Решение № 317 от 15.02.2024, Районен съд - Бургас
- Съд
- Районен съд - Бургас
- Дело
- Гражданско дело 7687/2022
- Вид
- Решение № 317
- Подписан
- 15.02.2024
- В сила
- 12.03.2024
- Състав
- ЕВГЕНИ МИРОСЛАВОВ УЗУНОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 237 · Граждански процесуален кодекс
- чл.237, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 317 гр. Бургас, 15.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: ЕВГЕНИ М. УЗУНОВ при участието на секретаря РАДОСТИНА В. ТАВИТЯН като разгледа докладваното от ЕВГЕНИ М. УЗУНОВ Гражданско дело № 20222120107687 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по повод молба от В. Б. Ш. ЕГН **********, представляван от адвокат Г. С., със съдебен адрес: гр. Б. ***, против Я. И. Д. ЕГН **********, с адрес: гр. С., ***, за осъждане на ответника да плати на ищеца сумата 4 000 лева, дължима по запис на заповед, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й плащане.
Исковата молба е основана на фактически твърдения за това, че на 16.02.2018 година ответникът е издал запис на заповед за сума в размер от 4 000 лева в полза на ищеца, който е с нотариална заверка на подписа. В исковата молба са изложени фактически и правни доводи за основателност на иска. Поради изложеното ищецът предявява исковете си. Към исковата молба са приложени писмени доказателства.
В преклузивния едномесечен срок от получаване на препис от исковата молба, приложенията и разпореждане по чл. 131 от ГПК ответникът не е дал писмен отговор.
В писмена молба, постъпила преди първото по делото съдебно заседание, процесуалният представител на ищеца адвокат С. заявява, че поддържа предявения иск. По доказателствата посочва, че след завеждане на делото 1 ответникът е погасил спрямо ищеца сума в размер от 4 000 лева с два превода съответно от 17.02.2023 година за сума в размер на 1 500 лева и от 06.04.2023 година за сума в размер от 2 500 лева. В заседание по същество на спора процесуалният представител на ищеца отправя искане за постановяване на решение, с което предявеният иск да бъде отхвърлен поради плащане в хода на процеса и на ищеца да бъде присъдена законната лихва от датата на подаване на исковата молба до датата на всяко едно от плащанията за съответната главница, като и сторените по делото разноски, за което е представен списък. Счита, че следва да бъде постановено решение при признание на иска от страна на ответника.
В съдебно заседание ответникът не се явява лично. В писмена молба заявява, че претендираната в производството по делото сума в размер от 4000 лева е платил, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба, за което прилага платежно нареждане за сума в размер на 4 200 лева.
Настоящият състав констатира, по повод заявеното от страните за извършено плащане на задълженията по делото с две преводни нареждания, че от приложените по делото доказателства се установяват тези твърдения и същите са безспорни.
Видно от приетите като писмени доказателства два броя разписки за плащане чрез системата на Изи Пей от дати 17.02.2023 година и от 06.04.2023 година от Д. П. Л. са платени сумите съответно 1 500 лева и 2 500 лева, с основание ЗЗ от 16.03.2018 година, изпълнително дело № 7687/2022 година.
Ищецът, чрез процесуалния си представител, е направил аналогично искане съдът да постанови решение по реда на особените правила.
Съдът приема за беспорно между страните, че макар нареждането на преводите да е било извършено от трето, неучастващо по делото лице, същото е прието от ищеца като изпълнение на задължението на ответника по процесната Заповед.
Разпоредбата на чл. 237 от ГПК предвижда възможността ищецът да поиска от съда да прекрати съдебното дирене и да поиска постановяването на решение при признание на иска. В този случай съдът постановява решението си, като в мотивите му е достатъчно да се укаже, че същото е постановено при признание на иска.
2
Съдът намира, че в конкретния случай са налице предпоставките за произнасяне с решение по чл.237, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.235 ал.3 от ГПК, тъй като след предявяване на иска е извършено плащането.
С оглед извършеното плащане в ода на процеса, съдът намира предявения иск за основателен и доказан и следва да бъде уважен, но само по отношение на дължимите по плащането лихви. Предвид настъпилото погасяване в хода на процеса, иска за главница се явява безпредметен и оттам неоснователен за присъждане със съдебно решение. .
Отправено е искане от страна на процесуалния представител на ищеца за присъждане на разноски. Видно от приложения списък, такива се претендират в размер на 1660 лева-държавна такса и адвокатско възнаграждение.Размера не е оспорен.
Мотивиран от горното и на основание чл.237, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.235 ал.3 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Я. И. Д. ЕГН **********, с адрес: гр. С., *** ДА ЗАПЛАТИ на В.
Б. Ш. ЕГН **********, представляван от адвокат Г. С., със съдебен адрес: гр.
Б. *** законната лихва за забава върху самата от 1500 лева за периода от 28.11.2022г. до 17.02.2023г. и законната лихва за забава върху сумата от 2500 лева за периода от 28.11.2022г.до 18.02.2023г. , като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата 4 000 лева, главница по запис на заповед, поради извършено плащане в хода на процеса.
ОСЪЖДА Я. И. Д. ЕГН **********, с адрес: гр. С., *** ДА ЗАПЛАТИ на В. Б. Ш. ЕГН **********, представляван от адвокат Г. С., със съдебен адрес: гр. Б. *** сума в размер на 1660 лева -разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок , считано от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________ 3