Определение № 138 от 07.02.2023, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 138 гр. Перник, 07.02.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ

Членове:

КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ

Борислава П. Борисова-Здравкова като разгледа докладваното от БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ Въззивно гражданско дело № 20231700500092 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

С Решение № 169 от 05.12.2022 г., постановено по гр.д. № 430/2022 г. по описа на Районен съд – Р., е отхвърлен предявения от Д. И. Д. иск с правно основание чл.

124, ал. от ГПК за признаване за установено, че същия не дължи на ответното дружество - „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД сумата от 783.50 лева за преизчислени количества електрическа енергия, мрежови услуги и „задължения към обществото“. С решението жалбоподателя е осъден да заплати на ответното дружество и сторените разноски по делото в размер на 300 лева.

В законоустановения срок по чл. 259 от ГПК е депозирана въззивна жалба от Д.

И. Д., с която се обжалва решението изцяло. Възразява се, че процесния съдебен акт е неправилен, немотивиран и постановен при неправилна преценка на събраните доказателства по делото. В подробно изложение се анализират решаващите изводи на съда, като се сочи тяхната неправилност и противоречие с материалния и процесуалния закон. Твърди се, че по делото не се доказва наличието на облигационни отношения, съгласно изискванията на ЗЕ и ОУ на ответното дружество. Направено е искане на осн. чл. 266, ал. 2, т. 1 от ГПК за приемане като доказателства по делото на 4 броя фактури от 31.01.2022 г., 31.12.2021 г., 30.11.2021 г., 31.10.2021 г., както и 1 брой фактура от 28.02.2022 г., в които са отбелязани стари и нови показания на СТИ, които се променят. В първите 4 броя фактури е записан СТИ с ф. № 338020, който е посочен в КП на ответника и в КП на БИМ. В продължение сочи, че в първоинстанционното производство съдът на осн. чл. 192 от ГПК е задължил третото неучастващо по делото лице „Електрохолд продажби“ ЕАД да представи справка по делото, от която да е видно ищеца клиент ли е, както и разпределената доказателствена тежест за ответника, 1 да се установи при условията на пълно и главно доказване, че се касае да неизправност на СТИ в резултат на външна намеса, но това не е сторено. В депозираната жалба се навеждат твърдения, че изисканата от съда съществена информация не е представена, тъй като снабдителното дружество е издавало фактури със суми, в които има част както за него, така и за разпределителното дружество, а в корекционната процедура се претендира сума в полза на това разпределително дружество за същия период. Счита, че процесната сума е неправомерно съставена. В подкрепа на изложеното становище цитира и актуална съдебна практика. Въз основа на тези доводи се иска отмяна на решението и постановяване на ново, с което предявеният иск да бъде уважен, като основателен и доказан. Прави се искане за присъждане на сторените по делото разноски пред двете инстанции.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор от „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД, с който изразява становище за неоснователност на въззивната жалба, като моли същата да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Намира за неоснователни наведнатите с въззивната жалба твърдения от жалбоподателя. Намира за безспорно доказано от събраните по делото доказателства, наличието на облигационно отношение между страните. С отговора се твърди, че съдът е постановил своето решение при задълбочено изследване и анализиране на събраните доказателства, достигайки до правилни изводи. Излагат се доводи по същество на спора в подкрепа на постановеното решение, като се цитира и богата съдебна практика. Твърди, че извършената корекция е способ за отстраняване на последиците от неоснователното обогатяване на клиента при използвана, но незаплатена електрическа енергия и компенсиране на електроразпределителното дружество за направените от него разходи. Моли подадената въззивна жалба да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение – потвърдено. Прави искане за присъждане на направените по делото разноски пред въззивна инстанция, включително за юрисконсулско възнаграждение.

При извършената служебна проверка, съдът установява, че подадената въззивна жалба е допустима и отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, подадена е срещу акт подлежащ на обжалване, в законоустановения срок и от страна, която има правен интерес от обжалването.

Във въззивната жалба и отговора страните не са се позовали и не са направили обосновано и конкретно оплакване за допуснати от първата инстанция нарушения, изразяващо се в неизготвен, непълен или неточен доклад, неразпределена доказателствена тежест и недаване на указания по реда на чл. 146, ал. 2 ГПК, поради което за въззивния съд не възниква задължение да се произнесе служебно, тъй като за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения във връзка с доклада на делото въззивният съд не следи служебно – чл. 269, изр. 2 ГПК /т. 1 и т. 2 от ТР № 1 от 2

9.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС/.

Относно направеното с въззивната жалба доказателствено искане за приемане като доказателства по делото на 4 броя фактури от 31.01.2022 г., 31.12.2021 г., 30.11.2021 г., 31.10.2021 г., както и 1 брой фактура от 28.02.2022 г., в които са отбелязани стари и нови показания на СТИ, настоящият въззивен състав намира, че цел изясняване на цялостната фактическа обстановка по делото, същото е основателно и следва да бъде уважено. Съдът счита, че с оглед разпоредбата на чл. 266, ал. 2, т. 1, в която е указано, че до приключване на съдебното дирене страните могат да твърдят нови обстоятелства и да сочат и представят нови доказателства само ако не са могли да ги узнаят, посочат и представят до подаване на жалбата съответно в срока за отговор и с оглед невъзможността на жалбоподателя да представи в срок сочените доказателства в първоинстанционното производство по независещи от него причини, то случаят не попада в забраната на чл. 266, ал.1 ГПК.

Предвид изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА и прилага по делото 4 броя фактури от 31.01.2022 г., 31.12.2021 г., 30.11.2021 г., 31.10.2021 г., както и 1 брой фактура от 28.02.2022 г.

ДОКЛАДВА делото така, както е посочено в мотивите на разпореждането.

УКАЗВА на страните, че мотивите на настоящото разпореждане имат характер на окончателен доклад на жалбите и отговора по реда на чл. 268, ал. 1 от ГПК.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 01.03.2023 г. 10.40 часа, за когато да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото разпореждане.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3