Решение № 5142 от 24.03.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5142 гр. София, 24.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско дело № 20241110169727 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на А. Г. А. срещу „Ай ти еф груп“ АД.

Ищецът твърди, че на 22.04.2024г. сключил с ответника договор за потребителски кредит № ******* за сумата от 300лв. със срок на погасяване до 22.05.2024г., като не му били предоставени изискуемите документи по чл. 10 ЗПК. В чл. 1 от приложение № 5 към договора било предвидено, че най-късно до следващия ден кредитополучателят е длъжен да представи обезпечение по кредита, което да отговаря на редица изисквания. В чл. 4 било предвидено, че ако не го стори, същият дължи неустойка в размер, посочен в погасителния план – 1,97лв. средно на ден, но не повече от 1% на ден от главницата по кредита. В погасителния план било посочено, че дължи 1 вноска от 399,10лв., включваща 300лв. главница, 10лв. възнаградителна лихва, 30лв. такса преференциално обслужване и 59,10лв. неустойка.

Ищецът поддържа, че договорът за кредит е недействителен съгласно чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като не съдържа действителният размер на разходите по кредита. Ищецът счита, че и клаузата за дължимост на неустойка е нищожна, тъй като цели да заобиколи максималния предвиден размер на ГПР и с нея единствено се цели допълнително възнаграждение за кредитодателя, тоест има характер на скрита възнаградителна лихва. Поддържа, че същата противоречи и на добрите нрави, като излиза извън присъщите й функции. Посочва, че е нищожна и на основание чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП. Към договора било подписано и приложение № 3, с което се уговаряли „условия за ползване на преференциално /ВИП/ обслужване“.

Ищецът счита, че същото противоречи на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, като това били действия, които по принцип били безвъзмездни.

С оглед изложеното, моли за постановяване на решение, с което да бъде признат за нищожен договора за потребителски кредит, а евентуално да бъдат признати за нищожни клаузите на чл. 4 от приложение № 5 към договора и приложение № 3 към договора, както и ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 69,40лв., представляваща сбор от платени без основанние 39,40лв. – 1 неустойка и 30лв. – такса „ВИП обслужване“.

Ответникът е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок, с който оспорва исковете. Признава, че между страните е сключен сочения договор за кредит с описаните приложения и на ищеца е отпусната сумата, но отрича той и описаните клаузи да са нищожни. Излага съображения за неоснователност на претенциите.

Съобразно изложеното, моли за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:

Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК и чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД и осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

По делото не е спорно, а и се установява от събраните писмени доказателства, че на 22.04.2024г. между страните е сключен договор за потребителски кредит № *******, по силата на който ответникът е кредитодател, а ищецът кредитополучател. В договора не са описани конкретните му параметри, а за тези съществени обстоятелства се препраща към приложения. В приложение № 1 е посочено, че сумата по кредита е 300лв. и подлежи на връщане до 22.05.2024г. с една погасителна вноска. Отбелязано е, че размерът на погасителната вноска с одобрено обезпечение възлиза на 340,00лв., а без одобрено обезпечение на 399,10лв. Посочено е, че годишният лихвен процент възлиза на 40,56%, а годишния процент на разходите на 65,00%, като при определянето му за взети предвид следните допускания: кредитополучателят усвоява цялата сума по кредита и ползва кредита за целия срок на същия, като погасява всяка вноска на съответния падеж и изпълнява точно и в срок задълженията си. В приложение № 3 от същата дата е посочено, че кредиторът предоставя на кредитополучателя пакет от допълнителни услуги „ВИП обслужване“ срещу такса от 30лв., платима заедно с погасителната вноска. Съгласно сключено към договора за кредит приложение № 5, в срок до края на следващия ден от сключване на договора, кредитополучателят е длъжен да предостави едно от следните обезпечения: поръчителство на две физически лица или банкова гаранция в размер от 340лв. В чл. 2, ал. 1 са изброени условията, на които следва да отговарят поръчителите, и включват нетен осигурителен доход от поне 1500лв., да работят на безсрочен трудов договор, да не са кредитополучателя или поръчители по други договори и ред други. В чл. 4 е предвидено, че ако кредитополучателят не осигури в срок обезпечение по кредита или действието на обезпечението бъде прекратено, същият дължи неустойка за всеки календарен ден, за който не е предоставил обезпечение в размер на 1,97лв. средно на ден, но не повече от 1% на ден от главницата по кредита. Неустойката се начислява в началото на периода на всяка вноска и се плаща заедно с нея, като същата се дължи във всички случаи, дори при предсрочно погасяване. Представен е погасителен план към договора /л. 11/, в който е описана отпуснатата сума, падежът за плащането й, дължимите възнаградителна лихва, такса и неустойка.

Според приетото по делото експертно заключение по допусната съдебносчетоводна експертиза, ищецът е извършил плащане в полза на ищеца на сума в размер от 376,23лв. на 08.05.2024г., с която са погасени 300лв. главница, 39,40лв. неустойка за липса на обезпечение, 30лв. такса преференциално „ВИП“ обслужване и 1,50лв. такса за предсрочно погасяване. Вещото лице разяснява, че без включван на неустойката и таксата, ГПР възлиза на 49,02%, а с тяхното включване – на 3122,45%.

При горните факти, съдът намира следното от правна страна:

Процесният договор за кредит има характеристиките на договор за 2 потребителски кредит съгласно дадената в чл. 9, ал. 1 от ЗПК легална дефиниция, а кредитополучателят има качеството потребител по смисъла на пар. 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, поради което в отношенията между страните приложение намират императивните норми на ЗПК и ЗЗП.

Според чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал.

1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Чл. 10, ал. 1 предвижда, че договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните по договора. Съдът намира, че в случая формата на договора е спазена, като шрифтът е с достатъчна големина и е четим. От двете страни са представени еднообразни екземпляри на същия, което показва, че всяка от тях разполага с такъв. Съдът намира обаче, че в договора липсват задължителни реквизити, което го прави недействителен.

Според чл. 11, ал. 1, т. 7-12 от ЗПК, договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа: т. 7. общия размер на кредита и условията за усвояването му; т. 9. лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент; ако при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички приложими лихвени проценти; т. 10. годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин; т. 11. условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването; т. 12. информация за правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания; погасителният план посочва дължимите плащания и сроковете и условията за извършването на тези плащания; планът съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи; когато лихвеният процент не е фиксиран или когато допълнителните разходи могат да бъдат променени съгласно договора за кредит, в погасителния план се посочва ясно, че информацията, съдържаща се в плана, е валидна само до последваща промяна на лихвения процент или на допълнителните разходи съгласно договора за кредит.

Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

В процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР 65,00%, т. е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК. Този размер не надвишава максималния допустим по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Този размер обаче не отразява реалният такъв, тъй като не включва част от разходите по кредита, които се 3 включват в общите разходи по кредита по смисъла на легалната дефиниция, дадена в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК.

Съгласно § 1, т.1 от ДР на ЗПК „общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.

Процесните такса и неустойка несъмнено представляват разход, свързан с договора за потребителски кредит и следва да бъдат включени в ГПР по кредита, като същите са били изначално известни на кредитора. Приложенията към договора, в които са уговорени тези клаузи, са подписани в същия ден и представляват неразделна част от него. Тези суми попадат в легалната дефиниция по пар. 1, т. 1 от ДР на ЗПК, в която изброяването не е изчерпателно, но ясно е посочено, че в ГПР се включват всички такси и разходи, свързани с договора за кредит. Ето защо, стойността им, която е изначално начислена още при подписване на договора и е част от погасителния план, трябва да бъде включена при определяне на годишния процент на разходите в договора за кредит. Очевидно обаче това не е сторено, а в ГПР е включен само размерът на възнаградителната лихва. Размерът на неустойката възлиза на 59,10ЛВ., а на таксата 30,00лв. При включването на тези суми в ГПР, което е абсолютно необходимо, за да бъдат спазени изискванията на ЗПК, е очевидно и без да са необходими специални знания, че ГПР надвишава значително максимално допустимия по закон размер от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България – чл. 19, ал. 4 ЗПК.