Решение № 584 от 28.04.2026, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 584 гр. Велико Търново, 28.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, I СЪСТАВ, в публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЯВОР ДАНАИЛОВ при участието на секретаря ВЕНЕЦИЯ В. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от ЯВОР ДАНАИЛОВ Гражданско дело № 20254110103388 по описа за 2025 година

Иск за отмяна на дисциплинарно наказание “Забележка“ с правно основание чл.

358, ал.1, т.1 от КТ.

Ищцата Т. Г. Д. – С., чрез пълномощника си адвокат И. Т. М. твърди в исковата си молба, че със Заповед № РД-10-2493/28.10.2025г. на ректора на ВТУ, й било наложено дисциплинарно наказание „забележка“. Излагат се съображения, че издадената заповед била незаконосъобразна тъй като: била опорочена дисциплинарната процедура; липсвало извършено нарушение на трудовата дисциплина; липсвали фактически основания и твърдения в подкрепа на изводите в заповедта, която била и немотивирана. Въз основа на тези съображения за незаконосъобразността на атакуваната заповед, ищцата моли съда да отмени наложеното с нея дисциплинарно наказание „забележка“. Претендира разноски.

Ответникът Великотърновски университет „Св.Св. Кирил и Методий“ не оспорва факта на наложеното на ищцата дисциплинарно наказание „Забележка“, но счита, че издадената заповед е законосъобразна, налице били условията на чл.193, ал.1 от КТ за това, ищцата била извършила посочените в заповедта нарушения на трудовата дисциплина. Моли съда да отхвърли иска и да му присъди разноски.

Съдът, след като изслуша доводите на ищеца и прецени събраните доказателства, приема следното:

Ищцата работи по валидно трудово правоотношение при ответника на длъжност „***”, с място на работа: *** във ВТУ.

Със Заповед № РД-10-291/27.01.2025 г. на ректора на ВТУ ищцата е назначена за член на комисия за изготвянето на доклад-самооценка на специалности в дистанционна форма на обучение на професионално направление 3.1. - Социология, антропология и науки за култура. Тази Заповед е изменена със Заповед № РД-10536/19.02.2025 г. на ректора на ВТУ по отношение на персоналния състав на 1 комисията.

С имейл до ищцата от 16.07.2025 г., деканът на историческия факултет е поканил Т.

Д.- като отговорник за дистанционното обучение в историческия факултет и член на комисията, да направи необходимото докладът и приложенията към него да бъдат депозирани в деканата на историческия факултет не по-късно от 18.07.2025 г.

Ищцата е получила покана от ректора на ВТУ от 03.09.2025 г., на основание чл.

193, ал. 1 КТ и в качеството й на член на посочената по-горе комисия да даде писмени обяснения за неизпълнение на възложената задача, а именно: изготвяне и представяне на доклад-самооценка в срок до 15.07.2025 г. Ищцата е депозирала писмените си обяснения пред работодателя на 11.09.2025 г., в които общо извежда, че задачите са щели да бъдат изпълнени ако председателят на комисията беше организирал заседание, на което да й бъдат поставени задачите, които да изпълни.

Всички членове в горепосочената комисия, както и председателят й, са били поканени от работодателя за обяснение на основание чл. 193, ал. 1 КТ. В обясненията си повечето от тях посочват като причина за неизготвянето на доклада, липсата на ангажираност от ищцата *** Т. Д. за организиране на срещи на членовете на комисията за разпределяне на конкретните задачи, както и цялостно подпомагане изготвянето на доклада, каквито конкретни ангажименти ищцата е била поела пред членовете на комисията след съставянето й.

Разпитаните по делото свидетели на ищцата – Д. С. – *** в *** във ВТУ и П. П. – *** в *** във ВТУ, посочват, че също са били членове на комисията за изготвяне на доклад за акредитационна процедура на направление 3.1. - Социология, антропология и науки за култура, магистърска програма, дистанционна форма на обучение. Според свидетеля С., въпреки че не са поставени писмено, задачите били ясно разпределени, като повечето от членовете на комисията са участвали в изготвянето на множество такива доклади – свидетелят С. е участвал в изготвянето на 12 доклада. Свидетелят е категоричен, че неизготвянето на доклада от съответната комисия би се отразило пагубно за направлението и за съответните специалности. Свидетелят П. посочва, че постоянно е комуникирал със свидетелите П.Ч. и П.С., и така получил информация, че ищцата е приемала неформално да свърши работата. Според неговия опит било възможно и един член на комисията да изготви целия доклад с всички приложения.

Докладът в крайна сметка бил изготвен, най-вероятно след направена вътрешна организация и някой друг бил поел тежестта и организирал изготвянето му.

Свидетелите на ответника – Н.К. – *** във ВТУ и *** на Исторически факултет, П.С. – *** в *** във ВТУ и П.Ч. - *** в *** във ВТУ потвърждават писмените си обяснения, дадени пред работодателя във връзка с предприетото от него дисциплинирано производство. Свидетелят К. посочва, че срокът за изготвяне на доклада е бил до 15.07.2025 г. и членовете на комисията в разговори с него и помежду си споделили, че *** Д. била казала на колегите да не се притесняват, че тя ще направи доклада и после ще се съберат да го дооформят. Поради това и свидетелят К. като *** на факултета до последно бил спокоен, но в последния месец преди изготвяне на доклада разбрал, че *** Д. я няма, нямало го и председателя на комисията, престанали да отговарят на писма. Свидетелят К. направил няколко опита да се свърже с ищцата, но тя не му отговорила. Според него не само работата не била свършена, но и ищцата била вкарала в заблуждение другите колеги, че тя ще свърши голям обем от нея и че ще се вместят в срока докладът ще бъде завършен. Наложило се другите колеги да работят след срока и цяло лято, за да бъде изготвен той. Според свидетеля К. вината за неизготвянето на доклада е на ищцата и на председателя на комисията.

2

Свидетелят П.С. С. посочва, че ищцата е обещала, че ще поеме разработката на дистанционния доклад – в телефонни разговори и чрез имейли, в които тя го молила да й изпраща още и още материали, свързани с дистанционната форма на обучение.

Впоследствие, когато наближили сроковете, е които трябвало да се предадат докладите, тя престанала да вдига телефона си. Ищцата била специалист в дистанционната форма на обучение и тя била председател на комисия, която проследява мониторинга за качеството на дистанционната форма на обучение от историческия факултет. Поради това и наблюденията на свидетеля са, че ищцата има компетентности и възможности, както и наличието на цялата информация за реализацията на доклада. Докладът бил изготвен от него, свидетелят Ч., доц. М. и П.

С., като им се наложило да работят по време на отпуск.

Свидетелят Ч. потвърждава, че комисията, в която членували заедно с ищцата се е самоорганизирала, като между колегите било обсъдено кой, какви задачи следва да свърши. В разговори с ищцата през месец април и май 2025 г. свидетелят я попитал дали председателят С.Д. ще вземе участие и тогава Т. Д. му казала да не се заминава с Д., че тя ще помогне и е наясно с това. Свидетелят Ч. е категоричен, че с ищцата се разбрали да се съберат, да разпределят задачите и да започнат същинското написване на доклада. Преди края на срока за изготвяне на доклада се опитали да се свържат с ищцата многократно, но не успели.

При така установените факти по делото съдът достига до следните правни изводи:

Ответникът-работодател в настоящото производство, доказа извършеното от ищцата нарушение на трудовата дисциплина, посочено атакуваната заповед – ищцата не е взела участие като член на комисия за изготвянето на доклад-самооценка на специалности в дистанционна форма на обучение на професионално направление 3.1. Социология, антропология и науки за култура, в резултат на което докладътсамооценка не е изготвен в изискуемия срок до 15.7.2025г., което съставлява нарушение на трудовата дисциплина по чл.187, т.7 от КТ - неизпълнение на заповед № РД-10-291/27.01.2025 г. и Заповед № РД-10-536/19.02.2025 г. на ректора на ВТУ.

Ищцата е поканена и е дала подробни писмени обяснения именно за това.

Поради на това и съдът приема, че искът за отмяна на наложеното с атакуваната заповед дисциплинарно наказание “забележка“ е неоснователен. В производството по делото ответникът – работодател доказа по безспорен начин факта на извършване на посоченото заповедта нарушение на трудовата дисциплина от ищцата по чл. 187 т.7 от КТ - неизпълнение на законно нареждане на работодателя, във връзка с издадена от него писмена заповед. Спазена е процедурата по налагане на дисциплинарното наказание на ищцата.

Тъй като участието на членовете на комисията винаги е свързано с конкретната цел – изготвянето на доклада, съдът не споделя доводите на ищцата за липса на възложено за нея конкретно задължение, за неизпълнението на което да понесе дисциплинарната си отговорност, както и възраженията й за нарушена дисциплинарна процедура.

Разпитаните по делото свидетели – всички *** и *** във ВТУ, категорично потвърдиха, че конкретните задачи при участието в такива комисии за изготвянето на доклади се поставят устно и се разпределят между членовете на комисията. Липсата на поставени конкретно разписани задачи за тях, никога не е било пречка на членовете на такива комисии да изготвят докладите си в срок –свидетелите /както и ищцата/ многократно са участвали в такива комисии /някои от свидетелите 12 пъти/. Отново разпитаните по делото свидетели категорично потвърдиха изцяло липсата на участие 3 от страна на ищцата в комисията на работодателя за изготвяне на доклада, въпреки поетия от нея конкретен ангажимент за това пред членовете й. Нещо повече – с наближаването на срока за изготвяне на доклада от комисията ищцата дори е прекъснала комуникацията си с членовете на комисията, като по този начин е затруднила и работата й.

Налице е и съответствие между извършеното дисциплинарно нарушение и наложеното дисциплинарно наказание, съобразно критериите на Закона, посочени в чл. 189, ал. 1 от КТ. При определяне на дисциплинарното наказание работодателят е спазил изискването на чл.189, ал.1 от КТ, като е взел предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на работника или служителя. В този смисъл съдът намира, че извършеното от ищцата и визирано в атакуваната заповед нарушение на трудовата дисциплина, по своята тежест съответства на наложеното й наказание “Забележка” – това е и най-лекото дисциплинарно наказание по КТ. С оглед на това и атакуваната заповед е издадена от ответника в съответствие със Закона и искът на ищцата за отмяната на наложеното й със същата заповед дисциплинарното наказание “Забележка” се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищцата следва да заплати на ответника направените от него разноски за адвокат в размер на 400 евро.

Водим от изложените мотиви, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ иска на Т. Г. Д. — С., ЕГН **********, от гр. ***, ж.к. „***", ул. „***" № ***, против Великотърновски университет „Св. Св. Кирил и Методий", гр. Велико Търново, ул. „Теодосий Търновски" № 2, за отмяна на заповед № РД-102493/28.10.2025г. на ректора на ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий", с която й е наложено дисциплинарно наказание “Забележка”, като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА Т. Г. Д. — С., ЕГН **********, от гр. ***, ж.к. „***", ул. „***" № ***, да заплати на Великотърновски университет „Св. Св. Кирил и Методий", гр. Велико Търново, ул. „Теодосий Търновски" № 2, сумата 400 евро /четиристотин евро/ направени разноски.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Великотърновския окръжен съд в четиринадесетдневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено и обявено.

Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________ 4