Решение № 2560 от 26.04.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2560 гр. София, 26.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-1 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Екатерина Стоева при участието на секретаря Весела Хр. Станчева като разгледа докладваното от Екатерина Стоева Гражданско дело № 20221100100374 по описа за 2022 година

Предмет на производството е предявен от С. С. В. срещу Столична община осъдителен иск с правно основание чл.49 ЗЗД за сумата 50 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 24.09.2021г. до изплащането.

Твърденията на ищцата са, че на 24.09.2021г. управлявала мотоциклет Ямаха с ДК № ******* К към работното си място на ул.*******-сградата на 05 РУ при СДВР, като се движила по бул.Янко Сакъзов с посока от паметника на Васил Левски към бул.Евлоги и Христо Г.и. В близост до № 42 предприела изпреварване на движещ се пред нея лек автомобил с навлизане в участъка на трамвайните релси. След маневрата предприела връщане в дясната пътна лента, при което предната гума на мотоциклета попаднала в дупка, образувана непосредствено до трамвайните релси, изгубила равновесие и паднала на земята. От произшествието получила травматични увреждания-гръдна травма със счупване на ребра отляво и дясно, двустранна белодробна контузия, пневмоторакс вляво, счупване на гръдна кост, на странични израстъци на гръдни прешлени, кръвонасядане на дясно бедро и охлузване на десния крак, с претърпени болки и страдания, съставляващи неимуществени вреди. Твърди, че причина за произшествието е неизпълнение задължението на общината да ремонтира и поддържа в изправност пътното платно, поради което носи отговорност за обезщетяване на вредите.

1

Ответникът оспорва иска с доводи за липса на основание за ангажиране отговорността по чл.49 ЗЗД с възраженията, че в този участък няма дупки по пътното платно, а произшествието е последица единствено от поведението на ищцата, която управлявала мотоциклета с несъобразена скорост и загубила контрол поради форсиране на двигателя и изправяне на задна гума. В условията на евентуалност релевира тези обстоятелства като съпричиняване по чл.51, ал.2 ЗЗД. Счита претендирания размер на обезщетението за несъответен на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени доказателствата по делото, намира следното:

На основание чл.49 ЗЗД гаранционно-обезпечителната отговорност на възложителя възниква, когато натовареният с определена работа осъществи деликт по чл.45 ЗЗД при или по повод нейното изпълнение и от това трето лице е претърпяло вреди. Отговорността е обективна и обхваща всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.

Фактическият състав обхваща възлагане на работа от възложителя, противоправно деяние на изпълнителя, причиняване на вреди при или по повод изпълнението на работата, причинна връзка между деянието и вредите. Вредите се считат причинени при изпълнение на възложената работа не само когато са резултат от действие, но и когато настъпят от бездействие на лицето натоварено с работата. За възложителя бездействието е основание за отговорност за увреждане, когато се изразява в неизпълнение на задължения, които произтичат от закона, от техническите и други правила, и от характера на възложената работа /ППВС № 9/1966г./.

По общото правило на чл.154, ал.1 ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения. При иск за обезщетение от непозволено увреждане в хипотезата на чл.49 ЗЗД ищецът носи тежестта да докаже елементите от фактическия състав с изключение на вината на прекия причинител, която съгласно чл.45, ал.2 ЗЗД се предполага и оборването на презумпцията е в тежест на ответника. Доказването от ищеца на правно релевантните факти следва да е главно и пълно, т.е. от събраните доказателства да се изведе еднозначния извод за наличието на твърдяното увреждащо деяние, настъпили вреди и причинна връзка между тях.

От фактическа страна не е спорно, че на 24.09.2021г. при движение с личния си мотоциклет по бул.Янко Сакъзов ищцата претърпяла пътно-транспортно произшествие, от което получила травматични увреждания. Видно от неоспореното заключение на вещото лице по съдебно-медицинска експертиза те са контузия на белите дробове, двустранни фрактури на ребра-3-то ребро вдясно от гръбначния стълб и фрактури от 6-то до 12-то ребро в ляво по предната мишична линия; фрактура на гръдната кост; пневмоторакс в ляво; подкожен емфизем на нивото на 7-мо ребро;

2 фрактури на левите странични израстъци на 4-ти, 5-ти и 6-ти гръдни прешлени и десния страничен израстък на 8-ми гръден прешлен, контузия и кръвонасядания на дясното бедро и подбедрица.

Няма спор, че булевардът е общински път, предназначен за движение на релсови и нерелсови превозни средства, състоящ се от платна за двупосочно движение и между тях разположени трамвайни релси, а самото произшествие настъпило на прав участък до № 42 в посока към кръстовището между бул.Мадрид и бул.Евлоги и Христо Г.и, като от лявата страна на пътното платно са трамвайните релси, а от дясната имало паркирали автомобили.

Не е спорно още, че падането на ищцата е поради изгубване контрол върху мотоциклета.

Спорен по делото е механизма на произшествието и конкретно причината за изгубване управлението при твърдението в исковата молба да е следствие от попадане предната гума на мотора в дупка на платното в непосредствена близост до трамвайните релси, респ. възражението на ответника да се дължи на собственото поведение на ищцата, които са от значение за разрешаване на въпроса относно отговорността по чл.49 ЗЗД.

От събраните доказателства се установява, че по случая е било образувано ДП № 513/ЗМТ-113-2/2021г. по описа на СРТП при СДВР с извършен оглед на местопроизшествие в деня на настъпването му. В съставения протокол е описано състоянието на пътното платно без да е отразено наличието на дупка, но от направения снимков материал ясно се вижда, че асфалтовата настилка от двете страни на травмайните релси, разположени от ляво на платното за движение, по цялото им протежение е с пукнатини, а от вътрешната страна има дупка. Това се потвърждава от показанията на разпитаните по делото свидетели С. Ч. и Г. С., както и от двете заключения по САТЕ.

По делото е разпитан св.Б. Г., който сочи, че вървял към булеварда с приятелката си, когато чул рязко форсиране на мотор и видял как се вдига на задна гума, изгубил баланс и при падането ударил паркирани отдясно коли. Веднага се обадил на тел.112 и след като се приближил видял, че водача е жена. Огледал мястото, но не видял дупки или нарушения на пътната настилка, включително около травмайните релси.

Разпитаните свидетели С. Ч., Г. С. и Й. И. са дошли на мястото след настъпване на произшествието и не дават сведения за изясняване на спорните обстоятелства. При пристигането си св.И. видял св.Г. на няколко метра от пострадалата. От проведен разговор с нея му казала, че загубила управление на мотора в опит да заобиколи автомобил откъм травмайните релси, но не и конкретната причина за това.

Според заключението на вещото лице по основната САТЕ произшествието е 3 резултат от попадане предната гума на мотоциклета в дупката до трамвайните релси, довело до загуба на устойчивост и последващо падане. Счита, че не би настъпило, ако при изпреварването водача е продължил напред по междурелсовото пространство със завръщане в платното за движение от място, където няма дупки. Дава заключение, че скоростта му на движение е била 48 км./ч. С оглед показанията на св.Г. сочи, че ако предната гума е била вдигната, то задната ще попадне в дупката, което отново води до загуба на устойчивост, но изразява съмнение да се е случило така, тъй като вдигането на задна гума изисква техника и физическо усилие.

Вещото лице по повторната САТЕ приема, че скоростта на движение е била 52.58 км./ч. Относно причината за загуба на управление в заключението е направен подробен анализ на наличните данни и техническите характеристики на мотора с онагледени компютърни симулации, въз основа на които сочи, че за да загуби равновесие би следвало дупката да е била с дълбочина от порядъка на 25см. и ширина около 40 см., при положение, че предната му гума е с широчина на протектора 12см. и диаметър около 60 см. Разглежда възможността това да е последица от попадането на гумите върху травмайната релса и движение по нея, при което се променя сцеплението с пътната настилка и при опит за извеждане от релсата водачът упражнява по-голямо усилие със завъртане на кормилото под по-голям ъгъл, което от своя страна също води до неустойчивост. На база показанията на св. Г. чрез компютърна симулация сочи, че при движение на задна гума с посочената скорост мотоциклета е започнал възстановяване на нормалното си положение, като при контакта на предната гума с пътната настилка вследствие завъртането на предната гума с няколко градуса е продължил движение в дясно към паркираните автомобили, а след това последвало завъртане на кормилото наляво под ъгъл 15-16 градуса и задействане на спирачната система с накланяне надясно и падане. Предвид това като механизъм на произшествието приема, че при предприета маневра по заобикаляне на намиращ се отпред на платното автомобил управлявания от ищцата мотор навлязъл в трамвайното трасе. В даден момент подала по-рязко газ и вдигнала предната гума, след което при свалянето със завръщане в лентата за движение загубила устойчивост по описания начин, довело до падане. Обоснован е краен извод, че моторът е могъл да премине през дупката, не се изключва възможността загубата на управление да се дължи на попадане гумите върху травмайната релса, имала е възможност и достатъчно разстояние да заобиколи автомобила без да навлиза в участъка на релсовия път, а с оглед възприетия механизъм причината за произшествието са субективните действия на ищцата по управление на мотора.

Така събраните доказателства установяват факта, че на мястото на произшествието е имало дупка в близост до трамвайните релси, но не установяват по безспорен начин то да се дължи на попадане в нея предната гума на мотоциклета.

Твърдението на ищцата за този механизъм се опровергава от показанията на св.Г., 4 според които загубила равновесие и паднала, защото вдигнала мотора на задна гума, каквито показания е дал и в рамките на воденото досъдебно производство. Свидетелят е очевидец и изнесеното пред съда за поведението на ищцата е въз основа преки лични възприятия, чиято достоверност не се разколебава от останалия събран доказателствен материал. В тази връзка останалите разпитани свидетели не знаят какво се е случило, тъй като са дошли на мястото след произшествието, а ищцата споделила на св.И., с когото била в близки отношения, че изгубила контрол върху мотора без да е разбрала по каква причина. Действително, заявеното от св.Г. за липса на дупки или неравности по платното не съответства на фактическото положение, но това не прави показанията му в останалата част необективни. Ето защо съдът не би могъл да кредитира заключението на вещото лице по основната САТЕ възприемащо поддържания от ищцата механизъм, още по-малко да изследва въпроса било ли е възможно да вдигне мотора на задна гума, респ. да подлага на доказателствен анализ заключението на повторната САТЕ в частта кой вариант е изключен и кой възможен за загубата на контрол върху управлението, извън дадените от посочения свидетел показания. Това е така, защото предмет на доказване в процеса е наведения в исковата молба факт увреждането да се дължи на попадане гумата на мотора в дупка, а не изключването на други възможни хипотези по начин, различен от твърдяния, и в съответствие с чл.154, ал.1 ГПК ищцата носи тежестта главно и пълно да установи този факт.

Такова доказване на релевантния факт по делото не е проведено. Обратно, ответникът е провел насрещно доказване чрез показанията на св.Г. и заключението на потворната САТЕ, че падането и като последица от това получаването на травматични увреждания са поради собственото поведение на ищцата при управление на мотора.

Разпечатката съдържа 26 от 35 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0516c76e-1d54-46ad-af78-d998bdb176fa