Определение № 246 от 01.07.2024, Окръжен съд - Кърджали

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 246 гр. Кърджали, 01.07.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, I. СЪСТАВ, в закрито заседание на първи юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Веселина Ат. Кашикова Иванова

Членове:

Мария К. Дановска

Васка Д. Халачева като разгледа докладваното от Веселина Ат. Кашикова Иванова Въззивно частно гражданско дело № 20245100500143 по описа за 2024 година Производство е по реда на чл. 274, във вр. с чл. 413, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от Ю. С. Й. чрез процесуалния представител адв. К. Б., против Разпореждане № 1310/25.05.2024 г., постановено по ч. гр. д. № 583/2024 г. по описа на Районен съд – К., с което е отхвърлено изцяло подаденото от него заявление с вх. № 4819/02.05.2024 г., уточнено с молба от 21.05.2024 г. за издаване на заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК срещу М. И. И..

Жалбоподателят счита разпореждането за неправилно и незаконосъобразно. Сочи, че непосочване на ЕГН на длъжника в заявлението п о чл. 410 ГПК не е предпоставка за редовност на заявлението, защото длъжникът е достатъчно индивидуализиран с трите си имена, а и нормата на чл. 410, ал. 2 ГПК препраща към чл. 127, ал.1 и ал. 3 и чл. 128, т.1 и 2 ГПК , с които не се изисква ЕГН на длъжника в заявлението. Сочи, че нито заявителят, нито процесуалният му представител имат достъп до НБДН, от където да се получат тези данни. Иска се въззивният съд да отмени обжалваното разпореждане и да се произнесе по съществото на въпроса.

Съгласно разпоредбата на чл. 413, ал. 2 ГПК препис от жалбата не е връчен на лицето, участващо по делото като насрещната страна.

Въззивният съд, след преценка на събраните по делото доказателства и наведените доводи, намира за установено следното:

1

Частната жалба е подадена в срок, от страна в производството, имаща интерес от обжалването и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, поради което същата се явява допустима. Разгледана по същество е основателна.

Производството по ч. гр. д. № 583/2024 г. по описа на Районен съд – К. е образувано по подадено заявление по чл. 410 ГПК от Ю. С. Й. чрез процесуален представител срещу М. И. И. за издаване на заповед за изпълнение за парични вземания в размер на: 2 000 лв. – главница, 334.29 лева – лихва за периода от 15.01.2013 г. до 02.05.2024 г., ведно със законната лихва от 02.05.2024 г. (образуване на делото) до окончателното изплащане на вземането.

С разпореждане № 1192/10.05.2024 г. заповедният съд е указал на заявителя в 3-дневен срок от получаване на съобщението с писмена молба да посочи ЕГН на длъжника, като му е указал, че при неизпълнение на указанията в посочения срок, заявлението ще бъде отхвърлено.

С молба вх. № 5418/21.05.2024 г. заявителят е посочил, че въпреки положените усилия не е успял да установи ЕГН на длъжника. Изложил е твърдение, че подаденото заявление отговаря на изискванията на чл. 410, ал.2 ГПК и съдържа необходимите реквизите, посочени в чл. 127, ал. 1 и 3 и чл.

128, т.1 и 2 ГПК.

С обжалваното пред настоящата инстанция Разпореждане № 1310/ 25.05.2024 г. съдът е констатирал, че дадените указания не са изпълнени и на основание чл. 411, ал. 2, т.1 ГПК е отхвърлил подаденото от Ю. С. Й. чрез процесуален представител заявление вх. № 4819/02.05.2024 г., уточнено с молба от 21.05.2024 г.

Предвид тези данни по делото, се налагат следните изводи:

Производството за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК се инициира с надлежно попълнено заявление по образец (приложение № 1 към чл. 3 от Наредба № Н-2 от 18.02.2020 г., издадена от министъра на правосъдието, обн. ДВ, бр. 15/2020 г.) от кредитор за вземане срещу посочен от него длъжник. В това производство заповедният съд е ограничен при преценката си дали подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение следва да се уважи до това да провери 2 наличието на положителните предпоставки по чл. 410 ГПК, както и да констатира липсата на отрицателните предпоставки по чл. 411 ГПК. Според образеца, приет с Наредба № Н-2 от 18.02.2020 г. на министъра на правосъдието, по отношение на длъжника следва да са посочени следните данни: трите имена (наименование на дружеството или организацията), ЕИК/код по Булстат, адрес (седалище/адрес на управление), телефон, факс и електронна поща, като липсва изискване за посочване на ЕГН на длъжникафизическо лице. Съгласно указанията за попълване на образеца, от всички изброени данни, абсолютно задължително е посочването само на трите имена и адресът на длъжника, а по отношение на останалите данни, в т.ч. ЕГН, посочването е факултативно – при условие, че са известни на заявителя. Тези указания изцяло съответстват на изискванията за редовност на исковата молба, от гледна точка индивидуализацията на ответника, предвидени в чл.

127, ал. 1, т. 2 ГПК, приложима и в заповедното производство по силата на препращащата норма на чл. 410, ал. 2 ГПК. Заложено в чл. 127 ГПК изискване е ищецът да посочи своя единен граждански номер с цел точна идентификация, като не се изисква същото по отношение на ответника, тъй като единният граждански номер е лична, защитена от закона информация, която в повечето случаи не е възможно да се знае от ищеца (в този смисъл Определение № 46/ 17.01.2011 г. на ВКС по т. д. № 893/2010 г., II т. о., ТК).

Посоченото налага извода, че индивидуализирането на длъжникафизическо лице в производството по издаване на заповед за изпълнение се извършва единствено чрез трите му имена и адрес, като единният граждански номер не е задължителен елемент от неговата индивидуализация. В тази връзка, доколкото правилността на дадените указания от заповедния съд за отстраняване на нередовности в подаденото заявление по чл. 410 ГПК с посочване на ЕГН на длъжника, не подлежи на самостоятелно обжалване, а се проверява при инстанционния контрол на съдебния акт, с който е преградено по-нататъшното развитие на производството, то и неправилността на тези указания в случая, като краен резултат, са довели и до незаконосъобразното отхвърляне на заявлението на това основание.

Предвид изложеното обжалваното разпореждане е неправилно, поради което следва да се отмени и делото да се върне на Районен съд – К. за произнасяне по същество по заявлението по чл. 410 ГПК.

3

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Разпореждане № 1310/25.05.2024 г., постановено по ч.гр.д. № 583/2024 г. по описа на Районен съд – К., с което е отхвърлено подаденото от Ю. С. Й. заявление с вх. № 4819/02.05.2024 г., уточнено с молба от 21.05.2024 г. за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу М. И. И. и ВРЪЩА делото на същия съд за произнасяне по същество по заявлението по чл. 410 ГПК.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4