Решение № 181 от 08.04.2025, Районен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 181 гр. Ямбол, 08.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XI СЪСТАВ, в публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Весела К. Спасова при участието на секретаря Й.Г.П. като разгледа докладваното от Весела К. Спасова Гражданско дело № 20242330103121 по описа за 2024 година

Подадена е исковата молба от Й. Е. М., допълнително уточнена, против „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, в която се твърди, че ищецът е длъжник по изпълнително дело № *** г. на *** рег. № ***, образувано по молба на взискателя-цесионер „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД.

Изпълнителното основание е Изпълнителен лист от *** г. по ч.гр.дело № *** г. по описа на ***РС в полза на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, за главница, лихви и разноски, произтичащи от договор за кредит, сключен между страните. Вземането е погасено по давност-абсолютната 10-годишна давност, изтекла на 27.09.2023 г., също и с изтичане на кратката 3-годишна давност, евентуално общата 5-годишна. Последното изпълнително действие във връзка с изпълнителния лист е извършено на 12.09.2024 г. чрез изпращането на запорно съобщение. Образуваното по-рано изп.д. № *** г. по описа на *** Т. М. е прекратено на 19.10.2021 г. на осн.чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.

„Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД като цесионер е взискател по изп. дело № *** г. на *** Т. М., прехвърлено за изпълнение на *** И.Х.. Иска се съдът да приеме за установено, че сумите в размер на 260,44 лв.-главница, 69,56 лв.възнаградителна лихва, мораторна лихва в размер на 41,66 лв. за периода 06.12.2011 г.-02.07.2013 г., законна лихва за забава в размер на 307,87 лв. разноски по заповедното производство в размер на 125 лв., както и разноските по самото изпълнително дело за принудителното изпълнение на които е образувано изпълнително дело № *** г. на *** рег. № ***, са недължими.

В съдебно заседание ищецът чрез процесуалния представител пледира за уважаване на иска, както и за присъждане на разноските по делото.

1

В срока за отговор ответникът оспорва исковете като неоснователни.

Възраженията си основава на фактите, че първоначалният кредитор „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД е предприел действия за принудително изпълнение на вземането си срещу длъжника и е образувано изп.д.№ *** г. на *** Т. М. рег. № ***. Предприети са действия, с които е прекъсвана давността.

Освен с подаването на молбата до ***, такива действия са и налагане на запор върху банкови сметки на длъжника през 2014 г., подаване на молба за опис на движими вещи и насрочването на такъв през 2016 г. На 22.04.2016 г. между „БНП Париба пърсънъл файненс” ЕАД и ответника е сключен договор за цесия на вземанията срещу същия длъжник. Кредиторът е поискал с молбата си за конституиране от 03.09.2016 г. и опис на движими вещи на длъжника.

Подавал е молби през 2018 г. и 1019 г. за налагане на запор върху новооткритите му банкови сметки. Давността е спряна и по силата на закона за 68 дни от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. Изп. дело е перимирано, като впоследствие е образувано посоченото в исковата молба изпълнително дело № *** г. на *** И.Х. Предприети са от кредитора нови действия за принудително изпълнение с подаването на новата молба за образуване на изп. дело, с която е поискан запор върху движими вещи и банкови сметки на длъжника. Те са прекъснали давността, поради което тя не е изтекла. В отговора е оспорено становището на ищеца, че вземанията се погасяват с кратка 3-годишна давност, като се сочи, че не се касае за периодични плащания, а за разсрочени вземания, за които е издаден изпълнителен лист и които се погасяват с 5-годишна давност. Изложени са доводи и относно спирането на давността по време на висящността на изпълнителния процес до обявяването на ТР №2/26.06.2015 г. по т.д.№ 2/2013 г.на ОСГТК на ВКС.

Оспорено е изтичането на абсолютната давност предвид становището на КС по т.д.№1/2021 г. относно прилагането й за в бъдеще, но не и за заварени правоотношения и правни спорове.

Съдът въз основа на доказателствата приема за установено от фактическа страна следното:

По делото не е спорно, че са издадени заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист по ч.гр.д.№ *** г. по описа на ***РС в полза на „БНП Париба пърсънъл файненс” ЕАД срещу ищцата за посочените в исковата молба суми в размер на 260,44 лв.-главница, представляваща неизплатена част по договор за заем от 19.10.2011 г., 69,56 лв.възнаградителна лихва, мораторна лихва в размер на 41,66 лв. за периода 06.12.2011 г.-02.07.2013 г., законна лихва за забава от подаване на заявлението -17.07.2013 г. до окончателното плащане и разноски по заповедното производство в размер на 125 лв., видно и от представения Изпълнителен лист от 27.09.2013 г., издаден на осн. чл. 416 вр. чл. 410 от ГПК.

Видно от завереното копие на изп.д. № *** г. по описа на *** Т. М. с район ***ОС, същото е образувано по молба от 22.01.2014 г. от „БНП Париба пърсънъл файненс” ЕАД, за изпълнение на вземането по изпълнителния лист 2 на ***РС срещу настоящата ищца. До длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение от 24.01.2014 г., връчена чрез залепване на Уведомление на 13.02.2014 г. на регистрирания към този момент постоянен и настоящ адрес в гр.Б.. Изпратено е запорно съобщение до *** от 15.05.2014 г., за налагане на запор върху вземанията на длъжника. В отговор от 21.05.2014 г. от банката се сочи, че са блокирани банковите сметки на длъжника, по които няма авоар. До длъжника е изпратено съобщение за насрочен опис на движими вещи в жилището на 05.05.2016 г.

По изп.дело е представен Договор за продажба и прехвърляне на вземания, сключен на 22.04.2016 г. между "БНП Париба пърсънъл файненс” ЕАД и ответника, като е прехвърлено и вземането срещу процесния длъжник, съгласно представения списък, за което новият кредитор е уведомил *** с Молба от 20.05.2016 г., с която е възложил извършване на необходимите изпълнителни действия. Представено е Пълномощно №*** г. с нотариална заверка на подписите от 17.05.2016 г., издадено от цедента на цесионера за уведомяване на длъжниците за продажбата на вземанията. От името на цедента настоящият ответник е отправил представеното по настоящото дело Уведомление до ищцата за цесията, доставено до адреса й, като в разписката на куриера „М и БМ експрес” ООД от 06.06.2016 г. е отбелязано, че лицето е непознато на адреса. Същото е връчено с отговора на исковата молба.

Взискателят е подал Молба за извършване на справки за имуществото на длъжника от 23.01.2018 г. и Молба за предприемане на съответни изпълнителни действия по налагане на запор върху банкови сметки на длъжника от 20.03.2019 г. Въз основа на молбата от *** не са предприети изпълнителни действия. С Постановление от 19.10.2021 г. на *** делото е прекратено на осн.чл.433, ал.1, т.8 от ГПК и е вдигнат запора върху банковите сметки в „Уникредит Булбанк” АД. Взискателят е поискал връщане на изпълнителния лист на 21.06.2022 г..

Цесионерът е подал молба за образуване на изпълнително дело от 21.06.2022 г. и е образувано такова под №*** г. на *** Т. М.. В молбата е поискано извършване на опис на движими вещи в дома на длъжника, налагане на запор върху трудово възнаграждение, банкови сметки на същия. Делото е прехвърлено за изпълнение на *** И.Х. по молба на взискателя от 09.08.2022 г. Кредиторът е подал Молба от 04.06.2024 г. за извършване на справка в електронния регистър на БНБ на името на длъжника и за налагане на запор върху новооткрити банкови сметки на същия и вземания към финансови и платежни институции. *** е изпратил Запорно съобщение от 12.09.2024 г. до „Първа инвестиционна банка“ АД-гр.София за налагане на запор върху всички вземания на длъжника, в т.ч. банкови сметки и др. Изпратено е и съобщение до длъжника за образуваното дело и задълженията му по него, получено на 16.09.2024 г. и приложено към исковата молба.

Въз основа на горното съдът прави следните правни изводи:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание с чл. 439 от 3

ГПК. Съгласно тази разпоредба, длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението, като може да го основава само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.

Исковете са допустими. Ищцата е длъжник по изп.дело и основава възраженията си срещу вземането на настъпили след издаване на подлежащия на принудително изпълнение съдебен акт факти.

Съдът намира исковете за неоснователни. Вземанията на ответника срещу ищеца за посочения в исковата молба период не са погасени по давност на осн. чл. 117 ал.2 от ЗЗД, съгласно който ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е винаги 5 години, както за главницата, така и за лихвите и разноските. Т.е. тя е започнала да тече, считано от влизане в сила на заповедта за изпълнение (последвано от издаване на изпълнителен лист на 27.09.2013 г.). Основателни са доводите на ответника, че давността е прекъсната с предприемането на изпълнителни действия по налагане на запор от *** върху банковата сметка на 15.05.2014 г., съобразно Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС (приемащо, че прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 З***). Отделно от това съгласно задължителната съдебна практика -Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2023 г. по тълк. д. № 3/2020 г., ОСГТК на ВКС- погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС. В случая съгласно задължителното ППВС през времетраенето на първия изпълнителен процес (изп.д.№*** г.) давността е спряла до приемането на новото тълкувателно решение – до 26.06.2015 г. Считано от тази дата е започнала да тече погасителна давност.

Новият кредитор-цесионер е уведомил *** от своя страна за настъпилото правоприемство с Молба от 20.05.2016 г., с която е възложил извършване на необходимите изпълнителни действия, имащо значение за прекъсване на давността. Такъв ефект е произвела молбата му от 20.03.2019 г. В мотивите на цитираното Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. се изтъква, че искането да бъде приложен определен изпълнителен способ също прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи. Доколкото взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия след това в продължение на 2 години, изпълнителното производство се е прекратило по силата на закона -на основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК. Съгласно цитираното Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г., б ез правно значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи това. Прекратяването на изпълнителното 4 производство става по право, като новата давност е започнала да тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително действие. С т.3 от приетото от ОСГТК на ВКС Тълкувателно решение № 2 от 04.07.2024 г. по тълк. д. № 2/2023 г., е постановено, че погасителната давност се прекъсва от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция.

Основателни са възраженията на ответника и относно осъществено спиране на давността на основание чл. 3, т. 2 Закона за мерките и действията по време на извънредно положение, т.е. същата е спряла да тече от 13.03.2020 г., когато е обявено извънредното положение до отмяната му. Съгласно параграф 13 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на закона за здравето, обн. ДВ, бр. 44 от 13.05.2020 г., сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г. и за преодоляване на последиците, продължават да текат след изтичането на 7-дни от обнародването на този закон в Държавен вестник.