Решение № 263 от 12.06.2025, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 263 гр. Русе, 12.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Антоанета Атанасова при участието на секретаря Ева Д. като разгледа докладваното от Антоанета Атанасова Гражданско дело № 20254500100076 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е образувано по предявения от М. Х. Р. против Р. И. Д., С. Д. Д., Р. К. С. и Б. И. Ю. иск за прогласяване нищожността на саморъчно завещание от *** г. в полза на ответницата Р. И. Д., обявено с протокол от *** г., вписано под акт № *** г. в АВ, на основание чл. 42 б.,,б", пр. II, вр. с чл. 25 aл. 1 от ЗН.

Ищцата твърди, че е наследник по закон на М. Х. Ч и по силата на наследствено правоприемство се явява собственик на ¼ ид. част от оставеното от нея имущество, а именно СОС ***, лек автомобил СЕАТ АЛХАМБРА с ДК № ***, банкови сметки в размер на 24 370,81 лв. и срочен влог в размер на 24 742,28 лв.

Заявява, че на *** г. в АВ било вписано саморъчно завещание, с което наследодателката й М. Х. Ч завещава на Р. И. Д. своето движимо и недвижимо имущество и банкови сметки. Ищцата твърди, че това завещание не е написано и подписано от завещателя. Не са спазени изискванията на чл. 25, ал. 1 ЗН.

По реда и в срока по чл. 131 ГПК ответницата Р. И. Д. чрез адв. В. В. оспорва иска като неоснователен и недоказан. Заема позиция, че изискването на закона по отношение на трите елемента на саморъчното завещание –дата, съдържание и подпис било равностойно за формалната му действителност като едностранна разпоредителна сделка. Не било нищожно, според ответницата, завещание, направено в знак на благодарност, което има възнаградителен характер за положените вече грижи.

Ответниците С. Д. Д. и Р. К. С. представят отговор на исковата молба, с който оспорват иска. Оспорват твърдението, че саморъчното завещание от *** г. не е написано и подписано от завещателката МП Ч.

В подадения по реда и в срока по чл. 131 ГПК ответникът Б. И. Ю. взема становище, че за него липсва пасивна процесуална легитимация в настоящото производство, тъй като действително е придобил, но след това се е разпоредил с процесния имот и към настоящия момент не е негов собственик.

1

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното:

От приложеното на л. 10 от делото удостоверение за наследници, издадено от Община Русе е видно, че ищцата е наследник по закон на леля си МП Ч, поч. на *** г. в гр. Русе.

Приобщено към доказателствения материал е саморъчно завещание от *** г. /л.

10/, с което МП Ч завещала на ответницата Р. И. Д. своето движимо и недвижимо имущество и банокви сметки. Видно от приложения на л. 11 от делото протокол, съставен от нотариус АА – нотариус № *** на НК, саморъчното завещание е предадено за съхрание при Нотариуса на *** от отв. Д. и прието във вида, в който й е било представено. Обявено е с акт № ***

От заключението на вещото лице по допуснатата и приета от съда СГЕ, кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено, се установява, че ръкописният текст и подписът в завещанието от *** г. не е изпълнен от МП Ч.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Съдът намира, че е сезиран със субективно съединени искове с правно основание чл. 42, б. „б“, вр. чл. 25, ал. 1 ЗН за нищожност.

За ищцата, в качеството й на наследник по закон на МП Ч, е налице правен интерес да се прогласи нищожността на разпоредителната сделка, доколкото със завещанието се отричат нейни наследствени права и същото съдържа общи завещателни разпореждания, с които на ответницата Р. Д. е придадено качеството на универсален наследник.

Предявяването на настоящия иск и против ответниците С. Д. Д., Р. К. С. и Б. И.

Ю., правният си интерес ищцата обосновава с обстоятелството, че всеки от тях черпи права от завещателното разпореждане, предвид извършените впоследствие три прехвърлителки сделки с недв. имот, собственост на завещателката М. Х. Р.. По отношение на тези ответници ищцата е предявила и иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, с който претендира от съда в случай, че искът по чл. 42, б. „б“, вр. чл. 25, ал. 1 ЗН бъде уважен, т. е. ако завещанието бъде прогласено за нищожно, да признае за установено, че е собственик на ¼ ид. част от СОС с идентификатор ***., която претенция е предмет на производството по гр. д. № 2828/2024 г. на РРС, спряно до приключване с влязъл в сила съдебен акт на настоящия спор. Съдът намира предявения иск по чл. 42, б. „б“, вр. чл. 25, ал. 1 ЗН против тези ответници за допустим при съобразяване на разпоредбата на чл. 298, ал. 1 и ал. 2 от ГПК, съгласно която съдебното решение влиза в сила, респ. силата на пресъдено нещо се формира само между лицата, които са участвали по делото, по което е постановено решението, както и по отношение на техните наследници и/или други (универсални или частни) правоприемници, когато правоприемството е настъпило след като съдебното решение вече е било влязло в сила и е обвързало техния праводател. Доколкото оспорените от ищцата прехвърлителни сделки между горесопосочените ответници са извършени преди вписване на исковата молба, въз основа на която е образувано настоящото производство, то за нея е налице правен интерес да установи нищожността на завещанието и против тях, за да ги обвърже със сила на присъдено нещо, която да им противопостави в спора по гр. д. № 2828/2024 г. на РРС.

В случая ищцата оспорва действителността на завещанието извършено от 2 наследодателката й МП Ч с дата *** г. в полза на ответницата по иска - Р. И. Д., с твърдения, че същото не е изписано лично от нея и не носи подписа й. Със самия факт на оспорване на предявения иск с правно основание чл. 42 ЗН ответникът е заявил намерение да се ползва от оспорвания документ, с което той индиректно заявява, че завещанието отговаря на разпоредбите на чл. 25, ал. 1 ЗН.

Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест, разписани в чл. 154, ал. 1 ГПК, при оспорване автентичността на саморъчното завещание с твърдения, че същото не е написано и подписано от завещателя, в тежест на страната, която се ползва от него е да установи, в условията на пряко и пълно доказване, истинността на документа (в този смисъл е и произнасянето в Решение № 60/ 23.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 639/ 2012 г., ІІ г. о.).

Ангажирани са доказателства в посока установяване авторството на процесното завещание от *** г., обявено на *** г. От приетата от съда СГЕ се установява, че ръкописният текст и подписът в завещанието не са изпълнени от завещателката МП Ч, поради което същото не отговаря на изискванията на чл. 25, ал. 1 ЗН за форма и се явява нищожно.

При така изложеното, настоящата инстанция намира, че предявеният иск от М. Х.

Р. с правно основание чл. 42, б. "б" от ЗН за прогласяване нищожността на саморъчно завещание от *** г. на МП Ч, е основателен и като такъв следва да бъде уважен.

С оглед изхода от делото и отправеното искане, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищцата следва да бъдат присъдени разноски, които да се възложат в тежест на ползвалата се от завещанието отв. Р. И. Д.. Видно от материалите по делото, оказаната на ищцата от адвокат правна защита и съдействие е при условията на чл. 38, ал.1 от Закона за адвокатурата, което изрично е посочено в сключения от нея договор. С оглед изхода на спора и предвид своевременно направеното искане в полза на адв. С С. следва да се присъди адвокатско възнаграждение, което съдът при отчитане на фактическата и правна сложност на делото /по иска за прогласяване нищожността на завещанието/, проявената процесуална активност от адвоката, както и на защитавания материален интерес /отчитайки, че завещанието е прогласено изцяло за нищожно, но претендираните от ищцата права от наследството на М Ч са до размера на 1/4/ и при съобразяване на Решение по дело C-438/22 на СЕС определя в размер на 3500 лв.

На основание чл. 78, ал. 6 ГПК отв. Р. И. Д. следва да бъде осъдена да заплати по сметка на ОС Русе и държавна такса по предявения иск с правно основание чл. 42, б.

"б" от ЗН, която при съобразяване на дадените в т.1А от Тълкувателно решение № 4/14.03.2016 г. по тълк.дело № 4/2014 г. на ОСГК на ВКС разяснения възлиза на 1167,85 лв.

Мотивиран така, Русенският окръжен съд:

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на саморъчно завещание от *** г. на МП Ч, ЕГН **********, б.ж. на гр. Русе, поч. на *** г., обявено с протокол от *** г. на Нотариус АА рег. № *** по регистъра на НК поради неспазване на формата, като 3 ненаписано и неподписано от завещателката, на основание чл. 42, б. "б" ЗН вр. с чл.

25, ал. 1 ЗН по иск на М. Х. Р., ЕГН ********** против Р. И. Д., ЕГН **********, С. Д.

Д., ЕГН **********, Р. К. С., ЕГН **********, Б. И. Ю., ЕГН **********.

ОСЪЖДА Р. И. Д., ЕГН ********** от гр. Русе, ул. „*** да заплати на адв. С С. АК Русе, със служебен адрес: гр. Русе, ул. „“*** като пълномощник на М. Х. Р., ЕГН ********** сумата в размер на 3500 лв. /три хиляди и петстотин лева/ представляващи адвокатско възнаграждение за безплатно процесуално представителство по делото, на основание чл. 38, ал.2, във вр. с ал.1, т. 2 от Закона за адвокатурата.

ОСЪЖДА Р. И. Д., ЕГН ********** от гр. Русе, ул. „*** да заплати в полза на бъджета на съдебната власт, по сметка на Окръжен съд- Русе сумата в размер на 1167,85 лв. /хиляда сто шестдесет и седем лева и осмедесет и пет стотинки/ държавна такса за настоящото производство, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд Велико Търново в двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.

Съдия при Окръжен съд – Русе: _______________________

4