Решение № 6658 от 21.07.2025, Административен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 6658

Хасково, 21.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Хасково - VI състав, в съдебно заседание на осемнадесети юли две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия:

ПАВЛИНА ГОСПОДИНОВА

При секретар СВЕТЛА ИВАНОВА и с участието на прокурора АНТОН ПЕНЕВ СТОЯНОВ като разгледа докладваното от съдия ПАВЛИНА ГОСПОДИНОВА административно дело № 20257260701312 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.84 във вр. с чл.75, ал.1, т.2 и т.4 от Закона за убежището и бежанците и е образувано е по жалба от Б. А. Х., [държава], с посочен по делото адрес: [населено място], по рег.карта – Х., срещу Решение №3636/02.06.2025г. на Председател Държавната агенция за бежанците при МС. Твърди се, че оспореното решение е незаконосъобразно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Административният орган формално цитирал информация за ситуацията в [държава], но пропуснал да обсъди приложимостта на хипотезата на чл.8, ал.6 от ЗУБ. Не било обсъдено дали опасенията от преследване се основават на събития, настъпили, след като чужденецът напуснал държавата си по произход, или на дейност, извършена от него след отпътуването му, и дали тези опасения обосновават основателното предположението, че спрямо молителя няма да бъде осъществено и преследване по смисъла на чл.8, ал.4 от ЗУБ, при развитието на събитията в [държава]. Влошената обстановка в [държава] била ноторно известно обстоятелство и за случващото се там ежедневно се изнасяла нова информация. Светкавичното настъпление на бунтовниците начело с движението „Х. Т. аш-.“, превземането на редица ключови градове в цяла [държава] и свалянето на президента Б. А., довели до хиляди жертви от страна на цивилното население. По данни на правозащитници, в [държава] били загинали над 1000 души в сражения между с. сили за сигурност и привърженици на диктатора А., повечето от които цивилни граждани. Поради актуалната обстановка в [държава] и ескалацията на насилието, евентуалното връщане там щяло да застраши пряко основни неотменими права на жалбоподателя като правото на живот и свобода, щял да бъде изложен на риск от тежки посегателства. Несигурността и размириците продължавали и никой не можело да предвиди как щели да се развият събитията в страната. Единственото сигурно нещо било, че от всеки конфликт най-потърпевши и безпомощни били представителите на цивилното население. Неоснователни били съображенията на административния орган по приложението на чл.8, ал.8 и чл.9, ал.5 от ЗУБ, според които закрила можело да не се предостави, когато в част от държавата по произход не са налице причини за основателно опасение от преследване спрямо чужденеца, респ. когато в една част на държавата по произход не съществувал реален риск чужденецът да понесе тежки посегателства, при което той можел сигурно и законно да пътува и да получи достъп до тази част на държавата, както и можело основателно да се очаква да се установи там. В тази част решението не съдържало позоваване на относима информация относно държавата на произход, въз основа на която да се преценят част от кумулативните изисквания, транспонирани от член 8, параграф 1 от Директива 2011/95/ЕС. Актуалната информация относно [държава] след 27 ноември 2024г. и падането на режима на президента Б. А., опровергавали приложението на чл.8, ал.8 и чл.9, ал.5 от ЗУБ. Към 16 декември 2024 г. ВКБООН продължавал да призовава държавите да не връщат насилствено сирийски граждани и бивши обичайни жители на [държава]. Актуалната ситуация в тази страна отговаряла на тълкуването, дадено Решение на СЕС от 30 януари 2014г. по дело С-285/12, като в идентичен смисъл била позицията на ВКБООН от 16 декември 2024г., с която [държава] следвало да се съобрази по силата на чл.3, ал.1 от ЗУБ. Следвало да се вземе предвид и най-новата практика на СЕС, в решение по дело С-406/22, съгласно която член 37 от Директива 2013/32 трябвало да се тълкува в смисъл, че не допуска възможност трета страна да бъде определена като сигурна страна на произход, когато някои части от територията й не отговаряли на материалноправните условия за такова определяне, посочени в приложение I към тази директива. В разглеждания казус следвало да се приеме, че дори някои части на [държава] да били определени като сигурни, връщането на търсещи закрила в тези части не можело да бъде осъществено, защото в други части на страната съществували заплахи за живота на цивилното население поради продължаващите въоръжени конфликти. Оспореното решение противоречало на прогласените в чл.13 от АПК принципи на последователност и предвидимост. Липсвали ясни и точни мотиви, защо след като през последните години на сирийските граждани се предоставяла международна закрила, при липса на коренно променена ситуация в страната, в настоящия момент от ДАБ масово се постановявали отрицателни решения. Административният орган не спазил и императивното изискване на чл.75, ал.2 от ЗУБ, във връзка с чл.7, ал.2 от АПК – да обсъди всички относими факти, декларации или документи, свързани с личното положение молителя или с държавата му по произход, или с възможността му да се ползва от закрилата на друга държава, чието гражданство той можел да придобие, включително и дали упражнявал дейности, чиято единствена цел била да получи международна закрила. Като не обсъдил всички гореизложени факти и обстоятелства, и не съобразил връзката между конкретното местоживеене на търсещия закрила с общата обстановка в [държава], административният орган произнесъл своето решение при липса на мотиви и при съществено нарушение на административнопроизводствените правила. В него бил изложен преразказ на известни факти, но изведените въз основа на тях изводи били напълно формални.

Иска се отмяна на оспореното решение.

Ответната страна – Председател на Държавна агенция за бежанците, счита, че жалбата е неоснователна и иска същата да бъде отхвърлена.

Представителят на Окръжна прокуратура Хасково счита, че жалбата не е основателна.

Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

С молба рег.№УП 24396/16.10.2022г. по описа на ДАБ Б. А. Х. е поискал закрила в [държава], като е съставен регистрационен лист.

Приложени са в копие декларация за съгласие и информационен лист за обработване на лични данни от 16.10.2022г., както и покана за провеждане на интервю, регистрационен лист и приложение към регистрационен лист, съставена е дактилоскопна карта. Подписана е декларация на основание чл.30, ал.1, т.3 от ЗУБ. На жалбоподателя е връчена информация за задълженията на чужденците, подали молба за международна закрила и настанени в центрове на ДАБ, както и информация относно предоставянето на убежище, статут на бежанец и хуманитарен статут.

С писмо рег.№М-23739/29.11.2022г. е постъпил отговор от ДАНС, че не се възразява относно предоставяне на закрила за лицето.

На 21.02.2023г. с Решение №3708/21.02.2023г. на Заместник-председател на ДАБ производството по предоставяне на закрила е било прекратено.

На 19.03.2025г. Б.А.Х е подал молба за повторна регистрация (л.57) и отново молба за предоставяне на международна закрила (л.84). На същата дата е попълнен повторно регистрационен лист и отново в копие са приложени декларация за съгласие и информационен лист за обработване на лични данни от 19.03.2025г., както и покана за провеждане на интервю, дактилоскопна карта. Подписана е декларация на основание чл.30, ал.1, т.3 от ЗУБ. На жалбоподателя е връчена информация за задълженията на чужденците, подали молба за международна закрила и настанени в центрове на ДАБ, както и информация относно предоставянето на убежище, статут на бежанец и хуманитарен статут.

На 19.03.2025г. с кандидата било проведено интервю, за което е съставен представен по делото протокол – жалбоподателят заявил, че бил роден в [населено място] ал З.. През 2017г. се преместил в [държава] и се върнал в [държава] през 2021г. Синът му и сестра му били в Н., с предоставено гражданство, а родителите и сестрите му били в [държава] - в Д. и Д. а З., имал и една сестра в [държава]. Напуснал [държава] в началото на 2021г., когато нелегално преминал в [държава], като там имал издаден документ за престоя (кимлик). Пристигнал в [държава] през октомври 2022г., с помощта на трафикант, като след залавяне от полицаи бил закаран в лагер от затворен тип, след това в лагера в [населено място]. След напускането на лагера на 24.10.2022г., отишъл в С. и от там тръгнал за Н., където пребивавал две години пет месеца. Там подал молба за закрила, но получил отказ и го върнали в [държава]. Напуснал [държава] зарази войната, терористичните организации и заради това, че го търсели за казарма, въпреки че не бил получил призовка. В района, в който живеел имало сражения между Д., к., р., и., С. и Р. армии. Сега градът и районът били под контрола на к.. Къщата им била разрушена от бомбардировки. След падането на режима положението не било спокойно, имало свързана с американците к. групировка, която окупирала района, в който живеело семейството му, и се биели с а. кланове. Ако се върнел в страната си по произход, щели да го задължат да влезе в казармата. Проблемите с властите били заради това, когато бил малък идвали по къщите да ги вземат за казарма. Не бил арестуван или осъждан, нямал проблеми заради етноса или религията си, не членувал в политическа партия или въоръжена групировка. Не бил заплашван, не му било оказвано насилие.

С писмо рег.№М-5831/20.05.2025г. е постъпил отговор от ДАНС, че не се възразява относно предоставяне на закрила за лицето.

С Решение №3636/02.06.2025г. на Председател на ДАБ при МС на основание чл.75, ал.1, т.2 и т.4 от ЗУБ е отхвърлена молбата от Б.А.Х за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут, като същото е съобщено на жалбоподателя на 12.06.2025г. и той бил запознат със съдържанието му на език, разбираем за него.

Жалбата срещу решението е подадена чрез органа на 19.06.2025г.

Представена е Справка №МД-02-262 от 19.05.2025г. относно актуалната обществено-политическа обстановка в [държава].

С писмен отговор на жалбата се представя Справка №МД-02-367 от 01.07.2025г. относно актуалната обществено-политическа обстановка в [държава] към посочената дата.

При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена срещу годен за оспорване административен акт, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита и при спазване на 14-дневния срок за съдебно обжалване, предвиден в чл.87 от ЗУБ.

Разгледана по същество, съдът намира жалбата за неоснователна.

Оспореното в настоящото производство решение изхожда от компетентен орган – Председател на ДАБ.

Административният акт отговаря на общите изисквания за форма и съдържание по чл.59 от АПК. В решението се сочат както фактически, така и правни основания за издаването му. Административният орган излага подробни съображения относно приетото от него, че на жалбоподателя не следва да се предостави статут на бежанец и хуманитарен статут, като задълбочено е обсъдена обстановката в страната на произход – [държава]. Обективираните в решението фактически съображения имат подробна мотивировка, ясни са, кореспондират на приложените правни норми и дават възможност на жалбоподателя да разбере какви са мотивите, възприети от административния орган, за да постанови решението, с което му се отказва предоставяне на исканата международна закрила. Административният орган е изследвал в мотивите си и данните, изложени в интервюто, като е посочил, че не са изложени факти и обстоятелства, релевантни към молбата за международна закрила, които да бъдат обсъждани. Няма нарушение на правилото на чл.75, ал.2 от ЗУБ, частен случай на правилото на чл.35 от АПК. Видно от данните по преписката, както и от съдържанието на процесното решение, не се установява органът да пропуска да изследва твърдян факт от бежанската история, свързан с личното положение на молителя. Обследвани са всички заявени от търсещия закрила факти от личната му бежанска история, същите подробно са анализирани, като въз основа на тях ответникът възприема, че те не установяват наличие на предприето по отношение на жалбоподателя преследване по смисъла на чл.8, ал.4 от ЗУБ в страната по произход. Обсъден са и твърденията за евентуално влизане на лицето в казарма, като е отчетено в тази връзка, че той не е получавал призовка за това и че от информацията в справката става ясно, че кюрдските сили ще се присъединят към сирийската армия и следователно няма как да набират самостоятелно мъже за служба. В този смисъл административният орган е изпълнил задължението си при произнасяне по молбата за статут на бежанец и хуманитарен статут да извърши всестранна и задълбочена преценка на всички относими факти, декларации или документи, свързани с личното положение на чужденците с държавата по произход, поради което съдът приема, че няма допуснато съществено процесуално нарушение.