Решение № 23387 от 19.12.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 23387 гр. София, 19.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПЕТЪР М. МИЛЕВ при участието на секретаря СИМОНА В. СИМЕОНОВА като разгледа докладваното от ПЕТЪР М. МИЛЕВ Гражданско дело № 20251110139708 по описа за 2025 година

С искова молба с вх. № 236544/07.07.2025г. ищецът Т. Б. Б. е предявил против „С*“ ООД отрицателен установителен иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. чл. 22, вр. чл.11, ал.1, т. 10 ЗПК, с който се иска да бъде обявена нищожността на целия Договор за потребителски кредит № 1235108/27.01.2025 г., сключен между страните поради противоречие със закона, под евентуалност- на основание чл.26, ал.1, пр.2 от ЗЗД, вр. чл. 19, ал. 4 от ЗПК – поради заобикаляне на закона, под евентуалност - на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД – поради противоречие с добрите нрави,

Ищецът твърди, че на 27.01.2025г. е сключил с ответника „С*“ ООД Договор за потребителски кредит № 1235108/27.01.2025 г., по който в полза на ищеца е отпуснат заем в размер 1600 лева. Ищецът дължал връщане на предоставената сума на 8 броя вноски, като лихвеният процент по кредита бил в размер на 50%, а годишният процент на разходите (ГПР) в размер на 63.48%. Поддържа, че в чл. 5 от договора било уговорено, че в срок от три дни задълженията по договора е следвало да бъдат обезпечени с банкова гаранция или поръчители, като са поставени множество условия за това, конкретно посочени в клаузата, като в чл. 11 от договора е предвидено при неизпълнение на условията по чл. 5 да се дължи неустойка в размер на 1346.54 лева. Поради непредоставяне на обезпечение, на ищеца била начислена неустойка в общ размер на 1346.54 лева, която сума била дължима към месечната погасителна вноска. Поддържа, че сключеният между страните договор имал характеристики на потребителски договор, като същият бил нищожен поради противоречие с императивни правни норми. Навежда довод, че с уговорената неустойка се цели да се заобиколи предвидения максимален размер па ГПР в чл. 19, ал. 4 ЗПК, като това вземане формално е посочено като обезщетение за неизпълнение единствено с цел да не бъде включено при изчисляването на ГПР и да се заобиколи забраната по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Счита, че с начисляването на неустойката се накърняват добрите нрави, което излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции и цели единствено неоснователно обогатяване за другата страна по договора. Неустойката съставлявала допълнително възнаграждение за кредитора, дължимо под условие, че обезпечението не бъде предоставено, като била нарушена разпоредбата на 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП, тъй като същата задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано висока неустойка, така и клаузата не била индивидуално уговорена в 1 нарушение на чл. 146 от ЗЗП. Поддържа, че било налице заобикаляне на изискването на разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, вр. 11, ал. 1, т. 10, тъй като лихвеният процент, годишният процент на разходите и обща сума, дължима от потребителя не съответстват на действителните такива съобразно поетите от потребителя задължения. Според ищеца целия договор за потребителски кредит е нищожен на основание чл.22, вр. чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, тъй като в него не бил посочен действителният размер на ГПР, доколкото при неговото изчисляване не е била взета предвид процесната неустойка за непредставяне на обезпечение.

Навежда довод, че грешното посочване на размера на ГПР следва да се приравни на хипотезата на непосочен ГПР по смисъла на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, респ. целият договор да се обяви за нищожен на основание чл.22 ЗПК. Поради сочените основания поддържа, че процесният договор е недействителен. Моли искът да бъде уважен, като в полза на ищеца бъдат присъдени разноски.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „С*“ ООД, в който оспорва исковете. Ответникът твърди, че при сключване на процесния договор за кредит са спазени всички законови изисквания, с което оспорва доводите на ищеца, като твърди, че оспорената клауза от договора е валидна. Поддържа, че вземането за неустойка по договора за непредоставяне на обезпечение не следва да се включва при изчисляване на размера на ГПР. Посочва, че неустойката е индивидуално договорена между страните като клаузата е напълно ясна и разбираема - такава би била дължима след сключване на договора и само в случай, че заемополучателят не предложи обезпечение на задължението си, от което следвало, че към момента на сключване на договора потребителят е бил уведомен за всички възможни суми, с които би могъл да се задължи към кредитодателя при всички възможни хипотези на развитие на отношенията им, с оглед на което ищецът предварително е бил наясно с икономическите последици от сключваните договора за кредит. Твърди, че кредитополучателят е разполагал с 14 дни, в които да упражни правото си на отказ от договора по чл. 7 от същия, както и в Стандартния европейски формуляр, без да е обвързан по никакъв начин от посочената неустойка, както и че е имал възможност за удължаването на тридневния срок за предоставяне на обезпечение, чрез предоставянето на нарочна молба до кредитора и/или предоставянето на различно заместващо обезпечение като издаването на запис на заповед. Излага, че в периода 2021 г. - 2025 г. ищецът е сключил с ответното дружество общо девет договора, които съдържат уговорка за плащане на неустойка при непредоставяне на обезпечение по кредита, с оглед на което ищецът е целял начисляването на неустойката, за да обоснове формалното си право на иск от водене на настоящото производство, както и същото е в пряко противоречие с принципа на добросъвестността в преддоговорните отношения между страните. Поддържа, че не е налице противоречие на договорната неустойка с добрите нрави, поради изложените аргументи, свързани с индивидуалното договаряне и възможността кредитополучателят да може да въздейства върху обстоятелствата, водещи до начисляването на неустойка и върху отпадането на това вземане. Ищецът не бил предоставил обезпечение, което да гарантира интереса на кредитора от връщането на предоставения заем, въпреки изискването за това, а от своя страна кредиторът направил предварителна оценка на вредите от липсата на такова обезпечение и е дал на кредитополучателя възможност и допълнителен срок да предостави обезпечение и да не заплаща неустойка. Оспорва да е налице някоя от хипотезите на чл. 143 ЗЗП, като излага, че клаузите в процесния договор са уговорени индивидуално с потребителя. Моли за отхвърляне на предявения иск. Претендира разноски.

Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените доводи на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

По делото е приет препис от договор за потребителски кредит № 1235108 от 27.01.2025г., от който се установява, че на посочената дата между ищеца Т. Б. Б.

(кредитополучател) и „С*” ООД (кредитодател) е сключен договор за потребителски кредит, по силата на който ответното дружество се е задължило да предаде в собственост на насрещната страна сума в размер на 1600 лева, със срок на издължаване от 8 месечни 2 вноски, последната от които на 29.09.2025г., при фиксиран годишен лихвен процент (ГЛП) – 50,00 % и годишен процент на разходите (ГПР) – 63,48 %.

В чл. 5, ал. 2 от договора е предвидено потребителят в срок до три дни, считано от датата на сключване на договора, да предостави на кредитора едно от обезпеченията, съгласно чл. 5, ал. 1 от договора: 1) безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ търговска банка за период от сключване на договора за кредит до изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на кредита и обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума за плащане по договора, включваща договорената главница и лихва; или 2) поръчителство от едно или две физически лица, които отговорят кумулативно на следните условия: при един поръчител – осигурителният доход следва да е в размер на не по – малко от 7 пъти размера на минималната работна заплата за страната, а при двама поръчители – размерът на осигурителният доход на всеки един от тях следва да е в размер не по – малко от 4 пъти размер на минималната работна заплата; да не са поръчители по други договори за кредит, сключен с кредитора; да не са кредитополучатели по договори за кредит, сключени с кредитора, по които е налице неизпълнение; да нямат кредити към банки или финансови институции с класификация, различна от „редовен“ както по активни, така и по погасени задължения; да представят служебна бележка от работодателя си или друг документ, удостоверяващ размера на получавания от тях доход.

Договорено е в чл. 11, ал. 1 от договора, че при неизпълнение на поетото задължение за предоставяне на обезпечение по чл. 5, потребителят дължи неустойка в размер на 1346,54 лева, която се заплаща разсрочено, съобразно погасителния план. Потребителят е поел задължение да върне предоставената му в заем сума при договорените условия, като погасителния план е видно, че заемната сума следва да се върне при 8 месечни погасителни вноски в периода от 27.02.2025г. до 29.09.2025г, всяка една от които включва част от главница (без първите три вноски), част от възнаградителна лихва и част от неустойката по чл. 11 от договора – при непредставено обезпечение. Общо дължимата сума по кредита възлиза на 2005,46 лева, като към нея е прибавена и неустойка в общ размер на 1346,54 лева, при което общата сума за връщане е 3352 лева.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. чл. 22, вр. чл.11, ал.1, т. 10 ЗПК, под евентуалност- на основание чл.26, ал.1, пр.2 от ЗЗД, вр. чл. 19, ал. 4 от ЗПК, под евентуалност - на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД за целия Договор за потребителски кредит № 1235108/27.01.2025 г.

В доказателствена тежест на ищеца е да докаже сключването на процесния договор за кредит с посоченото в исковата молба съдържание, включващ и процесната клауза по чл. 11 от договора за неустойка. В тежест на ответника е да докаже валидността на договора, респ. на клаузата за заплащане на неустойка, съответно, че с уговарянето в договора и в клаузата не се заобикаля размера на ГПР, съответно, че клаузата не е неравноправна и не се надвишава законовия размер на ГПР, както и че не представлява конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по кредита.

С приетия окончателен доклад по делото съдът е отделил за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните факти: 1) че между „С*“ ООД и ищеца е сключен Договор за потребителски кредит № 1235108/27.01.2025 г. с твърдените клаузи, по който е отпусната сума в общ размер на 1600лв. за главница и същата е получена от ищеца; 2) че в договора се съдържа клауза, предвиждаща заплащането на ГЛП от 50.00%, при посочен ГПР в размер на 63.48%, като е била начислена по чл. 11 от договора и неустойка за непредставяне на обезпечение по чл.5 в размер на 1346,54 лева, която не е била включена от кредитора като разход при изчисляване размера на ГПР; 3) че при определяне размера на ГПР ответникът е взел предвид като разход единствено уговорената между страните възнаградителна лихва.

След като се запозна със съдържанието на представения по делото договор, сключен 3 между страните, съдът счита, че същият разкрива признаците на договор за потребителски кредит по чл.9, ал.1 от ЗПК. Договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Ищецът Т. Б. Б. е физическо лице, за което няма данни при сключването на процесния договор да е действало в рамките на своята професионална или търговска дейност, а ответникът „С*” ООД е търговско дружество с предмет на дейност кредитиране, вкл. предоставяне на потребителски кредити, следователно, при сключването на договора ищецът е действал в качеството на "търговец", според легалната дефиниция, дадена в § 13, т. 2 ДР на ЗЗП, а ответникът има качеството на "потребител", според легалната дефиниция в § 13, т. 1 ДР на ЗЗП. Като форма на предоставяне на потребителски кредит е уредено предоставянето на заем, като в настоящия случай такъв е и предметът на процесния договор. От представения договор е видно, че ответникът „С*“ ООД се е задължил да предостави на ищеца парична сума срещу задължението на последния да я върне.