Решение № 24 от 03.02.2021, Районен съд - Горна Оряховица

РЕШЕНИЕ

№ 24 гр. Горна Оряховица , 03.02.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, II СЪСТАВ в публично заседание на осемнадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:Еманоел В. Вардаров при участието на секретаря Мариянка Г. Къцаркова като разгледа докладваното от Еманоел В. Вардаров Гражданско дело № 20204120101241 по описа за 2020 година

Обективно съединени искове: -иск за неизплатено трудово възнаграждение по чл.242 ввр. чл.128 от КТ, -иск за неизплатено обезщетение по чл.214 от КТ; -иск за неизплатено обезщетение по чл.215 от КТ ввр. чл.18 и сл. от НСКСЧ; -иск за неизплатено обезщетение по чл.224 ал.1 от КТ; -иск за неизплатено обезщетение по чл.221 ал.1 от КТ; -искове за лихва за забава по чл.245 от КТ и чл.86 от ЗЗД; -иск по чл.349 ал.2 от КТ.

Ищeцът Г. Х. П.(чрез адв.В.П. от ВТАК) твърди в исковата си молба, че „Актив- Транс”ЕООД и Г. Х. П. са сключили Трудов договор№0017/08.11.2019г. на основание чл.70 ввр. чл.67 ал.1 т.1 от КТ. като в т.V било договорено, че след изтичане срока на изпитване, ако договорът не е прекратен, а същият се счита за безсрочен. В трудовия договор било удостоверено, че работникът/служителят е постъпил на работа на 08.11.2019г. Твърди се, че в изпълнение на трудовите си задължения ищецът извършвал по разпореждане на работодателя си международни превози до Кр.Белгия, Кр.Холандия и ФРГермания, с леко товарен автомобил/бус/ „Фиат Дукато“ с ДК№*****, като последния бил завършен на 28.02.2020г. За този период ищецът бил получил „на ръка“ от работодателя общо сумата 1450.00лв. за командировъчни разходи. Твърди се, че от сключване на трудовия договор не му било изплащано договореното трудово възнаграждение.

След завръщането му от последния международен курс, по телефона му било съобщено, че поради пандемията от Covid-19, международните превози се преустановявали. В началото на м.май.2020г. ищецът се свързал с управителя на фирмата, но му е било отговорено, че нямат нужда от него и договорът им бил прекратен. След този разговор, от страна на работодателя не последвало формално прекратяване на трудовия договор. Ищецът твърди, че трудовата му книжка се е съхранявала от работодателя, и същата му била върната след многократни настоявания от негова страна, без каквито и да било отбелязвания в нея. Доколкото прекратяването на договора се извършвало по предвидения в КТ, Г. Х. П. изпратил до работодателя уведомление(получено с 1 обратна разписка на 04.08.2020г.) за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.327 ал.1 т.2 от КТ. Предявени обективно кумулативно съединени искове: -иск за неизплатено трудово възнаграждение по чл.242 ввр. чл.128 от КТ за сумата 1852.00лв., представляваща неизплатени трудови възнаграждения за периода: 08.11.2019.г.-01.03.2020г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба – 25.08.2020г. до окончателното и изплащане; -иск за неизплатено обезщетение по чл.214 от КТ за сумата 2315.00лв. за периода: 01.03.2020г.-04.08.2020г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба – 25.08.2020г. до окончателното и изплащане; - иск за неизплатено обезщетение по чл.215 от КТ ввр. чл.18 и сл. от НСКСЧ за сумата 5615.80лв., представляваща неизплатено обезщетение(дневни пари при командироване) за периода:

08.11.2019г.-28.02.2020г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба – 25.08.2020г. до окончателното и изплащане; -иск за неизплатено обезщетение по чл.224 ал.1 от КТ за неползван платен годишен отпуск за периода: 08.11.1019г.- 04.08.2020г. – 25дни за сумата 525.00лв., представляваща обезщетение за неползван платен годишен отпуск(25дни), ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба – 25.08.2020г. до окончателното и изплащане; -иск за неизплатено обезщетение по чл.221 ал.1 от КТ за сумата 463.00лв., представляваща неизплатено обезщетение за неспазено предизвестие, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба – 25.08.2020г. до окончателното и изплащане; -иск по чл.349 ал.2 от КТ. Претендира направените по делото разноски.

Ответникът „Актив-Транс”ЕООД с ЕИК:*****, представляван от адв.Eли Димитрова от ВТАК, оспорва изцяло предявените искове. Счита същите за неоснователни. Подписването на договора само по себе си не означавало, че е възникнало трудово правоотношение между страните по него. За да възникне такова, съобразно чл.63 ал.3 от КТ, е необходимо работникът да се яви на работа. Тази задължителна предпоставка за възникване на трудово правоотношение при подписан трудов договор не била налице. Г. Х. П. сам потърсил работа в ответното дружество, като след проведения разговор било договорено между страните назначаване на ищеца на длъжност „Шофьор”, като бил подписан и трудов договор. От страна на работодателя били дадени указания на Г. Х. П. да представи необходимите документи. Твърди се, че на 08.11.2019г. П. не се явил в дружеството за започване на работа, както и не се явил и в едноседмичен срок от тази дата, в т.ч. не бил представил поисканите му документи. Г. Х. П. заявил, че не бил готов да подпише договор за тази длъжност, тъй като до този момент не бил пътувал в чужбина(нямал никакъв опит), а и не желаел да загуби привилегията семейството му да получава месечни помощи за отглеждане на дете. Тъй като бил длъжник по образувано изп.дело и не желаел да му бъде удържана част от трудовото възнаграждение. Поради това, се счита, че трудовото правоотношение между ищеца и дружеството не било възникнало. Работодателят не бил изпратил уведомление до съответната териториална дирекция на НАП. Не била изготвена и длъжностна характеристика. Oт страна на Г.

Х. П. били подписани документи, депозирани пред социалните служби в страната, където ищецът декларирал, че за периода, за който претендира изплащане на трудово възнаграждение и командировъчни разходи от ответното дружество, е бил безработен и не бил посочил „Актив- Транс”ЕООД като работодател, с който да е бил в трудово правоотношение. Впоследствие, ищецът, с цел евентуално бъдещо назначаване в ответното дружество, изявил желание, при съгласие от страна на работодателят, да му бъде дадена възможност неколкократно да придружава шофьори на „Актив-Транс”ЕООД при техни кратки пътувания по маршрути извън страната, за да 2 се запознае практически с работата при преминаване през граничните пунктове, доставката на превозвания товар на контрагентите и оформянето на документацията. Тъй като работодателят имал нужда да назначи допълнително шофьори, които да поемат международни превози, а придобиването на опит било задължителна предпоставка за успешното справяне с работата, се съгласил П. да пътува с шофьорите на дружеството. Поради това ищецът(като пътник или придружител) реализирал няколко излизания до европейски държави с превозни средства на „Актив-Транс”ЕООД. В края на м.февруари 2020г. работодателят получил информация, че ищецът бил осъден за държане или разпространение на наркотични вещества(това била причината Г. Х. П. да не се яви за започване на работа, тъй като при започване на работа от всеки работник, работодателят изисквал свидетелство за съдимост, ищецът не искал да представи своето, от което щяло да се установи осъждането му). Оспорва претендираните командировъчни разходи. Освен, че нямало възникнало трудово правоотношение, няма доказателства, че работникът е бил командирован, за да му бъдат изплащани командировъчни(105дни за периода: 08.11.2019г.- 28.02.2020г., за който твърди, че е работил в ответното дружество). Претенцията за дължимост на разходи за командировки в чужбина не може да изхожда единствено от факта, че в договора е посочено, че работникът ще осъществява международни превози, а такива действително трябва да са осъществени. Оспорва се претенцията за обезщетение по чл.214 от КТ за периода: 01.03.2020г.- 04.08.2020г., освен, че не било възникнало трудово правоотношение, същата не е обоснована с доказателства, освен твърденията в исковата молба. Ищецът сам признавал, че през този период не бил ходил на работа и не бил осъществявал трудова функция, в т.ч. нямало как и да е бил неправомерно отстранен. При невъзникнало трудово правоотношение, ищецът нямал право на обезщетение за неизползван годишен отпуск, както и за изплащане на обезщетение за неспазено предизвестие при невлязъл в сила и непроизвел действие трудов договор. В случай, че съдът приемел, че е налице валидно възникнало правоотношение, за да му бъде присъдено изплащане на месечни възнаграждения, то би следвало ищецът да докаже, че действително е полагал труд на длъжността „шофьор” в ответното дружество. С оглед твърденията му в исковата молба, Г. Х. П. би трябвало да се ограничи в доказването на изпълнението на трудовата функция по договора единствено и само за периода: 08.11.2019г.-28.02.2020г., доколкото за останалия процесен период ищецът посочил, че не бил полагал труд. Само в случай, че категорично се установял броят на дните, в които П. бил в чужбина и едновременно с това се докажело, че в тези дни ищецът е изпълнявал задълженията си на длъжността „шофьор” за „Актив-Транс”ЕООД, следвало да му бъдат присъдени командировъчни разходи за конкретните дати. Ако Г. Х. П. бил пътувал извън страната по друга причина, и е осъществявал дейност, която не му бил възложена от ответното дружество, тогава нямало основание за изплащане на командировъчни разходи. Моли да бъдат отхвърлени предявените искове. Претендира направените по делото разноски.

Съдът, след като взе предвид становището на ищеца, събра необходимите доказателства за изясняване на делото от фактическа и правна страна и преценявайки ги съгласно изискванията на ГПК, приема за установено следното:

„Актив-Транс”ЕООД и Г. Х. П. са сключили Трудов договор№0017/08.11.2019г. на основание чл.70 ввр. чл.67 ал.1 т.1 от КТ със срок за изпитване 6месеца в полза на работодателя.

Било договорено, че работодателят възлага, а работникът приема да изпълнява длъжността „шофьор, товарен автомобил (международни превози)”. НКИД 4941, НКПД 83322006, в отдел(място на работа) със задължения, утвърдени от работодателя в длъжностна характеристика, 3 представляваща неразделна част към настоящия трудов договор, при условията на 8-часов работен ден с основно месечно трудово . възнаграждение в размер на 463.00лв.(с периодичност на изплащане - до края на месеца, в който е начислено възнаграждението и с допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит -0.6% за всяка година трудов стаж). Работодателят се задължил да заплаща ежемесечно трудовото възнаграждение на работник, както и командировъчни в размери съгласно НСКСЧ. Страните се договорили работникът да има право на 25 работни дни платен годишен отпуск, съгласно чл.155 от КТ. В т.V било договорено, че след изтичане срока на изпитване, ако договорът не е прекратен, а същият се счита за безсрочен.

VI. Срокът на предизвестие за прекратяване на трудовия договор след изтичане на 6 месечен изпитателен срок е еднакъв и за двете страни и е 30 дни, съгласно т.VI от договора. Също така, според чл.VIII работникът се задължил да постъпи на работа на 08.11.2019г.

Според приложената справка от ОД МВР В.Търново от 17.11.2020г. от автоматизираната система за данни за задгранични пътувания се установява, че Г.П. е осъществил: -влизане през ГКПП Видин с лекотоварен автомобил „Фиат Дукато“ с ДК№***** на 15.12.2019г.; -излизане през ГКПП Видин с товарен автомобил „Фиат Дукато“ с ДК№***** на 26.01.2020г.; -влизане през ГКПП Видин с лекотоварен автомобил „Фиат Дукато“ с ДК№***** на 29.02.2020г.

От двете страни са ангажирани гласни доказателства. Св.К.Н.К.(бивш служител в ответното дружество) твърди, че се запознал с ищеца през 2019г., за да му предаде товарен бус(с товар предназначен за Кр.Белгия) по разпореждане на П.П.. Свидетелят предал буса на Г.П. в гр.Ботевград на една бензиностанция. След връщане от чужбина възнагражденията се давали на ръка в гр.С., след представяне на километри и съответните ЧМР-документи. Информация се изпращала на шофьорите по viber от П.П. и съпругата му(управител на дружеството). Първите две седмици били обучителни с придружител. Св.Милица Ц.Николаева(живуща на съпружески начала с ищеца Г.П.) заявява, че ищецът карал малък бус в ответното дружеството. Тръгнал на курс на 09.10.2019г. В края на м.февруари.2020г. спрял да кара. Твърди, че направил 4-5курса(всеки курс бил индивидуален, средно за около 30-35 дни). В един от курсовете бил с П.П., тъй като трябвало да вземе бус от Кр.Белгия. Курсовете се „назначавали” по телефона или по viber. По платформата viber се обяснявало къде да отиде и каква стока да натовари. Св.П.З.П.(съпруг на управителя на ответното дружество и служител на самото дружество) твърди, че Г.П. го помолил да го вземе на работа като „шофьор”. Свидетелят обяснил, че следва да премине обучителен курс от два-три месеца, като се обучи как да товари, да разтоварва, как да водят документ-оборота и др. специфични неща. Повечето време новопостъпилите пътували със свидетеля и той ги обучавал(да си пишат документи, да подреждат палети в автомобила, как да сменят гуми и т.н.). Свидетелят казал на ищеца, че ако иска да работи трябва да му оформи договор за работа, тъй като ще пътува за чужбина и за там трябват осигуровки, застраховки и т.н. Свидетелят представил договор и поискал от ищеца да представи медицинско свидетелство, свидетелство за съдимост, диплома за завършено образование и още нещо. Трябвало Г.П. да се яви на работа на 08.11.2019г. с документите. На 08.11.2019г. ищецът не се явил на работа. След като свидетелят го потърсил ищецът отговорил, че не иска да работи по трудов договор, защото получавал детски, помощи, пари за отопление и дължал пари при съдия изпълнител. Без договор не би могъл да работи в дружеството, тъй като пътувал в чужбина и се заплащали плащаме допълнителни осигуровки, застраховки и т.н. Свидетелят заявява, че Г.П. е пътувал два или три курса(около месец през есента на 2019г.) с микробуса(един път с него с микробуса, като поел разходите за храна, спане и 4 т.н.). Свидетелят установил, че ищецът не можел да се оправя с навигациите, не можел да си подреди стоката, не можел да си оправя документите и не можел да си пише ЧМР-та. В същото време не говорел никакъв чужд език. Това означавало, че не би трябвало да работи за дружеството(не би могъл да се справя с работата). Впоследствие свидетелят установил, че Г.П. се занимавал с наркотици и бил съден за наркотици с условна присъда. След като научил тези подробности и след последния курс прекъснал отношенията с ищеца(м.февруари.2020г.).

Разпечатката съдържа 17 от 53 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/050c4d89-dad9-4cd9-9ce3-f5eed9be689e