Решение № 22 от 14.02.2025, Районен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 22 гр. Разград, 14.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КОНСТАНТИН П. КОСЕВ при участието на секретаря РАЛИЦА СТ. ВЪЛЧЕВА като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН П. КОСЕВ Административно наказателно дело № 20243330200520 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от “Фрайдейс“ ЕООД –гр. Разград, против наказателно постановление № 17-2400143 от 19.08.2024 г. на И.Д. Директор на Дирекция "Инспекция по труда" гр. Разград, с което за нарушение на чл.62, ал.1 от КТ във вр. с чл.1, ал.2 от КТ на обжалващото дружество на основание чл. 414, ал.3 от КТ е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 1900 лв. Моли наказателното постановление да бъде отменено изцяло, тъй като го счита за незаконосъобразно.

В съдебното заседание повереника на жалбоподателя поддържа жалбата.

Въззиваемата страна, чрез представителя си изразява становище за неоснователност на жалбата.

Разградският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 29.06.2024 г. о представители на Д"ИТ" осъществили проверка по работни места в обект: „Сохо стек Хаус“ в гр. Разград, стопанисван от “Фрайдейс“ ЕООД –гр. Разград. Било установено, че при проверката около 23:53 часа, в обекта трудова дейност като общ работник в полза и за сметка на “Фрайдейс“ ЕООД –гр. Разград“ осъществява Ю. Н. З.. От проведения разговор с работника и от писмено декларираните от него обстоятелства е установено, че същият е работил в обекта, стопанисван от “Фрайдейс“ ЕООД от 20.06.2024г. като общ работник, в условията на трудово правоотношение, с определено работно време от 21:00 часа до 23:00 часа, срещу договорено седмично трудово възнаграждение в размер на 120 лв, без сключен трудов договор с работодателя Фрайдейс“ ЕООД, т.е. на 29.06.2024 г., по време на проверката по работни места, Ю. Н. З. осъществявал трудова дейност, без 1 отношенията, възникнали между работника и работодателя по повод предоставяне на работната му сила, да са уредени в сключен между страните писмен трудов договор преди постъпване на работника на работа. До приключване на проверката бил представен граждански договор от 20.06.2023г. за извършване на услуга, като косене на трева, почистване на шахти, ремонтни услуги при необходимост и изхвърляне на отпадъци, с договорено възнаграждение в размер на 480 лв на месец. Въз основа на констатациите от проверката на 29.06.2024г. и документална такава от 05.07.2024г. до 23.07.2024г. бил съставен АУАН № 17 – 2400143/23.07.2024г. за това, че на 29.06.2024 г. Ю. Н. З. е бил допуснат от работодателя /обжалващото юридическо лице/ да работи на обекта, без предварително с него да е бил сключен трудов договор в писмена форма. Въз основа на акта било издадено и обжалваното НП, с което за нарушение на чл. 62 ал.1 от КТ на жалбоподателя, в качеството му на работодател е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 1900 лв. на основание чл. 414 ал.3 от КТ.

Съдът намира за установена горната фактическа обстановка въз снова на представените към административнонаказателната преписка писмени доказателства, както и въз основа на показанията на разпитани свидетели. Съществено значение имат показанията на актосъставителя и свидетеля по акта – свидетелките С. В. и М. И. /старши инспектори в ДИТ/. Същите свидетелки в показанията си потвърждават обстоятелствата отразени в акта и НП. Сочат, че при проверката на обекта заварили там лицето Ю. Н. З. да работи – почиствал скарата в заведението, както и външното барбекю в градината на заведението и също така го видели да събира отпадъци. Същият попълнил декларация, в която посочил, че работи към дружеството “Фрайдейс“ като общ работник, като посочил седмичното възнаграждение, което получавал, работно време, посочил че няма нито трудов, нито граждански договор /копие от декларацията на л.19 от делото/. Разпитана е и свидетелката И. И., която също работела в обекта, която твърди, че Ю. З. не работил в обекта, а само в определени случаи го викали да помага. Не говорил добре български и трудно комуникирал. С оглед показанията на проверяващите обаче съдът намира, че Ю. З. реално е работил в обекта като общ работник. И същият, макар и да пишел трудно, бил грамотен и сам си попълвал декларацията, като свидетелките само му обяснявали какъв вид данни следва да се посочат, а конкретните данни попълвал той самия – сам си посочил седмичното възнаграждение и часови диапазон в който работи. При това съдът приема, че в декларацията работникът обективно е посочил субектът, който го е наел и който му плаща възнаграждение за това.

Съдът приема показанията на свидетелката И. И. са явно заинтересовани /работи към дружеството/ и не ги кредитира. Като се основава на явно достоверните показания на актосъставителя и свидетеля по акта, съдът приема, че отразените в акта и НП обстоятелства са доказани по несъмнен начин. Ю. З. действително е работел на обекта, осъществявайки дейност, която по естеството си е трудова такава, в полза именно на обжалващото дружество, от което е нает. С оглед на казаното, представеният препис от граждански договор /същият не съдържа клаузите, необходими за трудов договор/ е ирелевантен, доколкото става въпрос именно за осъществявана трудова дейност, изискваща наличие на трудов договор. Несъмнено лицето Ю. З. е наето от обжалващото дружество и е 2 изпълнявало работа в негова полза. Налице е типичен случай на престиране на работна сила в полза на друго лице, което изисква уреждане на отношението като трудово и в този смисъл наличие на писмен трудов договор, какъвто не се спори, че не е бил налице към момента на проверката. Така или иначе съдът намира, че вменената на обжалващото дружество фактическа обстановка се доказва по несъмнен начин.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна, следното: Като подадена в срок, от надлежна страна, против акт подлежащ на съдебен контрол жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна, по следните съображения:

Като издадено от компетентния за това орган, по реда и във формата предвидена от закона, наказателното постановление се явява законосъобразно от формална страна. Съдът намира, че санкционираното юридическо лице е осъществило вмененото му нарушение. С издаденото НП е ангажирана наказателната отговорност на жалбоподателя, в качеството му на работодател, за осъществено нарушение на чл.62, ал.1 от КТ във вр. с чл.1, ал.2 от КТ и на основание чл.414 ал.3 от КТ - за това, че на 29.06.2024 г. Ю. З. е осъществявал трудова дейност на обект, стопанисван от работодателя, без отношенията между страните да са уредени в сключен между тях писмен трудов договор преди постъпването на работника на работа. Разпоредбата на чл.1, ал.2 от Кодекса сочи, че отношенията при предоставяне на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения. Именно това изискване в случая е нарушил жалбоподателя. Последният е имал качество на работодател, тъй като е наел лицето именно за извършване на трудова функция. Тези, по характера си трудови правоотношения, според императивната норма на чл.62, ал.1 от Кодекса следва да бъдат уредени в писмена форма – чрез сключване на трудов договор, като изпълнението на горното задължение е вменено в тежест на съответния работодател. Този трудов договор следва да е сключен преди постъпването на работника на работа, както изисква разпоредбата на чл. 61, ал.1 от КТ. Приемането на работника на работа без наличието на такъв договор, както е станало в случая, осъществява и състава на нарушението за което е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя в качеството му на работодател. Деянието е осъществено с допускане на работника да осъществява трудова функция, без с работника да е сключен преди постъпването му на работа писмен трудов договор. Съдът намира, че въз основа на установеното от фактическа страна безспорно се доказва предоставянето на работна сила от страна на Ю. З. към момента на осъществяване на проверката от контролните органи и реално изпълнение на трудова функция – посоченото лице е работило като общ работник и при самата проверка. Съдът намира, че не е съществен въпрос дали става дума за краткотрайно престиране на работна сила или за попродължително такова – същественото е именно, че се престира работна сила в полза на друго лице, което налага отношението да се третира като трудово и да се уреди като такова.

По тези съображения правилно е прието от административнонаказващия орган, че жалбоподателят е нарушил чл.62, ал.1 от КТ. Вида на осъщественото нарушение изключва приложението на разпоредбата на чл. 415в от КТ, тъй като според втората алинея на същия 3 текст нарушенията на чл. 61, ал.1 и чл. 62 ал.1 от КТ не са маловажни. Ето защо и законосъобразно отговорността на жалбоподателя е ангажирана по реда на чл. 414, ал.3 от КТ. В случая наложеното на жалбоподателя наказание е имуществена санкция в размер на 1900 лв, което е малко над законовия минимум, но с оглед обстоятелството, че тези нарушения са масови и предвид осъществяването на генералната превенция, то наказанието се явява справедливо. С оглед изложеното НП се явява законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Наказващият орган претендира разноски и с оглед изхода на делото такива следва да му се присъдят. Съдът като изхожда от разпоредбата на чл.27е от Наредбата за заплащане на правна помощ, намира, че жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на Дирекция "Инспекция по труда" гр. Разград сумата от 100 лв за съдебни разноски – полагащо се юрисконсултско възнаграждение.

Воден от изложеното до тук, на осн. чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 17-2400143 от 19.08.2024 г. на И.Д.

Директор на Дирекция "Инспекция по труда" гр. Разград, с което за нарушение на чл.62, ал.1 от КТ във вр. с чл.1, ал.2 от КТ на обжалващото дружество “Фрайдейс“ ЕООД –гр. Разград на основание чл. 414, ал.3 от КТ е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 1900 лв.

ОСЪЖДА “Фрайдейс“ ЕООД –гр. Разград ЕИК 205861353 да заплати на Дирекция "Инспекция по труда" гр. Разград сумата от 100 лв за деловодни разноски – юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд Разград в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Разград: _______________________

4