Присъда № 5 от 03.04.2025, Апелативен съд - Варна

МОТИВИ към ПРИСЪДА № 5/03.04.2025г. по ВНОХД №57/2025г. на ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД

С присъда № 1/14.01.2025г., постановена по НОХД № 151/2024г. ОС Разград признал подс.С. Й. Т. з а ВИНОВЕН в това, че 05.05.2017г. в гр.Разград, в недвижим имот, находящ се на ул. „Георги Бенковски“ № 6, държал три археологически обекта по смисъла на чл.146 ал. 1 от Закона за културното наследство (ЗКН) представляващи археологически движими културни ценности, неидентифицирани и регистрирани по съответния ред - по Глава VI “Опазване на движимото културно наследство“, Раздел II „Идентификация и регистрация“ от ЗКН и Наредба № Н-3 от 03.12.2009г. за реда за извършване на идентификация и за водене на Регистъра на движими културни ценности, издадена от министъра на културата на основание чл. 107 от ЗКН (отменена на 02.03.2021г., действаща към 05.05.2017г.), като обектите били както следва:

1 (един) брой монета, бронзова, римска провинциална на император Септимий Север (193-211), отсечена в монетарницата на Марцианопол с реверсен тип „Император прав наляво“ на стойност 30.00 (тридесет) лева;

1 (един) брой монета, бронзова, римска провинциална на император Каракала (198217), отсечена в монетарницата на Марцианопол с реверсен тип „Тюхе права насреща“ на стойност 30.00 (тридесет) лева и 1 (един) брой монета, бронзова, римска провинциална на император Елагабал (218- 222), отсечена в монетарницата на Никополис ад Иструм с реверсен тип „Орел между две военни знамена“ на стойност 30.00 (тридесет) лева, всички на обща стойност 90.00 (деветдесет) лева, поради което и на основание чл.278 ал.6 и чл.55 от НК му наложил наказание "ПРОБАЦИЯ":

-Задължителна регистрация по настоящ адрес с явяване за подпис пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице - два пъти седмично за срок от СЕДЕМ МЕСЕЦА;

-Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от СЕДЕМ МЕСЕЦА.

На основание чл.55 ал.3 от НК, съдът НЕ НАЛОЖИЛ кумулативно предвиденото в чл.278 ал. 6 от НК наказание глоба.

Произнесъл се по ВД и разноските по делото.

Срещу постановената присъда в законовия срок за обжалване постъпила въззивна жалба от защитник на подс.Т., в която се изразява недоволство от осъждането на подсъдимия за престъплението по чл.278 ал.6 НК, като се твърди липсата на категорични и недвусмислени доказателства за неговата вина и се иска отмяна на присъдата и постановяването на нова, с която да бъде оправдан.

1

Представителят на АП-Варна намира жалбата за неоснователна с посочване на конкретни съображения.

Защитата на подс.Т. в лицето на адв.В. и адв.Х. поддържат жалбата на основанията, посочени в допълнително постъпилото обемно изложение.

Излагат съображения.

В рамките на въззивното производство Апелативният съд на основание чл.314 ал.1 НПК извърши изцяло проверка правилността на обжалвания съдебен акт, и като взе предвид оплакванията направени в жалбата, становищата на страните, а също и събраните по делото доказателства, отмени присъдата и постанови оправдателна такава на база на установеното от фактическа страна:

През 2016г. в Сектор „Трафик на културни ценности“ към Отдел „Трансгранична организирана престъпност“ при ГД БОП на МВР бил получен сигнал за организирана престъпна група, чиито лидери били братята Мирослав и Николай Н.и от гр.Разград, които изкупували културно исторически ценности от иманяри в цяла североизточна България.

В рамките на извършените процесуални действия по образуваното дело в СП дело за ОПГ и престъпления по чл.278 от НК били извършени множество процесуално-следствени действия, сред които и претърсване и изземване на 05.05.2017г. в имот, където бил адресно регистриран подс.Т. гр.Разград, ул. „Георги Бенковски“ № 6, на който адрес към тогавашния момент той съхранявал в метална каса притежаваните от него огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях.

На посоченият адрес в гр.Разград, ул.„Георги Бенковски“ № 6 живеела лелята на обвиняемия - А.С. Е. (починала на 20.01.2018г.). Къщата била на два етажа. За всеки етаж имало отделен вход, като нямало връзка между двата етажа. От единия вход се влизало за единия етаж, от другия – за другия.

Собствеността на имота била на дъщеря й, която била и първа братовчедка на подс.Т. - св.М..

Подс.Т. бил регистриран на този адрес, защото тогава нямал собствено жилище, а нуждите, произтичащи от задължението му да съхранява огнестрелните си оръжия, го принудили да се обърне за помощ към роднините си, които се съгласили той да се регистрира на този адрес и да разположи касата с оръжията там. Това била голяма каса за пушки, която стояла на приземието след входната врата. Подс.Т. нямал достъп до къщата и всеки път, когато имал нужда да добие достъп до касата се обаждал за съдействия (отваряне) на някого от роднините си, които имали достъп (А. Е. или св.М.).

Извършеното на 05.05.2017г. на адреса претърсване и изземване било сторено в присъствието на подс.Т., починалата му леля А. Е. и поемните лица - свидетелите С.С. и Й.П.. Първоначално нямало достъп до имота, а по-късно такъв бил осигурен от А. Е..

При извършеното претърсване, в малка метална бяла каса (неукрепена), 2 с размери около 25 см. х 18 см. х 20 см. намираща се под леглото в спалнята, били намерени и иззети три броя монети с кръгла форма от жълтеникав метал, изглеждащи като старинни. Касата се отваряла с ключ, който бил осигурен от А. Е..

За намерените и иззети предмети подс.Т. посочил собственоръчно в съставения протокол следното: „Монетите не са мои. Те са на племенника ми, който работи дълги години в Гърция и ги е закупил от там“.

Малката подвижна каса, в която били намерени трите монети, била донесена от Гърция от св.М. и св.М. от времето, когато работили. Те я предоставили на А. Е., за да държи в нея документи и ценности.

По време на претърсването А. Е. се обадила на внука си – св.М. (син на св.М.) да дойде в къщата, за да отвори едно куфарче, което било заключено с код. Той се отзовал, отключил с код куфарчето, в него не било открито нищо и си тръгнал. Възприел полуцейските служители, извършващи ПСД, както и поемните лица и подс.Т.. Впечатлен бил от уплахата на баба си.

На същият ден било извършено претърсване и изземване и от друг адрес, ползван от подс.Т. - гр.Разград ул.„Г.С.Раковски“, бл.14, вх.Б, ет.2, ап.11.

Там била намерена и иззета старинна дървена пушка с метална корозирала цев, ведно с щик с метална кания, увити в бяла мантия с червена декорация.

По делото били извършени следните експертизи:

1/Нумизматичнта и археологическа експертиза установила, че иконографските, стилови и технологични характеристики на предоставените за експертиза три монети, както и тяхната датировка, ги конституират като движими културни ценности по смисъла на чл. 7, ал. 1 и 3, чл. 52 и чл. 53, т. 1 от ЗКН. Съгласно разпоредбите на ЗКН, описаните в експертизата движими културни ценности представляват археологически обекти по смисъла на чл.146 ал.1 от ЗКН: „движими материални следи от човешка дейност от минали епохи, намиращи се в земните пластове. Предоставените за експертиза монети са автентични, което е посочено поотделно в техните описания, а то е следното: Първата монета е бронзова, римска провинциална на император Септимий Север (193-211), отсечена в монетарницата на Марцианопол е реверсен тип „Император прав наляво“, автентична, почистена, добре запазена, представлява движима археологическа културна ценност по смисъла на чл.7 ал.1 и чл.53 т.1 ЗКН, като според вещите лица стойността и е 30 лева.

Втората монета също е бронзова, римска провинциална на император Каракала (198-217), отсечена в монетарницата на Марцианопол с реверсен тип ,,Тюхе права насреща“, автентична, почистена, добре запазена, представлява движима археологическа културна ценност по смисъла на чл.7 ал.1 и чл.53 т.1 ЗКН, като според вещите лица и нейната стойност е 30 лева. И третата монета е бронзова, римска провинциална на император Елагабал (218-222), отсечена в монетарницата на Никополис ад Иструм с реверсен тип ,,Орел между две военни знамена“, автентична, почистена, добре запазена, представляваща също движима археологическа културна ценност по смисъла на чл.7 ал.1 и 3 чл.53 т.1 ЗКН, като според вещите лица и тя е на стойност 30 лева. Както е посочено в описанието на монетите, при всички тях е извършено химическо почистване, при което е отстранен слоят с корозионни продукти, следствие на което по повърхността им са се образували ямички. Датировката им е края на II в. - първата четвърт на III в. Всички монети, обект на настоящата експертиза, са емисии на двете големи монетарници в провинция Долна Мизия - Марцианопол и Никополис ад Иструм. Техните емисии са много характерни за монетната циркулация през разглеждания период в римските провинции Долна Мизия и Тракия.

Монети от този тип и с такава датировка са често откривани по време на археологически разкопки на различни обекти в днешните български земи.

Поради липсата на всякакви данни за тяхното местонамиране, те не могат да бъдат свързани с конкретен недвижим археологически обект.

Т.е. всички монети от настоящата експертиза представляват археологически движими културни ценности.

Общата им стойност е в размер на 90 лв.

Вещите лица заключили още, че изследваните нумизматични материали са характерни за монетната циркулация през римската епоха за днешните български земи, най-вероятно произхождат от територията на Република България и представляват част от нейното културно-историческо наследство по смисъла на чл.6 и чл.7 от ЗКН.

2/Нумизматичната и археологична експертиза по отношение на иззетите старинна дървена пушка с метална корозирала цев и щик с метална кания установила, че тя не представлява движима културна ценност.

3/Балистичната експертиза заключава, че не е огнестрелно оръжие (съгласно чл.4 ал.2 т.3 б.„в“ от ЗОБВВПИ).

4/Съдебно почерковата експертиза установила, че саморъчният текст в Протокол за претърсване и изземване от 05.05.2017г. в гр.Разград, ул.

„Г.Бенковски“ №6 е на подс.Т.. Саморъчният подпис за присъствали в т.2 в Протокол за претърсване и изземване от 05.05.2017г. в гр.Разград, ул.

„Г.Бенковски“ №6 също е изпълнен от него.

Писмени доказателства:

Отговорът от Главна дирекция „Инспекторат за опазване на културното наследство“ при МК, се установява, че подс.Т. не бил подавал документи в МК за вписване на културни ценности, които са придобили статут на национално богатство по реда на чл. 100 от ЗКН. В постъпилата в МК информация за 2020г., 2021г., 2022г. и 2023г. съгласно чл.31 ал.1 т.1 от Наредба № 1 от 16.02.2021г. за реда за извършване на идентификация на движимите културни ценности и за водене на регистри на движимите културни ценности, не фигурира името на С. Т..

Отговорите от Регионален исторически музей (РИМ) - Разград, РИМ Шумен и РИМ - Силистра установяват, че подс.Т. не бил подавал заявления за 4 идентификация и регистрация на собствени културни ценности/археологически обекти, също така нямал вписани собствени такива.

За да достигне до изводът си за невиновност, въззивната инстанция стори следният доказателствен анализ:

1/по извършеното ПСД по претърсване и изземване:

Действието било извършено в къща, която била на два етажа. С важната особеност, че за всеки етаж имало отделен вход; а двата етажа нямали обща връзка помежду си.

В съставеният протокол не било посочено каква била сградата, в която било извършено действието и къде точно в нея било извършено. Не било описано изобщо къде точно била голямата каса на подс.Т., нито какъв бил достъпът от нея до ет.2 на къщата, където били намерени монетите. Впрочем това, че имотът бил къща на 2 етажа с различен достъп, изобщо не се установява от записаното в протокола за съответното ПСД по претърсване и изземване.

Частично някои от горните важни обстоятелства се установили по потруден начин и в много по-късен момент - посредством свидетелски показания по делото, депозирани около седем години след извършването на ПСД по претърсване и изземване. Самото претърсване било сторено на 05.05.1917г.

(л.142, том 3 от ДП), а разпитите по делото (том 6 от ДП) - проведени през 2024г. Вероятно по тази причина не бил разпитан ключов по делото свидетел – А. Е. (починала през 2018г.). Едва от разпитите на свидетелите станало ясно колко етажа има къщата и какъв бил специфичния достъп до тях. Както и кой точно имал достъп до етажът, на който били открити монетите.