Решение № 250 от 20.10.2025, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 250 гр. Варна, 20.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Георги Йовчев

Членове:

Николина П. Дамянова

Даниела Ил. Писарова при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева като разгледа докладваното от Даниела Ил. Писарова Въззивно търговско дело № 20253001000351 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл.267 ГПК, образувано въз основа на две въззивни жалби:

По въззивна жалба на ГАЛАКТИК ТУР ЕООД, Варна, подадена чрез пълномощника на дружеството адв.Б. Р., против решение №220/27.05.2025г., постановено по т.дело №541/2024г. по описа на ВОС, в осъдителната му част, в която са уважени исковете, предявени от Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно-почивно дело“- София, срещу въззивното дружество, като последното е осъдено да заплати сумите: 52 588.80 лева, сбор от неплатена индексирана цена по прекратен с изтичане на срока договор за наем № Н2/01.07.2014г.; сумата от 25 960.99 лева, сбор на неплатена индексирана цена по прекратен с изтичане на срока договор за наем №Н-2/01.07.2014г. върху главницата по споразумение изх.№14986/15.11.2022г. както и за сумата от 1 304.10 лева, неплатена индексирана цена по прекратен наемен договор №Н-25/16.12.2019г. поради неизпълнение задълженията на наемодателя както и за сумата от 18.26 лева, с правно основание по чл.92 ЗЗД, неустойка по чл.23 от договор за наем №Н-25/16.12.2019г., дължима за забавено изпълнение на задължението за плащане на актуализирана цена по договора съгл. допълнително споразумение от 17.02.2023г. и допълнително споразумение от 07.02.2024г.

В жалбата се излага, че постановеното решение в обжалваната част е неправилно като постановено в противоречие с материалния закон, при допуснати съществени процесуални нарушения.

Въззивникът твърди, че съдът е направил погрешни изводи въз основа тълкуване 1 разпоредбите на договорите за наем с идентично съдържание №№Н-2/01.07.2014г. и №Н25/16.12.2019г., конкретно чл.4 от същите, като приел, че наемната цена се счита актуализирана автоматично и едностранно с подписване на договора съгласно индекса на потребителските цени за страната, обявени от НС съобр.чл.4. Страната се позовава на аргументация по приложението на чл.20 ЗЗД. /цитирана съдебна практика в допълващата въззивна жалба/ Счита, че като последица от изводите си съдът неправилно приел, че ответникът Галактик тур ЕООД дължи и неустойка за забавено изпълнение по чл.23 от договора за наем №Н-25/16.12.2019г. /съотв.чл.27 от предходния договор за наем. В тази връзка, въззивникът твърди, че по време действието на договора страните са изменяли наемната цена по силата на двустранно подписани споразумения, съблюдавайки клаузата на чл.4 от договорите, т.е. са договаряли цената двустранно – Агенцията е издавала фактура за дължимата актуализирана цена едва след подписване на двустранното споразумение. Това поведение на страните въззивникът сочи като обективиращо волята им за договаряне на актуализираната наемна цена, до какъвто логичен извод не бил стигнал съдът. В този смисъл е и клаузата на чл.4, ал.2 от договорите за наем, в която клауза изрично страните са договорили подписването на допълнително споразумение относно наемната цена.

Въззивникът излага, че изцяло в този смисъл са били и твърденията на Агенцията в исковата и допълнителната искова молба. Такива са били и издаваните от нея фактури до края на действието на договорите за наем. Въз основа на това въззивникът твърди, че волята на страните е била изменението на цената да не настъпва автоматично и едностранно. Това непогасено парично задължение не е намерило отражение в счетоводството на ищеца. Освен това, аргумент за действителните уговорки между страните е и обстоятелството, че Агенцията е развалила договора за наем от 2019г. именно поради неизпълнение задължението на насрещната страна за договаряне на наема. Освен това, ищецът изтъква като довод, че наемодателят е приемал плащанията на месечната наемна цена в размер на 48 666.73 лева до края на договорения период, с което е изразил съгласие за дължимото именно в този размер. По отношение на първия договор за наем от 2014г. се твърди, че ищецът е предпочел да получава непроменената цена вместо да упражни преобразуващото си право да прекрати договора за наем поради неизпълнение задължението на наемателя да подписва допълнително споразумение съгл.чл.13 и чл.32 от договорите.

На следващо място, въззивникът твърди, че правораздавателната воля на съда е неясна и противоречива. Изводите на съда, че лихва върху увеличената наемна цена се дължи от датата на получаване на допълнителното споразумение с упоменатата нова наемна цена, при публичност на индекса на потребителските цени, обявен в НСИ, съобразно приетото автоматично индексиране на наема, е неправилен и в противоречие с останалите изводи.

Твърди се, че съдът неправилно е приложил принципа на диспозитивното начало съгл.чл.6 ГПК. Никъде ищецът не е твърдял автоматичното действие в индексирането на наемната цена. Нещо повече, ищецът сам твърдял, че изменението на цената се извършвало съгласно чл.4 от договорите. При положение, че Агенцията не е въвеждала твърдения за автоматично изменение на наемната цена, а дори напротив, съдът е формирал недопустимо такъв извод. Въз основа на изложените оплаквания въззивникът претендира отмяна на решението в обжалваната част и вместо това да бъде постановено ново решение за отхвърляне исковете на ИА“Военни клубове и военно-почивно дело“, София. Претендира и сторените разноски.

По делото е постъпила и допълнителна въззивна жалба вх.№18241/24.06.2025г., чрез адв.М Р., с която се поддържат направените с жалбата от 13.06.2025г. оплаквания като се излага, че същата представлява допълнение към основната жалба. /в този смисъл молба вх.

№19393/03.07.2025г., л.28/

С постъпили отговор на въззивната жалба ищецът Изпълнителна агенция “Военни клубове и военно-почивно дело“-гр.София оспорва основателността на същата като моли за 2 отхвърлянето й. Претендира заплащането на разноски за въззивното производство в размер на 540 лева, ю.к. възнаграждение съгласно чл.78, ал.8 ГПК. Становището по жалбата е подадено от страната чрез процесуалния й представител ю.к.М.Г..

По същество в отговора се излага, че при съвкупно тълкуване на двата договора и споразуменията, съдът е достигнал до обоснован извод, че страните са се съгласили наемното възнаграждение да бъде актуализирано всяка година съобразно индекса на потребителските цени, обявени от НСИ, като това се извършва служебно от наемодателя.

Поддържа, че подписването на допълнителните споразумения/анекси/ досежно актуализираните цени, се извършва единствено с декларативна цел и няма конститутивно значение. Твърди се, че наемателят не се е възползвал от възможността да иска промяна на тези клаузи от договора или да преустанови договорната връзка поради несъгласието си с този начин на индексиране. Твърди, че наемателят се опитва чрез изявленията си да черпи ползи от собственото си неправомерно поведение, изразяващо се в нарушение принципа, заложен в чл.63 от ЗЗД. Страната счита, че следва да се направи разлика между изводите на съда, че наемната цена се актуализира ежегодно въз основа промяна в индекса на потребителските цени и изводите, че това става автоматично. Поради изложеното, оплакванията в жалбата срещу това, че съдът е счел за основателен иска за лихва върху актуализираните цени, са неправилни. Твърди се, че волята на Агенцията при двата договора за наем е била наемателят да спазва договорите както и да подписва изготвените допълнителни споразумения за актуализиране на наемната цена. Поддържа се, че ответникът Галактик тур ЕООД не е изпълнил това си задължение, считано от 2022г., което е послужило като основание за прекратяване на договора за наем от 2019г. Твърдят се като погрешни доводите във въззивната жалба на насрещната страна, че Агенцията се била съгласила с неподписване на допълнителните споразумения, тъй като издавала фактури с актуализираната цена по договорите. /като доказателство за това се цитира разменена между страните кореспонденция/ Счита, че от това поведение на страните не може да се черпи довод, че Агенцията се е съгласила с наемната цена по двата договора за наем. Твърди се, че актуализирането на наемната цена съгласно чл.3 и чл.4 от договорите, се извършва по следния начин: процентът, с който се актуализира наемната цена по чл.3 от договора е съгласно индекс на потребителските цени за страната, обявен в НСИ. Този индекс се умножава с последната договорена месечна наемна цена като получената сума се прибавя към завареното месечно задължение.

Въззиваемата страна счита твърденията в т.2 от жалбата за неправилни. Изтъква като основание за основателността на исковете факта, че ответникът не е оспорвал размера на предявените претенции. Поради изложеното съдът правилно е стигнал до извод за основателност на претендираната неустойка за забавено изпълнение плащането на актуализирана наемна цена – съгласно чл.27 от договора за наем от 2014г., съотв. неустойката, уговорена в чл.23 от втория договор за наем от 2019г. В обобщение, страната твърди, че съдът не е излязъл от фактическите твърдения и петитума на исковата молба, очертани от ищеца, поради което и твърденията в тази насока, направени с двете въззивни жалби/основна и допълваща/ на Галактик тур ЕООД, са неоснователни.

Предмет на производството е и постъпила въззивна жалба, подадена от ИЗПЪЛНИТЕЛНА АГЕНЦИЯ“ВОЕННИ КЛУБОВЕ И ВОЕННО-ПОЧИВНО ДЕЛО“, чрез ю.к.М. Г.. Същата е насочена срещу решение рег.№220/27.05.2025г., постановено по т.дело №541/2024г. по описа на ВОС, в частта, в която съдът е отхвърлил част от предявените претенции, а именно: за горницата над 25 960.99 лева до претендираните 37 945.18 лева, сбор от неустойки за забава по чл.27 от договор за наем от 2014г., изчислена върху главница от 22 265.42 лева с ДДС по допълнително споразумение от 15.11.2022г. към договора, за периода 16.08.2022г. до 22.12.22г. и неустойка за забава съгл.чл.27 от договора за наем от 2014г. върху главница от 30 323.38 лева с ДДС по споразумението от 30.08.2023г., за периода от 16.08.22г. до 27.07.2024г., ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска на 3

10.10.2024г. до окончателното изплащане на сумата; за горницата над присъдените 18.26 лева до претендирани 641.51 лева, сбор от неустойки, начислени за периода от 16.06.23г. до 11.08.2024г. съгл.чл.23 от договора за наем от 2019г., върху главница от 840.25 лева с ДДС, дължима по споразумение от 17.02.2023г. и върху главница от 463.85 лева с ДДС по споразумение от 07.02.24г., ведно със законната лихва от предявяване на иска на 10.10.24г. до окончателното изплащане на цената, на основание чл.92 вр.чл.86 ЗЗД.

Твърди се, че в тази обжалвана част решението на ВОС се явява неправилно и необосновано.

На първо място страната излага, че е налице нарушение на договора за наем от страна на наемателя, което води до пропуснати ползи за наемодателя в размера на актуализираната наемна цена. Размерът на това обедняване за наемодателя е определяем съгл.чл.4 от договора за наем. Твърди се, че Агенцията се явява изправна страна на договора, като поради виновното му неизпълнение от насрещната страна, търпи вреди в размер на пропуснатата полза и дължимата лихва за забава. Считат, че изложените от съда мотиви в решението не съответстват на решаващите изводи за неоснователност на част от заявените претенции, тъй като съдът е приел, че задължителното индексиране на наемната цена се извършва служебно от наемодателя. Приел е също така, че размерът на предявените искове не е бил спорен между страните. Поради това съдът неоснователно е намалил размера на две от претенциите. Твърди се, че в допълнителните споразумения било посочено, че те са неразделна част от договорите за наем като влизат в сила от датата на актуализация на месечната наемна цена, посочена в тях, т.е. за договора за наем от 2014г. – от 01.07 на съответната година, а по договора за наем от 2019г. – от 16.12 на съответната година.