Акт от 19.07.2019, Районен съд - Карнобат

Р Е Ш Е Н И Е

№ 80 / 19.7.2019г. гр. Карнобат

В ИМЕТО НА НАРОДА

К А Р НО Б А Т С К И Я Т Р А Й О Н Е Н С Ъ Д , ІІІ състав

На единадесети юли две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР МАРИНОВ

Съдебни заседатели: 1..........................................

2..........................................

Секретар

………………ДАРИНА ЕНЕВА …............................................

Прокурор...................................................................................................................

Като разгледа докладваното от съдията ……….МАРИНОВ……….………… А Н Х дело номер.......172............по описа за...............2019................година Производството по настоящото дело е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН , като е образувано по повод подадената жалба от М.Ц.Ц. против наказателно постановление № 387 от 07.06.2019 година на Директора на РДГ гр. Бургас с което на същия жалбоподател за извършено административно нарушение по чл. 30 ал.3 т.1 от Закона за рибарство и аквакултури е наложено административно наказание глоба в размер на 400 лв. на основание чл. 66 ал.3 от същия закон. Жалбоподателят посочен по- горе е останал недоволен от така наложеното му административно наказание , като същият в жалбата си оспорва , че е извършил съответното административно нарушение за което му е наложено и съответното административно наказание с горепосоченото наказателно постановление , като твърди , че извършеното от него представлява адм. нарушение по смисъла на чл. 30 ал.3 т.1 от ЗРА но е наказан за друго деяние на основание чл. 66 ал.3 от ЗРА което той не е извършил което нарушавало правото му на защита и че отделно извършеното от него деяние се явявало маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН и че по този начин адм. наказващия орган е извършил нарушения при приложението на закона – в случая Закона за рибарството и аквакултурите тъй като макар правилно да е квалифицирал извършеното от него адм. деяние като адм. нарушение , неправилно при изпълние на ЗРА му е наложил несъвместимо адм. наказание и затова обжалваното наказателно постановление се явявало неправилно и незаконосъобразно и моли да бъде отменено изцяло . Отделно жалбоподателят сочи и на други обстоятелства посочени от него в жалбата му според които адм. наказващия орган незаконосъобразно е осъществил спрямо него адм. наказателното производство тъй като е допуснал в него груби нарушения на процесуалния закон – ЗАНН които водели до порочност на обжалваното наказателно постановление и моли съдът да го отмени и на това основание изцяло.

В съдебно заседание жалбоподателят посочен по- горе редовно призован не се явява лично

, като не се явява негов пълномощника или процесуален представител като по този начин не взема становище по жалбата си.

За административнонаказващия орган редовно призован се явява негов процесуален представител в съдебно заседание , като същият по този начин взема становище по така подадената срещу издаденото наказателно постановление жалба, като счита същата за неоснователна и моли съда да я отхвърли изцяло и респ. да потвърди процесното наказателно постановление като правилно и законосъобразно.

След поотделната и съвкупна преценка на събраните по време на съдебното следствие доказателства, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Обжалваното от жалбоподателя М.Ц.Ц. наказателно постановление № 387 от 07.06.2019 година на Директора на РДГ гр. Бургас е издадено въз основа на акт за установяване на административно нарушение сер. ЖОО № 101317 от 19.05.2019 г., затова , че на 19.05. 2019 г. в 19.00 часа при извършване на проверка се установило , че жалбоподателят извършва любителски риболов в язовир Камчия в землището на село Подвис в местността Лагера където риболова е забранен целогодишно със Заповед № РД-

09-69 от 2019 г. на МЗХГ с един брой въдица с една кука поставена в работно положение във водата без да е уловил риба с което жалбоподателят е извършил нарушение на разпоредбата на чл. 30 ал.3 т.1 от

Закона за рибарството и аквакултурите във връзка със Заповед № РД 09 – 98 от 26.02.2016 г. на Министъра на земеделието и храните и за което адм. нарушение на основание чл. 66 ал.3 от Закона за рибарството и аквакултурите му е наложено адм. наказание- глоба в минимален размер от 400 лв..

Горепосочената фактическа обстановка по делото се подкрепя от показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели К. и Т. , които се явяват очевидци на извършеното от жалбоподателя деяние и които твърдят по категоричен начин, че жалбоподателят е извършил приписваното му административно нарушение , описано в наказателното постановление .

Жалбоподателят чрез пълномощника си твърди в жалбата си , че е извършител на адм. нарушение което му се приписва – чл. 30 ал.3 т.1 от ЗРА , но адм. наказващия орган неправилно е приложил закона като му е наложи адм. наказание по чл. 66 ал.3 от ЗРА което водело до несъответствие между фактическото и юридическото обвинение което представлявало съществено процесуално нарушение което е от категорията на абсолютните такива и това опорочавало издадения АУАН и издаденото въз основа на него НП и водело до тяхната отмяна.

Не се спори между страните по делото, че жалбоподателят е притежавал билет за любителски риболов важащ за процесната дата 19.5.2019 г. когато е извършвал любителски риболов в язовир Камчия.

Действително със заповед № РД 09-69 от 01.02.2019 г. на Министъра на земеделието , храните и горите е забранено извършването на риболов през 2019 , 2020 и 2021 г. в рибностопанските обекти по чл. 3 ал.1 т.1 и т.2 от ЗРА , какъвто безспорно се явява язовир Камчия. В същата заповед е посочено , че е забранен риболова в язовир Камчия съгласно приложение № 1 от Наредба № 37 от 10.11.2008 г. за ползването на язовирите – държавна собственост , в рибностопанско отношение и правилата за извършване на стопански , любителски риболов и аквакултури в обектите държавна собственост по чл. 3 ал.1 т.1 от Закона за рибарството и аквакултурите издадена от Министерството на околната среда и водите и Министерството на земеделието и храните в границите на ЗМ Пода в землището на гр. Бургас , като в последната наредба в приложение № 1 е посочено , че за язовир Камчия чието основно предназначение е за питейно-битово водоснабдяване любителския риболов е разрешен единствено извън санитарно – охранителната зона . Следователно може да се извършва любителски риболов извън санитарно – охранителната зона на язовир Камчия , което право е дадено от горепосочената Наредба № 37 от 10.11.2008 г. на съответния риболовец който притежава надлежно заверен билет за любителски риболов който нормативен акт е с по – висока степен на йерархия от процесната горепосочена заповед.

Самият жалбоподател не отрича , че на процесната дата е извършвал любителски риболов в язовир

Камчия и по този начин съдът намира, че жалбоподателят е извършил деянието което е адм. нарушение на разпоредбата на чл. 30 ал.3 т.1 от ЗРА от обективна страна и респ. е извършил вмененото му адм. нарушение , но вместо да му наложи съответното адм. наказание по единствената възможна разпоредба по чл.70 ал.1 от ЗРА с процесното наказателно постановление адм. наказващия орган му е наложил адм. наказание по чл. 66 ал.3 от ЗРА която се прилага да други различни извършени адм. нарушения - например извършване на любителски риболов в тъмната част от денонощието или извършване на любителски риболов през време на забрана или извършване на любителски риболов по време на забраната по чл. 32 ал.1 от ЗРА , които адм. нарушения жалбоподателят не е извършил обективно, с С оглед на което съдът намира, че адм. наказващия орган не е приложил правилно материалния закон – в случая ЗРА тъй като е наложил адм. наказание на жалбоподателя за адм. нарушения които последният не е извършил и затова процесното наказателно постановление се явява напълно незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено изцяло .

Жалбоподателят твърди, че в случая за налагане на адм. наказание спрямо него следва да се приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН понеже извършеното от него адм. нарушение е маловажно и затова съдът следва да отмени обжалваното наказателно постановление след като установи маловажността на същото. Съдът намира, че следва да разгледа и направеното възражение от жалбоподателя и дали случая е маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН съобразно събраните по делото доказателства и дали понеже административнонаказващия орган не е приложил същата разпоредба , въпреки , че е отчел липсата й , то съдът след като намери, че са налице предпоставките за това , само на това същото основание да отмени наказателното постановление, поради издаването му в противоречие на закона.Съдът намира, че преценката на административнонаказващия орган за

„ маловажност „ по смисъла на чл.

28 от ЗАНН на извършеното от жалбоподателя се прави по законосъобразност и това същото подлежи на съдебен контрол и тъй като това – преценката дали случая е маловажен и дали това е преценено по законосъобразност от адм. наказващия орган, подлежи на съдебен контрол от страна на настоящия съд тъй като последния е инстанция по съществото на спора . Дали случая е маловажен съдът се ръководи от нормата на чл. 9 ал.2 от НК към която препраща разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН , като в случая тази разпоредба чл. 9 ал.2 от НК и обстоятелствата изключващи отговорността са приложими и към административнонаказателния процес. Затова същата норма- чл. 9 ал.2 от НК е обстоятелство изключващо отговорност вкл. и адм. наказателната по отношение на жалбоподателя. Като съобрази доказателствата по делото настоящия съд намира, че в случая не следва да се приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН тъй като случаят не е маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН понеже самото адм. нарушение е формално и поради това съдът не може да прецени дали това формално съответно процесно нарушение, респ. деянието е общественоопасно по смисъла на чл. 10 от НК във връзка с чл. 11 от ЗАНН , тъй като в случая съобразно по естеството му не може да се преценят неговите общественоопасни последици . В случая законът е постановил, че с осъщественото от жалбоподателя действие в определения от закона срок е достатъчно само неговото наличие респ. извършване за да възникне съответната административнонаказателна отговорност на жалбоподателя , макар да не са увредени никакви права и съответно установения в страната правов ред , нито пък съответни конкретни права , но то по своята форма е адм. нарушение .

Затова съдът намира, че въпреки , че по делото няма никакви доказателства , че от извършеното от жалбоподателя има настъпил вредоносен резултат по отношение на който и да било правен субект в Р България и същото няма никаква обществена опасност, то с неговото формално извършване законът е постановил, че същото е адм. нарушение . Съдът намира , че това извършено от жалбоподателя деяние не предполага настъпване на каквито и да са били вредни последици, за да е възможно тяхната липса или незначителност да обуслови приложението от настоящия съд на чл. 28 от ЗАНН по отношение на процесното наказателно постановление. Затова и в случая съдът намира, че извършеното от жалбоподателя адм. нарушение е маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН и не може да се отмени на това искано от жалбоподателя основание посочено в жалбата му процесното наказателно постановление .Съдът намира и това , че не следва да разглежда другите посочени основания от жалбоподателя за отмяна на наказателното постановление – за нарушение на процесуалните правила при осъществяването на цялото адм. наказателно производство тъй като се установи , че в случая не съществуват такива.

В случая съдът намира, че макар да е установено по един несъмнен и категоричен начин , че жалбоподателят е извършил горепосоченото адм. нарушение за същото напълно неправилно и незаконосъобразно на същият жалбоподател му е наложено административно наказание – глоба в минималния размер предвиден в 66 ал.3 от ЗРА а именно –в размер на 400 лв. поради което същото наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно следва да бъде отменено изцяло.