Определение № 15469 от 17.07.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 15469 гр. София, 17.07.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Д, в закрито заседание на седемнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Невена Чеуз

Членове:

Наталия П. Лаловска

Наталия Г. Халачева като разгледа докладваното от Невена Чеуз Въззивно частно гражданско дело № 20261100507421 по описа за 2026 година

Производството е по реда на Глава двадесета и първа ГПК вр. чл. 248, ал. 3 вр. чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба от ЕАД „Д.М.“ чрез управителя Д.М. срещу определение № 21 793 от 11.06.2026 г., постановено по гр. дело 73 875/2024 г. по описа на СРС, 175 състав, с което на основание чл. 248, ал. 1 ГПК е оставена без уважение молбата му за изменение на решението в частта за разноските за адвокатско възнаграждение. В жалбата са изложени доводи за неправилност на определението. Иска се отмяна на обжалвания съдебен акт като се постанови нов, с който бъде му бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер в размер на още 981, 68 евро с ДДС над присъдените от СРС 120 евро.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е постъпил отговор от „Стик-Кредит“ АД, в който са заявени съображения относно правилността на обжалвания съдебен акт и искане за неговото потвърждаване.

Частна т а жалба е депозирана от процесуално легитимирано лице в законоустановения срок и против обжалваем съдебен акт.

Разгледана по същество, същата е неоснователна, предвид следното:

С решение 7763 от 27.04.2026 г. по гр. дело № 73 875/2024 г. по описа на СРС, 175 състав, са уважени предявените от А. Н. И. искове по чл. 26, ал. 1 ЗЗД срещу „Стик-Кредит“ АД за признаване за установено, че договори за потребителски кредит от 20.12.2022 г., 21.02.2023 г., 09.02.2023 г. и 15.05.2023 1 г. са недействителни на основание чл. 26 ал.1 пр.1 от ЗЗД вр. с чл. 22 от ЗПК. В рамките на решението са изложени съображения, относно дължимото адвокатско възнаграждение по реда с оглед своевременно релевирано от ответника възражение по смисърла на чл. 78 ал.5 от ГПК.

По повод депозирана молба по реда на чл. 248 от ГПК с обжалваното определение 21 793 от 11.06.2026 г., СРС, 175 състав е оставил без уважение молбата за изменение на решението в частта за разноските за адвокатско възнаграждение.

Видно от данните по делото, ищецът е представляван от адв. Д.М. съгласно надлежно пълномощно. Представен е договор за правна помощ и съдействие, сключен между ищеца и Еднолично адвокатско дружесвто „Д.М.“, в който страните са се уговорили услугата да бъде предоставена при договорено възнаграждение в размер на 984 евро с ДДС / стр. 132 в делото/.

Представени са и доказателства, че сумата е реално заплатена.

При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав намира следното:

Съгласно решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 съдът не е обвързан с размерите на адвокатското възнаграждение, определени в НВАР от 09.07.2004 г., респективно с ограничението по чл. 78, ал. 5 ГПК. Трайната съдебна практика приема, че тези размери служат на съда като ориентир, като при определяне на справедливия размер на адвокатското възнаграждение следва да се преценят действителната правна и фактическа сложност на делото и материалният му интерес. По делото се установява, че са предявени четири установителни иска по чл. 26, ал. 1 ЗЗД касае щи прогласяване на нищожност на договор за потребителски кредит,след присъединяване от страна на състава на СРС на други три отделно заявени съдебни производства пред различни състави на СРС като по делото са налични данни за инициирани общо 28 отделни съдебни производства между същите страни с идентичен предмет, обоснован с различен договор за потребителски кредит като същите са с идентично съдържание. Исковите молби и по трите присъединени дела са идентични като съдържание с тази, въз основа на която е инициирано настоящото съдебно производство. Проведено е едно съдебно заседание, в които не се е явил процесуален представител на ищеца , което обстоятелство също следва да бъде отчетено.

2

Предметът на делото не се отличава с особена фактическа и правна сложност. Процесуалните действия на представителя на ищеца включват изготвяне на типова искова молба, послужила за образуване на множество еднотипни съдебни производства.

Следва да бъде съобразено и обстоятелството, че разноските по делото и в частност адвокатското възнаграждение, не следва да бъдат източник на неоснователно обогатяване за страната, в чиято полза е крайният съдебен акт, респ. за неоснователно обедняване на загубилата страна, а следва да възстановят сторен в разумни граници разход за защита на правата на страните. Поради което съдът не само не е длъжен да съдейства, а е длъжен да осуети такава злоупотреба /така определение 174/26.04.2021 г. на ВКС по ч.гр.д. 560/21 г. на Трето ГО на ВКС/ като не допуска необосновано и непропорционално разместване на имуществени блага. Нещо повече претендираният адвокатски хонорар от 981, 68 евро като аритметично изражение надхвърля сумираната цена на четирите иска, предмет на производството.

По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че адвокатско възнаграждение в размер на 120 евро, което е адекватно и съответстващо на фактическата и правна сложност на производството и процесуалните действия, извършени от представителя на ищеца до какъвто извод е стигнал и СРС, поради което обжалваното определение като правилно следва да бъде потвърдено.

Воден от горното, Софийският градски съд,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение

№ 21 793 от 11.06.2026 постановено по гр. дело 73 875/2024 г. по описа на СРС, 175 състав. г.,

Определението не полежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

3

1. _______________________

2. _______________________

4