Решение № 344 от 25.03.2025, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 344 гр. София, 25.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Елена Тахчиева

Кристина Филипова при участието на секретаря Пролетка Асенова като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело № 20241000502083 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 29 от 29.02.2024г., постановено по гр.д. № 78/2023г. по описа на Окръжен съд - Видин, ГО, е отхвърлен изцяло предявения от „М.-УХА И СИЕ“ СД срещу Л.

А. Н., положителен установителен иск с правно основание чл.124 ГПК, за признаване на установено правото на собственост на „М.- УХА И СИЕ“СД върху недвижим имот, представляващ поземлен имот № 3 в кадастрален район 415 с идентификационен № *** по КККР на гр.Видин, с адрес гр.Видин, целият с площ от 31.985 дка, незастроен, с трайно ползване - за друг вид ,производствен, складов обект, с номер по предходен план 415.1 до съседи : от югозапад надлез и околовръстен път на гр.Видин с ид.№ ***, от северозапад терен на товарна гара с ид.№ 10971331.3 и път с ид.№ ***, от североизток поземлен имот № *** и път, от югоизток път с ид.

№***.

Със същото решение „М.-УХА И СИЕ“ СД, е осъден да заплати на Л. А. Н., сумата 1000 лева разноски по делото.

В срока по чл.259 ГПК срещу решението е депозирана въззивна жалба от ищеца по делото.

Жалбоподателят-ищец „М. - УХА И СИЕ“ СД оспорва решението и моли съда да го отмени и уважи предявения иск. Посочва, че е придобил собствеността върху процесния недвижим имот, по силата на нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот №76, 1 том I, per. №638, дело №76 от 1998г. на нотариус Л. Ц., per. №*** в нот. камара с район на действие PC - Видин. Ответницата се легитимира като собственик на оригинерно придобивно основание - изтекла в нейна полза давност - на 27.01.2023г., с нот. акт за собственост на недвижим имот, придобит по обстоятелствена проверка №25, том I, per.

№554, дело №23 от 2023г., на нотариус Б. Т., per. №*** в нот. камара, с район на действие ВРС ответницата Л. А. Н. е призната за собственик на същият имот, на основание давностно владение, в индивидуална собственост. Твърди, че издаденият от нотариус Б. Т. нот. акт за собственост на недвижим имот, придобит по обстоятелствена проверка е издаден в нарушение на закона и не може да произведе правните последици, визирани в него, тъй като за да придобие имота на основание давностно владение, ответницата е следвало да изпълни две условия. Първото от тях е да е налице владение на имота. Второто условие е упражняване на непрекъсната фактическа власт в продължение на законоустановен период от време. Видно от разпитаните по делото свидетели на ответницата, всички те описват събития за периода от 1998г. до 2003, 2004г. и 2008г. След 2008г. никой от тях не знае кой е влядял, или ползвал имота и кой е упражнявал фактическа власт върху него. От 2008г. до 2023г. са изминали петнадесет години, през които не е установено ответницата да е ползвала, владяла или държала имота на някакво правно основание. Всичко това изключва давностното владение по отношение на имота, който си има собственик и това е ищцовото СД. Прилага към жалбата Справка от Агенция по вписванията - Имотна партида по името на „М. - УХА И СИЕ” СД, от която е видно, че на 27.06.2002г., дружеството е учредило Договорна ипотека в полза на „УниКредит Булбанк” АД, като за обезпечение е ипотекиран имота, предмет на спора. Това е отразено в точка 21 от справката. Твърди, че към 27.06.2002г., т.е. датата на учредяване на договорната ипотека, за собственик на имота пред банката - кредитор и нотариуса се е легитимирало СД, а не ответницата. На второ място твърди, че на 01.12.2022г. по отношение на имота е вписана искова молба, депозирана от ответницата по чл.19 ал.3 ЗЗД, с което тя признава, че не е собственик на имота. Към този момент тя не е била легитимирана като собственик, владелец, държател или в каквото и да било качество по отношение на имота. Актът, с който същата се легитимира е от 27.01.2023г., или от 27.01.2022г. Следователно, към момента на снабдяване с констативня нотариален акт, по отношение на имота е имало вписана искова молба, което вписване не е било заличено по съответния законов ред. Пак от представения нотариален акт не става ясно кога същият е издаден от нотариус Б. Т., доколкото в нотаралния акт е посочена дата за съсътавяне 27.01.2022г., но е вписан в служба по вписвянията една година по-късно на 27.01.2023г.

Изтъква факта, че представеният предварителен договор за покупко продажба на имота от 21.12.1998г. няма отношение към правния спор, като същият не може да легитимира ответницата като собственик. По делото няма данни този предварителен договор да е обявен от Съд за окончателен, както и няма данни за завеждане на иск по чл.19 ЗЗД между страните, а към момента това право отдавна е погасено по давност. В този случай, предварителният договор има единствено значението на разписка за предаденото капаро. Претендира разноски.

Въззиваемата страна Л. А. Н. не депозира отговор на въззивната жалба и не изразява 2 становище. В о.с.з. оспорва жалбата и моли съда да потвърди решението.

Софийски апелативен съд, действащ като въззивна инстанция, след като разгледа жалбите и обсъди събраните доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявен е положителен установителен иск за собственост с правно основание чл.124 ал.1 ГПК, за признаване на установено по отношение на ответницата, че процесният имот е придобит на 20.10.1998г. с договор за покупко-продажба от СД "Д. И СИЕ", представалявано от И. Д. /в последствие преименувано на „М.-УХА И СИЕ"СД/, като до датата на исковата молба имотът се владее и ползва от дружеството-ищец. През цялото това време до днес имотът се чистил и стопанисвал от ищеца, като строителните отпадъци /тухли, керемиди,железа,дървен материал и др./ били изнасяни, продавани и дарявани от ищеца.

Данъците за имота били плащани от ищеца, както и задълженията пред НАП. На 27.06.2002г., дружеството е учредило Договорна ипотека в полза на „УниКредит Булбанк” АД, като за обезпечение е ипотекиран имота, предмет на спора. Твърди, че към 27.06.2002г., т.е. датата на учредяване на договорната ипотека, за собственик на имота пред банката кредитор и нотариуса се е легитимирало СД, а не ответницата. През 2023г. ответницата се е снабдила с констативен н.а. по обстоятелствена проверка и се легитимира като собственик, въз основа на изтекла в нейна полза придобивна давност. Оспорва тя да е владяла имота непрекъснато, явно и спокойно. Твърди, че никога не е губил владението до настоящия момент. Претендира разноски.

От фактическа страна се установява, че на 20.10.1998г. е сключен договор за покупкопродажба на недвижим имот между Председателя на Селскостопанска академия гр.София/ като продавач/ и СД “Д. и сие“ действащо чрез управителя си И. Д. /като купувач/, обективиран в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 76, том I, рег.№ 638, дело № 76/1998г. на нотариус Л. Ц., вписана под № *** в регистъра на Нотариалната камара, по силата на който ищецът е придобил правото на собственост върху Ферма „Септември“, находяща се в гр.Видин, землището до околовръстен път-товарна гара, саъстояща се от следните селскостопански постройки: масивен свинарник с площ 639 кв.м., масивен свинарник от 260 кв.м., масивна битова сграда -47 кв.м., масивен свинарник -244 кв.м., свинарник със склад 235 кв.м., масивен свинарник 2224 кв.м., масивна битова сграда 125 кв.м., масивен свинарник 172 кв.м., водна кула от 1 кв.м., тоалетна, трафопост, ведно с прилежащият към фермата терен с площ от 35 983 кв.м.

На 21.12.1998г. /3 месеца по-късно/ ответницата Н. е сключила предварителен договор с ищцовото СД, представлявано от И. Д. за покупко-продажба на горепосочения недвижим имот, въз основа на който й е било предадено владението върху имота на същата дата /изрично отбелязано в договора/. Видно от служебно изисканата от съда справка от НБНаселение, Л. Н. е неомъжена, но има две деца с презиме и фамилия И. Д.и т.е. живее на семейни начала със свидетеля Д., който към 1998г. е представлявал ищцовото СД.

Предварителният договор не е оспорен от страна на щеца като нищожен или унищожаем.

3

На 24.11.2022г. Н. е депозирала искова молба с правно основание чл.19 ал.3 ЗЗД, видно от приложеното гр.д.№ 2378/22г. по описа на РС-Видин, изпратено по родова компетентност на ОС-Видин, но след оттегляне на ИМ по реда на чл.232 ГПК, производството е прекратено.

Ответницата противопоставя правоизключващо възражение, а именно че се легитимира като собственик на основание изтекло давностно владение повече от 10 години, считано от 21.12.1998г. на същия недвижим имот, представляващ ПИ №3 в кадастрален район 415 с идентификационен №*** по КККР на гр.Видин, с адрес гр.Видин, целият с площ от 31.985 дка, незастроен, с трайно ползване - за друг вид ,производствен, складов обект, с номер по предходен план 415.1 до съседи : от югозапад надлез и околовръстен път на гр.Видин с ид.№ ***, от северозапад терен на товарна гара с ид.№ 10971331.3 и път с ид.№ ***, от североизток поземлен имот № *** и път, от югоизток път с ид. №***. /видно от н.а. по обстоятелствена проверка №25, т.ІІ, рег.№ 554, нот.д.№ 23 от 2023г. на Б. Т. -Нотариус с район на действие РС Видин/.

С решение №154/09.02.2004г. по ф.д.№144/1990г. на ВОС са вписани настъпили промени в СД „Д. и СИЕ“ със седалище гр.Видин, като е приет нов съдружник- П. Б. М., прекратено е участието като съдружник на Ц. Д. Ц., и са вписани промени в името - от „Д. и СИЕ“ на „М.-УХА и СИЕ“. Управител на дружеството остава свидетеля И. Ц. Д.. С решение №196/20.02.2004г. по ф.д. №144/1990г. на ВОС са вписани настъпили промени в СД „Д. и СИЕ“, като е приет нов съдружник- И. Т. Т., прекратено е участието като съдружник на И. Ц.

Д., който е освободен като управител и е вписан нов управител П. Б. М..

От Удостоверение за идентичност на обект на кадастъра изх.№ 25-405214-21-12-2022г. на АГКК се установява, че поземлен имот с идентификатор № ***, трайно предназначение на територията урбанизирана, начин на трайно ползване : За друг производствен, складов обект и площ 31985 кв.м. по кадастралната карта на гр. Видин, ЕКАТТЕ 10971, общ.Видин, обл.Видин, одобрена със Заповед РД-18-5/28.01.2008г. на Изп.

Директор на АГКК, последно изменение на КККР засягащо ПИ от 24.01.2019г.с адрес: гр.Видин. Имотът с идентификатор № *** е част от имот с площ 35983 кв.м., описан в нот.акт №59, т.ІV, н.д.№ 2321, рег.№ 1489/20.10.1998г. на СВ при РС Видин.

В о.с.з. на 08.11.2023г., са признати за безспорни и ненуждаещи се от доказване фактите, че имотът, описан в н.а. за покупко-продажба на недвижим имот № 76, том I, рег.№ 638, дело № 76/1998г. на нотариус Л. Ц., вписана под № *** в регистъра на Нотариалната камара е идентичен с описания недвижим имот в н.а. на недвижим имот придобит по обстоятелствена проверка № 25, том I, рег. № 554, нот. дело № 23/2023г. на нотариус Б. Т., вписан под № 161 в регистъра на Нотариалната камара, /с изключение на описаните в първия н.а. сгради, които не съществуват на терена към 2023г./ Обявен е за безспорен и ненуждаещ се от доказване факта, че към датата на предявяване на иска в процесния недвижим имот не съществуват сгради.

С оглед релевираното правоизключващо възражение на ответницата за изтекла в нейна полза придобивна давност по делото са разпитани свидетели – И. Д. /фактически съпруг на ответницата/, Х.а, Т., Б. и С., разпитани в о.с.з. на 31.01.2024г.

4

Св.Х. излага, че знае имота, който се намира до околовръстния път на Видин, бившия ловен парк. В имота имало селскостопански сгради, обори. П. М. стопанисвал имота от около 1520 години. Ходил е лично, за да товари строителни материали от там. Имало всякакви боклуци, тухли, ламарини, железа - това били материали от разрушените сгради в имота. П. бил в имота и лично той разрешил и осигурил достъп при товаренето. Било преди около 1520 години. Бащата на свидетеля се казва П. Х. и е съдружник във фирмата ищец. В имота се влиза от околовръстния път, преди моста на надлеза има вход. В имота за последен път бил преди около 15 години. Отзад имало път, от който също може да се влезе. Негов приятел Н. му помагал, като чупели и заедно товарили материалите. Свидетелят купил за себе си материали от там.