Решение № 658 от 21.07.2017, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

Номер ІІІ-79 21.07.2017 година град Бургас

В ИМЕТО НА НАРОДА

Бургаски Окръжен съд

Трети състав

На единадесети юли

Година 2017

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росен Парашкевов

ЧЛЕНОВЕ: 1. Калина Пенева

2. Кремена Лазарова

Съдебни заседатели:

Секретар Жанета Граматикова

Прокурор като разгледа докладваното от съдия Кремена Лазарова в.гр.дело номер 944 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е висящо повторно пред БОС.

Производството по делото е образувано по въззивна жалба вх.№ 1837/07.04.2015г. на ЦРС от Е.Н.В. ***, ЕГН: **********, чрез адв. Георги Николов от АК-Бургас, с адрес за призоваване: гр.Царево, ул.„Хан Аспарух" № 42 против решение № 34/23.03.15г. по гр.д.№ 30/14г. на ЦРС, с което съдът е отхвърлил отрицателните установителни искове на въззивника против Г.Г.Ф., ЕГН: ********** и Р.Н.Ф., ЕГН: **********,***, да се приеме за установено между страните, че ответниците Г.Г.Ф. и Р.Н.Ф. не са собственици на поземлен имот в гр.Царево, Бургаска област, местността „Б П“ с площ от 891кв.м., представляващ имот с идентификатор *** по действащата кадастрална карта на град Царево, като е осъдил въззивника да заплати на въззиваемите направените по делото разноски. Твърди, че решението не е правилно по изложените във въззивната жалба мотиви. Моли да бъде отменено и постановено ново, с което искът му бъде уважен.

Няма доказателствени искания.

С решение №

ІІ-136/01.02.2016г. по в.гр.д.№ 1067/2015г. по описа на БОС решение № 34/23.03.15г. по гр.д.№ 30/14г. на ЦРС е отменено и заведените субективно съединени искове при условията на пасивност са уважени. Г. и Р. Ф са осъдени да заплатят на Е.В. направените съдебно-деловодни разноски.

С решение № 43/20.06.2017г. по д.№ 2707/2016г. по описа на ВКС решение № ІІ-136/01.02.2016г. по в.гр.д.№ 1067/2015г. по описа на БОС е отменено и делото – върнато за ново разглеждане с указание за извършване на нова преценка и анализ на събраните по делото доказателства. Липсват указания за събиране на нови такива.

Въззиваемите Г. и Р. Ф, чрез адв.Й.Йорданов, оспорват въззивната жалба. Депозират отговор срещу нея, в който обосновават становището си за правилност на постановения от районния съд акт. Също нямат искания по доказателствата. Молят да бъде потвърдено решението на ЦРС.

Жалбата е подадена в срока по чл.259 ГПК, от легитимирано лице и е допустима.

Районният съд е разгледал субективно съединени искове при условията на пасивност с правно основание чл.124 ГПК.

Съдът, като взе предвид приложените доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството пред ЦРС е образувано по искова молба от въззивника Е.В. против Г.Ф. и Р.Ф.. Твърди, че с цитирания в исковата молба нотариален акт е закупил описания по-горе недвижим имот. При извършена проверка е установил, че по КККР на гр.Царево като собственик на имота е записан Г.Ф., който се легитимира като такъв също с нотариален акт за покупко-продажба. На изложените в исковата молба основания оспорва правата му. Заявява, че имотът е придобит от Ф. през време на брака му с Р.Ф., ето защо посочва и нея като ответница. Моли съдът да приеме за установено, че двамата ответници не са собственици на процесния имот. Ангажира доказателства. Моли за присъждане на разноски.

Въззиваемите Г. и Р. Ф, чрез адв.Й.Йорданов, оспорват исковете в депозираните по реда на чл.131 ГПК отговори срещу исковата молба. Позовават се на липса на идентичност между описания по н.а. на ищеца имот и този, закупен от тях. Оспорват законосъобразността на проведената реституционна процедура на неговите праводатели. Твърдят, че имотът никога не е бил масовизиран, затова не е провеждана процедура по възстановяването му. Обосновават владение, продължило от 15.07.1991г. до депозиране на отговора срещу исковата молба, като собственици, непрекъснато и необезпокоявано. Молят за отхвърляне на исковете.

Също ангажират доказателства. Молят за присъждане на разноски.

Видно от приложения н.а. № *, том *, рег.№ *, дело №

175/2006 год. на нотариус Д.Чалъков, гр.Царево от 19.05.2006 год., Е.В. е закупил от Е Д, Р Д и М Я ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 486190802438 по плана на новообразуваните имоти по § 4 от ЗСПЗЗ на гр.Царево, обл. Бургаска, м.„Б П“, с площ от 718кв.м., при граници на имота: изток - имот № 2087, запад - път, север-път и юг - имот № 2092.

От описаните в н.а. приложения, установяващи правото на собственост на продавачите, става ясно, че продавачите са обосновали правата си на собственост с проведена процедура по ЗСПЗЗ за възстановяване на бивша земеделска земя.

По делото е приложено решение № 59/1.3 от 03.06.1993г. на ПК гр.Царево, по преписката по заявление № М 383/14.05.1992г. на наследници на Я Д Д – стр.207. Възстановяването е обосновано с приложения по в.гр.д.№ 1067/2015г. БОС – стр.36, н.а. № 149, т.І, д.№ 193/1956г. от 12 март, 1956г. на Народния съдия за право на собственост върху недвижим имот, издаден въз основа на Указа за уреждане на задълженията по отменения Закон за селско-стопанско настаняване на бежанците, с който Я Д Д е признат за собственик на нива от 6дка и лозе от 4дка в м.“Б П“ в земл. на гр.М.

С цитираното решение на ПК гр.Царево е възстановена собствеността в полза на наследниците на Д върху няколко имота, сред които нива от 6.000дка в м.“Б П“, представляваща парцел № 186 по ч.земеустройствен план, изработен през 1929г., при граници – описани по решението и лозе от 3.000дка, в същата местност, представляващо парцел № 83 по ч.земеустройствен план, изработен през 1929г., при граници – описани по решението. Процесният имот попада в очертанията на бившия п-л 83 – в тази връзка е експертното заключение на В.л. Гълъбова, извършено пред БОС.

По отношение и на двата имота е вписано ограничение на ползването, а именно: въвод с допълнителен протокол, като неразделна част от решението, след задължителното разплащане с ползвателите.

С н.а. № *, том *, н.д. № *. и н.а. № *, том * н.д. № *. и двата на нотариуса при БРС Г.Ф. и Р.Ф. са придобили СЕЛСКОСТОПАНСКИ ИМОТ – ЛОЗЕ, състоящ се от 1000кв.м., представляващ имот № 2087 по кадастралния план на зоната за земеделско ползване в Стария квартал на гр.Мичурин, при граници на имота – описани по двата н.а.

Като титуляр по нотариалните актове е посочен само Г.Ф., но при неоспореното твърдение, че към придобиване на имота Ф. е бил семеен, в брак с Р.Ф., следва заключение, че имотът е придобит при условията на СИО от двамата.

Видно от извършената СТЕ пред ЦРС, в разписния лист към плана от 1986г. имотът е записан като им.№ 2087. През 1994г. – 1995г. е извършено попълване на кадастралния план на ЗСПЗЗ, като имот пл.№ 2087 е разделен на два: имот пл.№ 2438 и имот с нов пл.№ 2087.

С одобряване на плана на новообразуваните имоти по § 4

ЗСПЗЗ от бившия имот пл.№ 2087, разделен впоследствие на два нови имота, са образувани посочените по-горе два имота - имот пл.№ 2438 и имот с нов пл.№ 2087. Имот пл.№ 2438 е записан на Я Д – наследодател на праводателите на въззивника.

В заключението си В.л. Бакалова е посочило, че в одобрената кадастрална карта на гр.Царево имот с идентификатор *** с площ от 718кв.м. (към настоящия момент 891кв.м.) е идентичен с имот 2438 по ПНИ и записан в регистрите на КК на името на Г.Ф.. Той представлява част от имота, описан по н.а. № * том *, н.д. № *. и н.а. № *, том *, н.д. № *. и двата на нотариуса при БРС.

Между страните е спорно дали процесният имот е имал характер на земеделски и подлежи ли на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. Категоричен отговор на въпроса е даден с извършената по в.гр.д.№ 1067/2015г. БОС СТЕ. В.л.Гълъбова е посочило, че б.имот пл.№ 83 е бил и понастоящем е земя за земеделско ползване, попада в зона по § 4 ПЗР ЗСПЗЗ, извън строителните граници на гр.Царево.

Макар и не всички земи, предназначени за земеделско ползване и извън границите на урбанизирани територии, да подлежат на земеделска реституция - Решение № 88 от 10.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6773/2013 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Теодора Гроздева, Решение № 12 от 13.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 3594/2008 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Дияна Ценева, Решение № 427 от 21.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 3255/2008 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Камелия Маринова, а само онези, върху които физическите лица не са запазили реално собствеността си, в настоящия случай подобна хипотеза не е налице. Данните по делото сочат, че върху имота е установено владение, а не че се касае за имот, върху който бившият собственик е запазил реално собствеността си. При изложената по-горе съдебна практика, задължителна за съдилищата и по аргумент за противното от Решение № 883 от 14.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1432/2009 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Маргарита Соколова, следва заключение, че имотът е подлежал на реституция и е следвало да бъде заявен за възстановяване по реда на чл.10 и сл.ЗСПЗЗ, понеже за него се прилагат правилата на закона за земеделска реституция.

След разделяне на бившия им.пл.№ 2438 на два имота, съгласно ПНИ, одобрен със заповед № РД-1067/27.07.2000г., спорният имот е запазен като новообразуван имот със същия номер – 2438. Именно той е имотът, продаден от наследниците на Я Д на въззивника Е.В., идентичен с имот с идентификатор *** с площ от 718кв.м. в м.“Б П“ по КККР на гр.Царево, с площ след изменението – 891кв.м.

На така описаните аргументи за придобиване на право на собственост от страна на В. двамата въззиваеми противопоставят закупуване на имота и упражняване на владение.

По делото са приложени нотариалните актове на праводателите на въззиваемите.

С н.а. № *, т.*, д.№ *. от 12 декември 1972г. на

Нотариуса при БРС Петко Томов Петков е признат за собственик по давност на лозе от 1 декар, находящо се в гр.М – стария квартал, в землището, насадено с лозя, при граници: изток – Я Д, север – В М, запад – път и юг – Г. П – стр.176 по гр.д.№ 30/2014г. ЦРС. С н.а. за собственост върху недвижим имот, придобит по давност, № *, т.*, д.№ *. от 31 май 1993г. на Нотариуса при БРС П Т П е признат за собственик по давностно владение върху следния недвижим имот извън регулацията в м.“Б П“, земл. на гр.Царево, пл.№ 2087, в зоната за земеделско ползване, съдържащ 930кв.м., при граници: север – път, запад – им.с пл.№ 2087“а“ на А Д изток – им.пл.№ 2088 на Т В и юг – им.пл.№ 2092 на Г. П.

При положение, че придобиването по давност от страна на въззиваемите е оспорено от въззивника, като са изтъкнати аргументи относно невъзможността процесният имот да стане техен собствен в резултат от упражняване на фактическа власт, съдът, вземайки предвид и горните нотариални актове приема следното:

Безспорно и по достатъчно убедителен начин се установи, че процесният имот е бил и е земеделска земя, която е извън регулацията на гр.Мичурин, настоящ гр.Царево. Ноторно е известно, че след масовизацията и обобществяването на земята цялата земеделска земя е станала общодържавна собственост, а това изключва възможността за придобиване по давност – чл.86 ЗС в редакцията, действала в периода 1951г. – 1990г. Ето защо съдът приема, че с двата цитирани нотариални акта - н.а. № *4, т.*, д.№ *. от 12 декември 1972г. на Нотариуса при БРС и н.а. за собственост върху недвижим имот, придобит по давност, № *, т.* д.№ *. от 31 май 1993г. на Нотариуса при БРС, П Т П не би могъл обосновано да твърди собственост върху описаните в тях имоти на основание придобиване чрез давностно владение.

Ето защо както той, така и неговите правоприемници, станали праводатели на Г.Ф. и А Д, не биха могли да прехвърлят повече права отколкото имат и чрез извършените с н.а. № * том *, н.д. № *. и н.а. № *, том *, н.д. № *. и двата на нотариуса при БРС покупко-продажби да прехвърлят в полза на въззиваемите правото на собственост върху процесния имот.

Следващото основание за собственост, на което въззиваемите се позовават, е придобиване по давност.

Относно началния момент, от който може да започне да тече давност, съдът съобрази приключването на административната процедура по възстановяване на имота, а именно – влизане в сила на ПНИ и заповед по § 4к, ал. 7 ПЗР на ЗСПЗЗ, както постановява цитираната разпоредба: „Възстановяването, съответно придобиването на правото на собственост върху новообразуваните имоти, се извършва със заповед на кмета на общината, която се съобщава по реда на Гражданския процесуален кодекс. В заповедта се описват местоположението, границите, съседите, както и ограниченията на собствеността и основанията за тях.