Решение № 225 от 04.12.2023, Апелативен съд - Пловдив
- Съд
- Апелативен съд - Пловдив
- Дело
- Наказателно дело за възобновяване 262/2023
- Вид
- Решение № 225
- Подписан
- 04.12.2023
- В сила
- 04.12.2023
- Състав
- Христо Иванов Крачолов, Веселин Ганчев Ганев, Иван Христов Ранчев
Цитирани разпоредби
- чл. 343б · Наказателен кодекс
- чл. 343б ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 343г · Наказателен кодекс
- чл. 37 ал. 1 т. 7 · Наказателен кодекс
- чл. 54 · Наказателен кодекс
- чл. 55 · Наказателен кодекс
- чл. 55 ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 59 ал. 4 · Наказателен кодекс
- чл. 66 ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл.118, ал.1 и ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.118, ал.1 и ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 13 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 14 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.145 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 18 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 246 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 248, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 281 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.281, ал.1, т.2 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 225 гр. Пловдив, 04.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Христо Ив. Крачолов
Членове:
Иван Хр. Ранчев
Веселин Г. Ганев при участието на секретаря Нина Б. Стоянова в присъствието на прокурора Красимир В. Папаризов като разгледа докладваното от Христо Ив. Крачолов Наказателно дело за възобновяване № 20235000600262 по описа за 2023 година Производство по реда на Глава 33 от НПК.
С присъда № 260137/20. 10. 2021 г., постановена по НОХД 8203/2017 г.
Пловдивският районен съд е ПРИЗНАЛ подсъдимия И. К. Р., със снета самоличност, за ВИНОВЕН в това, че на 10. 02. 2017 г. в гр. * е управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка и модел „*" с peг. № *, с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда, а именно 1,40 на хиляда, установено по надлежния ред, поради което и на основание чл. 343б ал. 1 вр. чл. 54 НК го е ОСЪДИЛ на ЕДНА ГОДИНА и ДВА МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и ГЛОБА в размер на ТРИСТА ЛЕВА.
На основание чл. 66 ал. 1 НК съдът е ОТЛОЖИЛ изпълнението на така наложеното на подсъдимия И. К. Р. наказание от една година и два месеца лишаване от свобода с ТРИ ГОДИНИ изпитателен срок, считано от влизане на присъдата в законна сила.
На основание чл. 59 ал. 1 т. 1 вр. ал. 2 НК съдът е ПРИСПАДНАЛ от 1 така наложеното на подсъдимия И. К. Р. наказание лишаване от свобода времето, през което същият е бил задържан по реда на ЗМВР за срок от 24 часа на 10.02.2017г., като един ден задържане се зачита за един ден лишаване от свобода.
На основание чл. 343г вр. чл. 343б ал. 1 вр. чл. 37 ал. 1 т. 7 НК на подсъдимия И. К. Р. му е ОПРЕДЕЛЕНО и НАЛОЖЕНО наказание ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС за срок от ЕДНА ГОДИНА и ДЕСЕТ МЕСЕЦА, считано от влизане на присъдата в сила.
На основание чл. 59 ал. 4 НК съдът е ПРИСПАДНАЛ времето, през което подсъдимият И. К. Р. е бил лишен от право да управлява МПС по административен ред, считано от 10. 02. 2017 г. до влизане на присъдата в законна сила, който срок да му бъде зачетен като изтърпяна част от така наложеното наказание лишаване от право да управлява МПС.
Съдът се е произнесъл по направените разноски и приложените по делото веществени доказателства.
Недоволен от постановената присъда на РС е останал подсъдимият, който я обжалвал пред ПОС и с решение № 299/01. 12. 2022 г. по ВНОХД 1657/2022 г. Пловдивският окръжен съд е изменил присъдата в наказателната част.
От осъдения И. К. Р., чрез Районен съд Пловдив е депозирано искане до ПАС за възобновяване на НОХД № 8203/2017 г. на ПРС, VII н. с. и отмяна на постановената присъда, както и решението 299/01. 12. 2022 г. по ВНОХД 1657/2017 г. на ПОС, да се върне делото за ново разглеждане от друг състав на ПРС или на друг състав от въззивната инстанция, поради допуснати съществени процесуални нарушения и явна несправедливост на наложеното наказание.
Алтернативно се иска оправдаване на осъдения по подробно изложените в искането съображения.
Прокурорът даде заключение, че искането е неоснователно.
Пловдивският апелативен съд, след като се запозна със събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и във връзка с направените оплаквания в искането, намира и приема за установено следното:
2
ИСКАНЕТО Е НЕОСНОВАТЕЛНО.
За да постанови атакуваната присъда, Районният съд и Окръжният съд в Пловдив подробно са изяснили фактическата обстановка по делото, която накратко се изразява в следното:
Подсъдимият И. Р. е правоспособен водач на моторно превозно средство за категориите С, В, М, АМ и ТКТ. Допускал е множество нарушения на ЗДвП.
На 10.02.2017 г. около 20:40 ч. свид. М. А. се намирала на кръстовището на бул. „*“ и ул. „*“ в гр. *. Пресичайки, преминавала през пешеходната пътека. В този момент била блъсната от движещ се лек автомобил „*“ с ДК№ *, управляван от подсъдимия. Той спрял автомобила, отишъл до свид. А. й помогнал да се изправи. Когато осъденият И. Р. бил до пострадалата, тя усетила, че й лъха на алкохол, а той заявил, че изпил една бира.
Поради тази причина пострадалата подала сигнал на телефон 112.
Дошли полицейски служители от * РУ на МВР - свидетелите Б. Ц. и С. Б..
При пристигането им водачът го нямало, но същият се върнал на местопроизшествието след около две-три минути.
Полицаите провели разговор с него и с пострадалата. Разбрали, че именно Р. управлявал автомобила, с който ударил свидетелката, а от своя страна същият заявил пред свид. Ц., че е изпил 1-2 бири. След около 20 минути, тъй като работили по друго ПТП, пристигнали служителите от сектор „*“, свидетелите Р. С. и Ю. Ч..
Междувременно И. Р. отново посетил дома си за няколко минути. В 21:31 ч. е тестван за употреба на алкохол с техническо средство „Дрегер Алкотест 7510“, с фабричен № *, което отчело 1,49 промила алкохол в издишания въздух /л.68 ДП/. Свидетелят Ч. съставил АУАН с № */10.02.2017 г. /л.7 ДП/, с който били иззети свидетелството му за управление на МПС и талонът за регистрация на МПС. Изготвен е и протокол за ПТП /л.6 ДП/ и издаден талон за медицинско изследване № * /л.53 ДП/. На И. Р. било обяснено, че може да даде кръв за изследване. Същият посъветван от жената, с която живеел на съпружески начала - свид. Н. Д., пристигнала на местопроизшествието си заедно с приятелката си свид. С. В., да даде кръв за изследване и затова бил отведен в УМБАЛ „*“ гр. *.
3
Видно от приложения талон за медицинско изследване /л.53 ДП/, същият е бил връчен на осъдения в 22:25 ч. В съответствие с чл.3, ал.3, т.2 от действащата към онзи момент Наредба № 30/27.06.2001 г. той е уведомен и това било вписано в талона, че трябва да се яви в УМБАЛ „*“ гр. * за даване на кръвна проба до 23:05 часа на 10.02.2017 г., т.е. в рамките на 40 минути.
Пловдивският окръжен съд напълно правилно е приел, че предвиденият в наредбата и даден срок за явяване започва да тече от момента на връчване на талона на лицето, а не от часа на извършване на инкриминираното деяние.
Явяването на подсъдимия в лечебното заведение, съпроводен от служителя при * свид. Ю. Ч., е отразено в амбулаторен журнал /л.81 и сл. от НОХД/, в който в съответствие с изискването на чл.9 от Наредбата е отбелязан като час на вземане на кръвната проба 22:45 часа на 10.02.2017 г.
Това е извършено от свид. А. С..
Лекарят попълнил изискуемия, съгласно чл.10, ал.2 от Наредбата, протокол за медицинско изследване за употреба на алкохол или друго упойващо вещество /л.54 ДП/. По отношение на извършената поправка, досежно употребата на алкохол заявил, че най-вероятно същата е сторена, тъй като пациентът първоначално е предоставил една информация, а след това заявил нещо различно.
Проба свид. С. направил, чрез вземане на 10 мл венозна кръв в предварително подготвено шише, съхранявано в специален контейнер, а след това поставено в хладилник. На шишето с кръвта е сложена гумена капачка, запечатана с парафин, последвано от изписване на данните - три имена, ЕГН на пациента и час на вземане на кръвта. Самото шише било увито с вече попълнения на място протокол, след което било поставено в хладилник, в който има специален контейнер при определена температура.
На 13.02.2017 г. в 07:00 часа м.с. И. предала общо 6 броя кръвни проби, поставени в хладилна чанта и съпроводени с журнал и тетрадка, които били получени от шофьора на линейка при УМБАЛ „*“ гр. * свид. К. Д..
Предаването им от свид. Д. в лабораторията на 13.02.2017 г. в 08:25 часа на лаборанта Х. А. било удостоверено първо с нейния подпис в журнала /л.81 и сл. НОХД/, а след това и в лабораторна книга учетна форма № 48 на МЗ /л.103 и сл. НОХД/. В нея под № 77 бил вписан И. Р., приносителят на пробата Д., часът и датата на получаване - 08:25 часа на 13.02.2017 г. и данни 4 относно донесената проба - 1 брой, затворена с парафин в опаковка от 10 мл, с указан надпис на етикета, кой и откъде изпраща пробата, тегло, резултат от Дрегер, както и този на химическото изследване с указани дата и час на извършването му.
Правилно е преценено, че записвания в учетната форма изцяло съответстват на изискванията на чл.18 от Наредбата, поради което и несъстоятелно е изтъкнатото в тази насока възражение в искането за възобновяване.
Самото изследване включвало два анализа: след отваряне на шишето с кръвта чрез премахване на част от парафина, в други две стъклени шишенца се поставял разтвор от пропанол, като във всяко от тях се поставя количество 0,1 мл от кръвната проба. Непосредствено след това се слагат запушалки на тези шишета, както и допълнителни тапички и същите се поставят в барабана на газов хромотограф Perkin - Elmer SIGMA 4 B,
/л.314 и л.326 НОХД /.
Уредът дава минимално отклонение от +/- 0,10 %, поради което се зареждали по две проби, като резултатите в отчетната крайна концентрация не трябва да се различават с повече от 0,2 на хиляда, съгласно изискването на чл.16, ал.2 от Наредбата. Химическата лаборатория спада към изброените в чл.5 Закон за измерванията, но видно от Наредбата за средствата за измерване, подлежащи на метрологичен контрол, газовият хромотограф не подлежи на метрологичен контрол. Калибрацията на този тип уред зависи от сертифицираните референтни материали с доказан произход, с които се работи в лабораторията, тоест когато сертифицираните референтни материали са с доказан произход и сертификат, апаратът отчита 99 % точност при изследванията, ако не са - процентът на точност намалява. Ежедневно се пускат контролни проби с цел проверка на стандартния разтвор на пропанол, за да се види дали апаратът дава отклонение по-голямо от допустимото. След като резултатът отговаря на извършената контрола, значи същият е реален, а апаратът е изправен.
Вещото лице Й. Д. извършила два анализа на кръвната проба на И. Р..
Вписала ги във водената от нея работна тетрадка /л.140 от НОХД № 8203/2017 г. на ПРС/, в която отбелязала резултата от първия анализ - 1,65 и от втория - 1,66. Доколкото разликата между двата анализа не била повече от 0,2, то не пристъпила към още едно изследване. Като краен резултат е 5 записала средноаритметичната стойност 1,65 промила на хиляда. Поради това и в заключението по извършената от нея химическа експертиза /л.52 ДП/ е отразила, че концентрацията на алкохол в кръвта на И. Р. към датата на инкриминираното деяние е била 1,65 промила.
Постановлението за назначаването й /л.51 ДП/ отговаря на чл.145 НПК, като напълно обосновано изготвянето й е възложено на специалист от * болница - *. Въззивната инстанция е обсъдила възражението, поддържано и в искането за възобновяване, че в мотивната му част е отразено, че нуждата от назначаването на експертиза се обуславя от необходимостта от специални знания в областта на психиатрията, но действително това не го опорочава, доколкото след определяне на учреждението, в което експертът работи - * болница - *, както и поставените задачи, самото то е изготвено от химик в специализираната химическа лаборатория на МБАЛ - *, очевидно разполагащ със необходимите специални знания, за да отговори на поставените задачи.
Видно от съдебно-медицинска експертиза /л.143 ДП/, концентрацията на алкохол в кръвта на И. Р. е в интервал 1,4 - 1,8 промила към 20:40 часа на 10.02.2017 г. Така определената концентрация отговоря на фаза на възбуда по таблицата на Dubowski (2006), изразяваща се в емоционална нестабилност, загуба на критична преценка; повлияване на възприятието, паметта и разбирането; понижен сензорен отговор; повишено реакционно време; намалена зрителна острота и периферно зрение; промени в акомодацията; сензорно-моторна некоординираност; нарушено равновесие; завалена реч; повръщане; сънливост, които признаци съответстват в голяма степен на свидетелските показания.
От заключението на извършената допълнителна съдебно-медицинска експертиза /л.286 НОХД/ се установява, че изчисленото количество употребен алкохол 2,4 L не може да бъде прието на пълен стомах за кратко време 20:00 - 20:40 ч., поради ограничен обем на стомаха, тоест физически е невъзможно. При хипотезата на поглъщане на голям обем течност /в случая около 2,4 л/ за кратък период от време при пълен стомах, то поради остро разширение на стомаха и дразнене на механорецепторите се предизвиква повръщане. Това би довело до първична елиминация на част от приетия алкохол преди попадане в тънките черва, където на практика се осъществява абсорбцията на алкохола.
Разпечатката съдържа 48 от 94 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/05126a2e-6b65-4220-b294-b7fe9402f324