Решение № 52 от 18.03.2025, Окръжен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 52 гр. Шумен, 18.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в закрито заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Азадухи Ов. Карагьозян

Членове:

Теодора Енч. Димитрова

Теодора Р. Йорданова-Момова като разгледа докладваното от Теодора Р. Йорданова-Момова Въззивно гражданско дело № 20253600500119 по описа за 2025 година

Производство по чл. 435, ал. 1, т. 3 от ГПК.

Производството по настоящото дело е образувано въз основа на постъпила частна жалба /имаща характер на жалба/ от „А1 България“ ЕАД гр. София, представлявано от А.В.Д. и М.М. действащо чрез пълномощника си – адв. М.Т. от САК, в качеството му на взискател по изпълнително дело № 20197740400148 по описа на ЧСИ Я.Д.а рег. № 774, с район на действие ШОС, срещу постановление за приключване на изпълнителното производство от 30.12.2024 г. Счита, че същото е неправилно, тъй като длъжникът И.Б.С. не е изпълнил задължението си за плащане на всички дължими суми, включващи и платените разноски. Предвид изложеното, моли атакуваното от него постановление да бъде отменено, като му бъдат присъдени направените разноски.

В срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК длъжникът И.С. не взема становище по депозираната жалба.

Съдебният изпълнител е изложил мотиви по обжалвания акт по реда на чл. 436, ал. 3 от ГПК, намирайки жалбата за неоснователна. Сочи, че задължението на длъжника е изцяло платено на 27.12.2024 г., но взискателят посочил банкова сметка едва на 10.02.2025 г.

Въззивният съд, като взе предвид оплакванията в жалбата, както и всички събрани по делото доказателства, прие за установено следното:

Видно от приложеното изпълнително дело 20197740400148 по описа на Я.Д.а рег. № 774 на КЧСИ, с район на действие ШОС е, че същото е образувано по молба от 21.08.2019 г., депозирана от „А1 България“ ЕАД въз основа на изпълнителен лист, издаден на 10.01.2019 г. по ч. гр. д. № 3252/2018 г. на ШРС. По силата на същия, длъжникът И.Б.С. бил осъден да заплати на дружеството сума в размер на 1758,15 лв. – главница, обезщетение за забава от 243,04 лв. за периода 02.06.2016 г. – 07.11.2018 г., законната лихва върху главницата, считано от 08.11.2018 г. до изплащане на вземането, както и разноски по делото в размер на 41,02 лева. На 11.09.2019 г. на длъжника е връчена покана за доброволно изпълнение, в която той е уведомен, че задължението му по изпълнителното дело възлиза общо на сумата от 3175,35 лв. към 10.09.2019 г., включително публични държавни вземания в размер на 20,00 лв., както и че му е наложен запор на банковите сметки в „Банка ДСК“ ЕАД, както и запор на 1 трудовото възнаграждение при работодателя. На 24.09.20219 г. И.С. депозирал молба до ЧСИ, с която заявил, че плаща сума, възлизаща на 20% от задължението му и отправил искане производството по делото да бъде спряно. Към молбата е приложен документ, удостоверяващ плащане от страна на длъжника в полза на ЧСИ Я.Д. на сума в размер на 636,00 лева. С резолюция от същата дата на съдебния изпълнител, производството по делото било спряно на основание чл. 454, ал. 1 от ГПК. Съдът констатира от приложените по изпълнителното дело преводни нареждания, че длъжникът извършил плащания по изпълнителното дело на различни суми, като последното от тях е на 27.12.2024 г. в размер на 1813,28 лева. С постановление /обективирано в резолюция/ от 30.12.2024 г. съдебният изпълнител обявил производството за свършено. На 05.02.2025 г. взискателят уведомил ЧСИ, че дружеството е с нова банкова сметка, като на 10.02.2025 г. на „А1 България“ ЕАД била преведена сума в размер на 1610,87 лева. Общият размер на платените от С. суми по изпълнителното дело възлиза на 3973,28 лв.

Въз основа на така установените факти, съдът намира следното от правна страна:

Жалбата е процесуално допустима, насочена срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, депозирана от надлежна страна – взискател и е подадена в законоустановения срок.

Съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 1, т. 3 от ГПК взискателят може да обжалва спирането, прекратяването и приключването на принудителното изпълнение.

Прекратяването на изпълнителното дело се различава от приключване на същото поради удовлетворяване на паричното вземане на взискателя. В случая, постановлението на ЧСИ Я.Д.а е именно приключване на производството поради цялостно изпълнение на задълженията на длъжника. Според приетото в чл. 455, ал. 1 от ГПК, моментът на погасяване на задължението на длъжника е датата на постъпване на сумите по сметката на съдебния изпълнител, а не по сметката на взискателя. Установи се по делото, че общият размер на платените от С. суми по изпълнителното дело възлиза на 3973,28 лв. – сума, безспорно достатъчна за погасяване на задълженията му към взискателя и тези към ЧСИ за сторените разноски.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че атакуваното постановление е правилно, същото е издадено от компетентен съдебен изпълнител в кръга на неговата властническа компетентност.

Поради това, настоящият състав счита, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а атакуваното с нея постановление – потвърдено.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. № 345/17.01.2025 г. /датно пощенско клеймо – 16.01.2025 г./ при Окръжен съд – Шумен , депозирана от „А1 България“ ЕАД гр. София, представлявано от А.В.Д. и М.М. действащо чрез пълномощника си – адв. М.Т. от САК срещу постановление за приключване на изпълнителното производство от 30.12.2024 г. по изпълнително дело № 20197740400148 по описа на ЧСИ Я.Д.а рег. № 774 на КЧСИ, с район на действие ШОС.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2

2. _______________________

3