Решение № 675 от 29.10.2020, Административен съд - Плевен

Личните данни в текста са заличени.

Р E Ш Е Н И Е

№ 675 гр.Плевен, 29.10.2020 год.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - гр. Плевен, втори касационен състав, в открито съдебно заседание на тринадесети октомври две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ДИЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖИНА ИВАНОВА

ВЕНЕЛИН НИКОЛАЕВ при секретаря Цветанка Дачева и с участието на прокурора Иван Шарков като разгледа докладваното от съдия Николаев касационно административно дело № 712 по описа на Административен съд - Плевен за 2020 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба с вх. рег. № 2657/16.07.2020 г. на Д. Й.Д., изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора – Белене и касационна жалба с вх. рег. № 3693/17.07.2020 г. на Д.Й.Д., чрез служебен защитник адв. П. И. А. *** срещу решение № 411/06.07.2020година, постановено по адм. д.№ 896/2019 г. на Административен съд – Плевен, с което е отхвърлена исковата молба, подадена по реда на чл. 284 и сл. от ЗИНЗС срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ - София, с която се претендира изплащане на обезщетение в общ размер на 112000 лева за причинени неимуществени вреди от незаконосъобразни бездействия и/или неадекватните действия на затворническата администрация при затвора Белене във връзка с лекуване на здравословните проблеми на л.св., а именно: хроничен цистит, синдром на карпалния канал, остро стомашно разстройство; от неосигуряване на подходящи дрехи за летния сезон и нехигиенично приготвяне и сервиране на храната в затвора, както и от подлагане на унизително отношение, вследствие на които е търпял уронване на човешкото достойнство, за периода от 01.08.2016 г. до датата на подаване на исковата молба – 31.07.2019 г.

С горното решение е отхвърлено искането на процесуалния представител на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

В жалбата си касаторът изразява недоволство от медицинските услуги в затвора, като твърди, че за процесния период затворническата администрация бездейства и не лекува по адекватен начин неговите заболявания – хроничен цистит, синдром на карпалния канал, остро стомашно разстройство. В тази връзка твърди нечовешко отношение към него.

Твърди, че не му се осигуряват подходящи дрехи за летния сезон. Оплаква се и от нехигиеничното приготвяне и сервиране на храната в затвора. Сочи, че е налице бездействие на затворническата администрация, което представляват нарушение на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС. Счита, че е поставян в неблагоприятни условия, унижение, уронване на човешкото достойнство, в резултат на което е търпял болки и страдания.

В жалбата от процесуалния представител на ищеца се твърди, че решението е неправилно и необосновано, постановено в противоречие с материалния закон и събраните по делото доказателства. Мотивират се отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК - нарушение на материалния закон и необоснованост на съдебния акт, доколкото се сочи, че първоинстанционният съд е постановил решението си без да се съобрази със свидетелските показания на част от свидетелите. Сочи се, че досежно незаконосъобразното действие, респ. бездействие на затворническата администрация към затвора Белене, изразяващи се в неадекватно лечение на здравословните проблеми на ищеца, а именно: хроничен цистит, синдром на карпалния канал, остро стомашно разстройство правилно съдът е приел, че по делото са събрани доказателства, от които се установява, че на ищеца са правени множество медицински прегледи за различни оплаквания, като за процесния период същият неколкократно, вербално, се е оплаквал, че изписаните му и предоставени от затвора медикаменти не са ефикасни и не оказват нужния лечебен ефект. Обстоятелство, което се доказва от показанията на св. Николов, който сочи, че за нуждата от лекарства ищецът е подавал молби до администрацията на затвора, че няма възможност да ги закупи. В жалбата се твърди, че съдът е игнорирал тези показания, като е приел, че по делото липсват писмени доказателства за депозирани молби от ищеца до затворническата администрация и в този смисъл е извел извод, че затворническата администрация е изпълнила задължението си за опазване на физическото здраве на лишения от свобода. Навеждат се доводи, че изводът е неправилен, тъй като от показанията на св.

Чоранов, се установява, че той не завежда по никакъв начин постъпващите при и чрез него молби от лишените от свобода до затворническата администрация, като с това си бездействие е създал условия молбите да не достигат до адресата, а от друга страна води до извода, че този свидетел самоволно е решавал кои молби да бъдат придвижени и кои не.

Досежно незаконосъобразното действие, респ. бездействие на затворническата администрация към Затвора - Белене, изразяващи се в неосигуряване на подходящи дрехи за летния сезон, се сочи, че съдът не е взел предвид показанията на св. Николов и св. С. в тази насока е приел, че не се установява през процесния период затворническата администрация да е сезирана с писмена молба от ищеца, регистрирана по надлежния ред, в която да се изразява искане да му бъдат предоставени летни дрехи. Приел е, че лишеният от свобода има право на безплатни дрехи и обувки, но за това затворническата администрация следва да е сезирана, като за такова сезиране няма доказателства по делото, поради което не е налице и законово задължение на същата да подсигури на ищеца безплатни летни дрехи и обувки, според утвърдени таблица № 1 и таблица №

2. Досежно незаконосъобразното действие, респ. бездействие на затворническата администрация към затвора Белене, изразяващи се в нехигиенично приготвяне и сервиране на храната в затвора се счита, че искът в тази му част е категорично доказан, доколкото от показанията на св. Николов и св.С. е установено по несъмнен начин, че качеството на храната в затвора е лошо, а посудата мръсна и остаряла; баките за храната са мръсни и стари и се мият само със студена вода и настърган сапун; хигиената в кухнята не е на добро ниво, като вътре влизали котки, имало хлебарки.

Досежно незаконосъобразното действие, респ. бездействие на затворническата администрация към затвора Белене, изразяващи се в подлагане на унизително отношение, вследствие на което ищецът е търпял уронване на човешкото достойнство се твърди, че изводът, до който е достигнал съда, че не е доказано такова е неправилен и се опровергава от показанията на св. Николов и С. В заключение се иска отмяната на съдебния акт и решаване на спора по същество.

Постъпило е писмено становище по касационната жалба от ответника ГДИН- София, представляван от юрк. У., в което се излагат доводи, че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно. Сочи се, че по делото не е доказано бездействие от страна на ответника, тъй като по отношение на лишения от свобода са предприети всички действия за лечение на здравословните му проблеми - консултации с медицински специалисти в гр. Белене, гр. Плевен и гр.

София, проведени необходимите апаратни и лабораторни изследвания, като в случаите, в които е установена патология, свързана с оплакванията на ищеца е назначавана съответната терапия, давани са му предписания за диетично хранене. Посочва се, че по делото са приложени множество доказателства, че ищецът не е приемал назначената му медикаментозна терапия и не е спазвал определения му диетичен режим на хранене, като по този начин е осуетил лечението на заболяването стомашно разстройство. Твърди се, че по делото е установено, че в исковия период ищецът е разполагал с парични средства и е могъл да извърши консултация с медицински специалисти по реда на чл. 137, ал. 1 от ЗИНЗС, а вместо това се е конфронтирал с медицинските специалисти на затвора. Сочи се, че е правилен извода на съда, че относно задължението за предоставяне на летни дрехи, предвид законодателната промяна, ищецът е следвало да сезира ответника, че не разполага със собствени такива. Излагат се твърдения, че единствените данни за свързани с лошото качеството на храната и нейното сервиране се съдържат в свидетелските показания на допуснаните по искане на ищеца свидетели Е. М. С. и Никола Тодоров Николов, които водят множество дела срещу ГД “ИН“. Сочи се, че не е доказано и оплакването на ищеца за унизително и обидно отношение от страна на администрацията на ответника.

Редовно призован за съдебно заседание касаторът се представлява от пълномощника по делото адв. А., който не сочи нови доказателства, няма доказателствени искания и по същество поддържа доводите, изложени в касационната жалба.

Ответната страна - Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" София се представлява от юрк. У., който поддържа становище за неоснователност на касационната жалба.

Процесуалният представител на Окръжна прокуратура -

Плевен дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че обжалваното съдебно решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила.

Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното:

Касационната жалба е депозирана в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Пред първостепенния съд Д.Й.Д. е предявил, срещу

Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГДИН) иск с правно основание чл. 284, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС), за заплащане на обезщетение в 112 000 лева за причинени неимуществени вреди от незаконосъобразни бездействия и/или неадекватните действия на затворническата администрация при затвора Белене във връзка с лекуване на здравословните проблеми на л.св., а именно: хроничен цистит, синдром на карпалния канал, остро стомашно разстройство; от неосигуряване на подходящи дрехи за летния сезон и нехигиенично приготвяне и сервиране на храната в затвора, както и от подлагане на унизително отношение, вследствие на които е търпял уронване на човешкото достойнство, за периода от 01.08.2016 г. до датата на подаване на исковата молба – 31.07.2019 г.

При анализа на събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства, първоинстанционният съд е приел, че предявеният от Д. иск за заплащане на обезщетение за причинените му неимуществени вреди от нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС, е неоснователен и го е отхвърлил. За да обоснове този извод, първоинстанционният съд е изяснил релевантните за исковата претенция факти, обсъдил е доказателствата, становищата на страните, свидетелските показания и приложимата правна уредба, като е приел, че исковата претенция за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди, е неоснователна и недоказана.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

В случая не е налице твърдяната от касационния жалбоподател неправилност и необоснованост на обжалваното решение, както и че същото е постановено в противоречие с материални и събраните по делото доказателства. Въз основа на събраните по делото доказателства в обжалваното решение е изведен правилният извод за неоснователност на предявения иск, при неустановяване на сочените в исковата молба обстоятелства, от които ищецът извежда причинени неимуществени вреди.

Решаващият съд е обсъдил свидетелските показания, на които се позовава касаторът. Съдът обаче не може да основе изводите си само на част от събраните доказателства, а е длъжен да ги прецени в съвкупност с останалите такива, събрани в хода на съдебното дирене. В конкретния случай са налице писмени доказателства, обективиращи направените искания от страна на ищеца към администрацията на затвора, респ. предприетите от затворническата администрация действия, свързани с горните искания. В тази насока първостепенният съд е изложил подробни мотиви, с които настоящият съдебен състав, поради което не следва да ги повтаря, по аргумент от разпоредбата на чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК.

Неоснователни са доводите на касатора, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства, се установява, че е налице твърдяното от ищеца незаконосъобразно действие, респ. бездействие затворническата администрация към Затвора Белене, което е в нарушение на чл.3 от ЗИНЗС.