Решение № 2703 от 13.06.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2703 гр. Пловдив, 13.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Владимир Р. Руменов при участието на секретаря Катя Г. Грудева като разгледа докладваното от Владимир Р. Руменов Гражданско дело № 20225330104771 по описа за 2022 година

Решение по исков спор, постановено по общия ред , чл. 235 от ГПК .

Образувано е по искова молба на „Елакс доорс“ ЕООД, ЕИК 203044107, със седалище и адрес на управление в *****, ЖК Илинден бл. 56 вх. А ет. 3 ап. 6 , подадена против „ДЮК -1„ , ЕИК 115301505,със седалище и адрес на управление в Пловдив, ул. „Георги Бенев „ № 3 , и иск с правно основание в чл. 55 ал. 1 предл. трето от Закона за задълженията и договорите във връзка с чл. 265 ал. 2 от ЗЗД. (срв.

Постановление № 1 от 28.05.1979г. по гр. дело 1/79 , ППВС.) Страните са търговци.

Твърди се, че между тях имало неформален договор от 29.11.2021 г. за изработка и доставка на шест броя ролетни врати. Съобразно договора , ответното дружество следвало да изработи и достави три от вратите до обект, посочен от ищеца в гр. *****, а на свой ред ищцовото дружество следвало да заплати обща цена от 9394.98 лв., платени по фактура № 3417 от 29.11.2021 год. при уговорен срок за изпълнение на поръчката от 16.12.2021 год.

Две от вратите били доставени със закъснение и дефекти – увредени били ламелните пана, от които вратите били направени. Тези недостатъци ги правели негодни за ежедневната им употреба, при което ищецът уведомил ответника, върнал на ответника вратите и поискал обезщетение.

Вместо обезщетение получил обратно вратите при още по-лошо състояние, освен 1 драскотини вече имало и вдлъбнатини и счупени пластмасови тапи (ограничители).

Тъй като и двете врати били негодни за обичайната си употреба, ищецът развалил в тази част частично договора, при което иска до съда е да се осъди ответното дружество да му заплати част от продажната цена в размер на 4489.33 лв., стойност на двете врати, както и направените по делото разноски.

Ответното дружество е оспорило иска като неоснователен, макар да признава сключването на договора. Отрича недостатъци на доставените вещи, алтернативно твърди, че въпреки недостатъците, те са били годни за обичайната им употреба.

Твърди, че те са доставени до склада на ответника в гр. ***** ,като оттам са били превозени до обекта на монтаж с превоз на ищеца. Отрича правата на ищеца да развали договора, моли исковете да бъдат отхвърлени и да се присъдят на ответника направените по делото разноски.

Искът е допустим, при наличие на твърдение за неудовлетворено притезание.

Съдът установи от фактическа и правна страна следното:

Сключването на договора и плащането на цената по него са безспорни факти, а и се установяват от приложените на л. 4- 8 от делото копия.

Няма спор , че три от вратите са доставени до посочен от ищеца обект в *****, но с транспорт на ответника.Личи от данни по делото, в частност от свидетелските показания на свид. Николов, че са доставени врати с дефекти - общо 51 бр. надраскани ламела и наличие на метални стружки в опаковката. Съдът кредитира тези показания ,те кореспондират с писмените такива (разменената между страните кореспонденция ), както и със заключението на вещото лице, изготвено след оглед на процесните врати. След връщането и повторната доставка , по същите индивидуално определени врати са били налични и допълнителни дефекти – липсващи тапи и ненужни дупки по ламелите.

Същевременно , от заключението на вещото лице става ясно , че вратите са могли да бъдат поставени и са щели да функционират правилно, макар и с недобър външен вид.

По правото :

Налице е между страните договор за изработка по смисъла на чл. 258 от ЗЗД, доколкото съдържанието му изпълва съществените елементи на такъв договор – ответникът се е задължил да изработи нещо съобразно поръчката на другата страна, като вложи в изработеното свой материал.

По силата на чл. 264 от същия закон, поръчващият е длъжен да приеме извършената съгласно договора работа. При приемането той трябва да прегледа работата и да направи всички възражения за неправилно изпълнение, освен ако се касае за такива недостатъци, които не могат да се открият при обикновения начин на приемане или се 2 появят по-късно. За такива недостатъци поръчващият трябва да извести изпълнителя веднага след откриването им. Това не е необходимо, ако изпълнителят е знаел недостатъците. Ако не направи такива възражения, работата се счита приета.

Между търговци обаче, срокът за преглед и приемане на работата е от четиринадесет дни . Нормата на чл. 303а ал. 4 от ТЗ е специална по отношение на срока си спрямо чл. 264 от ЗЗД.

Установява се от данните по делото ( а така се и твърди в исковата молба), че в деня на фактическото предаване на изработеното, тоест , датата на доставката на вратите, 11.01.2022г., те не са били прегледани за недостатъци от страните по договора, тъй като „доставчикът само ги разтовари и тръгна“. Недостатъците били открити впоследствие, при монтаж на едната от трите доставени врати, като най - късно към 17.01.2022г,. изработващия е бил уведомен за съществуването им, тоест, прави се извод , че срокът по чл. 303 а ал. 4 от Търговския закон е спазен. В това отношение се цени като достоверна датата на становището на л. 11 от делото , тъй като не е оспорена от страните. В тази връзка, наличен е по делото ( л. 13) и приемо – предавателен протокол за приемане на два броя термопана, които са приети изрично , макар и със забележки; протоколът носи неоспорената дата 25.01.2022г..

Съдът затова приема , че възложителят е направил своевременно възраженията си за неправилно изпълнение.

Същевременно обаче, правото на поръчващия по смисъла на чл. 265 ал.2 от ЗЗД да развали договора се обуславя не само от това, дали против работата са направени съответните своевременни възражения, но и дали тази работа е годна за обичайното си или договореното предназначение. Недостатъците касаят единствено външния вид на вратите, които въпреки тях са напълно годни да се ползват съобразно основното си предназначение, което в случая съвпада и с договорното такова; предвид заключението на вещото лице, съдът не споделя довода на ищеца в обратния смисъл. Следва да се отбележи, че първата във времеви план врата, която също е била доставена с идентични или сходни недостатъци, е била монтирана и функционира към датата на експертизата (а в този смисъл са и свидетелските показания на свид. Николов, които, каза се, съдът кредитира).

С оглед казаното, за ищеца не е възникнало право да развали договора, тъй като недостатъците на вещите са от характер, който не пречи на обичайната им употреба.

Искът не е основателен и следва да се отхвърли.

Разноските се присъждат в тежест на ищеца. Възражение за прекомерност на хонорара на адвоката на ответната страна не може да бъде споделено, доколкото делото има известна фактическа сложност, като се има предвид , че стойността на договореното ( без ДДС ) е с 50 лева по – висока от минималния размер на възнаграждението.

Воден от изложеното и на основанието по чл. 235 от ГПК , съдът 3

РЕШИ:

Отхвърля иска на „Елакс доорс“ ЕООД, ЕИК 203044107, със седалище и адрес на управление в *****, ЖК Илинден бл. 56 вх. А ет. 3 ап. 6, да се осъди „ДЮК -1„ , ЕИК 115301505,със седалище и адрес на управление в Пловдив, ул. „Георги Бенев“ № 3, да заплати на ищеца сума от 4489.33 лева , стойност на дадена на отпаднало основание ( развален договор за изработка на ролетни гаражни врати от дата 29.11.2021г. ) цена.

Осъжда „Елакс доорс“ ЕООД, ЕИК 203044107, със седалище и адрес на управление в *****, ЖК Илинден бл. 56 вх. А ет. 3 ап. 6, да заплати на „ДЮК -1„, ЕИК

115301505,със седалище и адрес на управление в Пловдив, ул. „Георги Бенев“ № 3, сумата от 960 лева разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред състав на ПОС, в срок от две седмици от датата на уведомлението до страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

4