/2021г. по описа на РС- Варна, с която подс. П. Т. Т. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл.213а, ал.2т.1пр.1 и т.6 от НК, като му е наложено наказание при условията на чл.55ал.1т.1 от НК „ШЕСТ МЕСЕЦА“ лишаване от свобода.

Признат е за виновен и в извършване на престъпление по чл.144ал.3 във вр. с ал.1 от НК, като му е наложено наказание при условията на чл.54 от НК Лишаване от свобода за срок от „ЧЕТИРИ МЕСЕЦА“. На основание чл.23 ал.1 от НК му е наложено едно общо наказание в размер на най- тежкото от тях, а именно „ШЕСТ МЕСЕЦА“ лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ. Осъден е на основание чл.45 от ЗЗД да заплати на гражданския ищец Н. Н. В. сумата от 1500лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди в резултат на деянието по чл.144ал.3 от НК, ведно със законната лихва, считано от 05.06.2020г. до окончателното изплащане. Подсъдимият е осъден да заплати разноските по производството, вкл. и тези сторени от гражданският ищец, като на основание чл.53ал.1 б. „а“ от НК е отнето в полза на Държавата вещественото доказателство по делото – 1бр. газов пистолет марка „EKOL".

Срещу постановената присъда е постъпила въззивна жалба от подс. П. Т. чрез адв. К., в която се сочи, че присъдата на ВРС е неправилна и незаконосъобразна, поради което моли въззивната инстанция да постанови съдебен акт, с който делото да бъде върнато за ново разглеждане на първоинстанционния съд за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, алтернативно присъдата да бъде изменена като наложеното наказание бъде намалено на 3 месеца Лишаване от свобода с 3 години изпитателен срок и намален размера на гражданският иск на 500лева. В допълнителното изложение към жалбата се навеждат доводи за липса на обективна и субективна съставомерност на престъплението по чл.213а от НК, доколкото от съществено значение според защитата е 1 отношението и волята на пострадалия спрямо отправените към него имуществени претенции. В тази връзка се изтъква, че у пострадалия не е било налице нежелание за поемане на имуществено задължение, поради което деянието е обективно несъставомерно.

Оспорва се и наличието на квалифициращите признаци, досежно деянието по чл.213а, ал.2 от НК. По отношение на деянието по чл.144ал.3 във вр. с ал.1 от НК също се твърди обективна и субективна несъставомерност, както и липса на мотив за извършването му.

Счита, че поведението на подсъдимия би могло да се квалифицира като дребно хулиганство по смисъла на УБДХ. Изтъква се, че за характера на въздействието върху психиката на пострадалата действието на подсъдимия не може да покрие обективният признак възбуждане на основателен страх. Защитата изтъква, че в хода на процеса не е доказан предявеният граждански иск по основание, поради което моли съда да го отхвърли.

В съдебно заседние жалбата се поддържа от защитника и подсъдимия на основанията, наведени в нея, както и исканията, съдържащи се в нея. В последната си дума подсъдимия моли да бъде оправдан, като сочи, че това било хлапашка постъпка.

Представителят на ВОП моли съда да остави жалбата без уважение, тъй като присъдата на ВРС е правилна и законосъобразна. Счита, че обективно и законосъборазно в мотивите си съдът е обсъдил и преценил събраните по делото доказателства и аргументи за признаване на подсъдимия за виновен. Изложените доводи, досежно наказанието и гражданския иск са законосъобразни и в съответствие с обществената опасност на деянието и дееца, поради което присъдата на ВРС да бъде потвърдена.

В отговора на въззивната жалба повереникът на гражданският ищец изразява становище за нейната неоснователност и за правилност и законосъобразност на постановената присъда, което се поддържа и в съдебно заседание от повереника.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на постановения акт по отношение на законосъобразността, обосноваността и справедливостта му, съобразно изискванията на чл.313 и чл.314ал.1 от НПК намира за установено следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока за обжалване, от надлежна страна срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.

От фактическа страна, първостепенният съд в съответствие с всички релевантни доказателства е приел за установено по безспорен начин следното:

Св. В.С. И. бил управител и едноличен собственик на капитала на „Оазис трейд“ ЕООДгр.Варна. Основната дейност на дружеството била търговия и разнос на хранителни продукти. За осъществяването на дейността си същото стопанисвало склад, находящ се в гр.Варна, ж.к.“Възраждане“, срещу блок №25.

С Трудов договор №578/02.03.2020г. подсъдимият Т. бил назначен на длъжност склададжия, с работодател- „Оазис трейд“ ЕООД и място на работа- посочения склад. В началото на м. юни 2020г. подсъдимият решил да напусне работа, тъй като преценил натоварването като прекомерно. Вечерта на 04.06.2020г Т. употребил значително количество алкохол, под чието влияние се намирал и сутринта на 05.06.2020г. Около 13,00ч. той отишъл в склада, в който работел, като носел със себе си в чантичка и притежавания от него газов пистолет марка „EKOL“, модел „Special 99“, калибър 9 мм. При пристигането си Т. минал покрай св.М.В.И.-син на пострадалия, който помагал в дейността на дружеството и в този момент се занимавал с един от бусовете за разнос. Подсъдимият го поздравил и попитал дали не му достигат работници, след което се насочил към офиса на св.В.И..

Св.М.И. забелязал, че подсъдимият е употребил алкохол и се движи несигурно, притеснил се и решил да го последва. Подс.Т. отворил вратата на офиса, но видял, че пострадалият разговаря с непознат за него човек и изчакал извън помещението. След като неустановеното лице напуснало офиса, Т. влязъл вътре и се насочил към св.В.И., който все още стоял прав, след като изпратил госта си. Носеният от подсъдимия пистолет бил без пълнител и не бил годен да произвежда изстрели, но той го извадил от чантичката, извършил действие, наподобяващо зареждане и го насочил към слепоочието на пострадалия, като му отправил 2 репликата „Ще те гръмна, дай ми парите“! Пострадалият се изплашил и попитал подсъдимия какви пари иска, като същевременно се приближил към него с намерение да го избута от офиса. В този момент в помещението влязъл св.М.И. и Т. свалил ръката, с която държал пистолета, до тялото си, но продължил да държи газовото оръжие. Пострадалият се опитал да изясни ситуацията и на въпросите му Т. отговорил, че напуска и си иска парите, като И. предположил, че се касае за трудовото възнаграждение на подсъдимия за предходния месец. Св.В.И. обяснил, че първо трябва да се подаде молба за напускане и насочил подсъдимия към склада, където се помещавало счетоводството на дружеството, като продължавал да го избутва извън офиса. Т. тръгнал към склада, а пострадалият се възползвал от това, за да подаде сигнал за случая на тел.112.

След излизането си от офиса подсъдимият влязъл в съседно помещение, в което работели свидетелките Н. Н. В. и Д.А.С.- служители на дружеството. В този момент св.В. работела, като въвеждала в компютър заявки към клиентите. Т. подхвърлил незначителна реплика и в момента, в който привлякъл вниманието на св.В., той насочил пистолета към главата й и го опрял в дясното й слепоочие. Свидетелката се изплашила силно и дръпнала ръката му надолу, след което Т. се обърнал и напуснал помещението, като държал пистолета в дясната си ръка. В. се разплакала и отишла при св.В.И., за да го уведоми за случилото се и той й съобщил, че вече е подал сигнал. Малко по-късно пристигнали полицейски служители, които заварили подсъдимия на улицата пред склада и установили, че той е лицето, във връзка с което е подаден сигнала. Т. заявил, че е служител на дружеството и е имал да получава пари, поради което е дошъл с пистолет, за да си оправи сметките с управителя. Полицейските служители убедили подсъдимия да предаде доброволно пистолета, който той извадил от чантичката си, след което го задържали и го отвели в сградата на Трето РУ при ОД на МВР-Варна за изясняване на случая.

Възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка е правилно установена въз основа на доказателствата по делото. Съдът е анализирал всички доказателства, като съдебният акт е мотивиран и законосъобразен, постановен след подробен и задълбочен анализ на всички относими към процесния казус доказателства. Производството пред ВРС се е развило по правилата на чл.371т.1 от НПК, като е одобрено съгласие да не се провежда разпит на всички свидетели и вещи лица, с изключение на св. В. И., като е констатирано, че съответните действия са извършени при условията и реда, предвиден в НПК.

Доколкото в жалбата и в съдебно заседание не се сочат конкретни нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили правата на подсъдимия, при цялостната проверка от въззивната инстация такива не са констатирани.

По отношение на обвинението по чл.213а, ал.2 т.1пр.1 и т.6 във вр. с ал.1 от НК, въззивната инстанция се солидаризира с изводите на първоинстанционния съд относно обективната и субективната му съставомерност. От доказателствата по делото безпротиворечиво е установено поведението на подсъдимия, насочено към имуществото на пострадалия И., който е бил заплашен от него с газов пистолет, чрез който той е трябвало да бъде мотивиран да се разпореди със свои вещи/ пари/. От доказателствата по делото по несъмнен начин се установява, че подсъдимия е използвал принуда, както с думи, така и с действия спрямо пострадалия, целейки по този начин той да извърши имуществено разпореждане, в случая да му заплати дължимото възнаграждение. Първоинстанционният съд е отговорил на възраженията на защитата, досежно обстоятелството дали пострадалия е оспорвал или отказал да заплати процесното възнаграждение. Приел е, че деянието е съставомерно, независимо от това дали имущественото задължение е било дължимо или не, който извод се споделя и от настоящата инстанция. Нещо повече, от доказателствата по делото се установява, че претендираната сума не е била дължима, изхождайки от обстоятелството, че трудовото правоотношение на подсъдимия към този момент не е било прекратено. Не е бил спазен и срокът на уговореното предизвестие, което е дало основание да не му бъдат изплатени впоследствие длъжимите суми поради това. От друга страна формалното съгласие на пострадалия след като към него е било насочено оръжие в слепоочието му, не води до извод, че същият не е оспорвал дължимото. Нещо повече, в този 3 момент св. И. не е разбрал какви пари е искал от него подсъдимия, а както и сам сочи в показанията си, е искал да спечели време. Попитал го за какви пари става дума, като при разговора предположил, че са заработените от него през предходния месец, тъй като Т. така и не уточнил. Тогава св. И. му обяснил, че трябва първо да подаде молба за напускане и го насочил към счетоводителката, отново за да спечели време, а не защото е бил съгласен да му заплати възнаграждението. Целта му е била да се обади в полицията. Предвид горното и съдът правилно е приел, че не е било налице съгласие, че исканото от подсъдимия е дължимо, още повече, че сам св. И. му е посочил какъв е реда за получаване на трудовото възнаграждение при напускане. В тази връзка съответни на доказателствата по делото са и направените от ВРС правни изводи, че поведението на подсъдимия не може да бъде подведено и под състава на престъпление по чл.323 от НК, тъй като целта му е била да принуди посредством употребената заплаха пострадалия сам да извърши акт на разпореждане. Действията на пострадалия по отклоняване на вниманието на подсъдимия, извеждането му от помещението, в което е осъществена заплахата и отпращането му към склада, са израз на манифестираното от него несъгласие с дължимост на някаква парична сума на Т. към този момент. Предвид горното, настоящата инстанция споделя доводите за обективна съставомерност на престъплението по чл.213а, ал.2 от НК, от страна на подс. Т., ведно с квалифицииращите признаци на същото. Поведението на подсъдимия обективира признака заплаха за убийство, тъй като същата е била отправена, както с думи-„Ще те гръмна, дай парите“, така и с действия- насочил към слепоочието носения от него пистолет, който преди това демонстрирал, че зарежда. Настоящата инстанция споделя доводите на първоинстанционня съд, досежно ноличието на квалифициращия престъплението по чл.213а от НК признак въоръжено лице, доколкото подсъдимият е използвал газово оръжие, което насочил към слепоочието на пострадалия. Обстоятелството дали оръжието е изправно е ирелавнтно, доколкото същото е било възприето от пострадалия като огнестрелно и с възможност да го увреди, да въздейства върху психиката и да преодолее съпротивата му.