Решение № 459 от 13.11.2024, Районен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 459 гр. Кърджали, 13.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Владислав Емирски при участието на секретаря Евгения Пинева като разгледа докладваното от Владислав Емирски Гражданско дело № 20245140100439 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 200 от КТ във вр. с чл. 52 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

В исковата молба ищецът твърди, че с ответника ОД на МВР- К. са имали сключен безсрочен трудов договор, съгласно който ищецът е изпълнявал длъжността „*********” в ОД на МВР- К.. На 06.09.2022г. около 07:10 часа при изпълнение на трудовите си задължения, изразяващи се в хранене на служебното куче „*****“ последното го захапало за пръстите и дланта на дясната ръка, при което започнал да прави опити да избута главата на кучето и да освободи ръката си, но същото не само, че не го пускало, но и тръскало интензивно глава в опит да ги откъсне. При опитите да освободи ръката си ищецът многократно се удрял и в решетките на клетката. Изпитвал остра болка в ръката, както в захапаната от кучето част, така и по местата където се бил удрял в решетките. След самото захапване усетил, че не може да си движи част от пръстите на ръката. След около петминутна борба успял да освободи ръката си от захапката на кучето, при което видял, че ръката му и част от пръстите са направо премазани и обилно кървели. Твърди, че от болките му се завило свят и имало опасност да загуби съзнание. След като се посъвзел веднага отишъл да докладва за случилото се на ОДЧ и прекия си ръководител, като изразил мнение, че атаката на кучето е провокирана от наличието на разгонено женско куче намиращо се в съседната клетка, което куче абсолютно неправомерно било настанена там. Ищецът твърди, че изпитвал много силни болки в дясната ръка, поради което бил освободен от работа за преглед, за да се провери дали няма счупвания на кости или разкъсвания на сухожилия, като в 07:40 часа посетил бърза помощ при МБАЛ 1

„Д-р Ат. Д.”, където били констатирани прободни и разкъсни рани по всички пръсти на дясната длан. Били предприети манипулации по обработване на раните и превързване и му била сложена инжекция против тетанус. След прегледа в ЦСМП ищецът се върнал отново на работа, за да продължи де*****ството си. Твърди, че вечерта на същия ден болките му се усилили дотолкова, че започнало да му се вие свят и чувствал отпадналост и изтръпване на ръката. Заради силните болки започнал да пие аулин и течен аналгин. При направени опити да движи пръстите на ръката си усещал сухожилията си изтръпнали, като установил, че не може да свива и разгъва всичките си пръсти. В продължение на над 30 дни не можел да движи изобщо пръстите си, като през цялото това време заради болките пиел и аулин и течен аналгин. Заявява, че на следващия ден след трудовата злополука - 07.09.2022 г., след преглед от травматолог, му бил издаден болничен лист за отпуск при временна нетрудоспособност поради трудова злополука от 07.09.2022 г. до 20.09.2022 г. Твърди, че от 20.09.2022 г. започнал да изпитва силни болки в дланта, които вечерта се засилили и започнал да усеща туптене в ръката, поради което на 27.09.2022 г. посетил травматологичния кабинет на д-р Г., където било констатирано зачервяване в основата на палеца с големина на двулевова банкнота около раната от ухапване, като кожата била топла, лъскава и болезнена. С инструмент доктора разширил раната под локална анестеза, като от там изтекло мътновата сукървица, след което раната била промита обилно и поставен марлен дрен, напоен течен йодасепт и стерилна превръзка.

Същият ден му бил издаден болничен лист за отпуск при временна нетрудоспособност поради трудова злополука от 21.09.2022 г. до 10.10.2022 г.

Ищецът заявява, че поради изпитвани силни болки в дланта в основата на палеца с тупкащ характер, зачервяване и болезненост на кожата, на 11.10.2022 г. посетил травматологичния кабинет на д-р Г., където било констатирано зачервяване в основата на палеца с големина на двулевова банкнота около раната от ухапване, като кожата била топла, лъскава и болезнена, абазия на нокътя на трети пръст на ръката, контрактура на 1-2 пръсти, нарушена флексия и екстензия и нарушен захват и сила на ръката. Същият ден му бил издаден болничен за отпуск при временна нетрудоспособност поради трудова злополука от 11.10.2022 г. до 04.11.2022 г. Ищецът заявява, че бил изпратен на физиотерапия и рехабилитация при специалист по физикална медицина и рехабилитация, като при прегледа било констатирано болезнени ограничени движения за палец и показалец, наличие на лек оток и паппаторна болезненост за палеца, контрактура на първи и втори пръст на дясната ръка, нарушен захват и сила на ръката и парестезии на първи и втори пръст. Били му извършени изследвания ММТ за първи и втори пръст на дясна ръка с оценка (4-), като се отчело леко подобрение и намаляване на отока и продължавали парезиите за първи и втори пръст. Назначената му терапия включвала 6 бр. лечение с ултразвук, 7 бр. лечение с нискочестотно магнитно поле и 7 бр. аналитична ЛФК, които продължили от 20.10.2022 г. до 27.10.2022 г., включително. Във връзка с императивната разпоредба на чл. 57, ал. I от 2

КСО работодателя ОД на МВР- К. с Декларация за трудова злополука вх. № ***** /13.09.22 г. е регистрирал тази злополука като трудова в ТД на НОИ- К..

С Разпореждане № *****/20.09.22 г. на длъжностното лице Г. В. към ТП на НОИ- К. е приета декларираната злополука с вх. № *****/13.09.22 г. на ТП- К. от осигурителя ОД на МВР- К. за трудова злополука по чл. 55, ал. I от КСО.

Твърди, че след като злополуката била призната, като трудова цялата документация свързана с нея била изпратена на 09.12.2022 г. на Медицински институт на МВР - Централна лекарска комисия за произнасяне дали се каса е за лека, средна или тежка телесна повреда. След приблизително една година от изпращането на цялата документация Централната експертна лекарска комисия към Медицинския институт на МВР с Медицинско удостоверение № ***** от 22.11.2023 г. обявила, че раните от ухапване от куче на пръстите на дясната длан са по директен механизъм в резултат на действието на твърди предмети с остри ръбове (зъби). Уврежданията без засягане на костни, сухожилни и мускулни структури, както и на магистрални кръвоносни съдове и нерви, с ангажиране само на повърхностния слой и подкожие, с данни за ограничена възпалителна реакция в непосредствено прилежащите тъкани, без изолирана бактериална флора, са наложили първична обработка и превръзки и са довели до разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, което съответства на квалификацията за лека телесна повреда, съгласно текста на чл. 130, ал. 1 от НК. В следствие на тази трудова злополука от ОД на МВР заплатили на ищеца сума в размер на 180 лв. по сключена между ответника и застрахователно дружество „*****“ АД застраховка. Въз основа на изложеното претендира неимуществени вреди в размер на 10 000 лева, след като приспада изплатеното обезщетение в размер на 180 лева, за преживените болки и страдания, неудобства, липса на увереност в себе си, следствие на ухапването от кучето. Претендира законна лихва върху исканото обезщетение в размер на 1922,16 лв. за периода от датата на злополуката 06.09.2022 г. до деня на завеждане на исковата молба 01.04.2024 г., както и законната лихва върху сумата от 10 000 от момента на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане, както и направените разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника ОД на МВР-К., с който оспорват иска като недопустим. Ответникът твърди, че ищецът е бил държавен служител в системата на МВР от 2003 г., като на 20.05.2022 г. със Заповед № *****/20.05.2022 г. на Директора на ОД на МВР-К. същият е бил преназначен на длъжност ********* (водач на служебно куче) в група „Охрана на обществения ред“ към сектор „О. п.“ към Районно управление-К. при Областна дирекция на МВР-К., като той е заемал тази длъжност до 20.02.2023 г., когато със Заповед № *********/20.02.2023г. на Директора на ОД на МВР-К., служебните му правоотношения с МВР са били прекратени на основание чл. 226, ал.1, т. 4 и чл. 227 от ЗМВР. Ответникът заявява, че съгласно чл. 142, ал. 2 от ЗМВР статутът на държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 се урежда със ЗМВР, като КТ не е приложим за тях.

Законът за МВР и Правилникът за устройството и дейността на 3

МВР/ПУДМВР/ предвиждат специален ред в чл. 238 от ЗМВР и чл. 98, ал. 5 от ПУДМВР за изплащане на обезщетения за претърпени вреди при и по повод изпълнение на служебни задължения, както и за възстановяване на разходи за лечение, който следва да е приложим в настоящия случай, а не чл. 200 КТ.

Алтернативно оспорва исковете по основание и размер. Ответникът заявява, че има специален ред, който Законът за МВР, в чл. 238, предвижда за обезщетение на служителите, претърпели средна или тежка телесна повреда при или по повод изпълнение на служебните им задължения, а именно изплащане на 6 месечни възнаграждения при средна телесна повреда и 10 месечни възнаграждения при тежка телесна повреда. Видът на телесната повреда се определя от Централна експертна лекарска комисия на МВР, а обезщетенията се изплащат при условия и по ред, определени с наредба на министъра на вътрешните работи /чл.241 от ЗМВР/. Заявява, че представеното от ищеца медицинско удостоверение № ***** от 22.11.2023г. на ЦЕЛК - МВР С. не е било обжалвано от ищеца, каквато възможност е предвидена в него, което означава, че той не е възразил срещу направените констатации на ЦЕЛК-МВР, а предвид определената телесна повреда, за явява, че не са били налице предпоставките по чл. 238, ал. ЗМВР за изплащане на обезщетение, тъй като не се касаело за тежка или средна телесна повреда, а за лека такава.

Евентуално оспорва размера на претендираното обезщетение, като от него следва да се приспаднат обезщетенията по държавното обществено осигуряване за временна нетрудоспособност. На основание чл. 201, ал. 2. т. 1 от КТ прави възражение за допусната груба небрежност от страна на ищеца при изпълнение на служебните му ангажименти. Аргументите за това са, че служителите в МВР, които се назначават на длъжност „водач на служебно куче“, преминават задължителен курс за обучение, едва след като им бъде зачислено служебно куче от МВР. От момента на встъпването на ищеца в длъжност ********* (водач на служебно куче) на 20.05.2022 г. до 06.09.2022 г., когато са били прекратени служебните му правоотношения с МВР, на Д. Р.

М. не е било зачислявано служебно куче на МВР, съответно не е бил преминал задължителен курс за работа със служебни кучета на МВР и по-този начин е нарушил чл. 6, ал. 3 от Вътрешни правила за дейността на ветеринарномедицинска инспекция в МВР. Отделно от това ищецът не е присъствал на проведения на 06.09.2022 г. инструктаж, не е бил запознат с тази разстановката на силите и средствата и вмененените му служебни задължения, както и не знаел какви са му били определените задачи за деня от прекия му ръководител, като това се установява от липсата на подпис на ищеца във ежедневната ведомост. Следователно, на този ден, ищецът изобщо не е присъствал на проведения инструктаж и не е имал представа в какъв вид наряд е бил назначен и какви са му били служебните задължения за този ден.

От копието на ведомостта е видно, че ищецът е бил назначен за този ден в наряд ,, *****“ и обслужващ участък „*****“, което означава, че вменените му задължения се изразяват само в извършване на патрулно-поства дейност на този обект, като задължение да нахрани служебно куче е било вменено на 4 съвсем различен служител от състава на РУ-К.. Ответникът счита, че ищецът проявил груба небрежност и като се е опитал осъществи физически контакт с куче, което изобщо не е познавал, не познавал навиците му и не е знаел името му, тъй като в куче на име „*****“ в питомника в деня на ухапването нямало.

За периода от 01.01.2022 г. до 01.01.2023 г. служебните кучета, които са били настанени в питомника са: служебно куче с име „*****“, служебно куче с име „*****“, служебно куче с име „*****“ служебно куче с име „*****“. По данни на Д. С. С., който на същия ден 06.09.2022 г. е изпълнявал длъжността „Водач на служебно куче” и е присъствал по време на ухапването, се разбира, че кучето, което е ухапало ищеца е куче на име „*****“. Ответникът оспорва твърдението на ищеца, че причината поради, която е бил ухапан от служебното куче, е че към този момент в питомника на ОД на МВР-К. е било неправомерно настанено друго куче, като по негови думи това куче е било от женски пол и към момента е било разгонено. По изложените съображения молят да бъде отхвърлена претенцията и да им бъдат присъдени разноски.