Решение № 4361 от 01.11.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4361 гр. Пловдив, 01.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Александър В. Точевски при участието на секретаря Ангелина Хр. Димитрова като разгледа докладваното от Александър В. Точевски Гражданско дело № 20235330111324 по описа за 2023 година

Предявен е иск с правна квалификация по чл. 26 ал. 1, предложение първо от ЗЗД, вр. чл. 11 от ЗПК.

Ищцата З. Р. Д., ЕГН: **********, от ************************, чрез пълномощник адв. С. Н., е предявила против „Юте Кредит” ЕООД, ЕИК: 205559807, със седалище и адрес на управление: град София, ул. „Черковна” № 38, офис 4, представлявано от ********** И.Х.К., иск за признаване на установено, че клаузата на т. 6.1. от договор за потребителски паричен кредит № ********/ 10.05.2022 г., предвиждаща заплащането на еднократна такса в размер на 218, 40 лева за разглеждане, е нищожна, поради противоречие с добрите нрави, заобикаляща изискването на чл. 19 ал. 4 от ЗПК, накърняваща договорното равноправие и нарушаваща предпоставките на чл. 11 т. 9 и 10 от ЗПК.

В исковата молба се твърди, че на 10.05.2022 г. между страните бил сключен договор за потребителски паричен кредит № ********, по който на ищеца се предоставил в заем сумата от 1 300 лева, при фиксиран лихвен процент- 12, 27 % и ГПР- 49, 43 %. Съгласно глава VI „Такси и комисионни. ГПР“- т. 6.1 от договора се дължала и еднократна такса в размер на 218, 40 лева за разглеждане, която се плащала с месечната погасителна вноска.

Тази уговорка обаче била нищожна, като неравноправна. С нея се заобикалял закона и се накърнявали правата на другата страна по правоотношението. Тук липсвала еквивалентност между таксата и извършената услуга, поради което клаузата имала неравноправен характер по смисъла на чл. 144 т. 9 от ЗЗП и с нея се целяло единствено неоснователно обогатяване 1 на кредитора. Клаузата била предварително изготвена и потребителят не можел да влияе върху съдържанието й. Тя представлявала скрит разход по договора за кредит и по този начин се заобикаляла нормата на чл. 19 ал. 4 от ЗПК. Тъй като било предвидено тя да се кумулира към погасителните вноски, така се получавало скрито оскъпяване на кредита. Като не била включена в ГПР, той не съответствал на действително прилагания от кредитора, а това представлявало заблуждаваща търговска практика, в разрез с изискванията на добросъвестността. Недействителният договор не пораждал права и задължения за страните.

Моли да се признае за установено, че съответната клауза е нищожна. В съдебно заседание страната не се явява и не се представлява, като пълномощникът й взема писмено становище по спора.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от пълномощника на ответника, с който искът се оспорва. Твърди се, че потребителят не се бил възползвал от възможността си в 14- дневен срок да упражни правото си на отказ от говора, ако е имал възражения по него, поради което с иска си злоупотребявал с права. Ищецът се бил запознал предварително с условията по договора, като тази такса се дължал още преди сключването на договора и кредитополучателят нямал качеството на потребител. Освен това, тя била и индивидуално уговорена, защото не била фиксирана, а се променяла при промяна на срока на погасяване на кредита. На сайта на дружеството имало информация какво представлява тази такса, като с избора на клиента се визуализирали и основните параметри на кредита. Таксата била за действия, предхождащи усвояването на кредита, поради което не попадала в ограничението по чл. 10а ал. 2 от ЗПК. ГПР отговарял на законовите изисквания и тази такса била включена в него. Твърди се, че ищецът злоупотребявал с права и недобросъвестно упражнявал права, при положение, че имал възможност за отказ от договора. Моли за отхвърляне на иска, претендира и разноски. Прави се възражение за прекомерност на разноските на ищеца. В с.з. страната също не се явява, но и тя представя писмено становище.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от ищеца доводи, намира за установено от фактическа страна следното:

Между страните е бил сключен договор за потребителски паричен кредит № ********/ 10.05.2022 г., по силата на който заемодателят е предоставил на заемателя парична сума в размер на 1 300 лева. Кредитът е отпуснат при следните условия: за срок от 12 месеца, с такса за експресно разглеждане на документите в размер на 218, 40 лева, с фиксиран годишен лихвен процент по заема- 12, 27 %, при ГПР- 49, 43 %.

Като писмени доказателства са приети договора за кредит, погасителния план към него, общите условия и стандартния европейски формуляр.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

Няма спор по делото относно това, че ищецът е кредитополучател по договор за заем, като между страните по делото е възникнало валидно правоотношение по договор за кредит, 2 по който лицето е усвоило заетата сума, като кредиторът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, а ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор за заем по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния законЗПК.

С исковата молба като предмет на процеса е въведена една клауза от договора, по отношение на която се твърди, че е нищожна- таксата за експресно разглеждане, която следва да бъде обсъдена, за да се прецени дали действително тя е предвидена в противоречие със специалния ЗЗП.

Настоящият съдебен състав намира, че въпросната клауза от договора очевидно е в нарушение на закона и така накърнява правата на другата страна по облигационното отношение. В чл. 6.1 от договора (както и в чл. 3.4. от ОУ) е записано, че се дължи еднократна такса за разглеждане (която в конкретния случай е в размер на 218, 40 лева), дължима в деня на подписване на договора и платима с месечните вноски.

Изрично нормата на чл. 10а ал. 2 от ЗПК предоставя възможността за събиране на такси и комисионни, но не и такива, които са свързани с усвояване или управление на кредита. Разглеждане на документите и изплащане на кредита по своята същност е дейност на финансовата институция, свързана с усвояване на кредита- разглеждане на искането, отпускане на исканата сума, оформяне на съответните документи и т.н., т.е. все действия, които са част от дейността по кредитиране и разходите за тях следва да са включени в цената на услугата. В този смисъл това не е допълнителна услуга, както която следва да се заплаща, а представлява действия, които са присъщи при отпускането на всеки един кредитразглеждане на искането и изплащане на съответната сума. По този начин се плаща за права, които потребителят има- правото да му се разгледат документите при кандидатстване за кредит, което е недопустимо от гледна точка на принципите на добросъвестност и справедливост.

Предвид изричната забрана за заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояването на кредита, съдът намира, че ответникът не е имал правото да начислява или да претендира заплащане от страна на кредитополучателя такса за експресното разглеждане на кредита, поради което е налице клауза, която противоречи на нормата на чл. 10а от ЗПК. Независимо дали същата е включена в ГПР и дали потребителят предварително е имал възможността да се запознае с нея, доколкото тази такса е предвидена в противоречие със закона, на общо основание- чл. 26 ал. 1, предложение първо от ЗЗД, тя се явява нищожна, поради което предявеният иск се явява основателен и следва да се уважи.

Отделно от това, недействителността на договора за потребителски кредит се обуславя и от неспазване на изискването на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК за посочване на общата дължима сума. Същото е въведено, за да гарантира, че потребителят ще е наясно по какъв начин се формира неговото задължение. В тази връзка следва да се отбележи, че ГПР 3 представлява вид оскъпяване на кредита, защото тук са включени всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва. Затова е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай е посочено, че ГПР е 49, 43 %, а възнаградителната лихва- 12, 27 %, но от съдържанието на договора не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР, нито пък е ясно какво представлява разликата от повече от 37 % между размера на ГПР и лихвата, която е част от него. Всичко това поставя потребителя в положение да не знае колко точно (като сума в лева) е реалното му оскъпяване по кредита, което ще дължи и в това именно е недействителността в случая, като неспазено изискване на посоченото законово основание.

Предвид изхода на делото, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК на ищеца се дължат направените по делото разноски. Ищцата е заплатила държавна такса в размер на 50 лева, която сума следва да й се възстанови от ответника, като законна последица от решението.

Ищцата освен това е представлявана от свой пълномощник в процеса, на когото тя не е заплатила хонорар, в която връзка същата моли за определяне на нейното възнаграждение на основание чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата. По делото в представения договор за правна защита и съдействие на ищцата е посочено, че тя се представлява безплатно от адв.

С. Н., поради затрудненото си материално положение, което по смисъла на чл. 38 ал. 1 т. 2 от ЗА представлява основание за оказването й на безплатна адвокатска помощ. Изрично в подобни хипотези законодателят е предвидил възможността съдът да определи размер на адвокатското възнаграждение, което с оглед цената на иска следва да бъде изчислено съгласно чл. 7 ал. 2 т. 1 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г., предвиждаща минимален размер на адвокатското възнаграждение от 400 лева. Тази сума обаче следва да се присъди директно в полза на адвоката, доколкото страната не е направила разноски, за да й се възстановява на нея.

Поради изложеното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между „Юте Кредит” ЕООД, ЕИК:

205559807, със седалище и адрес на управление: град София, ул. „Черковна” № 38, офис 4, представлявано от ********** И.Х.К., от една страна и З. Р. Д., ЕГН: **********, от ************************, от друга, че клаузата на чл. 6.1. от договор за потребителски паричен кредит № ********/ 10.05.2022 г., предвиждаща заплащането на еднократна такса в размер на 218, 40 лева за разглеждане, е нищожна, поради противоречие със закона- чл. 10а ал. 2 от ЗПК и чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК.

ОСЪЖДА „Юте Кредит” ЕООД, ЕИК: 205559807, със седалище и адрес на управление: град София, ул. „Черковна” № 38, офис 4, представлявано от ********** 4

И.Х.К., да заплати на З. Р. Д., ЕГН: **********, от ************************, направените разноски по делото- внесена държавна такса в размер на 50 (петдесет) лева.

ОСЪЖДА „Юте Кредит” ЕООД, ЕИК: 205559807, със седалище и адрес на управление: град София, ул. „Черковна” № 38, офис 4, представлявано от ********** И.Х.К., да заплати на адв. С. К. Н., ЕГН: **********, със съдебен адрес:

************************, адвокатско възнаграждение за осъществено на З. Р. Д., ЕГН:

**********, безплатно процесуално представителство по делото, в размер на 400 (четиристотин) лева, определено от съда по реда на чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

5