Решение № 711 от 27.06.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 711 гр. Варна, 27.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ТО, в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Г. Чавдарова

Членове:

Ралица Ц. Райкова мл.с. Гинка Т. И. при участието на секретаря Христина Здр. А. като разгледа докладваното от Ралица Ц. Райкова Въззивно гражданско дело № 20253100500543 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по постъпила въззивна жалба вх. № 5605/20.01.2025г. /вх. No на ВРС/, подадена от Б. Г. Б., ЕГН **********, с адрес: ****, срещу решение № 4685/24.12.2024г., постановено по гр.д.№ 9002/2023г. по описа на ВРС, 9-ти състав, с което са отхвърлени предявените при условията на първоначално обективно кумулативно съединяване от Б. Г. Б., ЕГН ********** срещу „Специализирана болница за рехабилитация Медика-А.“ЕООД, ЕИК 124618376 искове с правно основание чл. 79, ал. 1 вр. чл. 266, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 2 200,00 лева /две хиляди и двеста лева/, претендирана като неизплатено възнаграждение по граждански договор № 5/01.03.2022г. за периода 01.05.2022г. – 25.05.2022г. и с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 от ЗЗД за сумата от 15 000,00 лева /петнадесет хиляди лева/, претендирана като обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди следствие на незаконосъобразното прекратяване на граждански договор, изразяващи се в накърняване на доброто му име, професионална и социална изолация, безсъние, интензивна тревожност, нервност и колебания в действията и самооценките, съществено влошаване на здравословното му състояние до пълна невъзможност да се чувства нормален, пълноценен човек и професионалист в областта на медицината.

Във въззивната жалба се излага, че решението е незаконосъобразно, неправилно и необосновано. Изводът на съда за новация е незаконосъобразен и неправилен. Видно било 1 от представения и приложен по делото граждански договор № 10/01.04.2022г., на който съдът основава решението си, същият не бил подписан от ищеца. Следователно такъв договор за м.април 2022г. не бил сключван между страните и не бил породил действие. В сила бил и действал договорът от м. март 2022г., доколкото в същия липсвал изричен срок на прекратяване. Липсвал както писмен, така и устен договор за процесния период. Счита, че в случая липсвала новация, както бил приел първоинстанционният съд. Вън от това, счита, че неправилно съдът мотивирал крайния си извод, позовавайки се на свидетелските показания на св.К.. В случая съдът нарушил задължението си да формира изводите си въз основа на всички събрани по делото доказателства, като ги изследва в тяхната пълнота. ВРС не взел предвид и не бил обсъдил в мотивите си противоречието между показанията на д-р К., дадени пред съда и тези съгласно представеното постановление на прокуратурата/л. 11/, в което било посочено, че д-р К. е разпитвана и заявила, че д-р Б. не бил работил изобщо в лечебното заведение. От събраните по делото писмени доказателства безспорно се установявало, че ищецът е полагал труд в предприятието на ответника за визирания период.

От представената по делото рапортна книга се установявало, че за процесния период ищецът е бил ежедневно на работа като поемал двойни дежурства- всеки делничен ден от 12ч. до 19ч. и нощни дежурства- от 19ч. до 9ч. на следващия ден, като съботите и неделите дежурял по цели дни. Следователно, престиране от негова страна на труд било безспорно налице. За това се съдържали и данни в представения по делото констативен протокол/разположен на стр.2 от граждански договор 10/01.04.2022г./, в който накрая от възложителя- д-р Г. П. било посочено, че работата била приета без възражение, като протоколът бил подписан от нея и д-р Г. С. на 25.05.22г.Следователно, налице било признаването на неизгоден за ответника/въззиваем пред втората инстанция/ факт, че работата до 25.05.2022г. била извършена от ищеца и била приета без забележки. За положения труд и приетата без забележки работа следвало да бъде заплатено и договореното възнаграждение. За процесния период такова не било заплатено.Това се установявало от отговора на исковата молба на ответника, в който се посочва, че ..."По тази причина заплатата за м.април 2022г. не е била своевременно заплатена, докато не бил вдигнат запорът.Във връзка с неплащането на възнаграждението му за м.април д-р Б. е влязъл в спор с д-р Т. на 24.05.2022г. и на 25.05.22г., въпреки „ календарната си възраст" за 37 минути с велосипед е взел пътя А.-Варна , за да задейства вдигането на запора върху възнаграждението си", като в следствие на удар този ден бил получил травма. От признаването на този неизгоден за въззиваемия факт се установява, че към момента на прекратяване на договора, на ищеца не му е било платено възнаграждение за м.април 2022г., респективно и за м.май 2022г.По делото е представен и приет като доказателство касов ордер № 86/22.06.2022г. за платено възнаграждение в размер на 2035 лв., като в същия не е посочено за кой месец е плащането. Именно по тази причина се налага извод, че извършеното плащане е за по-старото задължение към ищеца, а именно м.април 2022г.Следователно плащане на последното възнаграждение за положения труд за м.май 2022г. не било извършвано от страна на въззиваемия и било дължимо, тоест претенцията била установена по основание. По отношение на размера на дължимото възнаграждение следвало да се изхожда от размера на минималния осигурителен праг за 2

2022г. за медицинските кадри в сферата на болниците - 1336 лв. Имайки предвид, че ищецът бил поемал редовно двойни дежурства и целодневни дежурства през съботите и неделите на месеца, то счита, че сума около двойния размер на минималния осигурителен доход на месец, се явявала справедлива, като заявената в ИМ сума от 2200 лв. била напълно резонна.

Отделно излага, че по размера и съдът на основание чл. 162 от ГПК следвало да го определи.

По отношение на възражението за прихващане сочи, че е неоснователно. От събраните по делото безспорни доказателства, а и съгласно твърденията на самия въззиваем, договорните отношения с ищеца били прекратени на 25.05.2022г., и предвид инцидента, който претърпял след тази дата той не бил на територията на лечебното заведение, поради което и нямало как нито да е ползвал хотел, нито да е потребявал храна. По отношение на периода от 21.12.21г. до така нареченото начало на рапортната книга 08.03.2022г. не се установило от ответника дали д-р Б. бил работил в лечебното заведение, респективно ползвал хотелска стая и храна.За периода, в който по безспорен начин било установено, че ищецът престирал труд в полза на лечебното заведение като лекар, отново не било установено по реда на пълно и главно доказване, че д-р Б. потребил храна и ползвал стая.

Така от разпита на свидетеля воден от ответника, същият заявил, че не била виждала д-р Б. да се храни с доставяната храна.Това изявление на свидетеля на ответника се доразвива от водения от ищеца свидетел, който заявил, че д-р Б. имал страх от отравяне и не ядял случайна храна, а само такава от строго опредени места или такава, каквато той бил купил.

По отношение на ползваната хотелска стая, воденият от ответника свидетел не посочил коя точно стая била ползвана от ищеца. Заявил много общо, без никаква конкретика, че знаел, че било имало договорка д-р Б. да ползва стая и храна.Не се установило, обаче, по реда на пълно и главно доказване, че ищецът действително ползвал такава стая. Напротив, от показанията на водения от ищеца свидетел се установявало, че д-р Б. спял в кабинета, в който давал дежурства, както и на болничните легла в незаетите болнични стаи, но не и в хотелската част.Не бил взет под внимание факта, че именно д-р К., която била разпитана като свидетел, воден от лечебното заведение била негов управител към момента на прекратяването на договора с ищеца и малко след и тя била причината да не се изплати дължимото възнаграждение на ищеца.

Вследствие на станалото, ищецът и до момента търпял щети- както морални, така и материални, като част от тях се изразявали в нервност, интензивна тревожност, проявяваща се дори като агресия и колебливост в действията, демонстрирани от ищеца широкоекранно и пред съдебния състав, разглеждащ делото в първа инстанция, довели и до изключително бурното протичане на съдебните заседания.Това неминуемо било в причинно-следствена връзка с не толкова прекратяване на работните отношения, колкото от отношението към ищеца и неплащане вече повече от 2 години на дължимото му възнаграждение .В този смисъл, счита, че претенцията му за присъждане на обезщетение за причинени му нематериални щети се явява основателна, като моли съдът да определи размера на това обезщетение по справедливост, а изводите на първата инстанция приеме за 3 незаконосъобразни и неправилни. Моли за отмяна на решението и за уважаване на претенциите.

В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, с който се сочи, че жалбата е неоснователна, а постановеното решение правилно и законосъобразно.

Сочи, че пред първата инстанция няма направено искане за присъждане на законна лихва за забава върху главницата от 2200 лева. За първи път това искане не може да бъде заявено в исковото производство пред втората инстанция /в този смисъл решение № 474/12 от 14.01.2013 г. по гр.д. № 1499/2011 г. на ІV г.о. ВКС/. В конкретния случай съдът разгледал исковата претенция за дължимост на сума по граждански договор № 5/01.03.2022 година за периода 01.05-25.05.2022 година, така както е заявено и поискано от ищцовата страна в уточняващата молба, подписана от особения представител на Б.Б.. Съдът е формирал изводите си на база приобщения по делото доказателствен материал и разпределената доказателствена тежест, отново съобразена с иска, който е поставен на разглеждане пред него. Подчертава, че към молбата от 17.10.2023 година на адв. П. К. била приложена Заповед № 8/25.05.2022 година към граждански договор № 10/01.04.2022 година за прекратяване на правоотношението на Б. Б. за труд със СБР Медика-А. ЕООД. Т.е. от документа, представен от ищеца, било видно, че самият Б. към датата на прекратяване на договора му с лечебното заведение не бил полагал труда си по граждански договор № 5 от месец март 2022 година, а по граждански договор № 10 от месец април 2022 година. Всички документи във връзка със сключването на гражданския договор от месец април 2022 година на г-н Б., в това число приемане на работата му, прекратяването на договора, освобождаване на ползваното от него помещение, както и изплащане на дължимите суми по гражданския договор на Б. от 01.04.2022 година, били изготвени, приети и подписани от старото ръководство на СБР Медика-А. ЕООД в лицето на д-р П., а д-р М.К. наследила тези документи и действала според посоченото в тях съдържание, прието от страните по тях.

Между лечебно заведение СБР Медика-А. ЕООД и въззивника в настоящото производство съществувало гражданско правоотношение за полагане на труд по следните граждански договори - Граждански договор № 15/21.12.2021 година, Граждански договор № 1/01.01.2022 година, Граждански договор № 3/01.02.2022 година, Граждански договор № 5/01.03.2022 година и Граждански договор № 10/01.04.2022 година. От договорите било видно, че практиката, установена между страните, била да се сключват безсрочни граждански договори, като възлагането било месец за месец, като само първият договор от 21.12.2021 година бил с фиксиран срок до 31.12.2021 година. Съгласно договореното между страните в чл.2 раздел III, договорът може да бъде прекратен преди приключване на възложената работа по взаимно съгласие на страните, оформено в писмен вид. Видно от приобщената към доказателствения материл по делото Заповед № 8/25.05.2022 година към граждански договор № 10/01.04.2022 година, правоотношението между страните било прекратено на 25.05.2022 година. От двустранно подписания документ, макар и оформен и наименуван като „Заповед“ било видно, че страните са прекратили именно процесното гражданско правоотношение по полагане на труд на д-р Б. и ответното лечебно заведение. Документът бил подписан без в него да са отбелязани възражения и забележки от някоя от страните, 4 поради което следвало да се приеме, че същият бил подписан именно по взаимно съгласие на страните. С оглед на което, следвало да се приеме, че Гражданското правоотношение между страните било надлежно прекратено от 25.05.2022 година. Съгласно договореното между страните в чл.4 от раздел I, възложителят се бил задължил да изплаща на изпълнителя възнаграждение според извършената работа. Възнаграждението било договорено за месечно разположение за дневни, нощни дежурства, разположение в делнични дни, разположение в празнични и почивни дни, като същото се определяло според ИЗВЪРШЕНАТА РАБОТА /Така Раздел II, член 2, тире 5, 6, 7, 8 и 9 от договора/. По отношение на „Рапортната книга“ сочи, че същата била документ от частен характер, който нямал за цел да установява графика на работа в дружеството, а се била водела по инициатива на управителя на дружеството – д-р Г.П., наричана от ищеца в заседанията /д-р Т./, заемаща управител на СБР Медика-А. ЕООД в периода от 23.12.2021 година до 25.07.2022 година. „Рапортната книга“ не бил задължителен елемент от водената в болничното заведение по рехабилитация медицинска документация и съответно нямало отговорно лице, което да следи нейното валидно попълване, а същата била оставена на разположение в стаята за дежурство на лекарите. Същата не се ползвала с доказателствена стойност при изготвянето на графиците за работа в дружеството. Видно от изявление на ищеца на страница 9 от протокол, воден в ОСЗ от 24.04.2024 година,д-р Б. имал свободен достъп до рапортната книга, независимо дали бил на смяна или не бил на смяна. Обстоятелството, че друг лекар е бил на смяна не го е възпрепятствало/спирало да прави записвания в книгата. Твърденията на ищеца са, че д-р П. /Т./ била искала това от него. Многобройните записи на ищеца в т.нар. рапортна книга доказвали единствено обстоятеството, че д-р Б. бил постоянно в болницата, т.е. бил е настанен там. В първото по делото заседание твърди, че представил Граждански договор № 10 от 01.04.2022 година, чиято работа била приета на 25.05.2022 година от тогавашния управител на дружеството – д-р Г. П.. Обстоятелството, че договорът не бил подписан от ищеца не влечяло невалидност на същия, тъй като законът не изисквал наличие на писмена форма при гражданските договори за възлагане на работа. Твърди, че нямало как между едни и същи страни да съществуват две еднакви правоотношения с един и същи предмет на възлагане /поръчка/ и с един и същи период на действие, по които страните да си дължат различни престации, т.е. по единия договор плащането за периода му на действие /включително и месец май 2022 година/ да е извършено /така граждански договор № 10/01.04.2022 година и разходен касов ордер от 22.06.2022 година/, а по другия договор плащането да се приеме, че не е извършено – по граждански договор № 5/01.03.2022 година/.