Решение № 2 от 04.01.2023, Районен съд - Разлог

РЕШЕНИЕ

№2 гр. Разлог, 04.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ в публично заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Искра К. Трендафилова при участието на секретаря Я. Г. Й., в присъствието на прокурора, разгледа докладваното от Искра К. Трендафилова, Адм. наказателно дело № 20221240200013 по описа за 2022 година

Настоящето производство е образувано по жалба на ДП"УСЯ" /ДПУСЯ/, седалище в г.С., р.

„С.“, у.„К.А.I“№12, представлявано от ИД инж. Ц.М.Б., против НП №НЯСС-223/14.10.2021 г. на Председателя на ДАМТН, с което на жалбоподателя е наложена имуществена санкция от 1`000. 00 лв., във вр. с адм. нарушение по 190а, ал.2, вр. с чл.138а, ал.3, т.5 от ЗВ.

С жалбата се застъпва, че обжалваното НП е незаконосъобразно, тъй като е издадено при допуснати нарушения на процесуалните правила регламентирани в ЗАНН, в това число и нарушение на сроковете по чл.34 от същият нормативен акт. Алтернативно се застъпва становището, че деянието е маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН и са иска отмяната на НП.

Председателят на ДАМТН - редовно призован, не се явява в откритото съдебно заседание. В писмено становище чрез процесуален представител, оспорва жалбата като неоснователна.

РП-Б., ТО-Р. - надлежно призована, не ангажира представител по делото и становище по жалбата.

Районният съд след като съобрази доводите на страните, събраният по делото доказателствен материал и закона, установи следното:

Жалбата е подадена от санкционираното с НП лице и в срока по ЗАНН, поради което същата е процесуално допустима.

От събраните по делото доказателства, съдът установи следната ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:

От приложения договор за дарение на недвижим имот от 15.04.2020 г. се установи, че между О.Р. и държавата представлявана от областният управител на О.Б. е сключен договор за дарение на поземлен имот - общинска собственост, находящ се в с.Г., о.Р., м.„Б.б.“ с цел прехвърляне право на собственост върху язовир „Б.б.“ (Б.б.15). Във връзка с последното е съставен акт за публична държавна собственост №3776 от 09.07.2020 г. за същия имот и находящият се в него язовир, след което на основание чл.139а, ал.6, вр. с чл.196, ал.3, вр. с чл.139д от ЗВ, на ДПУСЯ е предоставено упражняването на правата и задълженията на собственика по отношение стопанисването на язовирната стена и съоръженията към нея.

На 14.07.2020 г. в изпълнение на Заповед №ОА-РР-127/17.06.2020 г. на областният управител на Б.о. е извършена проверка относно стопанисване на язовира от лицата: К.К.

(гл. експерт при АКРРДС/, И.М. /инспектор към ГД НЯСС към ДАМТН/, В.Я. /инспектор 1 при РДПБЗН-Б./, Л.Б. /инспектор при БДЗБР/, Х.Т. /служител при ДПУСЯ/и И.Ш. служител при О.Р./. В хода на тази проверка и след посещение и обход на място е констатирано от съответните длъжностни лица, че има налична храстовидна и дървесна растителност по въздушния откос, която следва да се премахне от жалбоподателя. Тези предписания са били материализирани в нарочен Констативен протокол от 14.07.2020 г. /л.14 и л.37 от делото/. С Протокола на ДПУСЯ е определен и срок за изпълнението на предписанията до 16.11.2020 г. За страните не е спорно, че този протокол е изпратен и предоставен своевременно за сведение и изпълнение на жалбоподателя. След изтичането на този срок и за да се провери дали предписанията са изпълнени от страна на жалбоподателя, свидетелите М.И. и Л.Т. служители при РО НЯСС "ЮЗБ."/, са извършили нова проверка на 17.02.2021 г., в изпълнение на чл.190, ал.4, т.2 от ЗВ. Свидетелите посетили язовир "Б.б.1" (Б.б.15) на място, извършили обход и оглед на язовирната стена, на съоръженията към нея и преглед на предоставената документация за експлоатация на язовира, като установили отново наличие на храстовидна и дървесна растителност по въздушния откос, която възпрепятствала своевременното откриване на неизправности по язовирната стена. Проверяващите органи приели, че не са изпълнени дадените предписания с Протокол от 14.07.2020 г. в указания срок до 16.11.2020 г. С бездействието си ДПУСЯ е застрашила сигурността на язовирната стена, тъй като наличието на дървесина и храстовидна растителност по въздушния откос, създава предпоставки за нарушаване на повърхността, еднородността на насипа и възпрепятства достъпа до въздушния откос, извършване на визуален оглед, като се създават и предпоставки за възникване на филтрация през тялото на язовирната стена, което води до разрушаването й. Тези констатации на проверяващите лица са отразени в нарочен Протокол от 17.02.2021 г. /л.16 и л.35 от делото/. Описаното деяние е квалифицирано като неизпълнение на предписания по чл.138а, ал.3, т.5 от ЗВ, което е прието за адм. нарушение по чл.190а, ал.2 от същият Закон и за последното, св. Т., в присъствието на св. И. и И., е съставил срещу жалбоподателя АУАН №01-014/10.05.2021 г. Преди съставянето на акта, на жалбоподателя е изпратена нарочна покана за явяване в тази процедура /л.31/, връчена на процесното дружество чрез известие за доставяне на 27.04.2021 г. След съставянето му, акта е връчен на датата на съставянето му на упълномощено от жалбоподателя лице.

Въз основа на АУАН, на 14.10.2021 г., Председателя на ДАМТН е издал срещу жалбоподателя обжалваното НП №НЯСС-223, с което за неизпълнените от него предписания за язовир "Б.б.1" (Б.б.15) по чл.138а, ал.3, т.5 от ЗВ, на основание чл.200, ал.1, т.39, вр. с чл.190а, ал.2 от същият закон, му е наложил имуществена санкция от 1`000. 00 лв.

НП е връчено /л.25 чрез известие за доставяне на жалбоподателя на 08.12.2021 г. и в законният срок срещу него е депозирана и разглежданата по делото жалба.

При разпита на свидетелите М.И. (свидетел при съставяне на акта и при констатиране на нарушението) и Л.Т. (актосъставител), същите установяват, че лично са посетили язовир „Б.Б.1“, находящ се в с.Г., о.Р. и извършили процесната проверка през м.02.2021 г. На място установили, че по въздушния откос язовирната стена има наличие на дървесна и храстовидна растителност, което било неизпълнение на дадени такива предписания на жалбоподателя при предходна проверка за състоянието и стопанисването на същият язовир и съоръженията към него. За това неизпълнение на дадените предписания, на жалбоподателя е издаден от св. Т. процесният АУАН, в присъствието на св. И. и св. И., след което акта бил надлежно връчен. Св. Т. допълва, че протокола от предходната проверка, с който са дадени на жалбоподателя неизпълнените от него предписания към м.07.2020 г., е изпратен и надлежно връчен на процесното дружество. Свидетелят Т. сочи също така, че язовир "Б.б.1" е класифициран като такъв от първа и висока степен на потенциална опасност от Комисията по проверката.

При тези установени фактически дадености в разгледаният казус, съдът счита, че законосъобразно е ангажирана имуществената отговорност на жалбоподателя за нарушение по чл.190а, ал.2, вр. с чл.138а, ал.3, т.5 от ЗВ.

2

НП и за страните не е спорно, че е издадено от компетентен за това орган по смисъла на чл.201, ал.12 от ЗВ.

НП и АУАН съдържат всички задължителни реквизити за такива документи по чл.57 и респ. чл.42 от ЗАНН, както следва: дата и място на съставяне на акта, дата и място на извършване на твърдяното нарушение, описание на нарушението /бездействие/, правна квалификация на нарушението и посочване на доказателства, които го обосновават. В тази връзка съдът констатира, че в НП и АУАН коректно и безпротиворечиво е посочено, че процесното нарушение чрез бездействие /неизпълнение на дадени предписания в срок/ е констатирано при проверка на 17.02.2021 г., но то е започнало след изтичането на срока за изпълнение на предписанията, а именно на 17.11.2021 г. В такава хипотеза датата на установяване нарушението, не е изтичането на срока за изпълнение на предписанията, както неоснователно навежда жалбоподателя в жалбата си, а именно датата процесната проверка и констатацията на нарушението, поради което и в казуса при издаването на АУАН е спазена нормата на чл.34, ал.1 от ЗАНН. От своя страна, издаването на НП на 14.10.2021 г., е именно в 6-месечният срок след издаването на АУАН и несъмнено е спазена и нормата на чл.34, ал.3 от ЗАНН, поради което и тези възражения на жалбоподателя се явяват неоснователни.

Неоснователно е и възражението на защитата за неспазване на нормата на чл.40, ал.3 от ЗАНН, защото АУАН не е съставен при липса на свидетели, а от св. Л.Т. и в присъствието на още двама такива, от които св. И. и св. И., като последната е участвала лично при извършената на място проверка на 17.02.2021 г., с която е констатирано процесното нарушение на жалбоподателя.

Предвид изложеното и след като страните не спорят, че и АУАН и НП са надлежно връчени на жалбоподателят и това също се установи в процеса, съдът констатира, че обжалваното НП е процесуално законосъобразно и всички възражения на жалбоподателя в обратна насока са неоснователни.

Отделно от горното съдът констатира, че с всички събрани и цитирани по-горе писмени и гласни доказателства по делото се установи по несъмнен и категоричен начин, че жалбоподателят е извършил вмененото му адм. нарушение по чл.190а, ал.2, вр. с чл.138а, ал.3, т.5 от ЗВ.

На основание чл.139а, ал.6, във вр. с чл.196, ал.3, вр. с чл.139д от ЗВ, за страните е безспорно, че на процесното държавно предприятие-жалбоподател по закон е възложено да изпълнява задълженията и да упражнява правата на собственик на язовирите и съоръженията към нея в това число и по отношение на процесният язовир "Б.б.“, който се намира в землището на с.Г., О.Р..

С разпита на свидетелите И. и Т. и представеният по делото Констативен протокол от 14.07.2020 г. на Комисия, назначена с нарочна Заповед областният управител на Б.о., се установи също по категоричен и безспорен начин, че въпросната комисия е посетила язовир "Б.б.1" (Б.б.15) на място и констатирала лошо стопанисване на същият, като заварила наличие на храстовидна и дървесна растителност по въздушният откос на язовира, заради което дала предписания на жалбоподателя за премахването им в срок до 16.11.2020 г.

Страните не спорят, че тези предписания с въпросният протокол са изпратени и сведени до знанието на жалбоподателя своевременно, но не са били изпълнени в срока до 16.11.2020 г. и това е констатирано на място и към 17.02.2021 г., т. е. близо 3 месеца по-късно, от друга нарочна комисия, с участието на свидетелите И. и Т.. Тези дадени от компетентните органи, но неизпълнени в срок предписания по съществото си несъмнено са такива по чл.138а, ал.3, т.5 от ЗВ, защото са дадени на практика на лице стопанисващо от името на собственика процесният язовир, а тяхното изпълнение е щяло да обезпечи именно привеждане в готовност за безопасна експлоатация на язовир "Б.б.1" (Б.Б.15) и съоръженията към него, в нормални, екстремни и аварийни условия на работа, в т.ч. за извършването на ремонти и други технически дейности за привеждането на язовирната стена и съоръженията към нея в изправно техническо състояние, като за целта е и определен срок за изпълнение на тези 3 предписания- до 16.11.2020 г. /В тази връзка съдът отчете, че в процесният АУАН изрично е записано от проверяващите лица, че наличието на дървесна и храстовидна растителност по въздушният откос на процесният язовир, застрашава сигурността на язовирната му стена, състава предпоставки за нарушаване на повърхността на насипа, възпрепятства визуален оглед на язовира и своевременно откриване на неизправности, което на свой ред предпоставя филтрации през тялото на язовирната стена, което би довело до нейното разрушаване. /Законодателят в нормата на чл.190а, ал.2 от ЗВ е въвел изрично задължение и правило към стопанисващите и респ. собственици на язовири - да изпълняват предписанията по ал.1, т.3 и по чл.138а, ал.3, т.5 от същият Закон, каквото задължение се доказа, че не е изпълнено от жалбоподателя в конкретният казус и именно с това е реализирал вмененото му нарушение с обжалваното НП.

Касае се за нарушение извършено от юридически субект, който не е ФЛ и неговата отговорност в казуса е обективна и безвиновна такава.

След като правилно е квалифицирал процесното нарушение като такова, основание чл.200, ал.1, т.39 от ЗВ, санкционният орган е наложил на жалбоподателя имуществена санкция от 1`000. 00 лв., която е минимума, предвиден от законодателя за този вид санкция и за нарушение като процесното, поради което съдът не счита, че това санкциониране е в нарушение на чл.27 от ЗАНН.