Решение № 190 от 11.06.2026, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 190 гр. Смолян, 11.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Тоничка Д. Кисьова

Членове:

Полина П. Бешкова

Ивайло Ст. Стефанов при участието на секретаря Боряна Д. Иброва като разгледа докладваното от Ивайло Ст. Стефанов Въззивно гражданско дело № 20265400500048 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С Решение 320/24.07.2025 г., по гр. д. № 1454/2024 г., РС – Смолян е прогласил за нищожен, по иск предявен от М. Р. К. против „К.” ЕАД, Договор за потребителски кредит № ***** от 12.09.2024г., сключен между страните, на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 и 3 ЗЗД, вр. чл. 22 от ЗПК, както е прогласил за нищожен и Договор за предоставяне на поръчителство от 12.09.2024 г., сключен между М. Р. К. и „А. Т.“ ЕООД, на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, вр. чл. 22във вр. чл. 146, ал. 1 ЗЗП. Със същото решение М. Р. К. е осъдена да заплати на „К.” ЕАД, сумата от 2 620.00 лв.- непогасена главница по Договор за потребителски кредит № ***** от 12.09.2024г., сключен между страните, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на насрещния иск - 21.02.2025г. до окончателното й изплащане. „К.” ЕАД, е осъдено да заплати на М. Р. К., направените от нея разноски по водене на делото по предявения иск в размер на 50,00 лв. за ДТ, а по сметка на РССмолян, ДТ в размер на още 90,00 лв. по този иск. С решението се осъжда „А.

Т.“ ЕООД да заплати ДТ в размер на 159,19 лв. по предявения срещу него иск, по сметка на РС-Смолян, а „К.” ЕАД, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. е осъдено да заплати на адвокат Л. Б. от САК адвокатско възнаграждение в размер на 200,00 лв. Дружеството „А. Т.“ ЕООД, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. е осъдено да заплати на адвокат Л. Б. от САК адвокатско възнаграждение в размер на 200,00 лв. Едновременно с това, М. Р.

К. е осъдена да заплати на „К.” ЕАД, разноски за юрисконсултско 1 възнаграждение в размер на 170,08 лева, съразмерно с уважената част от насрещния иск. С Решение № 73/05.03.2026 г., постановено по гр. д. № 1454 по описа на РС – Смолян за 2024 г., се отстранява очевидна фактическа грешка в диспозитива на Решение № 320/24.07.2025г. по гр.д.№1454/2024г. по описа на РС-Смолян, като СЛЕД: “ ОСЪЖДА М. Р. К., ЕГН ********** с адрес гр.С., ул.“Н.“ № * да заплати на „К.” ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление гр. С. *, бул. „В.“ № *, сграда *, ет. *, Бизнес център „Б.“, представлявано от С. Я. сумата от 2 620,00лв.- непогасена главница по Договор за потребителски кредит № ***** от 12.09.2024г.., сключен между страните, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на насрещния иск 21.02.2025г.г. до окончателното й изплащане“ се ЧЕТЕ: " като ОТХВЪРЛЯ иска в частта за разликата над 2 620,00лв. до претендирания размер от 3 080,88лв., като неоснователен и недоказан.

Жалбоподателят твърди, че съдът е приложил неправилно закона при определяне размера на чистата стойност на главницата, тъй като застрахователната премия не представлява разход по кредита, а същата е част от главницата, за което излага подробни съображения. Поддържа, че в ЗПК е дадена легална дефиниция на „общ разход по кредита за потребителя“ формулирана в § 1, т.1 от Допълнителните разпоредби на ЗПК, където е посочено, че застрахователната премия представлява разход по кредита в случаите, когато сключването на договора за услуга представлява задължително условие за получаване на кредит, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагане на търговски клаузи и условия. Сключването на застрахователен договор или присъединяването към групов застрахователен договор е единствено възможност, но не и задължение за кредитополучателя. Сключването на договор за предоставяне на обезпечение и съответно заплащането на възнаграждението за предоставено поръчителство, макар и разход за допълнителна свързана с договора за кредит услуга, не са задължително условие за получаване на кредита и предоставянето на кредита не е в резултат на търговски клаузи и условия между „К.“ ЕАД и ,А. Т.“ ЕООД. Следователно застрахователната премия не е включена като разход при формиране размера на ГПР по кредита, тъй като застрахователната премия не отговаря на законовите изисквания за „общ разход“. В този смисъл частта от главницата, усвоена чрез заплащане на задължение за застрахователна премия не представлява „Общ разход по кредита за потребителя" по смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на ЗЗП, тъй като сключването на договора за услуга не е задължително условие за получаване на кредита. След като така описаната сума не е общ разход по кредита, то същата не следва да бъде включена при формиране на ГПР. В случая застрахователната премия в размер на 460.88 лв. била част от главницата по процесния Договор за кредит, тъй като „К.“ ЕАД заплаща директно по сметка на застрахователя по нареждане и за сметка на кредитополучателя, като по този начин последният бил заплатил свое задължение за застрахователна премия. Твърди, че главницата по кредита 2 възлиза на 3960.88 лева, които са усвоени по следния начин - 3500 лева усвоени от кредитополучателя за потребителски цели, а сумата от 460,88 лева е застрахователна премия, заплатена от „К.“ ЕАД към застрахователя за смета на кредитополучателя. За сумата от 460.88 лева, кредитът има характеристиките на стоково финансиране, тъй като клиентът не получава парична сума, а със същата заплаща цената на стока/услуга (застраховка), като усвояването става чрез погасяване на задължението на кредитополучателя в размер на покупната цена (застрахователна премия) към третото лицедоставчик на стоката/услугата (застраховател). Счита, че застрахователната премия не следва да бъде включване при формиране размера на приложимия ГПР по кредита, тъй като същата не е разход по смисъла на закона. Сочи съдебна практика в подкрепа на твърденията си. От настоящата инстанция търси отмяна на постановеното по гр. дело № 1454/2024 г. по описа на PC Смолян, Решение № 320/24.07.2025г., в частта, в която е отхвърлен предявения от „К.“ ЕАД евентуален насрещен иск по претенцията над сумата 2620 лв., до пълния предявен размер от 3030.88лв. и решаване спора между страните в тази му част по същество – с уважаване на предявения евентуален насрещен иск за присъждане на чистата стойност на кредита при условията на чл. 23 от ЗПК, възлизаща на сумата от 3030,88 лв. Претендира присъждане на сторените разноски в първоинстанционното и въззивното производство.

В Отговора на въззивната жалба, същата се определя като неоснователна, тъй като първоинстанционния съд правилно бил определил размера на предявения от ответника евентуален насрещен иск. Счита, че със сключването на договора за застраховка, макар и с кредитора като застрахователен посредник на трето за спора и кредита лице - застрахователна компания, се увеличава финансовата тежест за потребителя. Към всяка една от месечните погасителни вноски се прибавя и сума за сключената застраховка, а отделно от това, се увеличава и размерът на общата сума, дължима от потребителя, като по този начин с тази клауза в договора за потребителски кредит се цели заобикаляне на закона по отношение на ГПР, който е нормативно определен с императивната правна норма на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

Чрез включването на застрахователната премия в главницата по договора за кредит, кредитната институция като кредитор била нарушила разпоредбата на 430, ал. 1 от ТЗ. В настоящия случай, кредитната институция автоматично включила към главницата и предоставената сума по застраховката.

Вкарването на тази сума към главницата води до съответното изменение, както на договорната лихва, така и на ГПР. В самия погасителен план в договора липсвало посочване каква е погасителната вноска за главница, застраховка и договорна лихва. Твърди се, че при включването на сумата за застраховката в главницата, „К.“ ЕАД е начислявало както лихва, а съответно и ГПР в размери несъответстващи на посочените в договора. Извежда, че застрахователната премия представлява общ разход по кредита за потребителя, който следва да бъде включен в състава на годишния процент на разходите съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК, в случаите, в които сключването на 3 застрахователния договор е задължително условие за получаване на кредита или задължително условие за ползване на кредита при конкретните параметри /напр. срок на договора, размер на възнаградителна лихва и на допълнителните разходи и пр./. Също така прави извод, че при наличие на посочените от закона условия, застрахователната премия представлява разход по кредита за потребителя независимо от това, дали тя се заплаща пряко от потребителя на застрахователя, или в договора е уговорено потребителят да бъде кредитиран с размера на премията, като същата бъде заплатена от търговеца- кредитор за сметка на потребителя. Въпросът, дали сключването на застрахователния договор /присъединяването на потребителя към съществуващите застрахователни програми/ е необходима предпоставка за отпускане на кредита изобщо или за отпускането му при предоставените с договора параметри, подлежи на изследване въз основа на всички обстоятелства по сключването на процесния договор, а не само въз основа на съдържанието на предварително изготвените от търговеца клаузи. В този смисъл обстоятелството, че в чл. 5, ал. 2 от договора за потребителски кредит, застраховката е определена като незадължителна допълнителна услуга, която не е условие за сключване на договора, е лишено от правно значение за преценката на съда, ако от останалите обстоятелства, свързани със сключването на процесния договор, се установява противното. Клаузите са част от предварително изготвения от кредитора текст на договора, върху който потребителят не е имал възможност да влияе и имат изцяло декларативен характер. Клаузите на чл. 4, ал. 1, относно обезпечението на договора за кредит, и чл. 5, ал. 2, относно застрахователната премия от Договора за потребителски кредит не са били индивидуално уговорени, доколкото са част от стандартни и бланкетни, отнапред изготвени условия и кредитополучателят няма възможност да влияе на съдържанието им към момента на сключване на договора, в този смисъл е и Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори. Въз основа на изложеното, моли настоящата инстанция, да остави без уважение искането за отмяна на Решение № 320/24.07.2025 г. в частта, в която е отхвърлен предявения от ответника евентуален насрещен иск по претенцията над 2 620 лв. до пълния предявен размер от 3 030,88 лв.

Претендира присъждане на разноски в настоящото производство, както и адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА.

В с.з. страните не се явяват, депозирани са писмени становища, в които се поддържат процесуалните им позиции - обективирани във въззивната жалба, съответно в отговора. Претендират се разноски.

Окръжен съд - Смолян, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба и възраженията на въззиваемата страна, приема следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от надлежна страна и е допустима. Решението е валидно, а в обжалваната част допустимо и правилно. Не са допуснати нарушения на императивни материални норми, за 4 приложението на които въззивният съд е длъжен да следи служебно.

Съобразно чл.

272

ГПК, когато въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл. 269, изр. 2 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете инстанции съвпадат. Съдът възприема фактическите и правни констатации в обжалваното решение, срещу които се възразява в жалбата. В настоящото производство не са представени нови доказателства. Решението следва да се потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на първоинстанционния съд в частта им, оспорена в жалбата.