Решение № 4946 от 28.09.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4946 гр. София, 27.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Б, в закрито заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Венета Цветкова

Членове:

Валерия Братоева

Атанас Маджев като разгледа докладваното от Венета Цветкова Въззивно гражданско дело № 20231100510370 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 435, ал. ал. 1 и 2 ГПК.

Образувано е по жалби на

1. А. С. С. с ЕГН: **********, Д.Г. С. с ЕГН: ********** и С.Г.С. с ЕГН: **********, всички чрез адв. Г., взискатели по изп. лело № 3095/2023 г. на ЧСИ М.Б. срещу РАЗПОРЕЖДАНЕ от 08.08.2023 по ИЗП.Д. № 20238380403095 на ЧСИ М.Б., с peг. № 838 от Регистъра, воден от КЧСИ, с район на действие – СГС, с което е намален размерът на адвокатското възнаграждение на взискателите, възложено от съдебния изпълнител в тежест на длъжниците.

В жалбата се сочи, че правилно изпълнителят не е прекратил производството по искане на длъжниците, тъй като не е било извършено плащане преди образуването му и длъжниците съответно са дали повод за образуването му. На следващо място, намира и че адвокатското възнаграждение е определено съобразно чл. 10, т. 1 и т. 2 от НМРАВ, като е начислен и ДДС. Намира и за неотносимо обстоятелството, че преди изтичане срока за доброволно изпълнение е погасена дължимата сума. Поради това счита, че разпореждането на съдебния изпълнител е неправилно. Претендират се разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 ЗА, с ДДС.

Ответниците по тази жалба я намират за неоснователна по съображения, че длъжниците добросъвестно са извършили пощенски превод в полза на взискателите, чрез лицензиран пощенски оператор, преди образуване на изпълнителното дело, като преди този срок е била уведомена и адв. Г. и многократно са търсени адресатите. В тази връзка намира, че възнаграждение не е дължимо въобще и разноски на взискателите не са дължими, както въобще не са дължими разноски по изпълнителното дело, за образуване на което не са дали повод и последното е следвало да бъде прекратено. Твърдят и че към датата на подаване на жалбата сумите все още са на съхранение при лицензирания пощенски оператор. Евентуално намират и че определеният от съдебния изпълнител размер на адвокатското възнаграждение 1 е прекомерен. Оспорва такова и да е заплатено в размер на 528 лева, както и уговорките за него намира за привидни.

2. Жалба на Д.И.М., ЕГН ********** и В.К.К., ЕГН **********, длъжници по изп.д. № 20238380403095/2023г. срещу Разпореждане от 07.08.2023г. по изп. д. № 20238380403095/2023г. на ЧСИ М.Б., с което е отказал да прекрати цитираното изпълнително дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК.

Жалбоподателите намират разпореждането за неправилно, тъй като поддържат, че са превели на 19.01.2023 година - чрез пощенски запис в полза на взискателите, сумите по изпълнителния лист, преди образуване на изпълнителното производство и ползвайки услугите на лицензиран пощенски оператор. Сочат, че преди 20.07.2023 година е била уведомена и адв. Г. и многократно са търсени адресатите на преводите – кредитори по изпълнителния лист, но не са били открити на адреса. Настоява и че фактическото получаване на сумите е поставено и зависи от волята на взискателите.

Претендира разноски.

Ответниците по тази жалба я оспорват като неоснователна, тъй като липсва солидарна отговорност за разноски, както и поради това, че взискателите трайно пребивават в чужбина, а не на адреса си в София, поради което не са узнали за наредените преводи.

Сочат, че поради невъзможност за уреждане на отношенията между страните в продължение на няколко месеца, са образувани изпълнителните дела. Сочи и че взискателите е следвало да бъдат търсени на служебния адрес на адв. Г., но преди образуване на изпълнителните дела не са били уведомени за извършените преводи. Счита, че не са налице предпоставките по чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като няма извършено плащане, а само депозиране на сумите, които /за разлика от хипотеза на открита в полза на кредитора банкова сметка/ могат да останат неполучени и съответно – върнати обратно на наредителя. Сочи и че неполучаване на сумите не се дължи на кредиторово бездействие.

Претендират разноски за адвокат по чл. 38 ЗА.

В мотивите си съдебният изпълнител релевира съображения за неоснователност на подадените жалби.

Настоящият състав намира, че в случая не е необходимо събиране на други доказателства, извън приложените писмени доказателства по делото. Поради това съдът намира, че не се налага провеждане на открито съдебно заседание, и жалбата следва да се разгледа в закрито заседание.

Съгласно чл. 79, ал. 1 от ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, а по силата на ал. 2 - когато таксите по изпълнението не са внесени от взискателя, се събират от длъжника. Изключение е предвидено съгласно чл. 79, ал. 1 от ГПК в следните случаи: когато делото се прекрати съгласно чл. 433, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство; изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда; разноските, направени от взискателя, са за изпълнителни способи, които не са приложени. Следователно, доколкото въпросът дали са налице предпоставките по чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК е обуславящ въобще за възникване на отговорността за разноски по изпълнението в тежест на длъжника, то първо следва да бъде разгледана жалбата на Д.И.М., ЕГН ********** и В.К.К., ЕГН ********** срещу Разпореждане от 07.08.2023г. по изп. д. 20238380403095/2023г. на ЧСИ М.Б., с което е отказал да прекрати цитираното изпълнително дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК.

В конкретната хипотеза, не се спори по факта, че на 19.01.2023 година Д.М. е наредила парични преводи от по 600 лева в полза на всеки от кредиторите по изпълнителния лист, въз основа на който е образувано процесното изпълнително дело, което е и пълната присъдена сума. Не се оспорва и че към момента на подаване на жалбата, тези суми са се съхранявали при лицензирания пощенски оператор. Видно от представените 2 писмени доказателства – разписки и удостоверение от ЕКОНТ, ясно е посочено основанието на извършените преводи – от какво произтичат сумите и по кое дело са дължими. В този смисъл неоснователни са възраженията за това, че наредител по преводите е само един от длъжниците и е налице техническа грешка при изписване името на един от кредиторите.

Нормата на чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК изисква като условие за прекратяване на изпълнителното производство с постановление на частен съдебен изпълнител: длъжникът да представи разписка от взискателя, надлежно заверена, или квитанция от пощенската станция, или писмо от банка, от които се вижда, че сумата по изпълнителния лист е платена или внесена за взискателя преди образуване на изпълнителното производство; ако длъжникът представи разписка с незаверен подпис на взискателя, последният при спор е длъжен да декларира писмено, че разписката не е издадена от него, в противен случай тя се приема за истинска. В случая това условие е налице и по делото са представени неоспорени писмени документи – разписки от лицензиран пощенски оператор и удостоверение от същия, доказващи обстоятелството, че сумата по изпълнителния лист е внесена за взискателите преди образуване на изпълнителното дело. Този факт е достатъчен, за да се приеме, че обжалваното разпореждане на съдебния изпълнител е незаконосъобразно и подлежи на отмяна. В допълнение, от представените доказателства е видно и че кредиторите са търсени многократно на посочения в изпълнителния лист адрес, поради което следва да се приеме, че длъжниците са направили всичко необходимо и са предприели добросъвестно всички действия по изпълнение на съдебното решение и получаване на сумите по пощенските записи, съответно - осуетяване принудителното изпълнение по издадения изпълнителен лист.

За пълнота следва да се посочи и следното. От материалите в изпълнителното производство се установява и че адв. Г. /процесуален представител на взискателите в съдебното и в последствие в изпълнителното производство/ е била уведомена от процесуалния представител на длъжниците за извършените преводи преди образуване на изпълнителното производство, каквито изводи могат да се направят от самото становище и възражение по искането и жалбата на длъжниците. От друга страна, се установява и че длъжниците не са разполагали с възможността да преведат сумата по банкова сметка на кредиторите, тъй като такава не е била посочена нито в съдебното производство, нито покъсно /което е видно от представения изпълнителен лист и изложеното в становището от 08.08.2023 година/. Следователно, дори и при добросъвестност от страна на длъжниците, същите не са разполагали с друга възможност да осуетят принудителното изпълнение чрез плащане или внасяне на сумите преди образуването му по сметка на взискателя.

Следователно, жалбата следва да се уважи и разпореждането на ЧСИ подлежи на отмяна, тъй като неполучаване на парите по пощенските записи е по причина непредприети действия от страна на кредиторите. Щом длъжниците не са станали повод за завеждане на изпълнителното дело и са положили грижа своевременно да изпълнят съдебното решение, същите не носят и тежест за разноски във връзка с образуването му.

По жалбата на А. С. С. с ЕГН: **********, Д.Г. С. с ЕГН: ********** и С.Г.С. с ЕГН: **********, всички чрез адв. Г., взискатели по изп. лело № 3095/2023 г. срещу РАЗПОРЕЖДАНЕ от 08.08.2023 по ИЗП.Д. 20238380403095 на ЧСИ М.Б., с peг. № 838 от Регистъра, воден от КЧСИ, с район на действие – СГС, с което е намален размера на адвокатското възнаграждение на взискателите.

Предвид изложеното по-горе и възприетия от съда извод за наличието на хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК, вр. чл. 79 ГПК, жалбата е неоснователна и подлежи на отхвърляне. Поради това и без значение в конкретната хипотеза е обстоятелството кога и дали са подписани представените в изпълнителното дело договори за правна помощ и съдействие.

Предвид изложеното и основателността на жалбата на длъжниците и искането по чл.

3

438 ГПК не следва да бъде уважено.

Разноски с оглед изхода от производство са дължими на Д.И.М. и В.К.К. в размер на общо 425 лева за адвокат и държавна такса.

Така мотивиран, Софийски градски съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателствените искания, направени в жалба вх. № 38331/11.08.2023 година, възражение № 38596/15.08.2023 година и становище вх. № 39833/21.08.2023 година по описа на ЧСИ М.Б., както и искането за спиране на изпълнителното производство по реда на чл. 438 ГПК.

ОТМЕНЯ по жалбата на Д.И.М., ЕГН ********** и В.К.К., ЕГН **********, длъжници по изп.д. № 20238380403095/2023г. на ЧСИ М.Б. Разпореждане от 07.08.2023г., с което съдебният изпълнител е отказал да прекрати изпълнителното дело на основание чл.

433, ал. 1, т. 1 ГПК, като УКАЗВА на ЧСИ М.Б., че на основание чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК следва да постанови прекратяване на изп.д. № 20238380403095/2023г. на ЧСИ, съобразно изложените в настоящото решение мотиви и ведно с всички правни последици от това.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на А. С. С. с ЕГН: **********, Д.Г. С. с ЕГН:

********** и С.Г.С. с ЕГН: **********, взискатели по изп. лело № 3095/2023 г. срещу Разпореждане от 08.08.2023 по изп.д. 20238380403095 на ЧСИ М.Б., с peг. № 838 от Регистъра, воден от КЧСИ, с район на действие – СГС.

ОСЪЖДА А. С. С. с ЕГН: **********, Д.Г. С. с ЕГН: ********** и С.Г.С. с ЕГН:

********** да заплатят общо на Д.И.М., ЕГН ********** и В.К.К., ЕГН ********** сумата от 425 лева – разноски в настоящото съдебно производство.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4