Решение № 39 от 03.02.2023, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 39 гр. Перник, 03.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ В. МИЛУШЕВА

Членове:

Диана Мл. Матеева

Борислава П. Борисова-Здравкова при участието на секретаря ЗЛАТКА М. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от Диана Мл. Матеева Въззивно гражданско дело № 20221700500751 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК

Производството е по Въззивна жалба на ОД на МВР Перник срещу решение № 1122 от 31.10.2022 по гр.дело № 3819 по описа за 2022 на РС Перник.

Видно от обжалваното решение, същото е по обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 176, във вр. с чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР и по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

С решението, първоинстанционният съд е осъдил ОД на МВР- П. да заплати на К.

Р. Л., ЕГН ********** от *** сумата от

455.44 лв.- дължимо допълнително възнаграждение за извънреден труд, получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд в дневен в периода от 30.06.2019 г. до 10.07.2020 г., ведно с обезщетение за забава в размер на 109.40 лв. /сто и девет лева и четиридесет стотинки/, считано за периода от 26.07.2019 г. до 30.06.2022 г., както и законната лихва върху главницата, считано от 30.06.2022 г. до окончателното плащане.

С решението, първоинстанционният съд е осъдил на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ОД на МВР –да запалти на К. Р. Л., ЕГН ********** от *** сумата от 400 лв.а направени разноски за адвокатско възнаграждение, а на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК - по в полза на бюджета на Съдебната власт сумата от 50 лв. държавна такса и сумата от 200 лв. разноски за възнаграждение за вещо лице, платени от бюджета на съда.

1

С решението си първоинстанционният съд е допуснал на основание чл.

242,ал.1 ГПК предварително изпълнение на решението, в частта, с която е присъдено допълнително възнаграждение за извънреден труд.

Във въззивната жалбата по подробно изложени доводи се поддържа, че обжалваното решение е неправилно,незаконосъобразно и постановено в противоречие с материалния закон. Считат, че се касае за различни правоотношения и превръщането на нощния труд в извънреден не е приложимо в размерите претендирани от ищеца, а е регулирано от нормите на ЗМВР. В Наредба № 8121з_776 от 29.07.2016 г. изрично било посочено, че работното време за нощен труд е между 22:00 ч. – 06:00 ч. и не следвало да се преизчислява съгласно КТ. Считат, че претендираните суми не могат да бъдат изплатени, тъй като липсва правно основание за това. Възразява се,че дължимите се обезщетения били вече заплатени на служителя със съответното увеличение, като нощен труд. Липсвала и преценка на всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност. Молят да бъде отменено решението в осъдителната част като незаконосъобразно, неправилно и необосновано.

Въззиваемият излага подробни съображения за неоснователност на жалбата и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено изцяло като правилно и законосъобразно.

Пернишкият окръжен съд намира при извършената по реда на чл. 269, изр.

1 ГПК служебна проверка, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Съдът с оглед предмета на въззивното производство, очертан от въззивната жалба, доказателствата по делото и доводите на страните, намира от фактическа и правна страна следното:

Страните не спорят, че ищецът е служител на МВР по смисъла на чл.

142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР - държавен служител - полицейски орган, че служебното му правоотношение е възникнало с ОДМВР - П. по силата на заповеди, издадени от директора на ОДМВР - П. на основание чл.

159, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗМВР, с които е назначен, а впоследствие преназначен на младши изпълнителска длъжност по чл. 143, ал. 1, т. 7 от ЗМВР, както и че е изпълнявал служебните си задължения на 8, 12 или 24смени по смисъла на чл. 187, ал. 3 от ЗМВР.

Спорът между тях е за приложимостта на КТ и разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ, издадена на основание ЗИДКТ/ДВ, бр. 25 от 2001 г./ при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд и следва ли така преизчислените часове положен труд, надвишаващи редовното работно време, да се квалифицират като извънреден труд по смисъла на чл. 187, ал. 5 от ЗМВР.

Доколкото процесния период е от 30.06.2019 г. до 10.07.2020 г., то относима към правния спор е редакцията на чл. 187 от ЗМВР, преди изменението и, обнародвано в ДВ, бр. 60/07.07.2020 г., в сила от 11.07.2020 г.

Съгласно чл. 187, ал. 3 ЗМВР, в посочената редакция, работното време 2 на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8 -, 12 - или 24 - часови смени - сумирано за тримесечен период. Ал. 5, т. 2 на същата разпоредба предвижда, че р аботата извън редовното работно време за служителите, работещи на смени се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на отчетен период. По силата на чл. 187, ал. 6 ЗМВР извънредният труд по ал. 5 се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение.

Чл. 187, ал. 9 ЗМВР предвижда, че редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.

За процесния период са действали Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. на Министъра на вътрешните работи/обн., ДВ, бр. 60 от 2.08.2016 г., в сила от 02.08.2016 г., отменена бр. 3 от 10.01.2020 г., в сила от 10.01.2020 г. / и Наредба № 8121з-36 от 07.01.2020 г. на Министъра на вътрешните работи/обн. ДВ бр. 3/10.01.2020 г., в сила от 10.01.2020 г., отменена бр. 93 от 2020. г., в сила от 03.11.2020 г./

Чл. 3, ал. 3 от Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. предвижда, че при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22:00 и 6:00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Подобна разпоредба се съдържа и в Наредба № 8121з-36 от 2019. г. / чл. 3, ал. 2/.

В чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г. /отменена ДВ бр. 60 от 2.08.2016 г., в сила от 2.08.2016 г./ се предвижда, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22:00 и 6:00 ч. за отчетния период се умножава по 0.143. Полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период, т. е. часовете положен нощен труд се преизчисляват с коефициент 1.143. Подобна регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен липсва в Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. и Наредба № 8121з-36 от 07.01.2020 г.

Към момента действие на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г. ищецът е бил служител на МВР по чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР.

Според тази разпоредба към общия брой отработени часове за отчетния период, се прибавят преизчислените часове нощен труд. Подобна регламентация дава възможност на работника да получи по-голям размер на трудово възнаграждение, тъй като се увеличават, чрез преизчисление на времето положен нощен труд, отработените часове през отчетния период.

Следователно разпоредбата има пряк ефект върху размера на трудовото възнаграждение на служителя.

Трудовото възнаграждение е основен елемент на служебното правоотношение, тъй като то е дължимата насрещна престация за положения труд. Неговото изменение е допустимо само по съгласие на двете страни.

Действително чл. 187, ал. 9 ЗМВР предвижда Министъра на вътрешните работи, с издадена от него наредба, да определя реда за отчитане на работното време, но това правомощие не може да се прилага по начин, водещ до намаляване размера на възнаграждението за труд.

В този смисъл първоинстанционният съд не споделя тезата, а това се поддържа и от въззивния състав, че липсата на разпоредба в Наредба № 8121з-776 от

29.07.2016 г., регламентираща преизчисляване на нощния труд в дневен, с коефициент 1.143 е при упражняване на възложеното правомощие на 3 министъра на вътрешните работи да определя реда и начина на изплащане на допълнителните възнаграждения, като счита, че е налице празнота в уредбата за преизчисляване на нощния труд в дневен, отнасяща се до съществуващите служебни правоотношения към момента на влизане в сила на Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. и са приложими разпоредбите, регламентиращи сходни правоотношения.

При липсата на специално правило, което да определи методология за превръщането на отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на работното време по отношение на държавните служители в МВР, нормативната празнота, следва да се преодолее чрез субсидиарното приложение на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/. Това произтича от принципът за законност, уреден в чл. 5 от ГПК, според който когато съдът констатира непълнота или неяснота на законите, следва да приложи общия им разум и да основе решението си на основните начала на правото, обичая или морала.

НСОРЗ е подзаконов нормативен акт, издаден по приложение на КТ, в който по силата на чл. 9, ал. 2 е предвидено, че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място, т.е. приложимият коефицент е 1.143. НСОРЗ като наредба от общото трудово законодателство намира приложение, след като в другите специални подзаконови нормативни актове, издадени по приложение на ЗДСл или ЗМВР са налице празноти или са предвидени по-неблагоприятни разпоредби относно условията и размерите на допълнителните възнаграждения и редът за получаването им. Нейното приложение може да се изключи в случай, че е налице специална правна уредба, която да дава в по-голяма степен защита на трудовите права на работещите в системата на МВР, но не и когато такава уредба липсва или урежда по-неблагоприятни условия. Поради това включеният в рамките на дежурството нощен труд на ищеца следва да бъде приравнен на дневно работно време, въз основа на което да бъде определен реално положеният от него труд за исковия период.

Да се приеме обратното би означавало да се допуснат различни системи на отчитане на нощния труд от служителите в МВР и от работниците по трудово правоотношение, независимо от идентичните времеви отрязъци в денонощието, през които престират работна сила, т. е. би означавало неравностойното им третиране, което е в противоречие с принципа в чл. 6 от Конституцията на Република България и чл. 14 от ЕКЗПЧОС.

Неприлагането на правната уредба, касаеща механизма за преобразуване на нощния труд в дневен, с коефициент 1.143 и изплащането му като извънреден, по отношение на служителите в МВР, представлява разлика в третирането, която не се основава на обективен и разумен критерий, т. е. не е свързана с допустима от закона цел и не е съразмерна на тази цел. В тази насока е и законодателното решение за изменението на чл. 187, ал. 4 от ЗМВР от ДВ, бр. 60 от 2020 г., с което е отстранена празнотата в законодателството и е въведено правилото, че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното работно време към нормалната продължителност на работното време през нощта.

В този смисъл и принципните разяснения в мотивите към т.

23 от ТР № 6/06.11.2013 г. по т.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, в които е прието, че общият закон намира субсидиарно приложение и при липса на изрична разпоредба в ЗМВР следва да се прилага ЗДСл. Обратното разбиране 4 би поставило в неравностойно положение държавните служители в МВР спрямо другите държавни служители, а също и спрямо работниците и служителите по трудови правоотношение.

В този смисъл е и Решение №

311/08.11.2019 г. по гр. д. № 1144/2018 г. на ВКС. Неравностойното третиране на служителите на МВР, сравнение със служителите по КТ и и по ЗДСл би било в противоречие с чл. 7 от Международния пакт за икономически, социални и културни права, според който, страните по него имат задължение да гарантира равенство на правата на лицата, предоставящи наемен труд без оглед на спецификите на правоотношението, в рамките на което реализират правото си на труд, както и с чл. 31 от Хартата на основните права и с чл. 8 от Конвенция № 171 на Международната организация на труда от 26 юни 1990 г.