Решение № 7650 от 25.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7650 гр. София, 25.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ****** при участието на секретаря **** като разгледа докладваното от ****** Гражданско дело № 20241110103978 по описа за 2024 година

Предявени са кумулативно обективно и субективно пасивно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на следните лица да заплатят на „*******“ ЕАД сумите, както следва:

Н. Н. К.: сумата от 499.91 лева, представляваща цена на потребена в периода от м.

05.2020г. до м. 04.2022г. топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 32, находящ се в гр. София, ж.к. „****“, бл. 11, вх. А, ет. 8, сумата от 108.21 лева, представляваща обезщетение за забава, начислено върху цената на топлинната енергия за времето от 15.09.2021г. до 05.01.2024г., сумата от 8.62 лева, представляваща цена на предоставена в периода от м. 12.2020г. до м. 04.2022г. услуга дялово разпределение, както и сумата от 2.07 лева, представляваща законна мораторна лихва върху цената на услугата дялово разпределение за периода от 15.02.2021г. до 05.01.2024г., ведно със законната лихва върху главните вземания, считано от 23.01.2024г. до окончателно изплащане на задължението;

С. Н. К.: сумата от 499.91 лева, представляваща цена на потребена в периода от м.

05.2020г. до м. 04.2022г. топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 32, находящ се в гр. София, ж.к. „****“, бл. 11, вх. А, ет. 8, сумата от 108.21 лева, представляваща обезщетение за забава, начислено върху цената на топлинната енергия за времето от 15.09.2021г. до 05.01.2024г., сумата от 8.62 лева, представляваща цена на предоставена в периода от м. 12.2020г. до м. 04.2022г. услуга дялово разпределение, както и сумата от 2.07 лева, представляваща законна мораторна лихва върху цената на услугата дялово разпределение за периода от 15.02.2021г. до 05.01.2024г., ведно със законната лихва върху главните вземания, считано от 23.01.2024г. до окончателно изплащане на задължението;

П. Н. К.: сумата от 499.91 лева, представляваща цена на потребена в периода от м.

05.2020г. до м. 04.2022г. топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 32, находящ се в гр. София, ж.к. „****“, бл. 11, вх. А, ет. 8, сумата от 108.21 лева, представляваща обезщетение за забава, начислено върху цената на топлинната енергия за времето от 15.09.2021г. до 05.01.2024г., сумата от 8.62 лева, представляваща цена на предоставена в периода от м. 12.2020г. до м. 04.2022г. услуга дялово разпределение, както и сумата от 2.07 лева, представляваща законна мораторна лихва върху цената на услугата дялово 1 разпределение за периода от 15.02.2021г. до 05.01.2024г., ведно със законната лихва върху главните вземания, считано от 23.01.2024г. до окончателно изплащане на задължението.

Ищецът „*******“ ЕАД твърди, че през исковия период между него и ответниците като собственици на гореописания недвижим имот съществувало облигационно правоотношение, възникнало въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно приложимите общи условия доставил през исковия период до процесния имот топлинна енергия, като потребителят не изпълнил насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена на потребения ресурс, формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, както и цената на услугата дялово разпределение. Изяснява, че съгласно тези общи условия, в случай че резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума за съответния период, а когато е сума за възстановяване, със стойността й се погасяват найстарите просрочени задължения на потребителя. Твърди, че съгласно общите условия от 2016г., в сила от м. 07.2016г., купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща цената й в 45- дневен срок след изтичане на месечния период, през който е потребена, като обезщетение за забава в размер на законната лихва се начислява върху цената на топлинната енергия след изтичане на 45- дневен срок от изтичане на съответния отчетен период (месечен или годишен). Поддържа, че поради неизпълнение в посочените срокове на паричните му задължения потребителят изпаднал в забава, поради което и на основание разпоредбата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД претендира присъждане и на обезщетение за забава върху главните вземания, както и разноски.

В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба по чл.

131 ГПК от името на ответницата С. К., с който предявените срещу нея искове се оспорват като недоказани, евентуално- поради погасяване на вземанията, техен предмет, по давност.

В законоустановения едномесечен срок по чл. 131, ал. 1 ГПК не са постъпили отговори на исковата молба от останалите ответници.

Съдът, като съобрази доводите на страните, приобщените по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване на разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна страна:

Основателността на претенцията за заплащане стойността на потребена топлинна енергия предполага установяване от страна на ищеца, че в обективната действителност са се осъществили следните материалноправни предпоставки (юридически факти): 1/ съществуване на облигационно (продажбено) отношение между ищеца и ответниците, респ. техни праводатели, по силата на което топлофикационното дружество се е задължило да доставя до процесното жилище топлинна енергия, а в тежест на потребителя на енергията е възникнало корелативното задължение за заплащане цената й; 2/ реално изпълнение на задължението на „*******“ ЕАД да предостави съответното количество топлоенергия до имота; 3/ основание всеки от ответниците да отговаря за сочената от ищеца част от общия дълг.

Съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК ищецът следва да установи и предоставянето през исковия период на услугата дялово разпределение.

Съгласно нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна енергия.

Следователно, съгласно закона само по себе си качеството собственик или вещен ползвател на топлоснабден имот в сграда в режим на етажна собственост води до възникване на облигационни отношения между собственика, респ. вещния ползвател и топлофикационното дружество, които на основание чл. 150, ал. 1 ЗЕ се регламентират от публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за 2 енергийно и водно регулиране. За валидността на правоотношението не е необходима писмена форма, като приемането на ОУ от абоната става по силата на закона след изтичане на срока за възражения и/или отправено искане към ищеца за уговаряне на индивидуални условия.

Съгласно задължителните за правоприлагащите органи разяснения, съдържащи се в т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018г. по тълк. д. № 2/2017г., ОСГК, ВКС, „правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния ЗЕ като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал.

1 ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване.

Тази договорна природа на правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди остава непроменена при множеството изменения на относимите норми от ЗЕ (чл. 149, чл. 150, чл. 153, ал. 1 и пар. 1 ДР), които регламентират и страните по договора при публично известни общи условия. Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди, какъвто е и „битовият клиент“, който според легалното определение в т. 2а от пар. 1 ДР ЗЕ, публикувана в ДВ, бр. 54 от 17. 07. 2012г., е клиент, който купува енергия за собствени битови нужди. При действалите преди изм. в ДВ, бр. 54 от 17. 07. 2012г. редакции на чл. 149, чл. 150 и чл. 153, ал. 1 ЗЕ, страна по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е потребителят на топлинна енергия за битови нужди, който ползва енергия за домакинството си (т. 42 пар. 1 ДР ЗЕ (отменена), в редакции от ДВ, бр. 107 от 09. 12. 2003г. и ДВ, бр. 74 от 08. 09. 2006г.). Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към топлопреносната мрежа- както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл.

29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие.

В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.

Гореизложеното се отнася и за редакциите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, отпреди ДВ, бр. 54 от 2012г., визиращи като страна по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия потребителите на топлинна енергия за битови нужди.

Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди (“битов клиент“ по смисъла на т. 2а пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване 3 на факта на ползване на топлоснабдения имот.“

Следователно, в случай че е проведено доказване на постигнато между топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, съгласие за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично известни общи условия, съставляващи неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди.

В разглеждания случай от представените по инициатива на ищеца доказателства не би могъл да бъде формиран безусловен и несъмнен извод, че през исковия период който и да е от ответниците, респ. техен праводател е бил собственик, вещен ползвател или ползвател на облигационно основание, изразил воля да встъпи в договорно правоотношение с топлофикационното дружество, на процесния имот. По делото е представено удостоверение за наследници на Н. Димитров К., чиито наследници по закон са ответниците и на чието име в ищцовото дружество е открита партида за имота, извод в какъвто смисъл следва от представените от третото лице- помагач на ищеца документи, касаещи извършваното по отношение на имота през исковия период дялово разпределение. Същевременно, в хода на производството не са приобщени доказателства който и да е от ответниците, респ. техният наследодател да е бил собственик или вещен ползвател на процесното жилище или преди или по време на исковия период да е изразил изрична воля пред топлопреносното предприятие за откриване на партида на негово име, т.е. за встъпване в облигационно отношение с ищеца по договор за продажба на топлинна енергия. В тази връзка, за пълнота и прецизност, следва да се изясни, че в отговор на отправените съобразно доказателствените искания на ищеца с правно основание чл. 192, ал. 1 ГПК искания за представяне на документ за собственост, респ. на данъчна декларация, подадена за процесния имот, по делото са постъпили писма съответно от Столична община, район „Сердика“ и от Столична община, дирекция „Общински приходи“, съгласно които същите не разполагат с изисканите документи.