Решение № 70 от 04.03.2021, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 70 гр. Перник , 04.03.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на трети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА Р. ДАСКАЛОВА

Членове:

КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ

РОМАН Т. НИКОЛОВ като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Въззивно гражданско дело № 20201700500748 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

Образувано е по жалба от И.Р. и Ц.Ц. против Решение № 1137/14.08.2020 г. по гр. д.

№ 8427/2019 г. на РС – Перник в частта за допускане съдебна делба между жалбоподателите и Р.М. на следния имот: недовършен строеж на нова жилищна сграда 70 кв. м. застроена площ, находяща се в дворно място с площ 1350 кв. м. представляващо УПИ *** кв. ** по РП на ***. В жалбата се възразява, че е допуснат до делба незавършен строеж -сграда без покрив, който не представлява годен обект за делба, а само подобрение върху имота, което води до наличието на обл. претенции, но не представлява сграда по см. на закона и не може да бъде самостоятелен обект на възлагане, установено от СТЕ. Иска се отмяна на решението в обжалваната част от въззивната инстанция и отхвърляне иска за делба на строежа.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемият счита, че е допуснат до делба незавършен строеж, който не е обект, който самостоятелно може да бъде предмет на делба, като същият представлява приращение върху имота, защото правото на строеж на наследодателя на жалбоподателите е погасено поради неупражняването в законния срок, при което подобрението става собственост на собственици на поземления имот, вкл. и ищцата. Иска се обезсилване на решението в обжалваната част за допускане делба на строежа.

Пернишкият окръжен съд, при извършената по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК служебна 1 проверка, намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо – в обжалваната част.

Съдът относно правилността на обжалваното решение, с оглед предмета на спора, очертан от въззивната жалба, доказателствата по делото и доводите на страните, намира от фактическа и правна страна следното:

Съгласно чл. 181, ал. 2 от ЗУТ годен обект на право на собственост /а следователно и на делба/ е сграда, построена в груб строеж, а съгласно легалната дефиниция в § 5, т. 46 от ДР на ЗУТ "груб строеж" /карабина/ е сграда или постройка, на която са изпълнени ограждащите стени и покривът, без или със различна степен на изпълнени довършителни работи. Същата дефиниция на „сграда“ следва и от разпоредбите на Наредбите за съдържанието, създаването и поддържането на КККР от 2001 г., 2005 г. и действащата в сила от 13.01.2017 г. Във всички случаи, за да има сграда, тя трябва да бъде материализирана в определен минимален вид за самостоятелност - завършването й в груб строеж, т.е. с факта на поставяне на покрив. От изслушаната пред районния съд като неоспорена от страните СТЕ се установява, че в процесния имот има една новоизграждаща се жил. сграда със ЗП от 70 кв.м. с изградени основи, стени колони, пояси и започнат покрив. Освен това по делото не е установено, че е съставен констативен протокол в съответствие с изискването на чл. 181, ал. 2 ЗУТ и е издадено удостоверение, че процесната сграда е завършена в груб строеж.

Предвид липсата на поставен покрив, съдът приема, че обектът - новоизграждаща се жил. сграда със ЗП от 70 кв.м., не представлява сграда /респ. къща/ по смисъла на § 5, т. 46 от ДР на ЗУТ, а именно не са изпълнени покривът, и същата няма характеристиката на сграда и респ. не представлява самостоятелен годен обект на делбата. Хипотетично до делба биха могли да бъдат допуснати само отделни обекти в нея- помещения, етаж или етажи, имащи индивидуализация, позволяваща да бъдат самостоятелни обекти на собственост, но не и сградата - в нейната цялост, така, както е заявено от ищеца по реда на чл. 341, ал. 2 от ГПК.

В случая не е приложима и хипотезата на ТР № 33/71 г. на ОСГК на ВС, при която ако строежът не е завършен /до фаза груб строеж/ предмет на делбата е правото на суперфиция, тъй като във всички случаи обаче то трябва да е било валидно учредено. По делото не е установено, че е налице изрично волеизявление и то в предвидената от законовите норми форма за учредяване на правото на строеж. Твърдяната нот. заверена декларация рег. № ***г. от ищцата /такава не е и представена по делото/ не доказва учредяване на право на строеж, защото не отговаря на предвидената от чл. 183, ал. 1 от ЗУТ форма за учредяване на правото на строеж - за да се извърши нов строеж трябва да се сключи договор в нотариална форма между съсобствениците на дворното място. При това положение ищцата не може да учреди право на строеж посредством обсъдената декларация за построяването на процесния обект.

2

В заключение искът за делбата на жилищна сграда 70 кв. м. застроена площ, находяща се в процесния ПИ следва да бъде отхвърлен, тъй като не представлява годен предмет на съдебната делба. Поради несъвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции, решението в обжалваната част следва да бъде отменено. Въззивната жалба е основателна.

По разноските

Жалбоподателите доказват разноски по възз. производство общо 330лв. /300 лв. – адв. възнаграждение и 30 лв. – такса по въззивната жалба, съгласно представените доказателства и списък по чл. 80 ГПК/, които предвид основателността на жалбата се дължат изцяло от въззиваемия М., която е дала повод с поведението си за депозирането й /видно от протокола в о.с.з. на 28.07.2020г. ищцата М. изрично е заявила и поддържа, че ПИ следва да се допусне до делба ведно с находящите с в него постройки - лятна кухня и недовършен строеж на новата жилищна сграда/.

С оглед резултата от обжалването на въззиваемия не се дължат разноски по въззивното производство.

По изложените мотиви, Пернишкият окръжен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 1137/14.08.2020 г. по гр. д. № 08427/2019 г. по описа на Районен съд – Перник В ЧАСТТА за допускане съдебна делба между И. Б. Р., Ц. Б. Ц. и Р. Р.

М. на следния имот: недовършен строеж на нова жилищна сграда 70 кв. м. застроена площ, находяща се в дворно място с площ 1350 кв. м. представляващо УПИ *** кв. ** по РП на ***, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Р. Р. М., ЕГН **********, съд. адрес: *** срещу И. Б. Р., ЕГН ********** и Ц. Б. Ц., ЕГН **********- и двамата със съд. адрес: *** иск за съдебна делба на НЕДОВЪРШЕН СТРОЕЖ на нова жилищна сграда 70 кв. м. застроена площ, находяща се в дворно място с площ 1350 кв. м. представляващо УПИ *** кв. ** по РП на ***.

Първоинстанционното решение в останалите части като необжалвано е влязло в сила.

ОСЪЖДА Р. Р. М., ЕГН **********, съд. адрес: ***, да заплати на И. Б. Р., ЕГН ********** и Ц. Б. Ц., ЕГН **********- и двамата със съд. адрес: ***, сумата 330 лв. разноски за въззивното производство.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд, при условията на чл. 280, ал. 1 и 2 от ГПК, в едномесечен срок от връчването на страните.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4