Решение № 144 от 08.07.2026, Районен съд - Свищов

РЕШЕНИЕ

№ 144 гр. Свищов, 08.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пенка Б. Йорданова при участието на секретаря БОЖИДАРА Р. ЦАНЕВА като разгледа докладваното от Пенка Б. Йорданова Гражданско дело № 20264150100200 по описа за 2026 година за да се произнесе взема предвид:

Искове с правно основание чл. 128, т. 2 от КТ и по чл. 221 ал. 1 от КТ.

Ищецът Д. И. Л. твърди, че в периода 14.08.2012г. – 16.02.2012г. работел по трудово правоотношение при ответното дружество на длъжност „ръководител, търг.експлоатация“, при условията на трудов договор № *******2012г.. , допълнително споразумение към него и Заповед № ********.2022г. за прехвърляне на трудово правоотношение от „С.“ЕАД към „С.Т.“ЕАД. Заявява, че поради системно забавяне заплащането на трудовото му възнаграждение, със Заявление от 16.02.2026г. уведомил ответника за едностранно прекратяване на трудовия договор при условията на чл. 327 ал. 1 т.

2 от КТ – поради неплащане /забавяне на изплащането на трудово възнаграждение/. Така със Заповед № 30/16.02.2026г. трудовото му правоотношение било прекратено, като било указано и заплащане на 1 брутна заплата на основание чл. 221 ал. 1 от КТ, както и основание чл. 224 ал. 1 от КТ обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2025година – 1 ден и за 2026г. – 2 дни. Сочи, че за периода на действие на трудовото му правоотношение, изпълнявал добросъвестно трудовите си задължения, дори при често забавяне на изплащане на трудовото възнаграждение. Винаги проявявал разбиране , но в един момент забавянето в изплащането вече било в негово ущърб и не можел да покрива месечните си финансови нужди – своите и на семейството си. Твърди, че общият размер на неизплатеното трудово възнаграждение към 16.02.2026г. възлизал на 2702,81 евро, от които 1 за м. 10.2025г. з 260,41 евро – остатък от дължимото за месеца възнаграждение, за м.

11.2025г. – 660,41 евро, за м. 12.2025г. – 660,41 евро, м. 01.2026г. – 679,74 евро и за м.02.2026г.. – 441,84 евро. Твърди, че освен тези суми, ответното дружество му дължало и обезщетение по чл. 221 ал. 1 от КТ в размер на брутното му трудово възнаграждение за срока на предизвестието, а именно в размер на 679,74 евро. Към момента тези суми не били заплатени, което обуславяло правния интерес от предявяване на исковете. Моли да бъде постановено решение , с което ответното дружество да бъде осъдено да му заплати сумата 2702,81 евро – назаплатено трудово възнаграждение за периода м. 10.2025г.. до 16.02.2026г. , от които за м.октомври 2025г. – 260,41 евро, за м.ноември 2025г. – 660,41 евро, за м.декември 2025г. – 660,41 евро, за м.януари 2026г. – 679,74 евро, за периода 01.02.2026г. – 16.02.2026г. – 441,84 евро, и 679,74 евро – обезщетение по чл. 221 ал. 1 от КТ, ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на молбата до окончателно плащане. Претендира разноски. Моли да бъде допуснато предварително изпълнение на решението в частта относно неизплатеното трудово възнаграждение.

В хода на устните състезания не взема становище. В писмена молба преди съдебно заседание излага съображения за основателност на предявените искове , включително и взема становище, че отговора на ответника имал характер на признание на исковете в размера посочен от ответника, след приспадане удръжките за осигурителни вноски и ДДФЛ. Прави изменение на иска по чл. 221 ал. 1 КТ, чрез намаляване на размера му и същият да се счита предявен за сумата 611,77 евро вместо за сумата 679,74 евро, което изменение е допуснато от съда и на практика прави изменение с молбата и на размера на иска по чл. 128 т. 2 от КТ и същият се предявява в общ размер на 2476,55 евро.

Ответникът „С.-Т.“АД гр. Свищов, представляван от Т.Т,в, чрез пълномощника адв. Р. П., в дадения от съда срок представя отговор по чл. 131 от ГПК, в който взема становище за неоснователност на иска по основание и размер. Не се оспорва съществувалото трудово правоотношение и прекратяването му на соченото основание.

Твърди се , че неправилно се претендира от ищеца обезщетение по чл. 221 ал. 1 от КТ в размер на 679,74 евро. Сочи, че база за определяне на това обезщетение е брутното трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответното обезщетение, или последното получено от работника или служителя месечно брутно трудово възнаграждение, доколкото друго не е предвидено. Сочи, че сумата в размер на 679,74 евро представлява брутната сума на обезщетението, но следва да се вземат предвид и да се приспаднат задължителните осигурителни вноски и данък, с което дължимата сума била в размер на 611,77 евро. По същия начин се претендирало изплащане на суми за неизплатено трудово възнаграждение за месеците октомври, ноември, декември 2025г. и януари 20226г., които били брутното трудово възнаграждение за съответния месец, без да се вземат предвид задължителните осигурителни вноски и данък. Посочва, че обезщетението за платен отпуск било начислено ведно с трудовото възнаграждение за м.02.2026г. Прави разбивка на дължи суми за неплатено нетно възнаграждение за периода и 2 за обезщетение. В хода на устните състезания взема становище да бъде отхвърлена исковата претенция в частта за сумата над 1928,60 евро, до претендирания размер 2702,81 евро, тъй като се претендира брутна сума, без отчитане, че следва да се приспадната задължителните осигурителни вноски, които се удържат от работодателя, като при определяне на разноските, същите следвало да бъдат редуцирани съобразно изменението на иска в посока намаление.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства, намери за установено:

Не се спори между страните, а и се установи от приложения трудов договор № *******2012г., че ищецът е работел при С. ЕАД, като считано от 15.08.2012г. е постъпил на работа при ответника на длъжността „Ръководител търговска експлоатация“ с място на работа – целулозно-производство – жп гара, на срочен трудов договор до 31.08.2013г. , при основно месечно трудово възнаграждение 350 лева. Трудовият договор бил сключен във връзка с молба на ищеца , приложена по делото, за който трудов договор било изготвено и приложеното уведомление по чл. 62 ал. 5 КТ. Впоследствие с приложената молба ищецът заявил желание да бъде продължен срочния му трудов договор, считано от 01.09.2013г., след което с допълнително споразумение № 94/15.08.2013г. към трудов договор № *******2012г.. ищецът считано от 15.08.2013г. постъпил безсрочно от длъжност Ръководител търговска експлоатация на длъжност Ръководител търговска експлоатация с място на работа С. ЕАД – ремонтна дейност – транспорт- жп гара , при основно месечно трудово възнаграждение 350 лева и клас прослужено време 1,80 %. Видно от Заповед № 61 от 29.04.2022г. на изп.директор на С. ЕАД , считано от 01.05.2022г. било наредено прехвърляне на трудовото правоотношение с ищеца по щата на ответното дружество – С.Т. АД гр. Свищов, при запазване на договорените условия по трудовия договор със С. ЕАД. С приложеното писмо , ищецът на основание чл. 118 ал. 3 КТ бил уведомен, че едностранно било увеличено месечното му трудово възнаграждение считано от 01.03.2025г. на 1185,00 лева.

С молба от 16.02.2026г. ищецът заявил желание на основание чл. 327 ал. 1 т. 2 от КТ- поради забавено изплащане на дължимите и начислени трудови възнаграждения / за м. октомври, ноември и декември 2025г. и януари 2026г. / прекратяване едностранно на трудовото правоотношениe, считано от датата на получаване на изявлението или считано от 16.02.2026г.. , като му бъдат изплатени дължимите възнаграждения и обезщетения, включително на основание чл. 221 ал. 1 от КТ и чл. 224 от КТ.

С приложената Заповед № 30/16.02.2026 г. на изпълнителния директор на ответното дружество на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ е прекратено трудовото правоотношение с ищеца, считано от 16.02.2026 г. – по желание на работника, поради забавено изплащане на трудовото възнаграждение. Разпоредено е на работника да се изплати обезщетение по чл.

221 ал. 1 от КТ – 1 работна заплата, както и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск по чл. 224 ал. 1 от КТ за 2025г. – 1 ден и за 2026г. – 2 дни. Заповедта е връчена на 17.02.2026 г.

Видно от приложеното извлечение от разплащателната сметка на ищеца в 3

Юробанк България АД, липсва отразено плащане на работна заплата за процесния период – октомври, ноември, декември 2025г. и за месеците до прекратяване на трудовото правоотношение. Същевременно в исковата молба е изложено твърдение, че за м.10 е извършено частично плащане на начисленото трудово възнаграждение като се претендира с исковата молба сумата от 260,41 евро остатък от възнаграждението за този месец, като с отговора на исковата молба е направена разбивка за начисленото възнаграждение за този месец – 512,46 евро и изплатената сума 400 евро, оставаща дължима 112,46 евро - остатък от нетно възнаграждение за месец октомври 2025г., като след направено изменение на размера на исковата претенция за този месец се претендира сума 512,47 евро.

Приложено е извлечение от ведомост работни заплати за ищеца за периода 10.2025г. – 02.2026г. издадена от ответното дружество, в което са отразени начислени брутно възнаграждение в размер на 1291,63 лева за месец октомври 2025г., възнаграждение 1291,66 лева за месец ноември 2025г., 1291,64 лева за месец декември 2025г. , 689,74 евро за месец януари 2026г. и 1121,58 евро начислена сума за месец февруари 2026г. , като не се спори между страните, че в начислената за месец февруари 2026г. сума е включено и обезщетението. Неизплащането на начислени нетни трудови възнаграждения за месеците ноември , декември 2025г., януари и февруари 2026г , частично за месец октомври 2025г. и обезщетение по чл. 221 ал. 1 КТ не се спори по делото, предвид и обстоятелството, че не е отразено плащане по тези начислени суми в извлечението.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Предявеният иск с правно основание чл. 128, т. 2 от КТ за заплащане на трудово възнаграждение, е частично основателен. Съгласно нормата на чл. 128, т. 2 от КТ работодателят е длъжен да плаща уговореното трудово възнаграждение за положения труд.

В случая между страните е съществувало валидно трудово правоотношение, което е прекратено със Заповед № 30 /16.02.2026г. на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ. По силата на сключения между страните трудов договор за работника е възникнало задължението да престира труд срещу насрещното задължение на работодателя-ответник да заплаща уговореното възнаграждение, което задължение е и законово регламентирано с разпоредбата на чл. 128, т. 2 от КТ. След като положеният труд е възмезден и ищецът е полагал труд по трудово правоотношение, то насрещната страна му дължи престиране на уговореното трудово възнаграждение, съгласно разпоредбата на чл. 242 от КТ, гласяща че положеният труд по трудово правоотношение е възмезден. По така предявения иск в тежест на ищеца беше да докаже, че през процесния период е престирал работна сила по трудовото правоотношение с ответника, както и размера на дължимото трудово възнаграждение. В тежест на ответника бе при доказване на горните факти, да докаже положителния факт на плащане на дължимото трудово възнаграждение. Установи се, че за процесния период на ищеца е начислено трудово възнаграждение, но същото не му е изплатено в посочените в отговора на исковата молба размери, което на практика следва да бъде прието за признание 4 дължимостта на сумите нетно възнаграждение на ищеца за процесния период.

Същевременно ищецът е направил изменение размера на предявения иск по чл. 128 т. 2 КТ с оглед отговора на исковата молба и представените по делото доказателства от 2702,81 евро общо на 2476,55 евро общо, и съдът следва да се произнесе именно по този изменен общ размер на иска по чл. 128 т. 2 КТ , макар липсата на изрично произнасяне за допускане изменението на иска. С исковата молба се признава извършено частично плащане на начисленото нетно възнаграждение за месец октомври 2025г., ответникът също в отговора на исковата молба в табличен вид отразява това извършено частично плащане в размер на 400 евро, и остатък от нетното възнаграждение в размер на 112,46 евро, който е дължим тъй като не е изплатен от ответника. За останалите нетни възнаграждения, дължими на ищеца, в посочените в отговора на исковата молба размери, с оглед и ангажираните по делото доказателства, съдът приема, че не се доказа извършено плащане и след като това е така, те са дължими от ответното дружество.