Решение № 19 от 09.01.2026, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 19 гр. С., 09.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С., XII-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: И.Р. при участието на секретаря В.П. като разгледа докладваното от И.Р. Гражданско дело № 20255530100911 по описа за 2025 година

Предявени са регресен иск с правно основание чл. 16 ЗПФКПП и акцесорен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът М. твърди в исковата си молба, че с присъда № - г. по нохд № по описа за - г. на Районен съд С., ответникът бил признат за виновен в престъпление по -, което било извършено на -. Присъдата била влязла в сила на - г. С приемането на ЗПФКПП била регламентирана възможност за подпомагане и финансова компенсация от държавата на пострадали от престъпления български граждани или граждани на държави-членки на Европейския съюз. Съгласно - ЗПФКПП, при условията и по реда на този закон подпомагане можели да получат пострадали, претърпели имуществени и неимуществени вреди от престъпления от общ характер, а финансова компенсация - пострадали, претърпели имуществени вреди. В ал. 2 от същия член било посочено, че когато пострадалият бил починал в резултат на престъплението, правата на подпомагане и финансова компенсация преминавали върху неговите наследници или върху лицето, с което се намирало във фактическо съжителство. Подпомагане и финансова компенсация (чл. 3, ал. 3 ЗПФКПП) можели да получат пострадали, претърпели вреди само от престъпленията: тероризъм; опит за убийство; умишлено убийство; умишлена тежка телесна повреда; блудство, 1 изнасилване; трафик на хора; престъпления, извършени по поръчение или в изпълнение на решение на организирана престъпна група, както и други тежки умишлени престъпления, от които като съставомерни последици били настъпили смърт или тежка телесна повреда. На основание чл. 20, ал. 1 ЗПФКПП, за осъществяване и координиране на дейностите по закона към м. бил създаден Национален съвет за подпомагане и компенсация на пострадали от престъпления (НСПКПП). В НСПКПП била постъпила молба № - г. от -, като - от престъпление, с искане да й бъде предоставена финансова компенсация на основание ЗПФКПП. С решение № - г., на основание чл. 3, ал.

3, чл. 12, ал. 2, т. 1, чл. 13, ал. 1 и чл. 14, - ЗПФКПП, НСПКПП разрешавал предоставянето на финансова компенсация в размер на - - на - за понесени разходи по съдебни и деловодни разноски. На - г. ищецът изплатил на - сума в размер на - евро, представляваща сумата от - - по фиксирания валутен курс на БНБ на българския лев към еврото, предоставена като финансова компенсация по ЗПФКПП, което било видно от нареждане за свободен валутен превод вх.

№ -/- г. Съгласно чл. 16 ЗПФКПП, министърът на правосъдието, незабавно след изплащане на финансовата компенсация предявявал регресен иск срещу извършителя на престъплението или неговите наследници за възстановяването на изплатената парична сума. В цитираната правна норма била уредена суброгацията на държавата в правата на удовлетворения пострадал от престъпление. Пораждането на право на финансова компенсация от държавата на пострадали от престъпления било предмет на производство, развито в специален закон - ЗПФКПП. Компетентността относно правото на предоставяне на финансова компенсация на пострадали от престъпления била изцяло в правомощията на НСГЖПП, чиито правомощия били уредени в Глава V от закона, и който се произнасял с окончателно решение, с което предоставял или отказвал да предостави финансова компенсация на пострадалите от престъпления, подали молби. В негова компетентност било да извърши проверка на данните, предоставени от молителите, налице ли били предпоставките на закона, за да бъде уважена молбата им за предоставяне на финансова компенсация, и законосъобразността на тази проверка не подлежала на съдебен контрол. За да се породяло правото на МП на този регресен иск, следвало да бъдат налице следните предпоставки: влязъл в сила прокурорски или съдебен акт, с който ответникът бил признат за виновен в извършването на престъпление (хипотезите на чл. 12, ал. 2, т. 1 - 4 ЗПФКПП), 2 молба от пострадалия от престъплението за финансова компенсация, произнасяне с решение от специализиран орган - Националния съвет за подпомагане и компенсация на пострадали от престъпления (чл. 24, ал. 3 ЗПФКПП), както и доказателства, че на пострадалия била изплатена съответната сума за финансова компенсация от извършеното престъпление. В процесната хипотеза бил изпълнен горепосоченият фактическия състав, предвид което моли съда да приеме, че М., представлявано от м., било активно легитимирано да предяви настоящия иск. Искането по същество е да се осъди ответника да заплати на ищеца сумата от - - за главница от заплатената финансова компенсация по ЗПФКПП на -, ведно със законната лихва върху главницата, считано от деня на изплащане на обезщетението на - г., до изплащането му. Претендира разноски.

Ответникът -, редовно призован, не е подал писмен отговор, а в съдебно заседание заема становище, че нямал работа и парични средства, за да върнел сега исковата сума, която щял да върне, когато започнел работа.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност с исканията, възраженията и доводите на страните по делото, взе предвид и настъпилите след предявяване на исковете факти, от значение за спорното право, намери за установено следното:

С влязлата в сила на - г. присъда № - г. по нохд № - по описа за - г. на С. районен съд, ответникът е признат за виновен в това, че на - (- – -) -, поради което и на основание -, -, му е наложено наказание „-“ за срок от -, което на основание -, е постановено да изтърпи при -, а на основание - е -, като със присъда той е осъден да заплати на - и сумата от - - за направени от - разноски за адвокатско възнаграждение по горепосоченото наказателно общ характер дело (л. 6-12).

Тази влязла в сила присъда е задължителна за настоящия състав на съда и страните по делото относно извършеното деяние, неговата противоправност и виновността на ответника за него (чл. 300 ГПК и чл. 413, ал. 1 и 2 НПК, ТР 42-1984-ОСНК, т. 9 от ППВС 7/1959 г., Р 65-2009-III н.о., Р 1207-1978-I г.о., Р 2327-1966-I г.о., Р 3421-1980-I г.о., Р 896-1971-I г.о., Р 237- 1988-I г.о., Р 14001956-I г.о. и Р 2293-1976-I г.о.). Задължителна е и в гражданската й част, с която ответникът е осъден да заплати на - - сумата от - - за сторени от разноски за адвокатско възнаграждение по горепосоченото наказателно общ 3 характер дело, по което е постановена - присъда (чл. 297-299 ГПК).

Това извършено от ответника престъпление по -, е сред посочените в -, за които пострадалите от такова лица по - от с.з., могат да получат еднократна финансова компенсация, ако са претърпели от същото и имуществени вреди (). Последната се предоставя след влизане в сила на осъдителната присъда (чл.

12, ал. 1 и 2, т. 1 ЗПФКПП), и обхваща, заедно или поотделно, имуществените вреди, които са пряка последица от престъплението, и се изразяват и в разходи по плащане на съдебни и деловодни разноски (чл. 14, - ЗПФКПП). А в случай, че последните са претендирани и уважени от съда в наказателното производство, пострадалите представят за доказването им копие от издадения изпълнителен лист (чл. 21, ал. 3 ЗПФКПП), а след приемането на решение за предоставяне на финансовата компенсация за същите - представят изпълнителния лист в оригинал за отбелязване на решението на националния съвет, след което същият им се връща по пощата с обратна разписка (чл. 21, ал. 4 ЗПФКПП).

В случая еднократна финансова компенсация има право да получи - от горепосоченото престъпление на ответника – -, за претърпените от - от същото имуществени вреди, изразяващи се в присъдените й с горепосочената осъдителна присъда - - за сторени от - разноски в наказателното общ характер дело, по което е постановена - присъда, за адвокатско възнаграждение (- и ал.

3, т. 1, пр. 5, чл. 12, ал. 1 и 2, т. 1 и чл. 14, - ЗПФКПП).

От представеното с исковата молба и неоспорено от ответника решение № - г. на Националния съвет по подпомагане и компенсация на пострадали от престъпления, е видно още, че - - от това му престъпление – -, е подала на - г. молба, по образец, до НСПКПП, за получаване на такава финансова компенсация за тези понесени от - от това му престъпление имуществени вреди, изразяващи се в присъдените й с осъдителната му горепосочена присъда разходи в размер на - - за съдебни и деловодни разноски за адвокатско възнаграждение по чл. 14, - ЗПФКПП (л. 13).

Възражението на ответника в съдебно заседание за липса на работа и парични средства за изплащане на тези имуществени вреди, респективно възстановяването на платената на - от ищеца за същите еднократна финансова компенсация, е преклудирано с изтичането на срока за отговор по чл. 131, ал.

1 ГПК, в който не е подал отговор, и не е направил с него такова възражение 4

(чл. 133 ГПК). По силата на изричната разпоредба на чл. 133, във вр. с чл. 131, ал. 2, т. 5 ГПК, с изтичането на срока за отговор се преклудира възможността ответникът да противопоставя на ищеца такива възражения, основани на съществуващи и известни нему към този момент факти, какъвто е и случая (т.

4 ТР 1-2013-ОСГТК). При него това общо правило за преклудиране на възраженията на ответника, с изтичане на срока за отговор, се отнася и за това му възражение в първото по делото заседание, което е преклудирано с изтичане на срока за отговор, в който не е направено, защото тези факти (за липса на работа и парични средства за изплащане на обезщетение на - за тези претърпени от - имуществени вреди от престъплението му, респективно за връщане на ищеца на преведената й финансова компенсация за обезвредата им – -), на които е основано същото му възражение, са станали известни на ответника още с получаване на съобщението за отговор, с препис от исковата молба с приложенията към -. При това положение, с изтичане на срока за отговор, в който не е направено, това му възражение е преклудирано и не може поради това да бъде разгледано по същество (в този смисъл и т. 4 ТР 12013-ОСГТК, Р 12-2020-I г.о., Р 228-2010-II т.о., Р 67-2010-I т.о., Р 259-2012-I г.о., Р 95-2021- г.о.). За пълнота обаче, следва да се посочи, че същото възражение е и неоснователно, защото обстоятелството, че длъжникът не разполага с парични средства за изпълнение на задължението, не го освобождава от отговорност (чл. 81, ал. 2 ЗЗД).

С точка от първа на горепосоченото си решение № - г., Националният съвет по подпомагане и компенсация на пострадали от престъпления, е разрешил, на основание чл. 3, ал. 3, чл. 12, ал. 2, т. 1 , чл. 13, ал. 1 и чл. 14, ЗПФКПП, предоставянето на финансова компенсация в размер на - - за тези понесени разходи по съдебни и деловодни разноски на - (л. 13). С решението й е о-ато и внимание, че на основание чл. 21, ал. 4 ППЗПФКПП, във възможно най-кратък срок от получаването му, следва да представи оригинала на издаденият й от С. районен съд изпълнителен лист с № -/- г. по горепосоченото наказателно общ характер дело, който й е указано, че ще й бъде върнат след отбелязване изплащането на финансовата компенсация съобразно решението на Съвета (чл. 21, ал. 4 ППЗПФКПП).

На - г. ищецът е превел по банковата сметка на - -, определената й с решението на Съвета финансова компенсация, в евровата равностойност от евро по фиксинга на БНБ на - компенсация от - -, съгласно Решение № 223 на 5

БНБ от 31.12.1998 г. за определяне на валутния курс към еврото (Обн., ДВ, бр.

1/05.01.1999 г., в сила от 01.01.1999 г.) (л. 14). Други ре-нтни доказателства няма представени по делото.

При тези установени по делото обстоятелства, съдът намери, че предявеният регресен иск по чл. 16 ЗПФКПП и акцесорния иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за присъждане на законна лихва върху исковата сума, от деня на превеждането й на - г., до изплащането й, са основателни и следва да се уважат (чл. 16 ЗПФКПП и чл. 86, ал. 1 ЗЗД). Според нормата на чл. 16 ЗПФКПП, министърът на правосъдието незабавно след изплащане на финансовата компенсация предявява регресен иск срещу извършителя на престъплението или неговите наследници за възстановяването на изплатената парична сума. Срещу този иск деецът може да се брани само с възражения, че не отговаря пред пострадалия, че е платил задължението си към него, или че дължимото от него обезщетение е в по-малък размер (Р 264---IV г.о.). Всички тези му възражения обаче, ответникът следва да направи в срока за отговор, защото изтичането му ги преклудира, доколкото са основани на съществуващи и известни нему към този момент факти (т. 4 ТР 1-2013-ОСГТК).