Решение № 268 от 02.10.2023, Районен съд - Враца
- Съд
- Районен съд - Враца
- Дело
- Административно наказателно дело 697/2023
- Вид
- Решение № 268
- Подписан
- 02.10.2023
- В сила
- 31.10.2023
- Състав
- Гергана Руменова Петрова
Цитирани разпоредби
- чл.221 ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.222 ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.12 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.27 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.34, ал.1 и ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.34, ал.1 и ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.40 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.43 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.44, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59 ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63, ал.2, т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63д, ал.4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.37 · Закон за правната помощ
- чл.27е · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 268 гр. ****, 02.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ****, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: **** при участието на секретаря **** като разгледа докладваното от **** Административно наказателно дело № 20231420200697 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на ”Изи Асет Мениджмънт“ АД-София против НП № К-0026514/18.08.2020 г. на Директора на РД за областите Монтана, Видин и **** към ГД”КП” при КЗП, с което на горепосоченото дружество за извършено нарушение по чл.5, ал.5 ЗПК на основание чл.45, ал.1 ЗПК е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 3000.00 лв.
В жалбата се поддържа, че обжалваното наказателно постановление е неправилно, незаконосъобразно, издадено в нарушение на материалния закон и при допуснати процесуални нарушения. Иска се неговата отмяна, като се излагат подробни доводи и съображения в тази насока.
Делото е гледано от състав на РС и с решение от 20.02.2023г.по НАХД№ 866/2023г. наказателното постановление е отменено, като е прието, че при издаването му са допуснати съществени процесуални нарушения, без спорът да се разглежда по същество. С решение от 18.07.2023г. по КАНД № 252/2023г. Адм.съд **** е отменил решението на РС **** на основание чл.221 ал.2 и чл.222 ал.2 АПК, поради неправилност, и върнал делото на РС за разглеждане от друг състав.
При новото гледане на делото жалбоподателят поддържа жалбата, така както е подадена.
Ответникът по жалбата - Директор на РД за областите Видин, Монтана и **** към ГД „Контрол на пазара“ към КЗП, със седалище/на РД/ Монтана, в представено по делото писмено становище моли депозираната жалба да бъде оставена без уважение, а обжалваното НП да бъде потвърдено от съда като правилно и законосъобразно.
1
Страните претендират присъждане на направените по делото разноски.
Настоящият състав намира депозираната жалба за процесуално допустима. Подадена е в преклузивния срок, предвиден в чл.59 ал.2 ЗАНН, от лице, имащо право и интерес от обжалване и против акт - наказателно постановление от категорията на обжалваемите.
Разгледана по същество депозираната жалба се явява неоснователна.
Настоящият състав, след като се запозна със събраните по делото доказателства, доводите и съображенията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
На 10.02.20 г. между дружеството-настоящ жалбоподател в качеството му на кредитодател и трето лице потребител-****, е сключен договор за паричен заем №3763834 за сумата от 750 лв. ,която заемополучателят се задължил да върне на 11 двуседмични погасителни вноски, за срок от 22 седмици. На същата дата, съгласно една от предвидените 3 възможни форми на обезпечение на кредита по чл.4 от договора, е сключен и договор за поръчителство между страните. При изпълнение на договора между страните възникнали разногласия, поради което и кредитополучателката подала жалба до КЗП. За преценка основателността на жалбата, служители на КЗП-****-свидетелите Г.С. и Г.Й. започнали проверка. В хода й, от дружеството-жалбоподател са изискани и представени различни документи и становища, в т.ч. и горепосочените договор за кредит, с погасителен план към него, договор за поръчителство и др. При извършената на 15.06.2020г.проверка в офиса на дружеството-жалбоподател в гр.****,ул.**** № 10 служителите на КПЗ изискали от дружеството и бил представен от последното стандартен европейски формуляр /СЕФ/, касаещ преддоговрна информация за потребителски кредит за 2 хил. лв.,платими на 12 месечни вноски.В представения СЕФ дружеството-жалбоподател не било попълнило изцяло задължителна преддоговорна информация съгл.Приложение №2 към чл.5 ал.2 ЗПК.Никъде в представения СЕФ не бил отбелязан размера на разходите за възнаграждение относно предоставено поръчителство,във връзка с възможността на потребителя за представяне на обезпечение на заема чрез „одобрено от заемодателя дружество – поръчител,което предоставя гаранционни сделки.“Резултатите от проверката са обективирани в съставен КП за проверка №К-2700753/15.06.20 г. В хода на проверката са изискани и други документи.
Като краен резултат проверката е приключила със съставяне на АУАН№К0026514/29.07.2020г. за нарушение по чл.5, ал.5 ЗПК, подписан и връчен на упълномощен представител на дружеството-жалбоподател. Във въпросния АУАН подробно са отразени съдържанието и клаузите на сключения договор на 10.02.20 г за кредит от 750.00 лв. и съдържанието на представения СЕФ за потребителски кредит за 2 000.00 лв. Изведени са констатации , че в нарушение на чл.5, ал.5 ЗПК в процесния СЕФ липсва информация за разходите за поръчителство , изрично фигуриращи в договора за поръчителство към договора за паричен заем от 10.02.2020г.
В срока по чл.44, ал.1 ЗАНН, дружеството-жалбоподател депозирало писмени възражения против АУАН с аргументи за липса на нарушение, обосновани със съответни клаузи от договора за кредит,които са били счетени за неоснователни.
Актът е постановен на 20.02.2023г., като е последвало издаването на обжалваното НП, с което при идентично спрямо АУАН словестно и цифрово описание на нарушението, на дружеството е наложена имуществена санкция от 3 000.00 лв., на основание чл.45, ал.1 З П К . Тази фактическа обстановка се потвърждава както от св.показания на лицата констатирали нарушението и съставили АУАН -Г.С. ,Г.Й. и С.А., така и от останалите приложени към преписката писмени доказателства- цитираните договори за кредит и поръчителство, СЕФ, констативни протоколи за проверка, жалба от потребител, възражения и становища на дружеството, пълномощни на лицата, представляващи дружеството, кореспонденция между страните по повод проверката и последващото издаване на АУАН и НП.
При така установеното от фактическа страна, от правна страна се налагат следните изводи:
2
Актът за установяване на административно нарушение е съставен при спазване на предвидена в чл.40 и чл.43 ЗАНН процедура, и съдържа предвидените в чл.42 ЗАНН реквизити. Наказателното постановление е изготвено съгласно изискванията на чл.57, ал.1 ЗАНН и в него не се установяват пороци от външна страна, като описаните нарушения кореспондират изцяло с описанието, направено в АУАН. И АУАН и НП са издадени от компетентни органи, като в тях достатъчно ясно и подробно са описани обстоятелствата, при които е извършено нарушението и начина на констатиране на същото. АУАН и НП са съставени в сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 ЗАНН.
Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са съставени от материално и териториално компетентните за това органи, в предвидената от закона писмена форма. Законовите изисквания за връчването на АУАН и НП на жалбоподателя са спазени.
При съставянето на акта за установяване на административно нарушение и при издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да доведат до опорочаване на санкционната процедура.
Констатираното нарушение и обстоятелствата, при които същите са били извършени, са описани достатъчно пълно и ясно, както вече се изложи, както в акта, така и в наказателното постановление, поради което съдът счита, че правото на защита на дружествотожалбоподател не е било накърнено. Ясно и конкретно са посочени дата и място на извършване на нарушението, както са налице и всички останали реквизити в АУАН съгл.чл.42 ЗААН. Налице са и задължителните реквизити, които трябва да съдържа НП съгл.чл.57 ЗАНН.
Или от събраните по делото гласни и писмени доказателства се установява по един безспорен и категоричен начин факта на извършване на административното нарушение, механизма на осъществяването му и неговото авторство. НП е издадено за извърщено на 15.06.2020г. нарушение от жалбоподателя на чл.5 ал.5 ЗПК, изразяващо се в непосочване и непопълване от негова страна в стандартен европейски формуляр съдържащ преддоговорна информация по ал.2 на чл.5 ЗПК за сключване на договор за заем на всички условия за сключване на договора за кредит и конкретно информация за дължимите разходи за третото предвидено в чл.4 от договора за заем обезпечение , дадено от „одобрено от заемодателя дружество - поръчител, което предоставя гаранционни сделки“. Договорът, сключен с лицето **** на 10.02.2020 г. е цитиран в акта и НП дотолкова ,доколкото проверката на 15.06.2020г. е извършена по повод на нейна жалба, и доколкото в СЕФ към него също липсва подобна информация – за дължимите разходи за третото обезпечение, които обаче са включени в погасителните вноски към него/договора от 10.02.2020г./, и за тях е сключен договор за предоставяне на поръчителство от същата дата – 10.02.2020г.
Чл.5, ал.1 ЗПК въвежда императивно задължение за кредитора/кредитния посредник преди сключване на съответния договор за потребителски кредит да предостави задължителна преддоговорна информация за сравняване на различните предложения и за вземане на информирано решение за сключване на бъдещия договор. Съгласно чл.5, ал.2, вр.ал.4, ал.5 и ал.6 ЗПК, тази задължителна предварителна информация се предоставя във формата на стандартен европейски формуляр /СЕФ/, съгласно приложение №2 към чл.5 от закона, на хартиен или друг траен носител, на български език, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на информацията и на общите условия се предоставят с еднакъв по 3 вид, формат и размер шрифт.Неспазването на всяко от горепосочените нормативни изисквания е инкриминирано като административно нарушение в чл.45, ал.1 ЗПК, който в конкретния случай е и правното основание за ангажиране отговорнността на дружествотожалбоподател, съгласно обжалваното НП.
Установената фактическа обстановка не е спорна между страните.
Доводите в жалбата за неправилно приложение на материалния закон настоящият състав намира за неоснователни. Безспорно е,ч е в предлаганите СЕФ дружеството жалбоподател не е посочило цялата дължима преддоговорна информация, касаеща сключването на договорите за заем,конкретно относно дължимите разноски при избиране на третия вид обезпечение,предвиден в договорите за кредит,което пречи на потребителите да сравнят различните предложения и вземат информирано решение кое от тях да изберат.
Въпросът за субективната страна на нарушенията не следва да бъде обсъждан, тъй като отговорността на юридическото лице е обективна и безвиновна. От това следва и изводът, че при реализирането й не следва да се анализира липсата, респективно наличието на вина у представляващия дружеството или у други лица, свързани с осъществяване на дейността му, нито да се определя нейната форма.
В случая не се констатират основания за приложение на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, тъй като установеното нарушение, както и обстоятелствата при извършване на същото не разкриват по-ниска степен на обществена опасност от обичайната. По дефиниция нарушенията са формални и макар закона да не изисква настъпване на вредни последици като съставомерен резултат, такива фактически са налице - засягане правата на неограничен брой потребители, в частност правото им да получат дължимата преддоговорна информация за предлагания продукт. В случая, следва да се отчете, че се касае до субект, осъществяващ търговска дейност, което изисква не само стриктно изпълнение на задълженията по установения държавен ред, но и полагане на дължимата грижа по отношение на лоялните отношения с клиентите. При тези съображения съдът не може да приеме, че нарушението е „маловажно” по смисъла на чл.28 ЗАНН.
Наложената за нарушение по чл.5 ал.5 от ЗПК имуществена санкция, предвидена в разпоредбата на чл.45 ал.1 е в минимален размер, и поради това отпада необходимостта да се обсъжда въпроса за индивидуализация на наказанието, чийто наложен от наказващия орган минимален размер от 3000/три хиляди/ лева съдът приема за справедлив, съобразен с разпоредбата на чл.27 от ЗАНН, съответен на извършеното нарушение ,и от естество да съдейства за постигане целите на наказанието, визирани в чл.12 от ЗАНН.
С оглед изложеното, съдебният състав намира жалбата за неоснователна, и като такава следва да бъде оставена без уважение, а на основание чл.63, ал.2, т.5 ЗАНН атакуваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.
Разпечатката съдържа 34 от 42 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/050e11f5-5862-4f9a-b7c6-3bfc597a65e2