Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 18907 от 10.09.2026, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно частно гражданско дело 13257/2025
Вид
Определение № 18907
Подписан
10.09.2026
В сила
10.09.2026
Състав
Елена Маврова, Стилияна Григорова, Биляна Магделинова

Цитирани разпоредби

  • чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 248, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 18907 гр. София, 10.09.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Е, в закрито заседание на десети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Елена Маврова

Членове:

Стилияна Григорова

Биляна Магделинова като разгледа докладваното от Елена Маврова Въззивно частно гражданско дело № 20251100513257 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 248, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 327768 от 08.10.2025 г. „СТИК-КРЕДИТ“ АД, чрез адв. Х. М., срещу определение № 38123 от 12.09.2025 г., постановено по гр.д.

№ 73872/2024 г. на СРС, 159 състав, с което по реда на чл. 248 ГПК е изменено решение № 7185/23.04.2025 г. и е осъден „СТИК-КРЕДИТ“ АД да заплати на А.Н.И. сумата от 2280 лв, от които сумата от 80 лв. за държавна такса, 400 лв. за депозит за вещо лице и 1800 лв.

Жалбоподателят поддържа, че ищецът е подал двадесет и седем искови молби срещу СТИК-КРЕДИТ“ АД, с цел да се възложи в тежест заплащане на разноски в прекомерен размер. Формалното наличие на отделни правоотношения въпреки пълния идентитет на страните, оспорените клаузи от идентичните договори, обстоятелствата, на които се основават исковете, е използвано да се образуват множество граждански дела с посочени номера в частната жалба. Моли да отмени обжалваното определение респ. да се намали адвокатското възнаграждение.

Насрещната страна А.Н.И., чрез адв. Д. М. оспорва частната жалба в депозирания отговор, като сочи че е недопустимо според новата практика съдът да обсъжда действителността на договора за правна защита и съдействие.

Софийски градски съд, след като прецени доказателствата по делото и обсъди доводите на страните, намира следното:

Частната жалба е подадена в срок и е допустима, а по същество се явява основателна по следните съображения:

Производството по гр. д. № 73872/2024 г. по описа на СРС, 159 състав е образувано по искова молба от А.Н.И. срещу „СТИК –КРЕДИТ“ АД, с иск за 1 нищожност на договор за потребителски кредит № 937139 и евентуален иск за нищожност на клаузата на чл. 29 от договора за потребителски кредит С решение № 7185/23.04.2025 г., постановено по гр.д. № 73872/2024 г. на СРС, 159 състав, е прогласен за нищожен договор за потребителски кредит № 937139/14.03.2023 г. и е осъден „СТИК-КРЕДИТ“ АД за заплати на А.Н.И. сумата от 1880 лв., представляваща разноски, от които сумата от 80 лв. за държавна такса и 1800 лв. за адвокатско възнаграждение.

Депозирана е молба по чл. 248 ГПК с вх. № 158254 на 07.05.2025 г. от А.Н.И., с искане да бъде изменено решението, в частта за разноските и присъждане на сумата от 400 лв. за депозит за експертиза.

С обжалваното определение № 38123 от 12.09.2025 г., постановено по гр.д. № 73872/2024 г. на СРС, 159 състав, е изменено постановеното решение и е осъдено „СТИК-КРЕДИТ “ АД да заплати на А.Н.И. сумата от 2280 лв., представляваща разноски, от които сумата от 80 лв. за държавна такса, 400 лв. за вещо лице и 1800 лв. за адвокатско възнаграждение.

Определението от 12.09.2025 г. и решението от 23.04.2025 г., са съобщени на една и съща дата – 24.09.2025 г. на ответника, видно от съобщенията на л. 78 и л. 79 от делото.

Ответникът е депозирал молба по чл. 248 ГПК с вх. № 327747 от 08.10.2025 г., по която няма произнасяне и настоящата частна жалба – с частна жалба вх. № 327768 от 08.10.2025 г., която е администрирана от СРС.

На практика, с обжалваното определение, е присъдена втори път сумата от 1800 лв. за адвокат и сумата от 80 лв. – за заплатена държавна такса, каквото искане няма в молбата по чл. 248 ГПК на ищцата и същото е със свръх петитум – единствено се иска присъждане допълнително на сумата от 400 лв., т.е. за сумата над 400 лв. е недопустимо, тъй като постановеното решение съдържа вече осъдителен диспозитив за останалите разноски. Частната жалба срещу определението от 12.09.2026 г., с което отново е постановен осъдителен диспозитив е основателна и обжалваното определение следва да бъде обезсилено в тази част.

Следва да се отбележи, че СРС не се е произнесъл по молба по чл. 248 ГПК на ответника, на която е сложена резолюция К.Д. на л. 81 от делото, и бележка извън срок /следва да съобрази СРС, че решението е съобщено на 24.09.2026 г. видно от съобщението на л.79 и молбата е в срок/.

След връщане на делото, СРС следва да се произнесе по молбата по чл. 248 ГПК на ответника.

Водим от горното, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

2

ОПРЕДЕЛИ:

ОБЕЗСИЛВА определение № 38123 от 12.09.2025 г., постановено по гр.д. № 73872/2024 г. на СРС, 159 състав същото в частта, в която е осъден „СТИК-КРЕДИТ “ АД да заплати на А.Н.И. разноски над сумата от 400 лв. до присъдения размер от общо 2280 лв.

ВРЪЩА делото на СРС за произнасяне по молбата с вх. № 327747 от 08.10.2026 г. на „СТИК-КРЕДИТ “ АД, депозирана по реда на чл. 248 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3