Определение № 2767 от 29.10.2024, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2767 гр. Бургас, 29.10.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Албена Янч. Зъбова Кочовска

Членове:

Таня Д. Евтимова

Радостина П. Иванова като разгледа докладваното от Радостина П. Иванова Въззивно частно гражданско дело № 20242100501368 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 413, ал. 2 от ГПК.

Подадена е частна жалба от „Юробанк България” АД, ЕИК: 000694749, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Витоша, ул. „Околовръстен път“ № 260, представляван от изпълнителния директор Димитър Шумаров, действащ чрез упълномощения си процесуален представител адв. Даниел Еленков против разпореждане № 8138/23.07.2024 г., постановено по ч. гр. д. № 4886/2024 г. по описа на РС- Бургас, с което е отхвърлено заявлението му за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист срещу длъжника Г. Л. Ю., ЕГН: **********, с адрес: ***** за следните вземания, дължими по сключения помежду им договор за кредит № CARD20013589, а именно: сумата от 2431.01 лв. - главница, сумата от 201.29 лв. - мораторна лихва, начислена за периода 01.09.2023 г. - 09.07.2024г., ведно със законната лихва върху главницата от подаването на заявлението на 18.07.2024 г. до изплащане на вземането, както и направените съдебни разноски.

В частната жалба се изразява недоволство от обжалваното разпореждане на първоинстанционния съд, с твърдения, че същото е неправилно и незаконосъобразно.

Възразява се, че съдът неправилно е приел, че договорът за кредит не е електронно подписан, въпреки, че в приложения по делото съгласно изискванията на чл. 183 от ГПК заверен препис от него, представен на хартиен носител изрично е посочено тъкмо обратното. Сочи се,че оригиналът на договора не е приложен, тъй като същият е в електронен вариант и който оригинал носи електронен подпис. Предвид това се 1 заявява, че доколкото преписът от документа е представен на хартиен носител няма как същият да е електронно подписан. На следващо място се твърди, че видно от публичния регистър на Държавна агенция „Електронно управление“, длъжникът разполага с валиден електронен подпис, чрез който на 05.06.2023г. е подписан електронно сключения с банката договор за кредит, въз основа на който се претендират процесните вземания. Възразява се също,че доколкото посочения публичен регистър е общодостъпен,вписаната в него информация е следвало служебно да бъде известна на съда, респ. на заявителят да бъдат дадени указания за прилагане на договора по начин, установяващ наличието на подпис,положен от длъжника. По изложените в жалбата съображения се иска отмяна на обжалваното разпореждане и постановяване на определение от въззивния съд за издаване на заповед по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист за незабавно изпълнение за посочените в заявлението вземания. Към частната жалба са представени писмени доказателства.

Съгласно на чл.413, ал.2 от ГПК препис от частната жалба не е връчен на длъжника.

Частната жалба е подадена в законоустановения срок против подлежащ на обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, поради което е допустима.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид постъпилата частна жалба и събраните по делото доказателства, намира следното:

Производството по ч.гр.д. 4886/2024 г. по описа на БРС е образувано по заявлението на „Юробанк България” АД за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417,т. 2 от ГПК и изпълнителен лист по чл. 418, ал. 2 от ГПК срещу длъжника Г. Л. Ю., ЕГН: **********, с адрес: ***** за следните вземания, дължими по сключения помежду им договор за кредит № CARD-20013589 от 05.06.2023г., а именно: сумата от 2431.01 лв. - главница, сумата от 201.29 лв. мораторна лихва, начислена за периода 01.09.2023 г. - 09.07.2024г., ведно със законната лихва върху главницата от подаването на заявлението на 18.07.2024 г. до изплащане на вземането, както и направените съдебни разноски в размер на платена държавна такса в размер на 52.65лв. и платено адвокатско възнаграждение в размер на 517.94 лв. с ДДС.

В заявлението е посочено, че вземанията на заявителя към длъжника произтичат от неизпълнение на сключения помежду им договор за кредит № CARD-20013589 от 05.06.2023г. Твърди се, че считано от 01.09.2023г. длъжникът е преустановил плащанията, поради което на 10.06.2024г. банката е обявила предсрочна изискуемост на цялото вземане с връчена на същата дата покана за доброволно изпълнение до длъжника. Твърди се, че задължението не е изпълнено. Към заявлението е приложен договор за кредит № CARD-20013589 от 05.06.2023г., от чието съдържание е видно, че съгласно същият на длъжника е разрешен кредитен лимит в размер на 2500 лв. за 2 закупуване на стока. Приложени са и ОУ на банката по този вид кредити, както извлечение от счетоводните книги на банката. Във всички приложени към заявлението документи, свързани с отпускане на процесния кредит е отбелязано до имената на длъжника, че те са електронно подписани от него.

С обжалваното разпореждане районният съд е отхвърлил искането за издаване на заповед по чл. 417, т. 2 от ГПК и изпълнителен лист, по съображения, че в договора липсва изискуем реквизит по чл.11, ал.1, т.27 от Закона за потребителския кредит и съответно не може да се приеме, че е постигнато съгласие между страните за сключването на този договор, доколкото договорът не е надлежно подписан от потребителя електронно с подпис, чиято валидност може да бъде проверена. Прието е, че съдържащият се в договора за кредит текст „Г. Л. Ю. – електронно подписан“ не може да бъде квалифициран като нито един от предвидените в действащото ни права три вида електронни подписи , а именно: електронен подпис по смисъла на чл.3, т.10 от Регламент (ЕС) № 910/ 2014г., по чл.13, ал.2 от ЗЕДЕУУ - усъвършенстван електронен подпис по смисъла на чл. 3, т. 11 от Регламент (ЕС) № 910/ 2014г. или такъв по чл.13, ал.2 от ЗЕДЕУУ - квалифициран електронен подпис по смисъла на чл.

3, т. 12 от Регламент (ЕС) № 910/ 2014г., тъй като въз основа на него не е възможно да се идентифицира авторството на изявлението на посоченото като клиент лице.

Бургаският окръжен съд намира жалбата за основателна, по следните съображения:

Законът за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/ допуска сключването на договори чрез постигане на съгласие в електронна форма по реда на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги /ЗЕДЕУУ/, а не в обичайната писмена форма чрез полагане на саморъчни подписи от страните.

Съгласно чл. 18, ал. 1, т. 3 от ЗПФУР при договорите за предоставяне на финансови услуги от разстояниe, доставчикът е длъжен да докаже, че е получил съгласието на потребителя за сключване на договора, а съгласно ал. 2 - за доказване на електронни изявления се прилага Законът за електронния документ и електронния подпис. Съгласно разпоредбите на чл. 2 от ЗЕДЕУУ електронно изявление е словесно изявление, представено в цифрова форма чрез общоприет стандарт за преобразуване, разчитане и представяне на информацията, като същото може да съдържа и несловесна информация, а съгласно чл. 3 от ЗЕДЕУУ електронен документ е електронен документ по смисъла на чл. 3, т. 35 от Регламент (ЕС) № 910/2014г. като писмената форма се смята за спазена, ако е съставен електронен документ, съдържащ електронно изявление.

В случая заявителят твърди, че процесният договор за кредит от 05.06.2023г. е подписан от длъжника с електронен подпис, като доказателства за това не са били представени при подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК, а към частната жалба.

3

Видно от съдържанието им се установява, че длъжникът разполага с валиден електронен подпис по смисъла чл.13, ал.2 от ЗЕДЕУУ, с който на 05.06.2023г. в 15.30 часа е подписал сключения с банката-заявител договор за кредит, в т.ч. приложенията и ОУ към него. Установява се също, че на длъжника е бил предоставен стандартен европейски формуляр, съдържащ преддоговорна информация относно параметрите на предоставения заем. Доколкото в случая, се касае за производство за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, като посоченото изпълнителното основание е по т. 2, предл. второ от посочената разпоредба на чл. 417 от ГПК заявителят-банка е длъжен да представи както извлечението от счетоводните си книги, така и да приложи към него документът, от който произтича вземането му, заедно с всички негови приложения, включително приложимите общи условия. В случая това означава, че заявителят, който претендира вземания въз основа на договор за финансова услуга от разстояние следва да представи към заявлението си по чл. 417 от ГПК документи, от които могат да бъдат установени електронните изявления и на двете страни по правоотношението, при съвпадането на които възниква договорната връзка. В настоящият случай, констатирайки липса на представени към заявлението годни доказателства за това, че длъжникът е направил валидно електронно изявление за сключването на договора, районният съд е следвало да предостави възможност на заявителя да приведе заявлението си в съответствие с изискването на чл. 410, ал. 2, вр. с чл. 127, ал. 1 о т ГПК. Като не е сторил това, а направо е отхвърлил заявлението заповедният съд е постановил обжалваното разпореждане в нарушение на нормата на чл. 411, ал. 2, т. 1 о т ГПК. Доколкото от представените към частната жалба доказателства може да се направи извод, че е налице валидно дадено от длъжника електронно изявление за сключване на договора за кредит и приложенията му, т.е. проведено е успешно доказаване на този факт съгласно чл. 18, ал. 1, т. 3 от ЗПФУР вр. с чл. 3, ал. 2 от ЗЕДЕУУ неправилно заповедния съд е приел, че договорът не е надлежно подписан от длъжника и, че липсва изискуем реквизит по чл. 11, ал. 1, т. 27 от ЗПК.

На следващо място, доколкото в случая с оглед характера на производството въззивният съд не е обвързан само от оплакванията в частната жалба, а действа при условията на пълен въззив, следва да извърши слуежба проверка по чл. 411, ал. 2 от ГПК. Съдът намира, че в договора за кредит и приложенията му не се съдържат неравноправни клаузи относно претендираните в заявлението суми, нито клаузи, които водят до нищожност на целия договор. Налице е валидно обявена предсрочна изискуемост на дълга, за което е уведомен надлежно длъжника.

С оглед гореизложеното и предвид липсата на законови пречки за уважаване на заявлението по чл. 411, ал. 2 от ГПК, отказът на заповедният съд да издаде заповед по чл. 417, т. 2 от ГПК и да допусне незабавеното й изпълнение чрез издаване на изпълнителен лист по 418,ал. 2 от ГПК се явява неправилен. Това налага отмяна на 4 обжалваното разпореждане, като вместо него следва да бъде постановено ново, с което да бъде разпоредено издаване в полза на кредитора срещу длъжника на заповед за изпълнение въз основа на извлечението от сметки като документ по чл. 417, т. 2 от ГПК и изпълнителен лист по чл. 418, ал. 2 от ГПК за вземанията, посочени заявлението, депозирано пред заповедния съд, в т.ч. и в частта за разноските.

Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ разпореждане № 8138/23.07.2024 г., постановено по ч. гр. д. № 4886/2024 г. по описа на РС- Бургас, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ДА СЕ ИЗДАДЕ в полза на заявителят „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК:

000694749, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Витоша, ул.

„Околовръстен път“ № 260, представляван от изпълнителния директор Димитър Шумаров срещу длъжника Г. Л. Ю., ЕГН: **********, с адрес: ***** заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист по чл. 418, ал. 2 от ГПК съгласно извлечение от счетоводните книги на банката по кредитна сметка № 5290018 от 09.07.2024г. за следните суми, дължими по сключения помежду им договор за кредит № CARD-20013589, а именно: сумата от 2431.01 лв. главница, сумата от 201.29 лв. - мораторна лихва, начислена за периода 01.09.2023 г. 09.07.2024г., ведно със законната лихва върху главницата от подаването на заявлението на 18.07.2024 г. до изплащане на вземането, както и направените в заповедното производство разноски за платена държавна такса в размер на 52.65лв. и за платено адвокатско възнаграждение в размер на 517.94 лв. с ДДС.