Решение № 570 от 11.06.2025, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 570 гр. Стара Загора, 11.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, V-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ваня Тенева като разгледа докладваното от Ваня Тенева Гражданско дело № 20255530100475 по описа за 2025 година

Предявен е главен и евентуален осъдителни искове по чл. 55, ал.1, пр.1 от ЗЗД за връщане на недължимо платени суми по Договор за потребителски кредит.

Ищецът Ц. Б. С. твърди в исковата си молба, че е страна по Договор за потребителски кредит № **********, сключен с ответната страна „Неткредит“ ООД. Съгласно процесния договор ищецът получил в заем сумата от 1500.00 лева, при ГПР от 48.77%.

Съгласно чл.6 от процесния договор, ако не била представена гаранция по кредита по чл.4, ал.3 от договора, ищецът следвало да заплати неустойка в размер на 1200 лева. На 11.11.2024г. ищецът заплатил сумата от 1685 лева по Договор за потребителски кредит №**********, с което заплатил сумата от 1500 лева главница, 25 лева лихви и 150 лева неустойка като кредита бил закрит като изплатен.

Счита, че Договор за потребителски кредит №********** е нищожен на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.22 от ЗПК, вр. с чл.11 и чл.19, ал.4 от ЗПК.

На първо място, процесният договор бил недействителен съобразно специалните основания по чл.22 от ЗПК.

Съгласно чл.22 от ЗПК, във връзка с чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК договорът за потребителски кредит бил нищожен, ако не са посочени приложимият лихвен процент и условията за прилагането му. Липсвало изрично посочване дали лихвеният процент е фиксиран за целият срок за кредита или е 1 променлив. Визираната неяснота съществено ограничавала правата му и се явявала основание за обявяване недействителността на процесния договор.

На следващо място, процесният договор не отговарял на изискваният на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.

Разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК сочела, че договорът трябвало да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочвали взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Годишният процент на разходите следвало да включва всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва и се изчислявал по специална формула. В Договор за потребителски кредит №********** била посочена само абсолютна стойност на ГПР.

Липсвала ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита. В настоящият случай не ставало ясно какво точно е включено в процента на ГПР, освен лихвата, доколкото била предвидена дължимостта на такса. Не ставало ясно дали същите са отразени в ГПР. От изложеното не можело да се направи еднозначен извод, че разходите са включени при формиране на ГПР, нито че същите са изключени. След като кредиторът, при формиране цената на предоставения от него финансов ресурс, задавал допълнителни компоненти, които го оскъпяват, следвало по разбираем за потребителя начин да посочи какво точно е включено в тях.

Наред с това процесният договор бил нищожен и поради неспазване на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, а от там и на действителния размер на ГПР, чл.11, ал.1, т.10, вр. с чл.22 от ЗПК, тъй като сумата която се претендирала не била включена в ГПР и ГЛП.

В договора за кредит бил посочен ГПР, но чрез включването на възнаграждението за такса към ГПР и ГЛП, то действителните такива щели да нараснат двойно, та дори и повече, с което потребителят се въвеждал в заблуждение относно стойността на разходите, които ще прави по обслужването на кредита. С предвиждането за заплащане на сумата се заобикаляла и разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК. Безсъмнено събирането на такива разходи се явявало част от дейността по управление на кредита и следвало да са включени в годишния процент на разходите. Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК, ГПР по кредита изразявал общите разходи по кредита за потребителя, настоящи и бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисионни , възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

2

Налице било заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК като с уговорките за заплащане на допълнителни разходи по договора за поръчителство се нарушавало изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута определена с ПМС№426/2014г.

В условията на евентуалност счита, че клаузата на чл.6 от процесния договор е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 143, ал. 1 и чл.

146, ал. 1 от ЗЗП.

В правната доктрина и съдебна практика безспорно се приемало, че накърняването на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД е налице именно, когато се нарушавал правен принцип било той изрично формулиран или пък проведен чрез създаването на конкретни други разпоредби. Поради накърняването на принципа на „добри нрави“ по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД се достигало до значителна нееквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне на интересите на длъжника с цел извличане на собствена изгода на кредитора. В допълнение, клаузата за неустойка от процесния договор се явявала нищожна като противоречаща на добрите нрави и неравноправна по смисъла на чл.143, т.19 от ЗЗП, тъй като сумата която се претендира чрез нея била в размер надвишаващ с над пълен размер от отпуснатата сума по кредита в размер на 1500 лева. По този начин безспорно се нарушавал принципа на добросъвестност и справедливост.

Именно и въз основа на това, така уговорената клауза в чл.6 от процесния договор се явявала нищожна като противоречаща на добрите нрави и неравноправни по смисъла на чл. 143 от ЗЗП. Предвидената клауза намира за неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП, тъй като същата предвиждала заплащането на такса за разглеждане, която била необосновано висока.

Основната цел на така уговорените клаузи била да доведат до неоснователно обогатяване на кредитодателя за сметка на кредитополучателя, до увеличаване на подлежаща на връщане сума допълнително с още проценти от предоставената главница.

Искането до съда е да осъди „Неткредит“ ООД да заплати на ищеца, сумата в размер на 185 лева, недължимо платена по Договор за потребителски кредит №202410030407330102 /03.10.2024г. сключен със Неткредит ООД, тъй като същият бил нищожен на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.22 от ЗПК, вр.с чл.11 и чл.19 ал.4 от ЗПК, в условията на евентуалност моли съда на основание чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД, да осъди „Неткредит“ ООД да заплати на ищеца, сумата в размер на 150 лева, недължимо платена като неустойка по Договор за потребителски кредит №********** ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда, до окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски.

В законоустановения срок е постъпил отговор от ответното дружество „НЕТКРЕДИТ“ ООД, в което заявяват, че искът е неоснователен.

На основание чл. 175 ГПК и ответното дружество признава следните 3 факти: сключването между страните на процесния договор за кредит, по силата на който на Ц. С. е предоставена сумата в размер на 1500 лева.

Доколкото посочените факти не били спорни между страните, молят същите да бъдат отделени като безспорни и ненуждаещи се от доказване с доклада на съда по делото.

Оспорват твърденията на ищеца относно нищожност на неустоечната клауза, недействителност на договора за потребителски кредит, начисляване на неустойка в размер на 150 лева и заплащане на сумата в общ размер от 1685 лева по процесния договор за кредит.

Ответникът твърди, че процесния договор за кредит отговарял на императивните изисквания на ЗПК. Посоченият в договора ГПР бил уговорен в допустимите параметри по чл.19, ал.4 от ЗПК и не надвишавал определения размер. Неустойката по чл. 6, ал.1 от договора не била елемент от ГПР по кредита, понеже представлява разход при неизпълнение по смисъла на чл. 19, ал. 3, т. 1 от ЗПК.

На основание чл. 19, ал. 3, т. 1 ЗПК в ГПР не се включвали разходи, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договор за потребителски кредит според закона.

Следвало да бъде съобразено, че с договарянето на неустойка кредиторът мотивирал кредитополучателя да предостави обезпечение по кредитното правоотношение, особено след като вече заемната сума била получена от потребителя. Изложеното разбиране се подкрепяло както от правната доктрина, така и от съдебната практика - Решение № 115 от 01.04.2016 г. по възз. т. д. № 72/2016 г. на Апелативен съд - Пловдив. По този начин обезпечителната функция на неустойката произтичала от стимулиращия ефект за длъжника.

Спазени били изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 - ЗПК, според които договорът за кредит следвало да съдържа годишен процент на разходите по кредита и общата сума, която се дължи от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит. Твърденията на ищцовата страна, че процесният договор не отговарял на посочените изисквания били неоснователни. Информацията за размера на ГПР била налична в чл. 11, ал. 4 от договора, а общата сума - в чл. 11, ал. 5 на договора.

С оглед предсрочното погасяване на процесния кредит на 11.11.2024 г. и изпълнение на задължението от страна на кредитополучателя не била начислена неустойка на ищеца.

Молят съда да отхвърли предявените срещу „Неткредит“ ООД искови претенции като неоснователни. Претендират за разноските по делото.

В открито съдебно заседание, ищецът, редовно призован, не се явява и не се представлява. Депозира молба, чрез процесуален представител – 4 адвокат, с която заявява, че поддържа исковата молба и няма възражения по доклада. Моли съда да уважи предявения иск и да му присъди направените разноски, като прави възражение за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение.

В открито съдебно заседание ответникът редовно призован, не се явява и не се представлява. Депозира молба, с която моли за отхвърляне на иска и претендира разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намери за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявен е главен иск за сумата от 185 лева с правно основание чл.55, ал.1 предл. първо от ЗЗД за връщане на получена парична сума като недължимо платена т.е. без основание (при начална липса на основание), както и евентуален иск за сумата от 150 лева недължимо платена като неустойка по Договор за потребителски кредит от 03.10.2024г.

Основните елементи на фактическия състав, от който възниква вземането по чл.55, ал.1 предл. първо ЗЗД са: даване, респ. получаване, на имуществена облага и липса на основание за това имуществено разместване.

Тоест по иска с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД разпределението на доказателствената тежест се определя от въведените в процеса твърдения и възражения, които са обуславящи за съществуването или за отричането на претендираните права на страните. При фактическия състав по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за връщане на нещо, получено без основание, ищецът следва да въведе като твърдение и докаже факта на плащането на парична сума, а ответникът - основание за получаването или за задържане на полученото /в този смисъл са: Решение № 721 от 3.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 401/2009 г., IV г. о., ГК, Решение № 556 от 13.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 46/2009 г., IV г. о., ГК, Решение № 189 от 4.02.2014 г. на ВКС по т. д. № 141/2012 г., I т. о., ТК и др./.

Безспорно между страните е, че между тях е сключен Договор за потребителски кредит № ********** с предоставена заемна сума от 1500,00 лв., с уговорена договорна (възнаградителна) лихва в размер на 348,00 лв., която сума от общо 1848 лева е платима на равни 12 месечни вноски, всяка от по 154 лева на месец. В самия Договор за кредит е инкорпориран погасителен план – л. 8 от делото.

5

Съгласно чл. 11 ал. 2 и ал. 4 от Договора за потребителски кредит уговорения ГЛП е 40.39 %, а ГПР е 48.77%.