Решение № 442 от 10.12.2024, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 442 гр. София, 08.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на осми декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Г.ев

Лилия М. Руневска като разгледа докладваното от Лилия М. Руневска Въззивно гражданско дело № 20241800500756 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 435, ал. 2 ГПК.

Г. В. У. – длъжник по изп. д. № 20249250400272 по описа на ЧСИ Радост Горанова – Чолакова с рег. № 925 на КЧСИ и район на действие – съдебният район на СОС, обжалва действията на ЧСИ, изразяващи се в наложени едновременно с поканите за доброволно изпълнение запори на вземанията на длъжника по банковите му сметки, както и действията на ЧСИ, изразяващи се в определяне на разноските по изпълнителното дело. В жалбата са наведени доводи за незаконосъобразност на действията на ЧСИ по налагане наложените запори на вземания по банкови сметки на длъжника поради това, че преди изтичане на срока за доброволно изпълнение не само били запорирани до съответния размер вземанията на длъжника по банковите му сметки, но и сумите били преведени по сметка на ЧСИ, с което длъжникът бил лишен от възможността да изпълни доброволно, каквато готовност /чрез разсрочено плащане/ той бил заявил изрично пред ЧСИ. По отношение на разноските в жалбата са изложени доводи за неправилно определяне от ЧСИ на таксите по ТТРЗЧСИ, наведено е и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на взискателя с твърдения, че такова възражение е наведено и пред ЧСИ преди подаване на жалбата.

Направено е и искане за спиране на изпълнението. Доколкото в жалбата твърденията и исканията на жалбоподателя не са надлежно изложени и формулирани /вкл. са наведени неконкретизирани твърдения за отказ на ЧСИ да прекрати изпълнителното производство и за налично по банковите сметки несеквестируемо имущество на длъжника/, съдът е оставил жалбата без движение с указания за отстраняване на посочени нередовности. В изпълнение на дадените указания жалбоподателят е депозирал уточняваща молба, в която е изложил, че не обжалва отказ на ЧСИ да прекрати производството по изпълнителното дело, не твърди, че изпълнението е насочено срещу негово несеквестируемо имущество, но твърди, че и с 1 двете покани за доброволно изпълнение, които е получил, не му е дадена възможност да изпълни доброволно в определения за това срок, а дължимите суми са „изтеглени“ от ЧСИ предварително от банковите сметки на длъжника. В уточняващата молба се поддържа жалбата и в частта за определените от ЧСИ разноски. При така изложената воля на жалбоподателя съдът приема, че се обжалват действията на ЧСИ, изразяващи се в наложени едновременно с поканите за доброволно изпълнение запори на вземанията на длъжника по банковите му сметки, както и действията на ЧСИ, изразяващи се в определяне на разноските по изпълнителното дело.

В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК е постъпило възражение срещу жалбата от взискателя Ц. Г. Г. с изложени в него доводи за неоснователност на жалбата.

В изложените от ЧСИ Радост Горанова - Чолакова мотиви по обжалваните действия са изложени съображения за неоснователност на жалбата.

Софийски окръжен съд, като прецени доводите на страните и доказателствата по делото, намира за установено следното от фактическа страна:

Изпълнително дело № 20249250400272 по описа на ЧСИ Радост Горанова – Чолакова с рег. № 925 на КЧСИ и район на действие – съдебният район на СОС, е образувано по молба на взискателя Ц. Г. Г. въз основа на изпълнителен лист от 21.12.2023 г., издаден въз основа на решение по гр. д. № 13260/2020 г. по описа на РС – София. Длъжник по изпълнителното дело е Г. В. У.. Предмет на изпълнителното дело е парично вземане.

С постановление от 11.07.2024 г., с което е образувано изпълнителното дело, ЧСИ е постановил извършването на справки за установяване на имуществото на длъжника и изпращането на покана за доброволно изпълнение. В постановлението е посочено, че едновременно с поканата за доброволно изпълнение ЧСИ налага запор на вземания по установените банкови сметки на длъжника. На „Ц.К.Б.“ АД е изпратено запорно съобщение, получено на 12.07.2024 г., като с писмо с вх. № 06320/22.07.2024 г. по описа на ЧСИ третото задължено лице е уведомило ЧСИ, че признава за основателно вземането и че по банковата сметка на длъжника има секвестируема наличност, достатъчна за погасяване на цялото задължение, като сметката е блокирана до размера на дължимата сума, но банката очаква уведомление от ЧСИ за актуалния размер на дълга, тъй като длъжникът се е явил на 15.07.2024 г. и е представил документ, че е платил задължението си. ЧСИ е разпоредил да се уведоми банката, че дългът не е погасен. На 25.07.2024 г. на „Ц.К.Б.“ АД е връчено ново запорно съобщение за наложен допълнителен запор във връзка с установени задължения на длъжника и към държавата чрез НАП. На същата дата е постъпило по изпълнителното дело писмо от „Ц.К.Б.“ АД, с което ЧСИ се уведомява, че по банковата сметка на Г. В. У. има секвестируема наличност, като цялата дължима сума е преведена по сметката на ЧСИ с платежно нареждане от 25.07.2024 г.

На длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение с изх. № 3857/11.07.2024 г., получена лично на 16.07.2024 г., с която е уведомен, че по издадения в полза на Ц. Г. Г. изпълнителен лист дължи общата сума от 3036.64 лв., от които 2040 лв. представляват присъдени разноски, 550 лв. представляват разноски по изпълнителното дело, 446.64 лв. представляват такси по ТТРЗЧСИ. На длъжника е изпратена и покана за доброволно изпълнение с изх. № 3940/16.07.2024 г., получена лично на 22.07.2024 г., с която е уведомен, че по делото е присъединена като взискател държавата чрез НАП с вземане от 3549.24 лв., като общата дължима сума е в размер на 3925.97 лв., от които 376.73 лв. представляват такси по ТТРЗЧСИ, а 3549.24 лв. представляват публични държавни вземания.

На 16.07.2024 г. длъжникът е депозирал до ЧСИ молба с вх. № 06225, в която го уведомява, че е превел на взискателя Ц. Г. Г. сума чрез EasyPay преди образуване на 2 изпълнителното дело, но поради своя грешка е превел сумата от 2000 лв., която смятал, че дължи, вместо сумата от 2040 лв., която е действителната сума по изпълнителния лист, като е представил и разписка за плащането. Направил е искане за вдигане на наложения запор и прекратяване на изпълнителното производство.

На 16.07.2024 г. длъжникът е депозирал чрез електронна поща и електронно изявление с вх. № 06227, с което е уведомил ЧСИ, че е установил, че взискателят не е получил преведената чрез EasyPay сума, поради което възнамерява да я изтегли, за да я ползва за погасяване на задължението си. Заявил е също, че в срока за доброволно изпълнение ще направи искане за разсрочено плащане, както и ще изложи доводи за прекомерност на адвокатското възнаграждение на взискателя, което не е съобразено с липсата на фактическа и правна сложност на делото, при което, в съответствие с практика на СЕС, същото може да бъде определено и в размер под минимума по Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

При така установеното от фактическа страна съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е процесуално недопустима в частта, в която се иска отмяна на действията на ЧСИ, изразяващи се в наложени едновременно с поканите за доброволно изпълнение запори на вземанията на длъжника по банковите му сметки, поради което следва да бъде оставена без разглеждане в тази част по следните съображения:

Съобразно разясненията, дадени в ТР № 2/26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК, запорът и възбраната като изпълнителни действия не подлежат на обжалване, на обжалване подлежи насочването на изпълнението върху несеквестируемо имущество.

Жалбоподателят във връзка с дадените му от съда указания за отстраняване на нередовностите на жалбата изрично е заявил, че не твърди изпълнението да е насочено срещу негово несеквестируемо имущество, при което жалбата в частта, касаеща наложените запори на вземанията на длъжника по банковите му сметки, е недопустима предвид цитираната задължителна съдебна практика. Само за яснота на жалбоподателя следва да се отбележи, че действията на ЧСИ по налагане запор едновременно с поканата за доброволно изпълнение, т. е. преди да е изтекъл срокът за доброволно изпълнение, не са незаконосъобразни, тъй като съгласно чл. 507, ал. 1 ГПК при запор на вземане /каквото е налице в случая – наложен е запор на вземанията на длъжника по банковите му сметки/ запорното съобщение на третото задължено лице се изпраща едновременно с изпращане на поканата за доброволно изпълнение до длъжника, а съгласно чл. 508, ал. 1 ГПК в тридневен срок от връчването на запорното съобщение третото лице трябва да съобщи на съдебния изпълнител признава ли за основателно вземането, върху което се налага запорът, и готово ли е да го плати, има ли претенции от други лица върху същото вземане, наложен ли е запор и по други изпълнителни листове върху това вземане и по какви претенции, като /според ал.

2 на същия чл. 508 ГПК/ поканата за даване на тези обяснения се съдържа в самото съобщение за налагане на запора, а съгласно чл. 508, ал. 3 ГПК, ако третото лице не оспорва своето задължение, то внася дължимата от него сума по сметката на съдебния изпълнител или му предава запорираните вещи.

Жалбата е процесуално допустима в частта, в която се иска отмяна на действията на ЧСИ, изразяващи се в определяне на разноските по изпълнителното дел, а разгледана по същество е и основателна в тази част, съответно следва да бъде уважена в същата част по следните съображения:

Съгласно т. 2 от ТР № 3 от 10.07.2017 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2015 3 г.,ОСГТК на обжалване по реда на чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК подлежи всеки акт на съдебния изпълнител, в който се определя размера на задължението на длъжника за разноските по изпълнението. ВКС дава тълкуване, според което съгласно чл. 79 ГПК всички такси и разноски по изпълнението с изключение на изрично посочените такива са за сметка на длъжника, като е без значение дали изпълняемото право е погасено или не по време на изпълнителния процес. Вземането за разноски не е материализирано в изпълнителния лист, въз основа на който е образувано изпълнителното производство. То обаче се събира в изпълнителното производство. Тъй като тези разноски се събират от длъжника в хода на производството по принудителното изпълнение, а не след неговото приключване, то ще се счита за приключило, след като бъде реализирано изпълняемото право и бъдат събрани разноските по изпълнението. Това налага размерът им да бъде установен в течение на самото производство. В случая разноските са посочени в двете покани за доброволно изпълнение до длъжника само в общ размер. В първата покана са посочени 550 лв. разноски по изпълнителното дело и 446.64 лв. такси по тарифата към ЗЧСИ, във втората покана са посочени 376.73 лв. такси по тарифата към ЗЧСИ. Като съобрази правилото на чл.79 ГПК, както и задължителните постановки на ТР № № 2/26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК съдът счита, че липсва яснота по делото за това по какъв начин са формирани от ЧСИ таксите, дължими по тарифата към ЗЧСИ. В поканите за доброволно изпълнение са посочени само общи размери на таксите, но не са конкретизирани нито отделните суми, формирали този общ размер, нито основанието, на което са начислени, поради което не може да се установи по какъв начин е формиран размерът на разноските и съобразен ли е с ТТЗЧСИ.

Разяснения в тази връзка не се съдържат и в мотивите на ЧСИ по обжалваните действия. По отношение на сумата от 550 лв., посочена като разноски по изпълнителното дело, може само да се гадае дали същата представлява адвокатско възнаграждение, дължимо на взискателя, но доколкото самият жалбоподател твърди това, съдът приема, че тази сума представлява именно адвокатско възнаграждение, дължимо на взискателя. Следвало е обаче ЧСИ да вземе предвид възражението на длъжника за прекомерност на адвокатското възнаграждение, наведено в депозираното по изпълнителното дело на 16.07.2024 г. чрез електронна поща изявление до ЧСИ с вх. № 06227.