Решение № 123 от 07.11.2025, Районен съд - Сливница

РЕШЕНИЕ

№ 123 гр. Сливница, 07.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, I-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Людмила Людм. Митрева при участието на секретаря Паулина Бл. Велкова като разгледа докладваното от Людмила Людм. Митрева Административно наказателно дело № 20251890200298 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на „С.С.“ ООД, ЕИК **************** срещу Електронен фиш № 8505126407, издаден от АПИ, с който му е наложена имуществена санкция в размер на 300 лева, на основание чл.187а, ал.2, т.1, вр. с чл. 179, ал.3 ЗДвП за нарушение по чл.102, ал.2 ЗДвП.

В жалбата са изложени твърдения, че електронният фиш е незаконосъобразен, доколкото при издаването им са допуснати съществени процесуални нарушения. Твърди се, че отговорността е погасена по давност.

Административно-наказващия орган е депозирал отговор на жалбата, с който оспорва същата. Излагат се съображения за правилност и законосъобразност на издадения електронен фиш.

Районен съд - Сливница, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта на жалбата:

Жалбата се явява процесуално допустима, подадена в срок и от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване.

По същество:

От представения по делото Електронен фиш № 8505126407, издаден от АПИ /л.8/ се установява, че на „С.С.“ ООД, като собственик на ППС лек автомобил „***************“, с рег. № **************** с технически допустима маса до 3500, е наложена глоба в размер на 300 лева, за това, че на 01.02.2022 г. в 10.18 ч. е установено нарушение на посоченото погоре ППС с движение по път I-8 км 41+234 с посока нарастващ километър, включен в обхвата на платена пътна мрежа без да е заплатена дължимата пътна такса по чл.10, ал.1, т.1 ЗП. Нарушението е заснето с контролно устройство № 40671.

По делото не се спори, a и от събраните по делото доказателства, а именно електронна справка за процесното МПС /л.12/, че същото е собственост на жалбоподателя и има характеристиките на ППС по чл. 10a, ал. 7, т.1 ЗП - пътно превозно средства с обща 1 технически допустима максимална маса до 3.5 тона, на четири колела, предназначено за превоз на пътници.

Съгласно разпоредбата на чл.187а, ал.4, вр. с ал.2 ЗДвП собственика – юридическо лице на моторното превозно средство отговаря за нарушенията, извършени с него, ако не посочи на кого е предоставил същото. В случая липсва подадена декларация от собственика с посочване на конкретно физическо лице, извършило нарушението, поради което съдът приема, че именно търговското дружество, в качеството си на собственик отговаря за нарушението, извършено с него.

Съдът намира, че електронният фиш е издаден от компетентния за това орган – Агенция пътна инфраструктура, съгласно чл.10, ал.10 ЗП, както и че съдържа всички задължителни реквизити, предвидени в чл. 189, ал.4 ЗДвП.

По делото не се спори, а и от представения доклад и снимково изображение от контролно устройство № 40671 към него /л.9-12/ се установява движение на това ППС на 01.02.2022 г. в 10.18 ч. на път I-8 км 41+234 с посока намаляващ километър, които се ползват с обвързваща съда доказателствена сила за посочените обстоятелства, като оборването им е в тежест на нарушителя по аргумент от чл. 189, ал.1 ЗдвП.

Не се спори, че посоченият по – горе участък, като републикански път, е включен в списъка на пътищата в обхвата на платената пътна мрежа, по които може да се събира такса за ползване на пътната инфраструктура - винетна такса, или такса за изминато разстояние ТОЛ такса, което се установява и от прието от Министерски съвет Решение № 127 от 28.02.2020 г. за промени на списъка на републиканските пътища, за които се събират такса за ползване на пътната инфраструктура – винетна такса, обнародвано в Държавен вестник.

Същото се установява и от цитираното решение, с което съдът служебно се е запознал от сайта на Държавен вестник, бр.19, от 06.03.2020 г.

Поради това за преминаване през същия от процесното МПС се дължат таксите по чл.10, ал.1, т.1 ЗП, съгласно която заплащането на винетната такса дава право на едно пътно превозно средство да ползва за определен срок платената пътна мрежа.

Разпоредбата на чл.139, ал.6 ЗДвП регламентира задължение на водача на пътно превозно средство преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да заплати таксата по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата в случаите, когато такава е дължима според категорията на пътното превозно средство, освен когато таксата е заплатена от трето лице.

Условията, редът и правилата за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние, съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 7 от ЗП, се определят с наредба на Министерския съвет в съответствие с изискванията на Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и Директива 2004/52/ЕО.

В изпълнение на законовата делегация е приета Наредба за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние, приета с ПМС № 285 от 10.12.2018 г., обн., ДВ, бр. 104 от 14.12.2018 г.

Детайлно условията и редът за заплащане на процесната такса по чл.10, ал.1, т.1 от ЗП, са уредени в чл. 5 от Наредбата. Според алинея 2 от цитираната разпоредба при заплащане на винетната такса собственикът или ползвателят декларират регистрационния номер на пътното превозно средство, категорията му и периода на валидност на винетната такса съгласно периодите, посочени в чл. 4, ал. 2.

По делото жалбоподателят не е представил доказателства за платена пътна такса /винетка/, действаща за процесната дата, предвид което съдът приема, че е налице нарушение на чл.10, ал.1, т.1 ЗП.

Това нарушение се санкционира по реда на чл.179, ал.3 ЗДвП, който предвижда, че водач, който управлява пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата, се наказва с глоба в размер 300 лева.

2

С оглед приетото от съда, че е налице извършено нарушение от страна на жалбоподателя, така както е описано в електронния фиш и за което е санкциониран с него, следва да се разгледа направеното от жалбоподателя възражение за изтекла погасителна давност.

По силата на препращащата норма на чл. 11 от ЗАНН - по въпросите на вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита, доколкото в ЗАНН не е предвидено друго, се прилагат разпоредбите на НК.

Съобразно разпоредбата на чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК наказателното преследване се изключва по давност, когато то не е възбудено в продължение на три години за всички други наказания с изключение на тези, дадени в предходните точки на същата алинея. В чл. 81, ал.

3 от НК е предвидена абсолютна давност, с изтичането на която, макар да е било образувано производство, отговорността се погасява, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в предходния член (чл. 80, ал. 1, а в настоящия случай т. 5 от този член от НК). Тъй като наложеното наказание е глоба, то съгласно предвиденото в чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, давността по отношение на този вид наказание е три години, а абсолютната давност, изключваща отговорността на нарушителя, е четири години и шест месеца.

В случая видно от представената по делото справка за история на обработка на електронния фиш /л.23/, същият е издаден на 26.05.2022 г., когато е подписан. С издаването на електронния фиш е прекъсната давността и е започнала да тече нова, съгласно разпоредбата на чл.81, ал.2 НК.

Съдът счита, че тригодишната давност е изтекла на 27.05.2025 г. Електронния фиш е връчен на нарушителя на 29.05.2025 г. /л.13/, два дни след като давността е изтекла.

Тъй като за действието по връчване на електронните фишове в ЗАНН и ЗДвП не е предвиден специален давностен срок, то следва субсидиарно да се приложи чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК и да се приеме, че за връчване на електронния фиш тече обикновена давност в размер на 3 години, която видно от представените по делото доказателства е изтекла. В този изричен смисъл е Решение № 1252 от 14.10.2025 г. по к.а.н.д. № 886/2025 г. по описа на АССО.

С оглед изложеното отговорността на жалбоподател по процесния електронен фиш е погасена по давност, което води като последица отмяна електронния фиш.

Наред с това съдът счита, че санкционната разпоредба на чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, противоречи на правото на Европейската общност, предвиждайки фиксиран размер на глоба, без да държи сметка за принципа на съразмерността, залегнал в чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО от 19.06.1999 г. относно таксуването на превозните средства за използване на пътни инфраструктури.

С Решение на СЕС от 21.11.2024 г. по дело C-61/2023 г. (образувано по отправено от АС-Х. преюдициално запитване) е разгледан въпросът за съответствие на националната ни правна уредба и в частност на установените наказания за нарушения на националните разпоредби на правилата относно задължението за предварително установяване и заплащане на размера на таксата за ползване на пътната инфраструктура, регламентирани в чл.179, ал.3, ал.3а и ал.3б ЗДвП с принципа за съразмерност на наказанията, регламентиран с чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на ЕП и на ЕС от 17.06.1999 г. относно таксуването на превозните средства за използване на пътни инфраструктури.

Съгласно изречение последно от цитираната норма установените наказания трябва 3 да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи. В мотивите на решението си съдът е извел, че строгостта на санкциите трябва да бъде в съответствие с тежестта на наказваните с тях нарушения, включително и като гарантират реално възпиращ ефект, като същевременно съблюдават общия принцип на пропорционалност. Следователно, посоченият принцип изисква не само наложеното наказание да съответства на тежестта на нарушението, но и при определянето на наказанието и на размера на глобата или имуществената санкция да се отчитат конкретните обстоятелства по случая.

Съдът изрично е посочил, че разпоредбите на чл. 179, ал. 3-3б от ЗДвП, предвиждат в случай на нарушение на различни материални разпоредби от този закон глоби и имуществени санкции с фиксиран размер, възлизащ съответно на 300 лева, 1800 лева или 2500 лева, като освен това ЗДвП не дава право на сезирания съд да изменя налаганите глоби или имуществени санкции и по-конкретно да намалява фиксирания размер в зависимост от характера или тежестта на извършеното нарушение.

При това нормативно положение съдът е заключил, че тази система от наказания не предвижда никаква възможност за индивидуално определяне на наказанието от националните съдилища, а при тези условия налагането на глоба или на имуществена санкция с фиксиран размер за всяко нарушение на някои предвидени в закона задължения, без да се предвижда различен размер на тази глоба или имуществена санкция в зависимост от тежестта на нарушението, изглежда непропорционално с оглед на целите, посочени в правната уредба на Съюза (в този смисъл решение от 22.03.2017 г., Euro-Team и Spiral-Gep, C-497/15 и C498/15, EU: C: 2017: 229).

По аргумент на тези съображения съдът е приел, че на преюдициалния въпрос следва да се отговори, че чл. 9а от Директива 1999/62 трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административно наказателна отговорност чрез заплащане на "компенсаторна такса" с фиксиран размер.

Следва да се обоснове, че макар и държавите членки да са компетентни да изберат средствата, в това число санкциите, с които ще контролират спазването на установените правила и ще стимулират своевременно им изпълнение от страна на водачите, то всяка една държава членка е длъжна да упражнява своята компетентност при съблюдаване на правото на Съюза, както и на неговите общи принципи. В случай на несъвместимост, дори и косвена такава, между национална правна норма и основните принципи на правото на Европейския съюз, то вътрешната правна норма следва да остане неприложена, поради действието на принципа на примат.