Решение № 260186 от 05.05.2022, Окръжен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

№ І-260186 05.05.2022 г. гр.Бургас

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД БУРГАС, първи въззивен граждански състав в открито заседание на тринадесети април две хиляди и двадесет и втора година в състав:

Председател:

Мариана Карастанчева

Членове: Таня Русева-Маркова мл. с. Кристиян Попов при секретаря Ани Цветанова, като разгледа докладваното от младши съдия Попов в.гр.д.№ 1787 по описа за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК и е по повод въззивна жалба, подадена от Главна дирекция ,,Гранична полиция“ МВР, представлявана от директора Светлан Кичиков с адрес: гр.София, бул.,,Княгиня Мария Луиза“ №46, чрез пълномощника-юрисконсулт Красимира Иванова, срещу Решение № 57/05.06.2020г., постановено по гр.д. № 758/2019г. по описа на Районен съд- Средец, с което съдът е осъдил ,,Гранична полиция“-МВР на РБ, да заплати на Д.Н.Я. с ЕГН **********, сумата от 1888,50 лева (хиляда осемстотин осемдесет и осем лева и петдесет ст.), представляваща допълнително трудово възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 265,41 часа за периода от 06.12.2016г. до 06.12.2019г., които часове са разликата между отчетения и заплатен нощен труд и преизчисления такъв с коефициент 1,143, отчетен като извънреден, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 06.12.2019 г. до окончателното й изплащане, сумата от 231,96 лева (двеста тридесет и един лева и деветдесет и шест ст.)5 представляваща сбор от мораторни лихви върху сумата от 1888,50 лева от деня, в който сумите са станали изискуеми, тоест от 30-то число на месеца следващ всяко тримесечие до датата на завеждане на исковата молба -06.12.2019г, както и сумата от 360, 00 лева (триста и шестдесет лева) платено адвокатско възнаграждение. Със същото решение, ГД ,,Гранична полиция“ МВР на РБ, е осъдена да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС Средец дължимата върху уважения размер на исковете държавна такса в размер от 125,54 лв.-държавна такса и 150 лева за разноски за експертиза.

С жалбата се изразява недоволство от решението и се иска неговата отмяна. Жалбоподателят счита, че същото е неправилно и необосновано, постановено в противоречие с материалния закон. Твърди се във въззивната жалба, че за процесния период, ищецът изпълнявал служебните си задължения, съгласно месечни графици, като отработеното време се изчислявало сумарно. Посочва се, че в резултат на посоченото изчисляване чрез прихващане на положителните с отрицателните разлики на отработеното време, се формирал резултат, който при надвишаване на нормата работни часове, бил заплащан на основание чл.178, ал.1,т.3 ЗМВР като извънреден труд. Счита, че основният спорен въпрос по делото е точното прилагане на закона и тълкуване на правните норми, относими към нормалната продължителност на нощния труд и заплащането на допълнителното възнаграждение за него на лицата, работещи по служебно правоотношение в системата на МВР с оглед приетото от съда, че е налице празнота в правната уредба, изразяваща се в липса на норма за преобразуване на часовете, положен нощен труд и налагащо запълването й с друга норма, регламентираща сходна материя. Заявява се, че съгласно разпоредбата на чл.187, ал.9 ЗМВР, редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането и работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители, се определяли с наредба на министъра на вътрешните работи. Посочва също така, че в ЗМВР, в който се съдържа специалната уредба правоотношението на ищеца по повод полагания от него труд, не е предвидено допълнително възнаграждение за нощен труд извън такова в размер на 0,25 лв. на отработен нощен час и ясно е определено как става установяването на положен извънреден труд, дължимостта на допълнителното възнаграждение на същия и компенсирането му по друг начин.

Навеждат се доводи, че за периода до 19.07.2016 е действала Наредба № 8121з-592/25.05.2015г., за периода от 29.07.2016г. -02.08.2016г.- Наредба № 8121з-407/11.08.2014г. / поради отмяна на Наредба№8121з-592/25.05.2015г. с решение на ВАС/, а за периода от 02.08.2016г. до отмяната й на 10.01.2020г.- Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016г. Подчертава, че за разлика от КТ, който ограничава нощния труд до 7 ч.дневно, такова ограничение не е предвидено в ЗМВР и при него нормална продължителност на работното време през деня съвпада с нормалната продължителност на работното време през нощта и тя е 8 ч. като посочва, че различието на двете уредби е обяснимо със спецификата на функционалните задължения на служителите по чл.142, ал.1,т.1 ЗМВР, пряко обусловена от значимостта на обществените отношения, с които е свързано изпълнението на тези функции. Иска се, атакуваното решение да бъде отменено и съдът да постанови ново, с което предявените искови претенции да бъдат отхвърлени като неоснователни. Претендират се направените в производството пред двете инстанции разноски.

В законовия срок по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от въззиваемия, с който се прави искане обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Намира за правилни изводите на първоинстанционния съд относно субсидиарното приложение на НСОРЗ, като настоява, че нормалната продължителност на нощното работно време и за служителите на МВР е 7 часа, така както е уредено в КТ. Възприемането на обратното становище би имало за последица поставянето на служителите на МВР в по-неравностойно положение спрямо работниците по трудово правоотношение и другите държавни служители, чиито правоотношения се уреждат от КТ и ЗДСл. Моли се първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Прави се искане за присъждане на направените по делото разноски.

Въззивната жалба е допустима, подадена в законовия срок и отговаря на изискванията на чл.

260-261 ГПК.

При служебната проверка по чл. 269 ГПК, въззивният съд констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което жалбата следва да бъде разгледана по същество.

Съдът като прецени материалите по делото, прие следното:

Първоинстанционното производство е образувано по повод искова молба на Д.Н.Я., против Главна Дирекция „Гранична полиция” при МВР. за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1394,25 лева, представляваща допълнително трудово възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 214,5 часа за периода 06.12.2016г.-06.12.2019г. получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1,143, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска- 06.12.2019г. до окончателното изплащане на сумата, както и за сумата от 135,97 лева -мораторна лихва върху дължимите суми от момента на настъпване на падежа на всяко едно от вземанията до датата на подаване на иска в съда.

Ищецът твърди, че в периода 06.12.2016г. до 06.12.2019г е полагал труд на длъжност „младши оперативен дежурен“ в ГПУ Средец към РДГП Елхово, която е структурно звено на „Гранична полиция” при МВР. Същият бил със статут на държавен служител.

Твърди се още, че в този период ищецът е положил общо 1500ч. нощен труд, който преизчислен с коефициент 1.143 възлиза на 1714,5 часа дневен труд.

Преизчисляването на нощния към дневен труд води до извънреден труд от 214,5 часа, за който съобразно чл.9,ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата и чл.187, ал.5, т.2 вр. чл.178, ал.1, т.3 ЗМВР, не му било заплатено дължимото допълнително възнаграждение в размер на 1394,25 лева.

Претендира се мораторна лихва в общ размер на 135,97лв., върху дължимите суми от момента на настъпване на изискуемостга от датата на падежа за всяко едно от вземанията до датата на подаване на иска в съда, както и законната лихва от датата на депозиране на исковата молба - 06.12.2019г. до окончателното изплащане на задължението.

Предявените осъдителни искове са с правна квалификация чл.178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187 ал.5, т.2 ЗМВР и чл.86 ЗЗД.

Пред първия съд е постъпила е писмена молба от ищеца, с която се прави искане по реда на чл. 214 ГПК за изменение размера на иска/увеличаване/, а след приемане на направеното изменение същият се счита предявен за сумата от 1888,50 лева, представляваща допълнително трудово възнаграждение за положен извънреден труд от 265,41 часа за посочения в исковата молба период, ведно със законната лихва върху тази сума от предявяване на иска до окончателното й изплащане, а искът за мораторна лихва по чл.86 от ЗЗД се счита за предявен за сумата от 231,96 лева.

В законоустановения срок по чл. 131, ал.1 ГПК ответникът Главна Дирекция „Гранична полиция” при МВР е ангажирал отговор, с който заявява, че оспорва изцяло предявеният иск, както по основание, така и по размер. Не оспорва наличието на твърдяното от ищеца служебно правоотношение за процесния период.

Счита предявеният иск за недоказан и неоснователен, тъй като при изчисляване на времето, отработено от ищеца, съответно за компенсиране на положения извънреден труд, били приложими уредбата на специалния ЗМВР, както и специалните наредби на Министъра на вътрешните работи, а не тази по чл.9, ал.2 от НСОРЗ, която се явявала обща разпоредба и била издадена на основание КТ. Редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители се определяли за процесния период с Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. и Наредба № 8121з-908/02.08.2018г.Твърди се, че служителите на МВР, полагащи нощен труд, получавали по-високо заплащане и по-висока степен на социална закрила, намиращи изражение в компенсиране на извънредния труд, почивките и отпуските и други придобивки, по-благоприятни в сравнение с държавните служители по ЗДСл и в сравнение с лицата, работещи по трудови правоотношения. Счита се, че разпоредбата на чл.9, ал.2 от НСОРЗ е неприложима и поради липса на предвидените законови предпоставки. Предявеният иск бил неоснователен и поради това, че преизчисляването с коефициент 1,143 било с цел увеличено заплащане на нощния труд, а не с цел натрупване на часове, чието надвишаване да акумулира извънреден труд, тъй като смените му не надвишават законоустановените 12 часа.

За да се произнесе по основателността на въззивната жалба, настоящият съдебен състав обсъди доказателствата по делото, във връзка с доводите на страните, при което приема от фактическа и правна страна следното:

Въззивният съд намира, че фактическата обстановка по делото се установява такава, каквато е изложена в обжалваното решение и по нея не е налице спор между страните. Районният съд е съобразил и анализирал всички относими и допустими доказателства, въз основа на които е достигнал до правилни изводи относно това какви релевантни за спора факти и обстоятелства се установяват с тях. Във въвзивното производство не са ангажирани доказателства, които да променят приетата и изяснена от първата инстанция фактическа обстановка, поради което, настоящият съд я възприема изцяло и препраща към нея на основание чл. 272 ГПК, като не е необходимо същата да се преповтаря и в настоящото решение. Следва да се посочи и, че във въззивната инстанция спорът е концентриран върху правните изводи на съда, като по същество страните не оспорват представените доказателства и приетата за установена фактическа обстановка.

По наведените оплаквания за неправилност на решението, по които въззивният съд дължи произнасяне, съдът намира следното:

Наведените във въззивната жалба възражения обобщено се свеждат до това, че по отношение на служителите на МВР следва да се прилагат наредбите, издадени от министъра на вътрешните работи, на основание законовата делегация на чл. 187, ал. 9 ЗМВР, които уреждат реда за организация и разпределяне на работното време, за неговото отчитане и компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурствата, времето за отдих и почивки, поради което се счита от въззивника, че БРС неправилно е приел наличие на непълнота в специалната уредба, при която следва субсидиарно да се приложи Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, в т. ч. и нормата на чл. 9, ал. 2 НОСРЗ.