Решение № 3636 от 25.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3636 гр. София, 25.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело № 20251110127816 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба, с която Т. Х. М., ЕГН: **********, с адрес: **************************, е предявил срещу *****************, ЕИК:

**************, с адрес: *****************************************, в условията на обективно евентуално съединяване: установителни искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. с чл. 10, ал. 1 ЗПК, вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, вр. с чл. 22 ЗПК /противоречие със закона/, евентуално чл. 26, ал. 1, предл. 2 ЗЗД, вр. с чл. 19, ал. 4 ЗПК /заобикаляне на закона/, за прогласяване нищожността на договор за потребителски кредит № 1132534 от 07.03.2022г.

Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че на 07.03.2022 г. сключил с ***************** договор за паричен кредит № 1132534 от разстояние, по силата на който му бил отпуснат заем в размер на 250 лв. при посочен ГПР от 49,11 %. Допълва, че в чл. 5 от процесната сделка било предвидено кредитът да бъде обезпечен с поръчителство от *************** срещу задължение за заплащане на възнаграждение в полза на гаранта в размер на 21,12 лв. Излага,че договорът за гаранция се явявал необходимо условие за отпускане на кредита. Оспорва съществуването на облигационно правоотношение, тъй като договорът не бил подписан с квалифициран или обикновен електронен подпис. Възразява срещу валидността на договора за кредит с доводи, че при сключването му не е спазена предвидената в чл. 22, ал. 1 ЗПК форма. Поддържа, че процесната сделка е недействителна поради противоречие със закона, тъй като не съдържала начин на изчисляване на ГПР, компонентите, които го формират, както и поради това, че е грешно посочен, доколкото възнаграждението за обезпечение не е включено в ГПР. Счита, че уговореното възнаграждение за гаранта е разход по кредита, и чрез невключването му в ГПР се заобикаля чл. 19, ал. 4 ЗПК. Навежда доводи, че чл. 5 от договора за кредит е нищожна и неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 9 ЗЗП и противоречи на чл. 10, ал.

2, чл. 10а, чл. 19, ал. 1 и ал. 4 ЗПК. Моли за уважаване на исковите претенции. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който 1 излага становище за неоснователност на предявените искове. Релевира възражение, че поръчителството от **************** не е задължително условие за възникване на кредитното правоотношение. Твърди, че на всеки етап ищецът е бил информиран за последствията от своя избор. Оспорва твърденията, че договорът за потребителски кредит е недействителен и че съдържа неравноправни клаузи. Поддържа, че договорът за гаранция е услуга от трето лице, поради което разходът за нейното предоставяне не следва да бъде включван в ГПР. Моли за отхвърляне на исковите претенции. Претендира разноски.

В съдебно заседание ищецът Т. Х. М., редовно призован, не се явява лично, не се представлява. С молба с вх. № 342067/21.10.2025г., чрез процесуалния си представител поддържа исковата молба и моли за уважаване на исковете.

В съдебно заседание ответникът *****************, редовно призован, не се представлява. С молба с вх. № 338953/17.10.2025г. поддържа отговора на исковата молба и моли за отхвърляне на исковете.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото писмени доказателства и като ги обсъди в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл. 235 ГПК и по свое вътрешно убеждение на основание чл. 12 ГПК приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Безспорно установено по делото е, че на 07.03.2022г. ищецът е сключил с ******************* договор за потребителски кредит № 1132534, като му е бил предоставен кредит в размер на 250,00 лева, който е следвало да върне до 12.03.2022г. с еднократно плащане, при фиксиран лихвен процент от 40,30 % и при ГПР от 49,24%. Няма спор и относно това, че съгласно изискване на горепосочения Договор, ищецът е трябвало да предостави обезпечение по кредита, изразяващо се в поръчителство от ****************** в полза на ответното дружество, като за това Т. М. трябвало да заплати такса. В договора не е посочен размера й. По делото се установява и наличието на сключен договор за поръчителство с ******************, по силата на който ******************, к а т о гарант се е задължило да отговаря солидарно с ищеца пред кредитодателя за изпълнението на всички задължения, произтичащи от договора за кредит. Установява се, че от ищеца е изискана за плащане и сума в размер на 21,12 лева, възнаграждение за предоставеното поръчителство, която сума е посочена и в преддоговорната информация, във връзка с изискването за сключване на договора за гаранция, като сумата е посочена и като дължима в т.6 от договора за гаранция.

За да бъде даден отговор на въпроса дали процесния договор е нищожен, следва да се имат предвид разпоредбите на глава VІ от ЗПК "Недействителност на договора за потребителски кредит. Неравноправни клаузи", сред които е и чл. 22, съгласно който когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1 –9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Според т. 9 и т. 10 на чл. 11 от ЗПК, договорът трябва да съдържа лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент, както и годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР в приложение № 1 начин.

Неспазването на всяко едно от посочените изисквания, законът санкционира с недействителност на договора - чл. 22 от ЗПК. Според разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване н а годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. В § 1, т. 2 от ДР на ЗПК е дадена легална дефиниция за "Обща сума, дължима от потребителя" и това е сборът от 2 общия размер на кредита и общите разходи по кредита на потребителя. В договора като обща сума, която следва да бъде върната е посочена сумата от 251, 38 лева, която включва отпуснатия кредит от 250,00 лева, и 1, 38 лева лихва. Посочено е, че ГПР е 49. 24%, но не е ясно същият от какви компоненти се формира. Не са посочени взетите предвид допускания, каквото е изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Както в Договора, така и в представената Преддоговорна информация липсва конкретизация относно начина, по който е формиран посочения ГПР, което води до неяснота относно включените в него компоненти, а това от своя страна е нарушение на основното изискване за сключване на договора по ясен и разбираем начин /чл. 10, ал. 1 от ЗПК/. В общата сума не е включено допълнителното плащане по договор за гаранция в размер на 21, 12 лева, като и в преддоговорната информация е посочено, че тази сума не е включена в ГПР, а е отделна услуга. Според чл. 5 от договора заемът се обезпечава с поръчителство, предоставено от ****************** на кредитора, за което кредитополучателя заплаща такса в горепосочения размер от 21, 12 лева, която сума не е включена в ГПР. Това обстоятелство не се оспорва от ответника. Според съда възнаграждението за гарант несъмнено следва да бъде включено в ГПР, тъй като е разход във връзка с предоставяне на кредита по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗПК, който предвижда, че ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В случая следва да се има предвид също така, че с включването на възнаграждението, предвидено в Договора за предоставяне на гарант/поръчителство към ГПР от 49, 24%, действителният такъв би нараснал над допустимата, стойност от 50%. В този смисъл, обстоятелствата относно включените в ГПР компоненти следва да бъдат ясно посочени при сключване на договора, за да може потребителя да прецени дали да сключи договора за кредит при така определените условия за връщането на заетата сума.

С оглед това, съдът намира, че при сключването на процесния договор за потребителски кредит и чрез предвиждане на таксата за гаранция по договор за поръчителство, което е свързано с допълнителни разходи за потребителя за заплащането й, е заобиколена императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, ограничаваща максималния размер на годишния процент на разходите по кредита. Предвид горното, посочените в договора размери на годишния процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя, не съответстват на действително уговорените такива, налице е неяснота при определяне на ГПР, което води до недействителност на договора /чл. 22 ЗПК/. Действително, съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 4 от ЗЗД, нищожността на отделни части не влече нищожност на договора, когато те са заместени по право от повелителните правила на закона или когато може да се предположи, че сделката би била сключена и без недействителните й части. В случая не е налице нито една от тези две хипотези - нищожната клауза на процесния договор за кредит относно определянето на ГПР да бъде заместена по право от повелителни норми на закона, или че договора за потребителски кредит би бил сключен и ако в него не е включена клаузата определяща ГПР, тъй като той е въведен като изрично изискване в чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Поради това, в настоящия случай не е приложима нормата на чл. 26, ал. 4 от ЗЗД и нищожността на посочената по-горе клауза от договора обуславя недействителността на целия договор.

Предвид изложеното, съдът счита, че сключения между страните Договор за потребителски кредит № 1132534 от 07.03.2022 г. е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. с чл. 10, ал. 1 ЗПК, вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, вр. с чл. 22 ЗПК, поради и което по същество съдът не следва да обсъжда евентуално предявения иск за установяване нищожността на договора на друго основание.

По изложеното иска като основателен следва да бъде уважен.

3

На основание чл. 78, ал.1 от ГПК и при този изход на спора право на разноски се поражда в полза на ищеца. Ищецът е заплатил държавна такса в размер на 50,00 лева, като претендира и присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 1200,00 лева с ДДС, за реалното заплащане на което съобразно постановките на т.1 от ТР № 6/2013г. на ОСГТК на ВКС са налице доказателства на л.51-52 от досието по делото. Ответникът не е релевирал възражение за прекомерност, поради което съдът не дължи произнасяне относно размера на исканото за присъждане възнаграждение. Следователно на ищеца общо следва да бъдат присъдени разноски в общ размер от 639,11 евро, с равностойност в лева от 1250,00 лева.

Водим от горното, Съдът

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН Договор да предоставяне на потребителски кредит № 1132534 от 07.03.2022г., сключен между *****************, ЕИК **************, като кредитодател и Т. Х. М., ЕГН **********, като кредитополучател, на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. с чл. 10, ал. 1 ЗПК, вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, вр. с чл. 22 ЗПК.

ОСЪЖДА *****************, ЕИК ************** ДА ЗАПЛАТИ на Т. Х. М., ЕГН **********, сумата в размер на 639,11 евро, с равностойност в лева от 1250,00 лева, деловодни разноски на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването на препис от същото на страните.

Разпечатката съдържа 26 от 28 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0509ff08-2f63-44ed-b403-c7b5eab90919