Решение № 127 от 22.07.2024, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 127 гр. Варна, 22.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Диана В. Джамбазова

Членове:

Росица Сл. Станчева

Юлия Р. Бажлекова при участието на секретаря Юлия П. Калчева като разгледа докладваното от Росица Сл. Станчева Въззивно гражданско дело № 20243000500213 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК, образувано по жалба на Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество /КОНПИ/, чрез процесуален представител главен инспектор П. О. против решение № 86/26.03.2024г. по гр.д. № 710/2022г. на ОС – Добрич, с което са отхвърлени предявените от въззивника против И. И. А., ЕГН ********** искове с правно основание чл.153 ЗОНПИ за отнемане в полза на държавата на имущество на стойност 6 500 лева, съставляващо л.а. „БМВ – Х 5“ с рег. № * и л.а. „Смарт – МЦ 01“ с рег. № *.

Наведените в жалбата оплаквания са за неправилност и необоснованост на обжалвания съдебен акт, постановен в противоречие с материалния закон и при неправилно приложение на ТР № 4/2021г. на ОСГК на ВКС. Оспорва се извода на съда за липса на изискуемото се несъответствие от 150 000 лева с доводи за неправилно извършен анализ на направените през проверявания период разходи и реализирани приходи. Излагат се подробни аргументи по съществото на спора и по приложението на закона, в частност как следва да бъде направен извода за наличие на несъответствие и по тълкуването на понятията „доходи“, „разходи“, „нетен доход“ и несъответствие по §1, т.3 от ДР на ЗОНПИ. Отправеното до настоящата инстанция искане е за отмяна на съдебния акт и уважаване на предявените искове.

В срока по чл.263 ГПК е постъпил писмен отговор от ответната страна – въззиваемия И. И. А., с който оспорва жалбата като неоснователна.

1

В с.з. въззивната жалба се поддържа.

За да се произнесе по съществото на спора, съобразно наведените в жалбата оплаквания, становищата на страните, ангажираните по делото доказателства и приложимия закон, настоящият състав на АпС – Варна съобрази следното:

Исковото производство е образувано по предявени от КОНПИ първоначално против И. И. А. и К. С. Д. искове с правно основание чл.153 ЗПКОНПИ /ЗОНПИ, ред. ДВ бр.84/2023г./.

В подаденото въз основа на Решение № 3046/12.10.2022г. на КПКОНПИ /сегашно наименование КОНПИ/ мотивирано искане до съда, уточнено с молба от 10.11.2022г., са изложени твърдения, че по повод уведомление на Районна прокуратура – Добрич с рег.№ УВКПКОНПИ-605/30.03.2021г. на РП – Добрич за привличането на И. И. А. като обвиняем за извършено от него престъпление по чл.231а, ал.2, т.1 и т.2 НК, попадащо в обхвата на чл.108, ал.1, т.11 ЗПКОНПИ, Комисията е образувала проверка за установяване на значително несъответствие в имуществото на лицето, с проверяван период 01.04.2011г. – 01.04.2021г. Твърди се, че в хода на същата е установено придобиването на имущество от страна на проверяваното лице и съжителстваща с него К. С. Д., несъответно на реализирания от тях доход, като несъответствието е значително по см. на §1, т.3 ДР на ЗПКОНПИ и за придобиването на което не е установен законен източник. Наведени са фактически твърдения относно притежаваното имущество в началото на проверявания период, извършените от ответниците придобивни и разпоредителни сделки, проследено е движението на банковите им сметки, получени суми чрез преводи от трети лица, данъчна и осигурителна информация, задгранични пътувания. Наведени са подробни твърдения за кои от придобиванията, съответно вноски и получени суми се приема, че е налице признат законен доход, респ. трансформация на имущество. Въз основа на направения в искането икономически анализ относно придобитото имущество, признати доходи и направените обичайни и извънредни разходи се твърди, че е налице несъответствие между нетния доход и имущество, което несъответствие за целия проверяван период е в размер на 209 600.57 лева значително по см. на чл.107, ал.2 вр. §1, т.3 от ЗПКОНПИ /ЗОНПИ/ и съставляващо основание за отнемане на незаконно придобитото от ответниците имущество. С оглед на тези твърдения е отправено искането за отнемане в полза на Държавата от всеки един от тях на подробно посочени парични суми, съставляващи направени вноски по банкови сметки и равностойност на придобити от ответниците и отчуждени през проверявания период подробно индивидуализирани недвижими имоти и МПС, както и за отнемане от И. А. на две МПС – л.а „БМВ – Х5“ с рег. № * и л.а. „Смарт – МЦ 01“*.

След направен частичен отказ по чл.233 ГПК, съгласно молба от 15.11.2023г. и протоколно определение за прекратяване от 04.12.2023г., 2 предмет на искането за отнемане, по което е постановено и обжалваното решение е единствено искането за отнемане на придобитите от И. А. и описани по-горе два леки автомобила на обща стойност 6 500 лева.

С подадения в срока по чл.131 ГПК писмен отговор исковете са оспорени като неоснователни. Твърди се, че към края на проверявания период не притежават имущество, което да обоснове значително несъответствие по см. на §1, т.3 ДР на ЗПКОНПИ, както и че всичко придобито е със законни доходи.

Към настоящия момент не е спорно между страните, а това е установено и от доказателствения материал, че по повод постъпило уведомление от Районна прокуратура – Добрич с рег.№ УВКПКОНПИ-605/30.03.2021г за повдигнати по ДП № 714/2019г. обвинения срещу И. И. А. за извършено от него престъпление по чл.231а, ал.2, т.1 и т.2 НК /принуда, придружена със заплаха за убийство и причиняване на лека телесна повреда/, с Протокол № ТД 04 ВА/УВ-4509/01.04.2021г. Комисията е образувала проверка по чл.107 ЗОНПИ. Периодът на проверката е 01.04.2011г. – 01.04.2021г., съответен и на предвидения 10-годишен период по см. на чл.112, ал.3 ЗОНПИ, а престъплението, за което е повдигнатото обвинение попада в приложното поле на чл.108, ал.1, т.11 ЗОНПИ. В хода на същата е извършено обследване на имущественото състояние /придобито имущество, получени парични средства, банкова и осигурителна информация, направени разходи/ както на проверявания И. А., така и на съжителстващата с него К. Д., общите им малолетни деца, както и контролирани от него търговски дружества. Въз основа на изготвения при проверката доклад на директора на съответната ТД на КОНПИ с решение № 2813/20.07.2022г. Комисията е образувала производство за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, като след изпълнение на процедурата по чл.136 и сл. ЗОНПИ е взето и решението за предявяване на настоящите искове.

Основните спорни въпроси пред настоящата инстанция са относно това налице ли е изискуемото се от приложимия закон несъответствие по см. на §1, т.3 от ДР на ЗОНПИ, обуславящо възникването на правото на държавата чрез КОНПИ да иска отнемане на придобитото от въззиваемия имущество, за което не е доказан законен източник на средствата и в тази връзка дали необходима предпоставка за това право е наличното имущество в края на проверявания период да е на стойност над 150 000 лева, как следва да бъде направен извода за несъответствие и в частност дали следва да бъде взето предвид само наличното в края на проверявания период имущество или всичкото имущество, придобито от проверяваното лице и свързаните с него лица за целия проверяван период.

Отговорът на въпроса как следва да бъде направен извода за несъответствие се извежда от задължителните постановки на постановеното решение по тълкувателно дело № 4/2021г. на ОСГК на ВКС и разпоредбите на §1, т.3 вр. §1, т.2, т.4 и т.9 от ДР на ЗОНПИ. Съгласно приетото в посочения 3 тълкувателен акт на отнемане подлежи само налично имущество, разглеждано като актив. Получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, както и получените при отчуждаването му суми, в случай че всички те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период, не представляват „имущество“ по смисъла на §1, т.4 от ДР на ЗОНПИ и същите не участват при определяне размера на несъответствието съобразно нормата на §1, т.3 от ДР на ЗОНПИ.

По тези съображения придобитото, но отчуждено имущество, както и преминалите през патримониума на проверяваното лице парични средства, които не са налични в края на проверявания период, не следва да участват при направата на извода за несъответствие, т.е. при формирането стойността на нетния доход, включвайки ги като направен разход, и в съпоставката му с наличното към края на периода имущество.

Съдът не споделя доводите, че стойността на наличното в края на периода имущество е неотносима към изисквания праг за несъответствие от 150 000 лева. В съдебната практика, както и в цитираното ТР, непротиворечиво се приема, че при преценката за това налице ли е несъответствие по см. на §1, т.3 от ДР на ЗОНПИ на първо място следва да бъде направен извод за наличното в края на проверявания период имущество, определено съобразно дадените с тълкувателния акт разрешения и само ако между наличното в края на периода имущество и имуществото, притежавано в началото на проверявания период е налице превишение в размер над 150 000 лева, то при отчитане на доказаните законни доходи и направените обичайни и извънредни разходи за целия проверяван период може да се направи предположение, че наличното имущество в края на периода е незаконно придобито. В мотивите на ТР това е обосновано с аргумента, че целта на закона е да отнеме в полза на държавата незаконно придобитото от проверяваното лице имущество като се ограничат възможностите за незаконно обогатяване чрез придобиване на имущество и разпореждане с него. Такова обогатяване обаче е налице само в случаите, когато между притежаваното от лицето имущество в началото на проверявания период и в края на проверявания период е налице необосновано превишение, при което имуществото се е увеличило в края на проверявания период. В случаите, когато няма такова увеличаване или е налице съответно намаляване на имуществото в края на проверявания период, то не е налице обогатяване, т.е. липсва имущество, което да подлежи на отнемане.

Съдът приема, че само когато превишението на наличното в края на периода имущество спрямо притежаваното такова в началото на проверявания период е над 150 000 лева може да се стигне до изчисление, при което несъответствието да отговаря на изискването на §1, т.3, доколкото по см. на §1, т.8 вр. т.2 ДР на ЗОНПИ нетният доход съставлява имуществено благо, с което се увеличава патримониума на лицето, след приспадане на разходите, 4 извършени за придобиване на това благо. В хипотеза на отрицателна величина на нетния доход, изчислен по правилото на §1, т.8 ще означава, че лицето въобще не е разполагало с парични средства с установен законен източник, с които да придобива каквото и да било имущество, поради което при изчисленията дали е налице превишение нетният доход не би следвало да се прибавя към стойността на имуществото /тъй като при формулата по §1, т.3 „нетен доход минус имущество“ при отрицателно число на нетния доход двете суми ще трябва да се сумират/.

Действително законът не поставя ограничение относно стойността на отнетото имущество при уважаване на иска, която може да е и по-ниска от 150 000 лева. Това е така, защото е възможно не всичкото притежавано в края на проверявания период имущество да подлежи на отнемане /напр. при доказан произход на средствата, с които е придобито или погасени по давност права на Комисията/. Подобни хипотези обаче не дерогират изискването придобитото и налично в края на проверявания период имущество да е на общо стойност над 150 000 лева, за да може да се обоснове извод за превишение в изискуемия се от закона размер на несъответствие.

С оглед на така изложеното, въз основа на наведените от КОНПИ твърдения и ангажираните по делото доказателства, съдът приема за установено, че в началото на проверявания период въззиваемият и съжителстващата с него К. Д. са притежавали имущество на обща стойност 124.99 лева, включващо сумата от 14.99 лева, налична по банкова сметка в „П. и. б.“ АД с титуляр К. Д. и стойността на дружествените дялове на И. А. в качеството му на едноличен собственик на капитала на „Чънаар“ ЕООД /100 лева/ и „Заложна къща Албена“ ЕООД /10 лева/.