Решение № 57 от 27.03.2026, Районен съд - Троян

РЕШЕНИЕ

№ 57 гр. Троян, 27.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТРОЯН, IV-ТИ СЪСТАВ - ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Десислава Г. Ютерова при участието на секретаря Мария Хр. Станчева като разгледа докладваното от Десислава Г. Ютерова Гражданско дело № 20254340100388 по описа за 2025 година

Настоящето дело е образувано по предявени искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, във вр. чл. 19, ал. 4, чл. 22 от ЗПК от Ц. И. Т. от с. О., общ. Троян, чрез адв. Б. Й. от САК против „Сити Кеш" ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. "Славянска" № 29, ет. 7, представлявано от Николай Пенчев, за прогласяване недействителността на Договор за паричен заем № 1134908 от 26.08.2024, сключен между страните.

Ищецът твърди, че между него, в качеството му на заемополучател и ответника „Сити кеш“ ООД, в качеството на заемодател, бил сключен на 26.08.2024 г. Договор за паричен заем № 1134908, по силата на който му е предоставен заем в размер на 2 000 лева, при фиксиран лихвен процент по заема 50,00 %, годишен процент на разходите 63,02%. Излага също, че се задължил да върне заема на 12 погасителни вноски, от които пет в размер на 83,33 лева и седем в размер на 335,27 лева, срок на договора бил 26.09.2025 г., а общата сума за плащане: 2 763,54 лева.

Съгласно чл. 5, ал. 1 и ал. 2, Т. се задължил в срок от три дни, считано от усвояването на заемната сума, да предостави обезпечение, по начина и реда, и отговарящи на условията на чл. 33, ал. 1 на Общите условия: поръчител или банкова гаранция (поне едно от изброените). Съгласно чл. 11, ал. 1, при неизпълнение на договореното в чл. 5 заемателят дължи неустойка в размер на 2 420,46 лева.

Т. твърди, че процесния договор за паричен заем № 1134908 от 26.08.2024 г. е недействителен. Твърди, че в конкретния случай не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 1 0 о т ЗПК. Разпоредбата сочи, че договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите (ГПР) и Общата сума, 1 дължима от потребителя, изчислена към момента на сключването на договора за кредит, като се посочват взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. В процесния договор се съдържа ГПР, но няма подробна информация за всички разходи, включени в общите разходи по кредита.

Ищеца намира, че ГПР в размер на 63,02 % не надвишава максималния по чл.

19, ал. 4 от ЗПК, но той не отразява действителния такъв, тъй като не включва част от разходите за кредита, а именно - неустойката в размер на 2420,46 лева.

Излага, че уговорките за неустойка във връзка с клаузата за неосигуряване на обезпечение от договора нямат друга цел освен създаването на привидно договорно основание за кредитора да начислява допълнително погасителна вноска към погасителния план по основния договор, т. е. последната разкрива характеристиките на скрито възнаграждение за ползване на заетата сума. Т. намира, че по посочения начин се заобикаля законът- чл. 33, ал. 1 от ЗПК, който текст предвижда, че при забава на потребител, кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. С процесната клауза за неустойка в полза на кредитора се уговаря още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение недадено обезпечение, от което обаче не произтичат вреди. Подобна неустойка всъщност обезпечава вредите от това, че вземането няма да бъде събрано от длъжника, но именно тези вреди се обезщетяват и чрез мораторната лихва по чл. 33, ал. 1 от ЗПК. Моли съдът да уважи предявените искове. Претендира разноски.

Ответникът „Сити кеш“ ООД е представил отговор по реда на чл.

131 от ГПК, с който оспорва исковите претенции, като твърди, че не е налице недействителност на процесния договор. Счита също така, че валидността на договора за кредит произтича от това, че основните му параметри - главница и лихва, са валидно уговорени в изискуемата от закона форма. Отделно от това са покрити всички изисквания на ЗПК, регламентирани в чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 -12 и 20 и ал. 2 ЗПК. Намира, че с клаузата за неустойка не се заобикаля нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, а по отношение на формирането на годишния процент на разходите /ГПР/ са спазени всички, закрепени в чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК изисквания. Ответника счита, че вземането за неустойка по договора за непредоставяне на обезпечение не следва да се включва при изчисляване на размера на годишния процент на разходите.

Намира, че неустойката не е нищожна и не излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Посочва, че неустойката е индивидуално договорена между страните като клаузата е напълно ясна и разбираема - такава би била дължима след сключване на договора и само в случай че заемополучателят не предложи обезпечение на задължението си от което следвало, че към момента на сключване на договора потребителят е бил уведомен за всички възможни суми, с които би могъл да се задължи към кредитодателя при всички възможни хипотези на развитие на отношенията им. Навежда твърдения, че кредитополучателят е разполагал с 14 дни, в които да упражни правото си на отказ от договора, без да е обвързан по никакъв начин от спорната неустойка. Излага, че страните са се съгласили, че при неизпълнение на същественото задължение на кредитополучателя за предоставяне на обезпечение той следва да заплати неустойка. Моли за отхвърляне на предявения иск. Претендира разноски.

В с. з. страните са редовно призовани, не изпращат представители.

2

Представине са писмени становища по същество.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 12 о т ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна: Не се спори, че страните са били в облигационни правоотношения, възникнали от сключения между тях Договор за паричен заем № 1134908, приложен като доказателство, по силата на който на Т. е предоставен заем в размер на 2 000 лева, при фиксиран лихвен процент по заема 50,00 % и годишен процент на разходите 63,02%. Съгласно договоринте клаузи, ищеца се задължил да върне заема на 12 погасителни вноски, от които пет в размер на 83,33 лева и седем в размер на 335,27 лева, срок на договора бил 26.09.2025 г., а общата сума за плащане: 2 763,54 лева.

Сключеният между страните договор е потребителски, поради което намира своята правна регламентация в Закона за потребителския кредит /ЗПК/, като според легалната дефиниция, дадена в разпоредбата на чл. 9 от ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение а плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Условие за неговата действителност е писмената форма – чл. 10, ал. 1 от ЗПК . Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Съгласно чл. 19, ал. 1 о т ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Процесната неустойка е уредена в чл. 11, ал. 1 от договора. Съгласно чл. 5, ал. 1 от договора страните се споразумели, че договорът за кредит ще бъде обезпечен с поне едно от посочените по - долу обезпечения: банкова гаранция или поръчител. Съгласно чл. 6, ал. 1 с подписването на договора кредитополучателят декларира, че му е известно и се счита за уведомен, че в случай че не предостави договореното в чл. 11, ал. 1 обезпечение в тридневен срок от сключването му, кредитополучателят дължи на кредитора неустойка в размер на 2 420,46 лева с начин на разсрочено плащане, подробно посочен в погасителен план, обективиран в Договор за кредит. Съгласно чл. 2 2 о т ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен, когато липсва което и да е от императивните изисквания и води до настъпването на последиците по чл. 22 о т ЗПК - изначална недействителност, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване. Съгласно чл. 2 3 о т ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, отговорността на заемателя не отпада изцяло, но той дължи връщането само на чистата стойност на 3 кредита, но не и връщането на лихвата и други разходи.

В конкретния случай не е спазено изискването на чл . 11, ал. 1, т. 1 0 от ЗПК. Разпоредбата сочи, че договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите (ГПР) и общата сума, дължима от потребителя, изчислена към момента на сключването на договора за кредит, като се посочват взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Процесният договор съдържа формално ГПР, но няма подробна информация за всички разходи, включени в общите разходи по кредита. Записано е в чл. 3, ал. 1, т. 12 от договора, че общата сума за плащане е в размер на 2763,54 лева, което не отговаря на действителната общо дължима сума от потребителя, която е:

2763,54 лева плюс 2420,46 лева неустойка, или общо 5184 лева.

Формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1 от ЗПК с посочения договорен ГПР в размер на 63.02 %, като този размер не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 от ЗПК, но той не отразява действителния такъв, тъй като не включва част от разходите за кредита, а именно - неустойката в размер на 2420,46 лева, която се начислява автоматично от заемателя и която следва да се включи в общите разходи по кредита по смисъла на пар. 1, т. 1 от ДР на ЗПК (в този смисъл е и решението на Съда на Европейския съюз от 21.03.2024 г. по дело С-714/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд.)

Годишният процент на разходите се изчислява по специална формула, като спазването на това изчисление дава информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора.

Следва по ясен и разбираем за потребителя начин в общата сума да са инкорпорирани всички разходи, които ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение.

Нарушението е налице, тъй като в договора кредиторът се е задоволил единствено с посочване като абсолютна стойност на фиксирания годишен лихвен процент по кредита в размер на 50. 0 0 % и годишен процент на разходите в размер на 63.02 % . Липсва обаче ясно разписана методика на формиране на ГПР по кредита (кои компоненти точно са включени в него и как се формира същият като %).

Липсата на конкретизация относно начина, по който е формиран посоченият ГПР в размер на 63.02%, което води и до неяснота относно включените в него компоненти, а това от своя страна е нарушение на основните изисквания за сключване на договора по ясен и разбираем начин (чл. 10, ал. 1 от ЗПК). При липсата на данни за наличие на други разходи по кредита, може да се направи извод, че единственият разход за потребителя е предвидената в договора възнаградителна лихва в размер на 50 % и при това положение не става ясно как е формиран ГПР в размер на 63.02 %.

Неясното определяне на ГПР е самостоятелно основание за нищожност на договора, съгласно чл. 22 от ЗПК.

В този смисъл клауза като уговорената от договора за паричен заем, според която се дължи неустойка в размер на 2420,46 лева (при отпуснат кредит в размер на 2000 лева) при неизпълнение на задължението за осигуряване в тридневен срок от датата на усвояване на заемната сума, на обезпечение чрез поръчителство на физическо лице, което отговаря на 4 определени условия, се намира в пряко противоречие с принципите на ЗПК.