Решение № 14614 от 01.09.2023, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 14614 гр. София, 01.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. ЗАФИРОВА като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Гражданско дело № 20221110103945 по описа за 2022 година

Производство е образувано по искова молба, подадена от „Топлофикация София” ЕАД срещу Д. Г. М. и Ц. Г. Г. , с която са предявени осъдителни искове чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл.

153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумата от 2092,15 лева, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2018 г. до м.04.2020 г. за имот, находящ се в гр. София, ул. „Ярослав Вешин“, бл. 10, вх. 3, ап. 45, аб. № 266342, ведно със законната лихва от дата на депозиране на исковата молба до окончателно изплащане на вземането; сумата от 334,47 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2019 г. до 19.01.2022 г.; сумата от 41,84 лева представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода м.12.2018 г. до м.04.2020 г. ведно със законната лихва от дата на депозиране на исковата молба до окончателно изплащане на вземането и сумата от 9,33 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 30.01.2019 г. до 19.01.2022 г. върху главницата за дялово разпределение , при равни квоти, както следва: Д. Г. М. – ½, а именно: сумата от 1046,07 лева - главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2018 г. до м.04.2020 г., ведно със законна лихва от дата на депозиране на исковата молба до окончателно изплащане на вземането; 167,23 лева – мораторна лихва за забава от 15.09.2019 г. до 19.01.2022 г.; 20,92 лева – сума за дялово разпределение за периода м.12.2018 г. до м.04.2020 г. ведно със законната лихва от дата на депозиране на исковата молба до окончателно изплащане на вземането и 4,66 лева – лихва от 30.01.2019 г. до 19.01.2022 г.; Ц. Г. Г. – ½, а именно: сумата от 1046,07 лева - главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2018 г. до м.04.2020 г., ведно със законна лихва от дата на депозиране на исковата молба до окончателно изплащане на вземането; 167,23 лева – мораторна лихва за забава от 15.09.2019 1 г. до 19.01.2022 г.; 20,92 лева – сума за дялово разпределение за периода м.12.2018 г. до м.04.2020 г. ведно със законната лихва от дата на депозиране на исковата молба до окончателно изплащане на вземането и 4,66 лева – лихва от 30.01.2019 г. до 19.01.2022 г.

Ищецът твърди, че наследодателят на двамата ответници, като наследници на Р. Ц. Г. били битови клиент на топлинна енергия за процесния топлоснабден имот, находящ се в гр.

София, ул. „Ярослав Вешин“ бл.10, вх.3, ап.45, абонатен номер 266342. Твърди, че съгласно чл.150 ал.1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия. Излага, че ответниците не са упражнили правата си по чл.150 ал.3 от ЗЕ и спрямо тях са влезли в сила ОУ. Поддържа, че съгласно общите условия от 2008 г., купувачите са длъжни да заплащат дължимите суми в 30-дневен срок след изтичане на периода за който се отнасят, съгласно ОУ от 2014 г. – в 30-дневен срок от датата на публикуване на интернет страницата на дружеството, като дружеството начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задължения по изготвени изравнителни сметки, а съгласно ОУ от 2016 г. купувачите са длъжни да заплащат дължимите суми в размера, посочен в ежемесечно получавани фактури, в 45-дневен срок от датата на публикуване на интернет страницата на Продавача, като дружеството начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задължения по изготвени изравнителни сметки. Твърди, че ответниците са използвали доставяната от дружеството топлинна енергия, както и дялово разпределение и не са погасили задълженията си.

Искането към съда е да уважи предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил общ отговор на исковата молба чрез назначения от съда особен представител. Ответниците излагат твърдения за нередовност на исковата молба. Оспорват претенциите като неоснователни. Релевират възражение за изтекла погасителна давност.

С молба от 24.03.2023г. третото лице-помагач „Техем Сървисис“ ЕООД на страната на ищеца заявява, че не оспорва предявените искове. Твърди, че дяловото разпределение е извършено законосъобразно.

Съдът като взе предвид становищата на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, намери за установено следното от фактическа и правна страна.

Исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са процесуално допустими.

За да бъдат уважени исковете ищецът следва да докаже кумулативното наличие на следните материалноправни предпоставки: наличието на облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия между страните през исковия период за процесния имот, количеството на реално доставената от него по договора топлинна енергия за процесния период и нейната стойност; а също така изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава. С оглед релевираното възражение за изтекла погасителна давност, в тежест на ищеца е да докаже и наличието на факти и обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давността. В тежест на ответниците е да докажат погасяване на дълга.

2

Относно наличието на облигационно правоотношение между страните по договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди, съдът намира следното. Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, като писмена форма се предвижда само за допълнителни споразумения, установяващи конкретните уговорки с абоната, различни от тези в общите условия /чл. 150, ал. 1 и ал. 3 от ЗЕ/. С оглед на така установената законова уредба на договора за доставка на топлинна енергия за битови нужди се налага заключението, че страните по неформалното правоотношение са законово уредени – собственикът или титулярът на вещното право на ползване. Извън този кръг от лица, свободата на договаряне позволява страни по облигационното правоотношение да бъдат и трети за собствеността лица по съглашение с доставчика на топлинна енергия, каквито в настоящата хипотеза не се установяват.

В настоящия случай от приетия Нотариален акт за собственост на апартамент /жилище/ по чл. 55 от ЗПИНМ, акт №189, том XXIII, дело № 4589/1969г. се установява, че на 25.08.1969г. Катерина И.ова К. е придобила правото на собственост върху апартамент, находящ се в гр. София, ж.к. „И. Вазов“, бл. 10, ет. 4, ап. 45, а видно от представеното от ищеца удостоверение за идентичност, както и от писмото от СО - НАГ, същият се явява идентичен с процесния топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к.

„И. Вазов“, ул. „Ярослав Вешин“, бл. 10, вх. 3, ап. 45. От приетото удостоверение за наследници на Катерина И.ова К. се установява, че същата е починала на 02.01.1973г. и е оставила за наследници С. А. К. /син/, Николай А. К. /син/ и П. А. Р. /дъщеря/, всеки с по 1/3 ид. част от наследствения имот. С. А. К. е починал на 13.10.2016г. и е оставил за наследник В. К. с 1/3 ид.ч. Н. А. К. е починал на

21.05.2002г. и е оставил за наследник А. Н. Л. с 1/3 ид.ч. Пенка А. Р. е починала на 18.08.2020г. и е оставила за наследници своите деца Р. Ц. Г. и А. Ц. Р., всеки с по 1/6 ид.ч. Р. Ц. Г. е починала на 01.06.2021г. и е оставила за наследници своите деца - ответниците Д. Г. М. и Ц. Г. Г., всеки с по 1/12 ид.ч.

Предвид гореизложеното и при липса на други доказателства относно извършени разпореждания с правото на собственост върху процесния имот, следва да изводът, че страни по неформалното правоотношение по доставка на топлинна енергия за битови нужди са всички наследници на първоначалния му собственик Катерина И.ова К., в това число и ответниците Д. Г. М. и Ц. Г. Г.. Видно от удостоверението за наследници, обаче, двамата ответници не са единствени наследници на първоначалния собственик, поради което не отговарят за задълженията по договора за доставка на топлинна енергия при посочените в исковата молба квоти от по 1/2 част, а всеки от тях отговаря за частта, съответстваща на неговите права в съсобствеността – по 1/12 част за всеки от двамата ответници Д. Г. М. и Ц. Г. Г..

3

Относно топлоснабдяването на сградата в режим на етажна собственост, в която се намира процесният имот, както и на самия имот, това обстоятелство също се установява от събраната по делото доказателствена съвкупност. От експертното заключение по съдебнотехническата експертиза, което съдът кредитира като пълно, ясно и компетентно изготвено, се установява, че през процесния период в имота е имало следните измервателни уреди: един водомер за топла вода и четири отоплителни тела с поставени уреди за индивидуално разпределение /ИРРО/. За отоплителния период от м.05.2018г. до м.04.2019г. топлинната енергия е разпределена въз основа на реален отчет на разпределителите и водомера, което се потвърждава от представения от третото лице-помагач протокол за главен отчет. Данните от протокола за главен отчет са нанесени правилно в индивидуалната справка за дялово разпределение. Поради неосигурен достъп за отчет, което се потвърждава от приетия протокол за неосигурен достъп, за отоплителния период от м.05.2019г. до м. 04.2020г. топлинната енергия за отопление на имота е разпределена по реда т. 6.5 от приложението към чл. 61, ал. 1 от Наредба 16-334 и Наредба № Е-РД-04-1, а за битово горещо водоснабдяване – по реда на чл. 69, ал. 2, т. 2 от Наредба № Е-РД-04-1 за едно лице. Вещото лице е установил, че са приспаднати технологичните разходи за топлинна енергия в абонатната станция за сметка на ищцовото дружество, а разпределението на топлинната енергия през процесния период е извършвано в съответствие с действащата правна уредба на ЗЕ, НТ и Общите условия на ищцовото дружество. От експертното заключение също се установява, че общият топломер в абонатната станция е преминал метрологична проверка на 13.11.2017г., и на 16.11.2020г. и отговаря на одобрения тип.

Относно стойността на топлинната енергия, съдът кредитира изцяло експертното заключение по СТЕ, доколкото същото се основава на извършените отчети на показанията на обшия топломер и извършените изчисления при разпределението на енергията за сградна инсталация, освен това същото съответства и на осчетоводените от ищцовото дружество суми, посочени от експерта по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза. Съгласно експертното заключение по СТЕ стойността на реално доставената топлинна енергия след прибавяне на резултата от изравнителните сметки /сума за доплащане в размер на 1499,29 лева/ се равнява на 2126,37 лева, който размер надхвърля претендирания от ищеца общ размер от 2092,15 лева. От експертното заключение по съдебно-счетоводната експертиза се установява, че с изравнителния резултат не са погасявани задължения извън процесния период, няма и данни за извършени плащания на посочената сума /такива не се и твърдят от ответниците/.

На следващо място от представените от ищеца протокол от ОС на ЕС за избор на фирма за дялово разпределение и договор между ищеца и избраната фирма за дялово разпределение се установява, че дяловото разпределение за имота е възложено на „Техем Сървисис“ ЕООД, като видно от представените от третото лице – помагач индивидуални справки за дялово разпределение, услугата е предоставена през процесния период. В чл. 36, ал. 1 от приложимите общи условия на ищеца е уредено задължение на потребителите да заплащат стойността на тази услуга на топлопреносното предприятие. Видно от 4 представените общи условия, същите са публикувани. От заключението по съдебносчетоводната експертиза се установява, че за процесния период от м.12.2018г. до м.

04.2020г. стойността на услугата дялово разпределение е в общ размер на 41,84 лева, какъвто е и претендираният от ищеца общ размер.