Решение № 261677 от 12.03.2021, Софийски градски съд

Р Е Ш

Е Н И Е гр.София, 12.03.2021 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ

СЪД, І ГО, 19 с-в, в публично съдебно заседание на осми март две хиляди двадесет и първа година в състав:

СЪДИЯ: Невена

Чеуз при секретаря Радослава Манолова, като разгледа докладваното от съдия Чеуз гр.дело № 8 806 по описа за 2020 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени субективно съединени искове с правно основание чл. 87 ал.3 от ЗЗД.

Ищците

З.В.В. и Р.Д.В. твърдят, че с ответника М.И.М. са в договорни правоотношения по повод, сключен на 23.12.2009 г. договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт № 179, дело 551/2009 г. на Нотариус с рег. № 310 – А. Ч. с район на действие – СРС. Твърди се, че ответникът от 2014 г. не изпълнява задълженията си по договора, поради което е обоснован извод за пълно неизпълнение по него.

При тези фактически твърдения е мотивиран правен интерес от исковете и съдът е сезиран с искане да развали сключеният договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане поради неизпълнението му.

Ответникът М.И.М., редовно уведомен, заявява писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК, в който е заявено признание на иска по реда на чл. 237 от ГПК. В съдебно заседание на 08.03.2021 г. процесуалният представител на ответника поддържа – адв. А. поддържа заявеното признание на иска по чл. 237 от ГПК.

Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните съобразно разпоредбите на чл.235, ал.2 и ал.3 от ГПК и приетият по делото доклад, установи следното от фактическа и правна страна:

От представен по делото договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане се установява, че на 23.12.2009 год. в гр. София между З.В.В. и Р.Д.В., от една страна като прехвърлител, и от друга страна – М.И.М., в качеството на приемател, е бил сключен договор за прехвърляне на следния недвижим имот: магазин, полуподземен, с площ от 154, 80 кв.м., на две нива: първо ниво с площ от 113, 30 кв.м., състоящо се от търговска зала, склад № 1, баня, коридор, второ ниво с площ от 41,50 кв.м., състоящо се от склад № 2, при граници на магазина: изток – ул. „Княжевска“, запад – складови помещения на сградата на ул. ********, север – полуподземен гараж на сградата на ул. ********, юг – УПИ VII-335, заедно с припадащите се идеални части от правото на строеж върху мястото, съставляващо УПИ - VI-337 в кв. 66 по плана на гр. София, ж.к. „Карпузица“ с площ от 760 кв.м. срещу насрещното задължение да поеме издръжката и гледането на прехвърлителите В. докато са живи. Договорът е обективиран в нотариален акт 179, том III, рег. № 42781, дело 551 от 2009 г. на Нотариус № 310 – А. Ч., с район на действие –

СРС.

Страните не спорят, че ответникът по делото не е изпълнявал задълженията си по него.

С оглед ангажираните по делото доказателства съдът приема, че между страните по делото на 23.12.2009 г. е бил сключен валиден договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане в изискуемата от закона нотариална форма за неговата действителност с оглед нормата на чл. 18 от ЗЗД.

Съдът приема, че договорът за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане е алеаторен договор и поетото по него задължение предполага трайно поведение от страна на приобретателя и трайни грижи и отношения от негова страна спрямо прехвърлителя. Задълженията по този вид договори следва да се изпълняват точно по вид, обем и количество, те не търпят отлагане във времето и трябва да са изпълнявани цялостно и непрекъснато. В настоящия случай не бе доказано, че ответникът “трайно и непрекъснато” е изпълнявал задълженията си по договора в пълен обем.

При съвкупна преценка на доказателствата по делото, преценени с оглед заявеното признание на иска от страна на ответника, сторено при условията на чл. 237 от ГПК съдът намира, че заявеният иск е основателен и доказан и като такъв същият следва да се уважи.

Налице е изрично волеизявление от страните, че не заявяват претенция за разноски, поради което настоящият съдебен състав намира, че такива не следва да се присъждат.

Предвид изложените съображения, съдът

Р Е

Ш И:

РАЗВАЛЯ на основание чл.

87 ал.3 от ЗЗД, сключеният на 23.12.2009 г. между З.В.В., ЕГН ********** и Р.Д.В., ЕГН **********, и двамата на съдебен адрес: *** – адв. В.В., прехвърлители и М.И.М., ЕГН **********,*** – адв. А.А., приемател, договор за прехвърляне на следния недвижим имот: магазин, полуподземен, с площ от 154, 80 кв.м., на две нива: първо ниво с площ от 113, 30 кв.м., състоящо се от търговска зала, склад № 1, баня, коридор, второ ниво с площ от 41,50 кв.м., състоящо се от склад № 2, при граници на магазина: изток – ул. „Княжевска“, запад – складови помещения на сградата на ул. ********, север – полуподземен гараж на сградата на ул. ********, юг – УПИ VII-335, заедно с припадащите се идеални части от правото на строеж върху мястото, съставляващо УПИ - VI-337 в кв. 66 по плана на гр. София, ж.к. „Карпузица“ с площ от 760 кв.м., обективиран в нотариален акт 179, том III, рег. № 42781, дело 551 от 2009 г. на

Нотариус № 310 – А. Ч., с район на действие –

СРС.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщението на страните, с въззивна жалба, пред САС.

СЪДИЯ: