Решение № 7 от 15.01.2026, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№7 гр. София, 15.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТО 4-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Костадинка Недкова

Членове:

Николай Марков

Красимир Машев при участието на секретаря Лилия Ст. Златкова като разгледа докладваното от Красимир Машев Касационно търговско дело № 20258002900606 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ЗК „Лев Инс” АД срещу решение № 291/04.11.2024 г., постановено по в. т. д. № 289/2024 г. по описа на Апелативен съд-Варна, I с-в, в частта, в която е уважен предявеният от З. М.

В. срещу ЗК „Лев Инс” АД осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 50000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за причинените ù неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания вследствие на настъпило на 18.12.2018 г. застрахователно събитие (смъртта на нейния син А. М. А. при ПТП), ведно със законната лихва върху главното парично притезание от 10.08.2022 г. до окончателното му заплащане. Като необжалвано въззивното решение е влязло в сила в частта, в която този иск е отхвърлен за разликата над присъденото застрахователно обезщетение в 1 размер на 50000 лв. до сумата от 65000 лв., а първоинстанционното решение като необжалвано над сумата от 65000 лв. до пълния му предявен размер от 150000 лв., както и в частта, в която е отхвърлен предявеният от ЗК „Лев Инс” АД срещу третото лице-негов помагач Агенция „Пътна инфраструктура” обратен иск.

Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно, тъй като то е необосновано – макар и от събраните по делото доказателства да се изяснявало, че ищцата не е изградила емоционална връзка със своя починал при настъпване на процесното ПТП син (през целия му живот тя се е дистанцирала от него, като го е изоставила в най-ранна детска възраст, а грижите за детето са поети от друго семейство), въззивният съд е достигнал до фактическия извод, че въпреки липсата на нормална, пълноценна връзка със сина си, били доказани положени усилия на ищцата да възстанови отношенията си с него в по-зряла възраст. Счита, че при определяне на размера на заместващото обезщетение съобразно критериите за справедливост, уредени в нормата на чл. 52 ЗЗД, решаващият съд не е взел предвид в достатъчна степен действителния интензитет на претърпените неимуществени вреди, като не се е съобразил с тълкувателните разяснения, дадени в ППВС № 4/1968 г., вследствие на което е определил прекомерно висок размер на заместващото обезщетение. Твърди, че приетото за установено съпричиняване на вредоносния резултат от противоправното поведение на загиналия (пътник на задната седалка на процесния лек автомобил без правилно поставен предпазен колан) – при принос от 1/3, не съответства на неговото действително казуално участие в единния, цялостен съпричинителен процес на явленията и обстоятелствата в обективната действителност (неговият принос се ранявал на 90%).

В подадения писмен отговор на касационната жалба ответникът по нея оспорва основателността , като поддържа правно становище, че въззивният съд е обсъдил всички доказателства по делото, вследствие на което е достигнал до правилни фактически и правни изводи. Счита, че законосъобразно – в съответствие със задължителните тълкувателни разяснения, дадени в ППВС № 4/1968 г., е определен размерът на застрахователното обезщетение за причинените на ищцата неимуществени вреди вследствие на настъпилата при процесното ПТП кончина на нейния син.

Признава, че чрез своето противоправно поведение (пътник на задна дясна 2 седалка без поставен предпазен колан) е допринесъл в единния съпричинителен процес на фактите и явленията в обективната действителност за причиняване на невъзстановимия вредоносен резултат, но развива правни доводи, че този принос правилно е определен от въззивния съд – в съотношение 1/3 (за загиналия пътник) към 2/3 (за застрахования делинквент).

Третото лице-помагач на касатора – Агенция „Пътна инфраструктура”, не е подало писмен отговор на касационната жалба, не се явява негов процесуален представител в о. с. з. и не взима правно становище по нея.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на събраните по делото доказателствени средства и заявените касационни основания, съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК приема следното:

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че всички правопораждащи предявеното материално право юридически факти са установени в процеса на доказване, като спорът пред въззивната инстанция се съсредоточава върху обстоятелството дали ищцата притежава активна материална легитимация в настоящото исково производство; дали загиналият при процесното ПТП неин син е допринесъл чрез своето противоправно поведение за настъпване на вредоносния резултат, респ. какъв е неговият принос в този казуален процес, както и дали първоинстанционният съд правилно е приложил критериите за справедливост, уредени в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, при определяне на размера на заместващото обезщетение.

Апелативният съд е изяснил, че следва да се съобразят както критериите за справедливост, предписани в нормата на чл. 52 ЗЗД, така и задължителната практика, а именно тълкувателните разяснения, дадени по т. 2 на ППВС № 4/1968 г., относно понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД – то не е абстрактно, а всякога обусловено от редица конкретни и обективно съществуващи обстоятелства: начинът на извършване на деликта, характерът на увреждането, произтичащите от него физически и психологически последици за увредените лица, възрастта на пострадалия, социалното му положение, които решаващият съд е длъжен не само да посочи, но и да ги прецени в тяхната съвкупност. При прилагане на тези критерии в процесния случай въззивният съд се е ръководил изключително от установените по делото отношения между ищцата и нейния загинал син. Взел е предвид 3 обстоятелството, че по гр. д. № 95/2003г. и гр. д. № 649/2005 г., двете по описа на РС-Попово, А. е бил настанен по реда на ЗЗакД при своята баба, а след нейната смърт през 2005 г. - в семейството на своя по-голям брат О. М. А.

От съвкупния анализ на събраните по делото гласни доказателствени средства (чрез разпит на допуснатите свидетели) и фактическите изводи, до които е достигнала приетата СПЕ, апелативният съд е обосновал правното съждение, че въпреки липсата на нормална, пълноценна връзка със сина си след неговото раждане и отсъствието на загриженост и подкрепа, са налице усилия от страна на ищцата да възстанови отношенията си с А. в по-зрялата му възраст. За това свидетелства посещението на А. в Германия, общуването с новото семейство на майка му, както и реакцията на траур и скръб, които внезапната му загуба са предизвикали у нея. Съобразено е и обстоятелството, че тази реакция е отзвучала в рамките на нормалното за това време, без да остави негативни последици в здравословното и психическото състояние на ищцата и без да повлияе негативно върху социалното ù функциониране. При така приетите за установени правнорелевантни обстоятелства въззивният съд е приел, че в процеса на доказване е установено, че ищцата притежава активна материална легитимация да получи застрахователно обезщетение за причинените неимуществени вреди вследствие кончината на нейния син, изразяващи се в изживени емоционални болки и страдания.

Въззивният съд е изяснил, че при определяне на размера на дължимото застрахователно обезщетения следва да се вземе предвид икономическата конюнктура в страната към момента на произшествието, размера на минималната работна заплата за 2018 г., лимитите на застрахователно покритие по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите (10420000 лв.), макар и те да са само ориентир, но не и самостоятелен критерий при определяне на обезщетението, както и общественото възприемане на справедливостта на всеки отделен етап от развитието на обществото, поради което сумата в размер на 75000 лв. била съобразена както с реално претърпените болки и страдания на ищцата, така и с практиката на касационната инстанция.

Апелативният съд е счел за основателно своевременно наведеното от застрахователя материалноправно възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от противоправното поведение на пострадалия, 4 изразяващо се в неизползването на предпазен колан. Приел е, че от събраните по делото доказателства се установява, че пострадалият Адем е пътувал на задната седалка без поставен предпазен колан, с което е допуснато свободното движение на тялото в купето вследствие на двата последователни челни удара с товарната композиция и причиняването на тежката инерционна черепномозъчна травма, която се явява водеща при настъпването на леталния изход. С ограничаване на свободното движение на тялото напред и назад и рязкото отвеждане/привеждане на главата при двата удара с другото МПС при носенето на обезопасителен колан би се минимализирала или избегнала тежката инерционна травма. Установено е и, че автомобилът, в който пътник е бил загиналият, е бил снабден с предпазни колани на всичките пет седалки, като задните лява и дясна седалки са били снабдени с по един триточков инерционен диагонално-поясен колан за задържане на пътника към седалката.

Липсват данни по делото коланите на задните седалки да са задействани при ПТП. При така приетите за установени факти апелативният съд е достигнал до фактическия извод, че поведението на пострадалия, изразяващо се в неизползване на предпазния колан, е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат, като е счел, че казуалният му принос възлиза на 1/3. Следователно, дължимото от застрахователя обезщетение е намалено с 25000 лв., като предявеният осъдителен иск за заплащане на застрахователно обезщетение за причинените на ищцата неимуществени вреди вследствие кончината на нейния син при настъпването на процесното ПТП е уважен за сумата от 50000 лв. Приел е, че законната лихва върху това застрахователно обезщетение е дължима от момента на предявяване на застрахователната претенция – на 10.08.2022 г.

С определение № 1560/22.05.2025 по т. д. № 606/2025 г. на ВКС, IІ т. о. е допуснато касационно обжалване на решението на Апелативен съд-Варна при специалната процесуална предпоставка, уредена в чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, по материалноправния въпрос: „Как следва да се прилага принципът на справедливост, уреден в чл. 52 ЗЗД, и кои са критериите, които следва да бъдат съобразени при определяне на обезщетението за неимуществени вреди при предявен пряк иск срещу застраховател?”.

Правният отговор на този правен въпрос е разяснен със задължителната практика, намерила израз в ППВС № 4/1968 г. - размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, като това 5 понятие (по смисъла на чл. 52 ЗЗД) не е абстрактно, а то е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. При причиняването на смърт от значение са възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди. От значение са и редица други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди.

Следователно, при определяне на размера на застрахователното обезщетение при причинена смърт на близък – в конкретния случай на пълнолетен син, е необходимо да се отчете начинът на извършването на противоправното деяние, претърпените от неговата майка психически страдания от загубата на близкия родственик, неговата възраст, социалноикономическите условия в страната към момента на настъпване на застрахователното събитие – края на 2018 г., както и нормативно определеният лимит на обезщетението за настъпили неимуществени вреди, виновно причинени от застраховано лице по застраховка „Гражданска отговорност” – в размер на 10,420 млн. лева при причиняване на неимуществени вреди, независимо от броя на пострадалите лица (арг. чл. 492, т. 1 КЗ, в релевантната редакция на тази правна норма).

Разпечатката съдържа 25 от 56 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/050e20bd-ed0a-4a4a-8736-11968468d5d7