Решение № 26 от 08.06.2021, Окръжен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 26 гр. Ловеч , 08.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ в публично заседание на втори юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: МАГДАЛЕНА СТАНЧЕВСКА

Членове:

ЙОВКА КАЗАНДЖИЕВА

ВАСИЛ АНАСТАСОВ като разгледа докладваното от ВАСИЛ АНАСТАСОВ Въззивно наказателно дело от частен характер № 20214300600214 по описа за 2021 година С присъда № 260012/26.03.2021 г., постановена по НЧХД № 223/2020 г. Тетевенският районен съд, трети състав е признал АС. ИВ. АНК., ЕГН ********** от с.**************** за виновен в извършване на престъпление по чл.146, ал.1 от НК, като на основание чл.78 а от НК го е освободил от наказателна отговорност, като му е наложил административно наказание глоба в размер на 1 000 /хиляда/ лева, които да заплати в полза на държавата.

Осъдил е АС. ИВ. АНК. да заплати обезщетение за причинени неимуществени вреди на тъжителя В. СТ. ИВ. от с.**************** в размер на 1 000 /хиляда/ лева, както и разноските по делото.

Срещу така постановената присъда е подадена въззивна жалба от адв. С.С. от ЛАК – упълномощен защитник на А.А. в предвидения от закона срок. Счита присъдата за неправилна и незаконосъобразна, постановена при допуснати процесуални нарушения.

Моли съда да я отмени изцяло, като оправдае подзащитния му по обвинението по което е осъден, излага съображения в тази връзка.

В подкрепа на въззивната жалба защитникът е депозирал и допълнително писмено изложение, в което твърди, че първостепенният съд е дал вяра на свидетелите, водени от В.

СТ. ИВ., а именно : Г. М. Б., М. М. Б. и Ф. М. А., като е приел, че те са очевидци на престъплението, което намира за неправилно. Счита, че именно показанията на тези свидетели са противоречиви, непоследователни и дадени от очевидно зависими от В.И. лица, което ги прави заинтересовани от изхода на делото, поради което не е следвало да се кредитират с доверие. Твърди, че същите са заинтересовани от изхода на делото и поради 1 факта, че спрямо част от тях, има образувани АНД по подписки на съседи за животновъден обект. Счита, че като е дал вяра на техните показания, съдът е достигнал до неправилни изводи и постановил неправилен и незаконосъобразен съдебен акт. Твърди, че показанията на горецитираните свидетелки, касаещи диалог между тях и подсъдимия, викове в продължение на дълъг период от време, противоречат на заключението на съдебномедицинска експертиза № 001/ 14.12.2020 г., в което е посочено, че подсъдимият е с увреден слух, в степен на „практическа глухота“, „чуването на говорната реч е нарушено и разбирането затруднено“, излага аргументи в тази връзка.

Счита, че свидетелите водени от В.И. не са били запознати със заключението на експертизата, като всяка една от тях твърди диалози и монолози, които обективно не могат да бъдат проведени. Изтъква, че в процесната тъжба се сочи само един свидетел - очевидец, а показанията на трите свидетелки, с оглед релевираните възражения, касаещи дадените от тях показания, не са нито са обективни, нито са в логическа последователност, нито правдоподобни и взаимно допълващи се.

Твърди, че показанията на тези свидетелки, се оборват и от справката от ЧЕЗ, че не е имало прекъсване на тока, справки от НИХМ, които сочат, че на 08.08.2020 г. не е валяло в с.

Галата през целия ден. Изтъква, че от разпита им става ясно, че същите, освен като работнички в животновъден обект на В.И., са и пряко засегнати от подписки, в които участва и подсъдимият, касаещи животновъдния обект в дома им, тъй като има образувани АНД, от което следва, че очевидно са заинтересовани от изхода на делото, като по необясними причини, ТРС не е обсъдил тези противоречия и тази заинтересованост.

Изтъква, че по необясними причини първостепенният съд не е дал вяра на свидетелите на защитата, като също така не е допуснал до разпит свидетел, приемайки, че това ще затрудни работата на съда, което е недопустимо и с което е било нарушено правото на защита на доверителя му. Твърди, че ТРС не е посочил, в какво точно се изразява вътрешната противоречивост на тези показания, като счита, че липсата на конкретика в мотивите на съда (вътрешна противоречивост), досежно дадена оценка на събраните по делото доказателства, на практика води до извода, за липса на мотиви въобще, излага доводи в тази връзка.

Счита, че ТРС не е изложил достатъчно съображения досежно субективната страна деянието, като само е приел, че деянието е извършено с пряк умисъл. Твърди, че във връзка с горното съдът е посочил : „Деецът е съзнавал, че отправяйки към тъжителя цитираните думи /изразите/, в присъствието на тъжителя и намиращите се на место свидетели, ще засегне личността на тъжителя и последният ще се почувства обиден и унизен.“ Счита, че само тези бланкетни твърдения, не са достатъчни за да се приеме, че съдът е установил, че и от субективна страна А. е извършил деянието, за което е осъден. Изтъква, че прекият умисъл изисква, не само дееца да съзнава, че ще засегне личността на пострадалия, но да цели и иска с изразите си да стори това, като ТРС не е посочил никакви конкретни доказателства, за 2 това, че подсъдимият е целял и искал да обиди тъжителя, за да се приеме, че е осъществил деянието и от субективна страна и то с пряк умисъл, от което следва, че на практика липсват мотиви.

Твърди, че по делото, не е установено между подсъдимия и В.И. да има някакъв конфликт, не е установена причина, за да се твърди, че А. по някакъв начин е искал да засегне И., като от свидетелските показания и писмените доказателства - грамоти, се е установило, че А. не е конфликтна личност, ползва се с уважение сред колегите си и хората в с. Галата.

Поддържа заявеното във въззивната жалба, че присъдата е постановена от незаконен състав, с оглед очевидната предубеденост на съдия М. и отказа му да се отведе от разглеждане на делото. Поддържа посоченото в жалбата, че от начина на водене на протоколите по делото, може да се установи, че като процесуален представител на подсъдимия е присъствал, но не е взел участие по делото, тъй като от протоколите не става ясно, дали въобще е задавал въпроси, какви са те, какви са отговорите на разпитваните лица, поради което счита, че начина на съставяне и изготвяне на протоколите, не дава ясна представа за това, как и какви доказателства се събират от разпита на свидетелите и вещото лице.

Поддържа твърдението, че е нарушено правото на защита на подсъдимия, тъй като не е бил допуснат до разпит водения от защитата свидетел.

Поддържа твърдението, че съдебният акт противоречи на целите на чл.36 от НК, защото наложеното наказание е явно несправедливо и очевидно в противоречие с целите на закона.

Счита, че А.А. е осъден, не за извършено престъпление, а очевидно за предупреждение на живущите на тази улица, да не се подписват и да не подават жалби срещу животновъдния обект, стопанисван от В.И., находящ се на същата улица, създаващ неудобства на съседите с миризма и пушеци, между които е и А..

В заключение моли настоящата инстанция да отмени изцяло обжалваната присъда и да признае подзащитния му за невиновен по обвинението по което е бил осъден.

В съдебно заседание въззивникът АС. ИВ. АНК. се явява лично и със защитника си – адв. С. от ЛАК. Излага, че поддържа жалбата и допълнителното изложение към нея, както и заявеното от неговия защитник в съдебно заседание. Моли съда да бъде да бъде оправдан, тъй като не е извършил никакво деяние, защото не си е бил в къщи.

Защитникът заявява, че поддържа жалбата и допълнителното писмено изложение. Счита, че първоинстанционният съд действително е допуснал процесуални нарушения в хода на съдебното следствие, които е посочил в жалбата и изложението. Твърди, че съдът не е установил нито от обективна, нито от субективна страна въззивникът да е извършил деянието, за което е осъден, като според него съдът е демонстрирал пристрастие при събиране на доказателствата, което е недопустимо. Изтъква, че анализът на доказателствата е онзи, който е направил в делото по същество в пледоарията и допълнителното изложение.

3

Моли настоящият състав да отмени присъдата, като признае подсъдимия за невиновен в извършване на престъпление, като им бъдат присъдени сторените по делото разноски.

В съдебно заседание въззиваемият В. СТ. ИВ., се явява лично и с повереника си - адв. С.Г. от ЛАК. Дава становище да бъде постановено решение, с което се потвърди като правилна присъдата на РС -Тетевен.

Повереникът моли настоящата инстанция да постанови решение, с което да отхвърли въззивната жалба, като неоснователна и недоказана и да потвърди присъдата като законосъобразна, обоснована и постановена съгласно изискванията на процесуалния закон.

Твърди, че в жалбата се правят оплаквания за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила за необоснованост на присъдата и за нейната незаконосъобразност.

Излага, че като нарушение на процесуалните правила се изтъква това, че съдът, който е разгледал и решил делото е постъпил предубедено, защото е следвало да си направи отвод, а не е сторил това, че не е дал вяра на показанията на свидетелите посочени от подсъдимия, а е кредитирал тези на посочените от частния тъжител. Счита, че такова съществено нарушение на процесуалните правила не е допуснато, че съдът не е постъпил предубедено, нито е бил заинтересован от изхода на делото. Твърди, че ТРС е провел същото събирайки исканите от страните доказателства, че при произнасяне на присъдата и мотивите към нея, съдът е подходил така, както изисква закона, че е направил анализ на всяко едно от доказателствата по отделно, както и в тяхната съвкупност. Излага, че такъв анализ е направен и в мотивите. Сочи, че по делото е преценено, че не следва да се поставя тежест само и единствено върху показанията на една или друга група свидетели, а те следва да се обвържат с останалите доказателства по делото. Твърди, че няма как и съдът е преценил в мотивите, това което заявяват свидетелите посочени от подсъдимия, че на инкриминираната дата са събрали сено. Счита, че това е било обективно невъзможно предвид обстоятелството, че през целия ден видно и от справките в района, където би следвало да е събирано това сено е имало превалявания от дъжд, което е водило до намокряне на сеното и невъзможност за неговото прибиране. Още повече, че свидетелите, посочени от подсъдимия в показанията си заявяват, че се е наложило по-късно да прибират сеното, тъй като първоначално е следвало да го обръщат, за да изсъхне от валелия според тях предходния ден дъжд. Твърди, че дъжд е валяло през този ден, което се установява както от гласните доказателства, така и с приложените метрологични справки. В заключение предлага на настоящата инстанция да потвърди и да присъди на доверителя му направените по делото разноски.

Въззивният съд, като съобрази постъпилата жалба, допълнителното изложение към нея, становищата на страните заявени пред нас и събраните по делото доказателства от РС – Тетевен, и след като провери изцяло правилността на обжалвания съдебен акт, намира за установено следното :

4

Въззиваемият В. СТ. ИВ. и въззивникът АС. ИВ. АНК. живеят в с.Галата, обл. Ловешка.

Въззивникът А. живее на улица „********, като дворът му граничи с имот, който се ползвал от брата на въззиваемия и през 2020 година бил засаден с тикви.

На 08.08.2020 г., вечерта около 19,30 часа И. посетил фермата, която се намирала в съседен имот на улица „***** и била срещу къщата на А., като влязъл в имота и отишъл да провери дали има тикви, като при него дошла и св. Г. Б., която живее на №7 и работи в животновъдния обект на фирмата на брат му. В този момент от към неговия двор се показал въззивникът А., който попитал И. какво прави там и му казал да се маха, при което въззиваемият му отговорил, че това е негов имот. Веднага след това въззивникът А. го нарекъл „мошеник“, нарекъл го „крадец“ и го напсувал с думите „да ти еба мамата“, при което тъжителят се отдръпнал.

При така приетата фактическа обстановка настоящата инстанция прави категоричния и безспорен извод, че въззивникът АС. ИВ. АНК. е осъществил от обективна и субективна страна признаците от състава на престъплението по чл.146, ал.1 от НК.

Настоящият състав намира, че Тетевенският РС обективно е събрал, проверил и подложил на прецизна преценка, както доказателствата, свързани с тезата на частния тъжител, така и тези свързани със защитната теза, аргументирано е посочил въз основа на кои доказателствени източници основава изводите си, като изложените за това доводи се споделят напълно и от въззивния съд, и не се нуждаят от допълване и преповтаряне.